Решение по дело №216/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Началник Сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 46 от 21.02.2025 г., постановено по АНД № 1552/2024 г. по описа на Районен съд - Сливен, в частта, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 24-0804-008180/16.10.2024 г. издадено от касационния жалбоподател, в частта с която на И. Х. П. с [ЕГН], за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 150 лева.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Посочва се, че видно от мотивите на съдебния акт, съдът е обвързал нарушението по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП с нарушението по чл. 105, ал. 1 от същия нормативен акт, каквато връзка обаче актосъставителят не е направил в АУАН, нито наказващият орган в наказателното постановление. Счита за установено наличието на поставена лента по цялата ширина на предното панорамно стъкло на автомобила, същата с дебелина около 15 см, което било правилно квалифицирано като нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, като не е било необходимо измерване на пропускливостта на поставената лента. Посочва, че санкцията по чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена за това, че водачът е допуснал движение на МПС с изменена конструкция - с допълнително добавен компонент - чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3/ 18.02.2013 г. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени като неправилно Решение № 46/ 21.02.2025 г., постановено по АНД № 1552/ 2024 г. по описа на Районен съд – Сливен в обжалваната част и да реши делото по същество, като потвърди като законосъобразно НП в частта, с която на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и в частта, с която на основание чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 150 лева, за нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище, чрез процесуален представител, който заявява, че поддържа касационната жалба на основанията, посочени в нея. Излага становището си по същество, считайки, че са налице основания, обосноваващи отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, поради което моли за съдебен акт в този смисъл. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

В с.з. ответникът по касационната жалба – И. Х. П., редовно призован, се представлява от адв. М. К. от ***, който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че съдът правилно е преценил, че за да се установи нарушението по чл. 105 от ЗДвП и чл. 146 от с.з. – наличие на значителна техническа неизправност, е следвало да измери пропускливостта на тази лента от 15 см. Посочва, че, полицейските органи не са се качили в автомобила, за да установят дали по някакъв начин тази лента ограничава или намалява видимостта. Счита, че в НП и в акта, не е изписано в какво се изразява техническата неизправност, като чл. 146 е препращащ и в него не се съдържа нарушението, като би следвало да се опише точно какво е нарушението. Също така, при отказ да бъде вдигнат капакът на автомобила и при твърдение за поставен интеркулер, е следвало автомобилът да бъде обследван по друг начин. Моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен заявява, че доводите на касационния жалбоподател изложени в касационната жалба са частично основателни, по отношение на изложените аргументи за наличие на извършено нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. По отношение на второто нарушение, намира акта на въззивния съд за правилен и законосъобразен.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 28.09.2024 г. при изпълнение на специализирана полицейска операция по контрол на правилата за движение по пътищата в [населено място], полицейски служители, движейки се по [улица]се разминали с лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер], който издавал специфичен звук и от ауспуха му излизали големи кълбета черен дим. Направили обратен завой и последвали въпросния автомобил по [улица], където го спрели и извършили проверка на водача. Констатирали, че част от предното панорамно стъкло било затъмнено с тъмна лента; допълнително били поставени лед светлини на предната броня; имало монтирано устройство под бронята, от което стърчали тръби. Били повикани за съдействие други п. с., сред които бил св. Г. Г., който приел, че са извършени четири нарушения и с. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на П. за следното: движи се със значителна техническа неизправност на ППС, с което е нарушил чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП; с. или длъжностно лице, което допуска в движението по пътищата пътно превозно средство, чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение - нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП; ограничена е видимостта (намалена прозрачност) през челното или страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя – нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП; водач отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на движението или временна забрана за движение – нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП, с което на П. били наложени следните административни наказания: за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева; за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева; за нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.5 от ЗДвП - глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца; за нарушение на чл.146, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 150 лева.

