О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,ХVІ- ти състав
в закрито
заседание на 10.05.2021 год.,
като разгледа
докладваното от съдия Красимир Кипров
адм.дело № 458 по описа на съда за 2021 год.,
за да се произнесе взе
предвид следното :
С разпореждане
№ 3657/22.03.2021 г. е оставена без движение исковата молба на З.Т. за отстраняване на конкретно
посочените нередности в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането е съобщено
на ищеца на 2.04.2021 г., след което от страна на същият е подадена уточнителна молба с.д. 5262/8.04.2021 год.
Констатираните от съда
нередности не са отстранени с подаването на уточнителната молба, като срокът за това е изтекъл на 9.04.2021 год.
Съображенията на съда за
този правен извод са следните :
С горецитираното
разпореждане, съдът е изискал от ищеца да направи описание в исковата молба на правопораждащите относно
искът за обезщетение на имуществени вреди факти , а не да доказва същите
в какъвто смисъл съвсем безпредметно уточнителната молба съдържа искания, посочени
в края на стр.40 и началото на стр.41 - описанието на фактите следва да
бъде представено от ищеца в изложението
от исковата му молба, а не да се търси от съда в приложените към нея
доказателства имащи процесуалното предназначение не да
посочат, а да установят фактите, но при
разглеждането на спора по същество, т.е.
едва след като бъде приета допустимостта на предявеният иск. За разлика от
първоначалната искова молба, уточнителната молба съдържа друг петитум на този
иск /посочен е друг размер на претендираното обезщетение за имуществени вреди/,
но при пълно сходство с нея тя не описва фактите за връзката между
причиняващото вредата действие на данъчните власти и посочената като резултат
от това действие загуба на представената от ищеца имуществена гаранция във
връзка с финансиране заплащането на съдебна такса в размер на 136 908,10 лв. В
този смисъл, видно е от изложението в уточнителната молба, че то не посочва
нито един факт, който да отразява каквото и да било действие или бездействие на
данъчните власти или на съда,което да има някакво отношение към плащането на
въпросната съдебна такса - описаните
факти са такива касаещи само и единствено взаимоотношенията между ищеца
в качеството му на адвокат и дължащият
съдебна такса негов клиент. Така, в т.62 от стр. 39 на уточнителната молба е
записано : "В изпълнение на поетите ангажименти като адвокат, ищецът заема
от Коста Енерджи АД сумата от 136,908,10 лв...." , а в т.63 от същата
страница е записано : "Фактическият състав на предявената с искова молба
вх.№ 3359/5.03.2021 г. имуществена вреда включва- (1) изпълнение на адвокатски
услуги от ищеца като адвокат....". Резултатът от неотстраняването в
предоставения от съда срок на тази нередност в исковата молба е пълната липса
на описание на факти за съществуваща
обвързаност на данъчните власти с
кредитирането и плащането на въпросната съдебна такса, както и с предоставянето от ищеца на имуществена
гаранция във връзка с нея , т.е. неясен е останал предмета на
този правен спор. Освен тази нередност в исковата молба, не е отстранена
и друга такава касаеща посочването на надлежните ответници по искът за
обезщетение на имуществени вреди. В това отношение, съдът не възприема като
правилна тезата на ищеца, че ответници по този иск не следва да бъдат НАП и АС-Варна. Неправилно според
съда, ищецът свързва необжалваемостта на постановеното от ВАС окончателно определение с материалното
правоотношение, а не с процесуалното такова- окончателността на съдебния акт,
т.е. изчерпването на всички средства за правна защита има единствено процесуално-правен аспект в смисъл
на открита допустимост на искът за обезщетение на имуществени вреди, а що се
касае до надлежните ответници по този иск, то такива следва да бъдат страните
по материалното правоотношение. Във връзка с последното и съобразно изложените
в исковата молба факти, определението на ВАС само и единствено финализира
фактическия състав на спорното материално правоотношение , но не поставя
неговото начало, което в случая е обективирано
с акта на данъчните власти по приложението на чл.32 от ДОПК и продължено
с постановеното от АС-Варна определение. В този смисъл, описаните в исковата
молба факти отразяват окончателния правен ефект като последица от предхождащо
го съпричиняване, наличието на което
обуславя съществуването на процесуалната фигура на необходимото другарство
в процеса. Доколкото като ответници
следва да бъдат конституирани всички необходими другари, изпълнението на което
условие определя допустимостта на иска, то неотстраняването в предоставения от
съда срок на тази нередност води до недопустимост на така предявеният иск. Що
се касае до искането на ищеца за отправяне
на преюдициално запитване по
въпроса за процесуалния субституент, то
съдът намира същото за изцяло неоснователно, тъй като въведените от него условия на запитването
определят предварително ясна насока на евентуалния отговор, т.е.
за съда така поставените условия не притежават каквато и да било валидност, поради изцяло
хипотетичния им характер. С оглед последното , съдът при
липсата на необходимост от преюдициално запитване приема ,че процесуалната
възможност административните съдилища и НАП в
качеството си на ЮЛ да бъдат ответници е регламентирана по ясен и
категоричен начин не само в общата разпоредба на чл.203, ал.3 във вр. с чл.205,ал.1 от АПК, но и в
специалната разпоредба на чл.2в,ал.2 от ЗОДОВ.
Не са отстранени в
предоставения срок и констатираните от
съда нередности на искът за обезщетение на неимуществени вреди. С уточнителната
молба НАП е посочен като ответник по този иск, но отново не са описани правопораждащите за него факти - не само, че не са посочени предприетите от
данъчните власти действия за наказателно преследване на ищеца, но при повтаряща
се липса на каквато и да било индивидуализация е посочено в началото на стр.43
от уточнителната молба, че фактите за враждебно отношение и неравноправно
третиране на ищеца се съдържали в данните от ревизионния акт и събраните в хода
на ревизионното производство доказателства. При така направеното от ищеца описание е неясно какви точно данни се имат предвид от него. По
сходен начин, не е ясно какви факти
обективират твърдяната в т.69 от стр.43 на уточнителната молба
неправомерна намеса в статута на клиентските средства и адвокатската тайна на
адвокатската сметка по чл.39 от З-на за адвокатурата , както и не е ясно какви
действия на НАП се имат предвид от ищеца
в т.72 от стр.44 на уточнителната му молба. Последицата от неотстраняването на
тази нередност е отново неяснота в предмета
на искът за обезщетение на неимуществени вреди.
Предвид изложеното и на
основание чл.204,ал.5 от АПК във вр. с чл. 129,ал.3 от ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба на З.Т.,***/5.03.2021 год.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд
в едноседмичен срок от съобщаването му на
ищеца
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :