Решение по дело №12179/2018 на Софийски градски съд

                                      Р Е Ш Е Н И Е

                                      

                           В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

                                                №…………. Гр.София, 03.01.2020 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито  съдебно заседание, проведено на трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Иванова

                                                              ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

                                                          Мл. Съдия    Константина Христова

при участието на секретаря Йона Петрова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 12179 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу решението на СРС, 138 състав под № 401376  от  04.05.2018г. , постановено по гр. дело № 60611/2016г.,  с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422,ал.1, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК обективно съединени установителни искове от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.Я.М., както следва: 1/ с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ – за сумата от 393,45лв.  , претендирана като неизплатена цена на топлинна енергия за периода м.12.2012г. – м.04.2015г., доставена за имот- ап.№ 38, находящ се в гр.София, ул.“**********,ведно със законната лихва от 08.01.2016г. - до окончателното изплащане, както и  2/  с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 60,34лв., претендирана като мораторна лихва за периода 31.01.2013г.- 29.12.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело  № 789/2016г. по описа на СРС, 138 състав. Решението се обжалва и в частта за разноските.

 Въззивникът, „Т.С.“ ЕАД заявява искане за обезсилване на обжалваното решение, като недопустимо, тъй като производството по делото се е водило за друг топлоснабден имот- ап.№ 39,  а верният жилищен имот е ап.№ 38, за който е подадено заявлението, но който погрешно е посочен в заповедта за изпълнение като ап.№ 39. Твърди, че посочения от него абонатен номер съответства на верния имот- ап.№ 38, като този факт се потвърждава и от приетата по делото СТЕ. При условията на евентуалност - в случай, че съдът приеме обжалваното решение за допустимо, заявява искане за отмяната му като незаконосъобразно и вместо него- постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени с присъждане на направените по делото разноски.

 

Въззиваемата страна Е.Я.М.  оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение по доводи, подробно развити в депозирания по делото писмен отговор. Възразява, че тя не е била и не е собственик, нито титуляр на вещното право на ползване върху процесния топлоснабден имот. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски за въззивното производство.

Третото лице – помагач на ищеца - „Б.“ ООД – не заявява становище по жалбата.

        

Софийски градски съд, като обсъди становищата и  доводите на страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок , от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.

Съдът споделя правните изводи на първата инстанция, с които е мотивирана неоснователността на предявените искове, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка, ето защо и на основание чл.272 от ГПК – препраща към тях. В допълнение на мотивите на първоинстанционния съд и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема следното:

Неоснователно се явява заявеното от въззивника- ищец възражение за недопустимост на обжалваното решение , като постановено по непредявени искове- за друг имот- ап.№ 39, различен от този по исковата молба и  този по подаденото заявление по чл.410 от ГПК- ап.№ 38.

Със заявлението по чл.410 от ГПК „Т.С.“ ЕАД е заявила искане за издаване на заповед за изпълнение за вземания за главница- неиздължена стойност на доставена ТЕ и за мораторни лихви върху тази главница за топлоснабден имот- ап.№ 38, находящ се в гр.София, ул.“********** с аб.№ 208278. Действително в издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 16.02.2016г. е допусната очевидна техническа грешка относно намера на жилищния имот- погрешно посочен като ап.№ 39, вместо верния ап.№ 38, но в заповедта за изпълнение изрично е посочен и абонтния номер на имота- № 208278.  В исковата молба, предявена по реда на чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК ищецът „Т.С.“ ЕАД е заявил установителните искови претенции именно за процесния имот- ап.№ 38, като именно по отношение на този имот по делото са събирани доказателства- писмени и СТЕ и по отношение на него се е произнесъл и първоинстанционният съд с обжалваното решение. Ето защо, неоснователно се явява възражението на въззивника-ищец за произнасяне на съда по незаявени претенции- относно друг имот. Що се отнася до допуснатата очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, относно номера на жилищния имот- тя подлежи на изправяне по реда на чл.247 от ГПК до момента на изпълнение на заповедта за изпълнение.

Настоящият съдебен състав приема, че от представените по делото писмени доказателства не се установява твърдението на ищеца за наличие на валидно облигационно правоотношение между него и отвметницата.  Съдът приема, че ответницата няма качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.150,ал.1 от ЗЕ и пар.1,т.2“а“ от ЗЕ.  От представените по делото нотариални актове под № 111, том Х по нот.дело № 1499/ 1981г. и под № 123 , том ХХІ по нот.дело № 3466/1988г. се установява, че собственикът на процесния ап.№ 38, находящ се в гр.София, ул.“**********- И.М.Г.се е разпоредил с правото си на собственост в полза на следните лица- с първия нот.акт- в полза на дъщеря сиГ.И.М., на която е прехвърлил ½ ид.ч. от процесния имот и с втория нот.акт- в полза на внука си И.В.М.– на който е прехвърлил останалата ½ ид.ч. от процесния имот. В резултат на посочените две разпоредителни сделки към момента на смъртта на И.М.Г.през 1991г.  /удостоверение за наследници № 3/ 05.02.2013г./ той не е притежавал собствеността върху процесния топлоснабден имот. Като последица от това, по отношение на процесния имот по силата на наследственото правоприемство прекият наследодател на ответницата  Е.Я.М. –  Я.И.М.- син на И.М.Г., не е придобил права,  съответно- такива не са преминали  в патримониума на ответницата след смъртта на прекия й наследодател през 2004г. С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че след като по делото не се установява ответницата да се легитимира като собственик или титуляр на вещно право върху процесния имот, тя няма и качеството на клиент на ТЕ, съгласно легалната дефиниция, дадена с цитираните по-горе правни норми и съответно не е страна по облигационното правоотношение с ищеца, съответно – за ответницата не  съществува  задължение за заплащане стойността на доставената за процесния имот топлинна енергия. Като последица от това, съдът приема, че поради липса на  пасивно материално-правно легитимация на ответницата да отговаря по предявените искове, те  следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

 

Тъй като  изводите  настоящата инстанция съвпадат с тези на първата – обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него- оставена без уважение , като неоснователна.

При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК въззивникът – ищец дължи на въззиваемата - ответник направените по делото разноски във въззивното производство в размер на 300,00лв.- адвокатско възнаграждение.  Съдът намира за неоснователно заявеното от въззивника възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна, тъй като то е в рамките на минималния размер по чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г.- от 300,00лв.

            Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

 

                                              Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 138 състав под № 401376  от  04.05.2018г. , постановено по гр. дело № 60611/2016г.

 

ОСЪЖДА  „Т.С.“ ЕАД да заплати на Е.Я.М.  – сумата от 300,00лв.- разноски по делото за въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.