При постановяване на решението, Районният съд е приел, че НП е издадено при неправилно приложение на материалния закон и при наличие на съществени процесуални нарушения - противоречие между описаната фактическа обстановка и дадените правни квалификации. Приел е, че в АУАН е неправилно описано нарушението по чл.146, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба е бланкетна и препраща към разпоредбите на Наредба № Н-3/ 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското и икономическо пространство. Приел е за неправилно, че актосъставителят и наказващият орган не са посочили в какво се изразява изменението на конструкцията на лекия автомобил без съответното разрешение. Не било описано какво представлява този интеркулер, как и къде е свързан и дали въобще се касае за интеркулер, тъй като установеното устройство не е било обследвано по надлежния ред. По отношение нарушението по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП е приел, че в АУАН и в НП същото е посочено като добавени компоненти - ограничена е видимостта на предно панорамно стъкло, като в горната част е поставена лента по цялата ширина на стъклото с дебелина около 15 см. Формирал е извод, че прозрачността на стъклото в горния му край, където е била поставена 15 см лента е следвало да се измери. За нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е приел, че не е посочено в какво се изразява техническата неизправност, причините, поради които е категоризирана като значителна, като е нарушено правото на защита на жалбоподателя и той не може да разбере какво точно нарушение е извършил. Приел е, че по отношение на нарушението по чл.6, т.2 от ЗДвП в НП било изписано - водач отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на движението или временна забрана за движение, като по делото не било установено по несъмнен начин, че е била въведена временна организация на движението или е имало временна забрана за движение. Приел е, че такова нарушение П. не е извършил и не следва да носи административнонаказателна отговорност по чл.175, ал.5 от ЗДвП. С такива мотиви Районният съд е отменил изцяло НП.

Пред настоящата инстанция решението на първоинстанционния съд се обжалва само в частта, с която е отменено НП, в частта с която на И. Х. П. за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 150 лева.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната съдебна инстанция е постановила частично неправилен съдебен акт.

От гласните и писмени доказателства, събрани надлежно пред първата съдебна инстанция се установява по безспорен начин извършването на нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. С посочената норма е императивно въведена забрана за ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. В процесния случай от показанията на разпитаните пред първата съдебна инстанция полицейски служители, се установява, че в горната част на предното панорамно стъкло на управлявания от П. автомобил, по цялата ширина на стъклото е била поставена лента с дебелина около 15 см, описана от а. като лепенка, а от св. Ч. като тъмна лента, с която е била ограничена видимостта на същото. Показанията на разпитаните свидетели са безпристрастни, незаинтересовани от изхода на делото и съответстват на описаното в АУАН и в НП, поради което се кредитират от съда. Доказателства, които да опровергават наличието на поставена лента с дебелина около 15 см в горната част на предното панорамно (челно) стъкло на управлявания от П. автомобил не са представени нито пред АНО, нито в хода на съдебното производство. Основните възражения на санкционираното лице касаят липсата на измерване на пропускливостта на „това фолио на предния прозорец“. Санкционираното лице не сочи и не представя доказателства, че към момента на проверката прозрачността на стъклото е отговаряла на изискуемите стандарти, въпреки факта на поставяне на описаната лента. Не са представени и доказателства, че това е фабричният вид на автомобила. Действително, законодателят е допуснал изключение в чл. 105, ал. 3 от ЗДвП, като е разрешил намаляване на прозрачността на стъклата по ал. 1 само в границите на стойностите определени в правило № 43 на ИКЕ на ООН, но в случая в тежест на водача на МПС е било да докаже, че извършените от него промени и отклоненията в прозрачността са в съответствие с посочените като допустими стойности.

Нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да разбере за какво точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Нарушената правна норма е изписана както словесно, така и с посочването й в цифров вид. В обстоятелствената част на НП и на АУАН е изрично посочено, че се касае за установено ограничаване на видимостта на предното панорамно стъкло, поради което е неправилен формираният от първоинстанционния съд извод за липса на конкретика кое стъкло точно е с намалена прозрачност, а оттам и за ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Според приложената от наказващия орган санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева. С оглед събраните доказателства, нарушението е установено и доказано, а санкционната норма е приложена правилно, поради което решението на районния съд в тази част като неправилно следва да бъде отменено.

Относно решението на районния съд по отношение на нарушението на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП, следва да се има предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съдържащото се в АУАН описание, че като с. санкционираното лице допуска движение на автомобила с изменение на конструкцията – в предна част на автомобила е поставен интеркулер, възпроизведено и в НП, не може да бъде прието като надлежно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено, по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП е препращаща и не съдържа състав на нарушение. Разпоредбата не забранява изменението на конструкцията на регистрирани ППС, а го допуска при спазване на условия и ред, определени с Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните ППС и индивидуално одобряване на ППС, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство /Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. /. Не е посочена конкретна нарушена разпоредба от Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г., поради което направената в АУАН и НП правна квалификация на нарушението е непълна, по отношение на цифровото посочване, което от своя страна води до неяснота относно приетото от административнонаказващия орган нарушение. Липсата на посочване на конкретната нарушена правна норма, води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото на санкционираното лице да узнае основанието за наложеното му наказание и да организира адекватно своята защита. Това нарушение е от категорията на съществените процесуални нарушения и е самостоятелно основание за отмяна на НП в тази част, както правилно е приел районният съд. Посочването в касационната жалба на конкретна норма от Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. не би могло да санира допуснатото от АНО нарушение.

Посоченото в касационната жалба възражение, че в мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е обвързал нарушението по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП с нарушението по чл. 105, ал. 1 от с.з. е неоснователно. Настоящият касационен състав отчита, че при излагане на мотивите си районният съд първо е посочил нормата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП, като след това е преминал към разглеждане на описаното нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, без обаче да е налице соченото от касатора обвързване на двата състава. Още повече, че на стр. 6 от решението, районният съд е изложил мотиви относно неправилното ангажиране на отговорността на санкционираното лице за нарушение по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП (л. 30 от делото на СлРС).

По изложените съображения, касационната инстанция счита, че съдебното решение е частично неправилно и при условията и по реда на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 24-0804-008180/16.10.2024 г. издадено от Началник сектор в ОД на МВР Сливен, РУ Сливен, в частта с която на И. Х. П. с [ЕГН], за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, и вместо него се постанови друго по същество, с което да се потвърди НП в тази част.

Обжалваното решение, в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 24-0804-008180/16.10.2024 г. издадено от Началник сектор в ОД на МВР Сливен, РУ Сливен, в частта с която на И. Х. П. с [ЕГН], за нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, претенцията за разноски на ответника по касация е частично основателна. От представения договор за правна защита и съдействие от 07.04.2025 г. се установява договорено възнаграждение в размер на 600 лева, платени в брой. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, направено от касационния жалбоподател, съдът преценява като основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес, който се определя от размера на наложеното административно наказание, когато същото е под формата на глоба, адвокатско възнаграждение следва да се определи в размер на 400 лева, от които в полза на ответника по касация следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 352 лева, съответстващ на частта, с която е оставено в сила обжалваното решение за отмяна на НП.

Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 46 от 21.02.2025 г., постановено по АНД № 1552/2024 г. по описа на Районен съд - Сливен, в частта, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-0804-008180/ 16.10.2024 г. издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен, в частта с която на И. Х. П. с [ЕГН], за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0804-008180/ 16.10.2024 г. издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен, в частта с която на И. Х. П. с [ЕГН], за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 46 от 21.02.2025 г., постановено по АНД № 1552/2024 г. по описа на Районен съд - Сливен, в частта, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-0804-008180/ 16.10.2024 г. издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен, в частта с която на И. Х. П. с [ЕГН], за нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен да заплати на И. Х. П., [ЕГН], сумата от 352 (триста петдесет и два) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.