№ 9859
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110130108 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на И. К. Д., чрез пълномощника адв. Д. М., срещу „В“
ЕООД, ЕИК *****, с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в сключен между
страните договор за паричен заем №********** от 28.07.2021 г. поради противоречие със
закона, накърняване на добрите нрави, и като неравноправна, както и осъдителен иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платената въз основа на нищожната
клауза такса в размер на 45,71 лева. Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за
кредит №********** от 28.07.2021 г., по силата на който му бил предоставен от ответното
дружество паричен заем в размер на 70 лева, при уговорен ГПР в размер на 48,5%, годишен
лихвен процент - 39,63%, и срок на кредита до 02.08.2021г. Съгласно договора ищецът
следвало да заплати и такса за бързо разглеждане на документи в размер на 13,49 лева. С
анекс от 28.07.2021 г. към договора за кредит на ищеца били отпуснати допълнително
заемни средства в размер на 50 лв., като таксата за експресно разглеждане била определена
на 22,25 лв. С анекс от 28.07.2021 г. на ищеца бил отпуснат допълнителен заем в размер на
50 лв., като таксата за експресно разглеждане била определена в размер на 30,65 лв. С анекс
от 29.07.2021 г. била отпусната допълнително сумата в размер на 50 лв., като таксата била
определена на 38,18 лв. С анекс от 29.07.2021 г. била отпусната допълнително сумата в
размер на 50 лв., като таксата била определена на 45,71 лв. Излага, че е погасил изцяло
задълженията си по договора, включително и задължението за заплащане на такса за
експресно разглеждане, като е заплатил по сметка на ответното дружество сумата в размер
1
на 315,98 лв. Ищецът поддържа, че така уговорената такса е нищожна, като се позовава на
чл. 10а, ал. 1 ЗПК и твърди, че посочената услуга, във връзка с която е заплатена процесната
такса, е свързана с усвояването и управлението на кредита и поради това за нейното
предоставяне не се дължат такси. Счита, че сключеният между страните договор за кредит е
нищожен, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
годишният процент на разходите, тъй като действителният ГПР бил в пъти по-висок от
посочения в договора. Твърди, че процесната клауза е нищожна и предвид обстоятелството,
че същата се явява неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Счита, че целта на въвеждане
на задължението за кредитополучателя да плати таксата е да се уговори допълнително
възнаграждение на ответника. Излага и доводи, че резултатът от допълнителната такса
представлява заобикаляне на законоустановения максимален размер на ГПР, предвид
обстоятелството, че нейната стойност не била включена в ГПР, макар в тежест на ответника
да било налице задължение да стори това. Поради изложеното моли предявените искове да
бъдат уважени, като бъде прогласена нищожността на оспорената клауза от договора и бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца платената въз основа на нищожната клауза сума,
както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна „В“ ЕООД, чрез
пълномощника юрисконсулт Д. Д., с който предявените искове се оспорват изцяло.
Ответникът не оспорва, че между страните е било налице правоотношение по договор за
потребителски кредит, ведно със сключените анекси към същия, както и не оспорва, че
ищецът изцяло е погасил задълженията си по същия, в т.ч. дължимата сума по таксата за
експресно разглеждане. Излагат се подробни съображения за неоснователността на
твърденията на ищеца за нищожност на посочената клауза. Ето защо, моли, за отхвърляне на
предявените искове, като претендира и разноски по производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
По предявените искове в тежест на ищеца е да установи сключването на договора за заем със
соченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза, както и извършеното плащане
на процесната сума в полза на ответника на основание оспорената договорна клауза. В
тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платените от ищеца
искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи
погасяване на отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.
Между страните не се спори, че е било налице облигационно правоотношение между
страните по гореописания договор за потребителски кредит и анексите към същия, в които
изрично е посочено, че е начислена такса за бързо разглеждане в посочения в исковата молба
размер след сключените анекси, а именно 45,71 лева. Не се оспорва и обстоятелството, че
ищецът е заплатил на ответника тази сума.
Основният спорен въпрос по настоящото производство е доколко е налице валидно правно
основание у ответника да задържи процесната сума.
2
В Общите условия, приложими към договора за кредит, е предвидено, че таксата за бързо
разглеждане е такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на
кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на
15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис
на партньор. Таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при подаване на искането
за отпускане на кредит и/или допълнителна сума по кредит при срокове и условия, посочени
в ОУ и съгласно Тарифа на кредитора. Съгласно представените общи условия такси по
кредита са такси за предоставяне на допълнителни незадължителни услуги, които са заявени
от кредитополучателя като такса за бързо разглеждане и такса за удължаване. В чл. 4 от ОУ е
посочено, че кредиторът се задължава да даде отговор на кредитополучателя дали искането
за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 календарни дни, считано от датата на
получаването му, като изпрати кратко текстово съобщение, имейл и/или се свърже по
телефон. В чл. 4.1 е регламентирана таксата за бързо разглеждане. Съгласно чл.4.2
кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо
разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е
допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на
кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15
минути от изпращането му. Когато искането за отпускане на кредит постъпи извънработното
време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в
обработката извън посочените 15 минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно
разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от началото на първия
следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде държан отговорен за забавяния,
възникнали поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя /например при
изключен мобилен телефон/. Кредиторът се задължава да изпълни услугата в първия
възможен момент. Съгласно чл. 4.4 за заявката на допълнителната незадължителна услуга за
бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо
разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит.
Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в Специалните
условия на договора за кредит и е включена в Тарифа на кредитора, налична на началната
страница.
Съгласно чл. 4.5 допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е
задължително условие за отпускането на сумата по заявения кредит и не увеличава
възможностите на кредитополучателя да получи кредит. По действителността на
уговорената клауза съдът намира следното: действително в чл. 10а ЗПК законодателят е
допуснал събирането на такси за покриване на административни разходи при предоставяне
на допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но различни от основната услуга по
усвояване и управление на кредита. Целта на таксите и комисионните по смисъла на
цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
различни от основната услуга по предоставяне на кредит. Допълнителни са тези услуги,
3
които са извън основната престация на заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил
съдържанието на действията по усвояване и управление на кредита по чл. 10а от ЗПК, съдът
счита, че тези действия включват типичните и присъщи такива за дейността по предоставяне
на кредита, както и тези по управлението му. Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК ограничава
възможността в тежест на потребителя да бъдат възлагани такси за такива действия, които
кредитодателят е длъжен да извърши преди и по време на сключването на договора за
кредит. Самите действия по усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от
кредитодателя, но и с действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с неговите
задължения преди и при сключване на договора – за преценка на кредитоспособността, за
предоставяне на задължителната предварителна информация В случая уговорената такса за
експресно разглеждане на заявката за кредит представлява такса, свързана с предоставянето
на кредита, тоест с усвояването му, поради което спрямо нея се прилага установената в чл.
10а, ал. 2 от ЗПК забрана. Видно от гореописаните ОУ същата се дължи само при одобряване
на кредита, зависи от размера на заетата сума и периода на договора. С оглед на което
размерът на таксата се преценява във всеки конкретен случай спрямо параметрите на
договора за кредит, т.е. е пряко свързана с предоставянето на самия кредит.
На следващо място, по делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че при
разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът прави допълнителни и
неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса. Сам по себе си фактът, че искането за
отпускане на кредит ще се разгледа бързо /в смисъл по-бързо от другите искания за кредит/
не представлява допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно.
Ако тази услуга оскъпява продукта, то разходите следва да се компенсират с увеличаване на
цената му, а не с начисляване на такси по чл. 10а от ЗПК. В този смисъл е и практиката на
съдилищата, намерила отражение в Решение № 1441 от 12.03.2024г. на СГС по в. гр. д. №
5977/2023г., Решение № 4067 от 20.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 9689/2022г., Решение №
5621 от 03.11.2023г. на СГС по в. гр. д. № 6095/2022г., Решение № 3609 от 04.07.2023г. на
СГС по в. гр. д. № 8049/2022г. Предвид гореизложеното предявеният установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед основателността на иска за нищожност на атакуваната клауза и при липса на други
основания за имущественото разместване, предявеният осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД също е основателен. Между страните не е спорно, че ищецът е
заплатил сумата от 45,71 лева за погасяване на процесната такса за бързо разглеждане,
поради което предявеният иск за връщане на така посочената сума като платена при начална
липса на основание следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 100 лева, които следва да му се присъдят. В
производството ищецът е бил представляван безплатно от Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“ съгласно Договор за правна защита и съдействие, намиращ се на л. 5 от делото.
Поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в полза на Еднолично адвокатско дружество
4
„Д. М.“ следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, към
което следва да се прибави ДДС в размер 80 лева, доколкото по делото са представени
доказателства за регистрация по ДДС.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С****, срещу „В“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С****, иск с правно основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане от договор за паричен заем № ********** от 28.07.2021 г.
ОСЪЖДА „В“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С****, да
заплати на И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С****, на основание чл. 55, ал.1, предл. 1
ЗЗД сумата от 45,71 лева, представляваща платена без основание такса за експресно
разглеждане по договор за паричен заем № ********** от 28.07.2021 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 27.05.2024г., до окончателното
й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лева, представляваща
сторените по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „В“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С****, да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под №
*****, фирмено дело № 24/2021г. по описа на 24 св. СГС на основание чл. 38 ЗАдв., сумата
от 480 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с включено ДДС за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото на И. К. Д..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5