№ 16476
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110134582 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесет и пета „Бързо
производство” на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на малолетното дете У. Д. Г., ЕГН
**********, действаща чрез своя баща и законен представител Д. С. Г., ЕГН
**********, срещу С. Г. Г., ЕГН **********. Предявен е иск с правна
квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК.
Изложени са твърдения, че ответницата е майка на малолетното дете. С
влязло в сила решение от 27.07.2021г. на СРС, 80 състав, ответницата е
осъдена да заплаща издръжка на дъщеря си в размер на 220 лева. Ответницата
се вижда с детето един път месечно, както и за Коледа или Нова година, като
последните три месеца преди подаване на исковата молба изобщо не е
търсила детето. Ответницата заплаща само и единствено дължимата издръжка
от 220 лева, като доста често закъснява с плащането й и абсолютно никога не
е давала допълнителни средства за дрехи, екскурзии, учебни принадлежности
на дъщеря си. Сочи, че нуждите на детето са се увеличили предвид по –
голямата му възраст, както и поскъпването на стоките и услугите. Детето е
ученичка в четвърти клас в 92 ОУ „Димитър Талев“ в гр. София. Бащата и
детето живеят в собствено на бащата жилище. Всички разходи по жилището,
необходими за нормалния живот на У., се заплащат само и единствено от
бащата. Последният заплаща и зелени училища и училищни екскурзии за
дъщеря си на стойност над 300 лева, сам заплаща рождените дни на детето –
около 500 лева, води У. на ски и на море за общо 1700 лева. Ответницата
работи като автоинструктор, същата е в трудоспособна възраст, няма други
лица, на които да дължи издръжка. Моли издръжката да бъде увеличена от
220.00 лева на 500.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
1
до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването й, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба
от ответника. Оспорва исковата претенция като неоснователна. Не
претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено следното:
Ищцата е дете на ответницата, което се установява от представения и
приет по делото заверен препис на удостоверение за раждане.
С решение № 20163501/27.07.2021г. на Софийски районен съд, 80
състав, влязло в сила на 12.08.2021г., ответницата е осъдена да заплаща на
детето си У. месечна издръжка в размер на 220.00 лева.
Детето е ученичка за учебната 2022/2023г. в 4 „а“ клас и е дневна форма
на обучение в 92 ОУ „Димитър Талев“.
На 22.11.2022г. бащата на детето е придобил чрез покупко – продажба
собствеността върху 4/6 идеални части от апартамент № 92, находящ се в гр.
София, ж.к. Красна поляна в жилищна сграда блок № Е по документ за
собственост и блок 344 по удостоверение за данъчна оценка, вх. Г, ет. 8.
Ответницата е с регистриран от 08.12.2022г. настоящ адрес в гр.
Велинград, ул. Генерал Гурко № 7.
За периода от 03.10.2022г. – 06.07.2023г. ответницата е регистрирана
като безработна и търсещо работа лице. От 10.07.2023г. същата е
регистрирана като самоосигуряващо се лице и упражняващо свободна
професия. Видно от приобщената по делото справка от НАП, има данни за
последно прекратено трудово правоотношение на 02.10.2022г. Има данни за
подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице като
свободна професия, считано от 10.07.2023г.Лицето е декларирало осигуряване
върху всички осиг. рискове. За м.07.2023г. има данни за подадена Декларация
обр. № 1 от КСО с вид осигурен 12 – за самоосигуряващи се. Няма данни за
подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2022г. За 2022г. на ответницата е
изплатен доход, различен от трудов, в размер на 900 лева. Същата притежава
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 409, вх. Д, ап. 106,
ет. 7, както и МПС марка „Хюндай/И 30 с рег. № СА 7498 ХК.
2
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален
доклад от ДСП – Възраждане. Видно от проведеното социално проучване, У.
споделя, че поддържа редовен контакт с майка си, по телефона, но не е
осъществявал среща с нея от м. март 2023г. Детето изказва желание да се
среща по – често с майката. У. е здрава и не боледува често. Детето е
ученичка в пети клас в 92 ОУ „Д. Талев“. Класният ръководител на детето
съобщава, че У. е много трудолюбива, не създава проблеми в училище.
Заявява, че детето е много добре обгрижвано от бащата. У. споделя, че много
обича да ходи при баба си и дядо си по бащина линия в село Елешница.
Съобщава, че не познава роднини по майчина линия. Има приятелки от класа
и квартала, в който живее. Грижи за У. към настоящия момент се полагат от
бащата, като майката има контакт с дъщеря си. Жилището, в което живеят
бащата и детето, се състои от две стаи, хол, кухня, баня и тоалетна.
Оборудвано е с всичко необходимо за едно домакинство. Хигиенно –
битовите условия са много добри. У. контактува с майка си и според нея имат
добри взаимоотношения. Наблюдава се много добра емоционална връзка
между У. и бащата.
Съдът не кредитира представените от ищцата фискални бонове, тъй
като в част от тях не могат да бъдат установени стоките, които са закупувани,
от една страна, а от друга страна, не се установява и доказва, че така
закупените стоки са предназначени именно за детето. Представените
квитанции за входна такса с вносител „Добри“ също са неотносими към
предмета на доказване.
Други относими доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Получаването
на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е
допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т.
3
2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Това задължение на родителя, обаче, не е
безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка зависи от
възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Това
означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от
съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и
възможностите на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са
константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им
издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице.
Предявеният иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал.
2 СК е частично основателен по следните съображения:
От определянето на дължимата на ищцата месечна издръжка от 220.00
лева до приключване на съдебното дирене е настъпило съществено изменение
на обстоятелствата, обуславящо определянето на нейния размер. През
изминалия период от над две години ищцата е пораснала, с което
дефинитивно са се увеличили и потребностите й от средства за храна,
облекло, образование.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от
една страна, възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на
детето, с оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на
нормалните му нужди.
Установи се, че детето е ученичка в пети клас в ОУ „Димитър Талев“.
Не посещава допулнителни дейности и занятия. Ответницата работи като
самоосигуряващо се лице на свободна професия от 10.07.2023г. За 2022г. на
същата е изплатен доход в размер на 900 лева, раличен от трудов такъв.
Ответницата живее понастоящем в гр. Велинград, като притежава собствен
недвижим имот в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 409, вх. Д, ап. 106, ет. 7. Не са
налице данни към настоящия момент ответницата да е с влошено
здравословно състояние, както и да заплаща издръжка на други лица. Като
съобрази изложеното, както и обстоятелството, че потребностите на детето са
се увеличили от момента на определянето на издръжката, съдът намира, че
във възможностите на ответника е да отделя средства над собствената си
необходима издръжка и да заплаща издръжка на детето си в размер от 300.00
4
лева. Същата би могла да реализира доход от притежавания от нея недвижим
имот, с помощта на който да участва във финансовата издръжка на дъщеря си.
Отделно от това, ответницата е в трудоспособна възраст и би могла да
реализира доход около средната работна заплата за страната.
По изложените мотиви и като съобрази възможностите на ответницата
и нуждите на ищцата, съдът намира предявеният иск за частично
основателен. С оглед изложеното, следва да бъде увеличен размера на
ежемесечната издръжка, дължима от ответницата на малолетното й дете от
220.00 лева на 300.00 лева, считано от подаване на исковата молба в съда, до
настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като в
останалата част до пълния предявен размер от 500.00 лева исковата претенция
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. За това в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответницата е
осъдена да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на
300.00 лева.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено
от ищцата. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
дължат направени разноски съобразно уважената част от иска. Ищцата е
доказала такива в размер на 1500 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и
съдействие. Предвид това, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцата сумата от 240.00 лева – разноски в производството.
Ответницата, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на
Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в
размер на 115.20 /сто и петнадесет лева и двадесет стотинки/ лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
5
определена с Решение № 20163501 от 27.07.2021г. на Софийски районен съд,
80 състав, по гр. д. № 5009 по описа за 2021г., като я УВЕЛИЧАВА от 220,00
/двеста и двадесет/ лева на 300,00 /триста/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, С. Г. Г.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете У. Д. Г., ЕГН
**********, чрез нейния баща и законен представител Д. С. Г., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 300,00 /триста/ лева, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.06.2023г., до настъпване
на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр.
чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над 300,00 /триста/ лева до пълния предявен
размер от 500,00 /петстотин/ лева, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената в полза на малолетното дете У. Д. Г.,
ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Г. Г., ЕГН **********, да
заплати на малолетното дете У. Д. Г., ЕГН **********, чрез нейния баща и
законен представител Д. С. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 240.00
/двеста и четиридесет/ лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, С. Г. Г., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху
увеличението на издръжката в размер на 115.20 /сто и петнадесет лева и
двадесет стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от 23.10.2023г., а в частта, в която се допуска
предварително изпълнение на решението, същото има характер на
определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийски
градски съд, считано от съобщението до страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6