Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 13 юли 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 01 юли 2020 год. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ИНА
РАЙЧЕВА
ДИМИТРИНА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ……… Борислав
Велков като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №149…… по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е касационна жалба от Сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР гр. Русе срещу решение №134/31.01.2020 год. на Районен съд гр. Русе,
постановено по а.н.д №2360/2019г. по описа на съда, с което е отменен Електронен
фиш(ЕФ), серия Г, №9163, издаден от ОД на МВР гр. Русе. С фиша, на В.Ч. ***, за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекс на застраховането КЗ), на основание чл.638, ал.1, т.1 от същия кодекс е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 250 лева.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е в нарушение на материалния закон. Излагат се
доводи, че погрешно съдът е приел, че санкционният акт не отговаря на изискванията
на закона за реквизитите в него.
Иска се от
касационната инстанция да отмени атакувания съдебен акт, съответно да бъде потвърден
и електронния фиш.
Ответникът по касационната жалба я счита за неоснователна, а решението на
въззивната инстанция-за правилно и законосъобразно. Претендира разноски по
делото.
Представителят на прокуратурата предлага да бъде оставено в сила решението
на РРС. Мотивира това свое становище с липсата на описание от фактическа страна
в ЕФ на състава на нарушението досежно време, място и начин на извършване,
което прави санкционния акт незаконосъобразен, а въззивното решение, в което
всичко това е констатирано-правилно.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните
по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният
съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение №134/31.01.2020 год. Русенският районен
съд е отменил оспореният пред него ЕФ, серия Г, №9163, издаден от ОД на МВР гр.
Русе. С него на ответника в настоящото производство – В.Ч., на основание чл.638, ал.1, т.1 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 250 лева, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от същия кодекс.
Нарушението било установено чрез автоматизирано техническо средство – мобилно
автоматизирано техническо средство - ТFR1-M. С него било заснето, че на 27.10.2019
г., в 10.58 ч. по път II-21, Русе-Силистра, км. 3+800, в посока гр. Силистра, се движел л.а.
“Фолксваген Голф” с рег.№ Р 0499 РК, за който липсвала сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Регистрите сочели, че автомобилът е собственост
на В. Ч..
Въз основа на тези данни е издаден и оспореният пред РРС ЕФ серия Г, №9163 с наложеното в него
наказание на Ч..
Защитата, която предприел адресата на фиша е на първо място представена още пред АНО застрахователна
полица № BG/22/119003017532 от 27.10.2019г. на Лев ИНС за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с начало на валидност – 27.10.2019г. от 11.18ч., за
който твърди, че е сключен преди пътуването, но предвид смяна на лятно със
зимно часово време се получила тази разлика. След това сезирал и въззивната
инстанция с жалба срещу ЕФ.
Изложените по-горе факти са установени по безспорен начин в хода на
съдебното производство, развило се пред районния съд, който след пълен и
обстоен анализ на събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че са
налице основания за отмяна на атакуваният пред него санкционен акт.
Решаващият съд е приел, че в обжалвания пред него електронен фиш липсва
описание на нарушението - един от задължителните реквизити съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП, а именно-нарушението не било описано не само
от фактическа, а дори от правна страна.
Всичко това го мотивирало да отмени ЕФ като издаден с липса на задължително
реквизити, което нарушава правото на защита на наказаното лице.
Касационният съд споделя изцяло фактическите и правни изводи на въззивната
инстанция. Те съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на
материалния закон.
АС Русе, на основание нормата на чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава
на изложените във въззивното решение мотиви на Русенски районен съд относно липсата
на описание от фактическа страна на състава на нарушението-задължителен
реквизит по чл.189, ал.4, изр. 2-ро от ЗДвП, което безспорно води до
незаконосъобразност на санкционния акт. От правна страна са посочени относимите
за казуса законови разпоредби.
Вярно е и още, че време и място са изписани. Но след тях в ЕФ буквално е
записано само „..е установено нарушение на Кодекса за застраховането“. По-надолу
в ЕФ е посочено, че се касае за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, вр. с чл.638,
ал.1, т.1 и чл.461, т.1 от същия кодекс. Следователно, описание от правна
страна има.
Нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ гласи следното „Договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор“. Отделно от това, санкционната разпоредба на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ сочи, че „На лице по чл. 483, ал. 1,
т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: 1. глоба от
250 лв. – за физическо лице“.
Фактическото описание на деянието е следвало да намери място в ЕФ, а именно,
че В. Ч., като собственик на лекия автомобил не е изпълнил задължението си
да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Нарушението е описано с правилните за казуса правни норми,
но фактическото описание в ЕФ липсва. А това нарушава правото на защита на наказаното
лице и е основание да се приеме санкционния акт за незаконосъобразен.
Ето защо с отмяната му, въззивната инстанция е постановила правилен съдебен
акт.
Атакуваното решение на РРС е допустимо, валидно
и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу него - неоснователна.
Въззивният съд е приложил правилно разпоредбите на ЗАНН, КЗ, ЗДвП, а решението
му по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила.
По отношение искането за разноски:
Такива се дължат съгласно разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН - „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“.
Според чл.143, ал.4 от АПК, приложим в случая
според нормата на чл.228 от АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или
оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по
делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв“.
По настоящото дело, с оглед изхода на спора,
разноски се дължат в полза на ответника-В. Ч.. Доказано е, че е ползвал
адвокатска защита и съдействие(л.9 от к. дело), както и че е заплатена в брой сумата
от 300 лева по този договор. В приложение списък на разноските обаче, адвокатът
претендира и възнаграждението, което му е било заплатено пред въззивната
инстанция, също в размер на 300 лева. Отделно от това, АНО прави възражение за
прекомерност и иска в случай на отхвърляне на жалбата му, да се заплати на ответника
минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът счита, че на Ч. следва да бъде определена
за заплащане само сумата от 300 лева, дължима за представляването му от адвокат
пред касационната инстанция. Към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие-19.02.2020г., чл.8, ал.1, т.1(отм.) от Наредба №1 е бил със
следното съдържание относно възнагражденията по административни дела: „За
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес възнаграждението е: 1. при интерес до 1000 лв. –
300 лева“. Към настоящия момент тази норма е отменена, но е действала към
момента на сключване на цитирания договор. Това е и минималния размер, до който
може да бъде намалено възнаграждението, за да се уважи искането на АНО. Самата
договорка между страна и представител обаче е за заплащане именно на сумата от
300 лева, следователно такава и се присъжда по настоящото дело на ответника.
Касационната инстанция няма как да присъди и
уважи искането на адвоката на Ч. за разноски, направени пред районния съд.
Такива е следвало да бъдат поискани не от Административния,
а от Русенски районен съд.
С оглед законодателната промяна в нормата на
чл.63 от ЗАНН- с новата ал.3, за жалбоподателя в проведеното въззивно
производство по оспорване на ЕФ вече е бил налице друг ред за търсене на
направените разноски, разписан в самия ЗАНН. В ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г. е обнародван Закон за
изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди. С §9 от ПЗР от този ЗИД на ЗОДОВ са добавени ал. 3, 4 и 5 на ЗАНН. Тези
разпоредби уреждат възможност за присъждане на разноски в производството по
ЗАНН както пред районните съдилища, така и пред административните-като касационна
инстанция. Според чл.5, ал.5 от КРБ „Всички нормативни актове се публикуват. Те
влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен
друг срок“. При липсата на определен друг срок за влизане в сила на
горецитираното изменение на чл.63 от ЗАНН, това изменение е влязло в сила на
03.12.2019г. Пред РРС е проведено заседание на 09.01.2020г., на което е обявен
за решаване повдигнатия пред него спор. В това съдебно заседание е следвало да
се поискат направените във въззивното производство разноски, а не пред касационната
инстанция. Непоискването им пред РРС преклудира и възможността за тяхното
присъждане, още по-малко от друга инстанция.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение №134/31.01.2020 год. на Районен съд гр. Русе, постановено по а.н.д
№2360/2019г. по описа на съда.
Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе да заплати
на В.С.Ч. *** сумата от 300(Триста)
лева, съдебни разноски по заплатен хонорар за адвокатска защита и съдействие по
настоящото дело.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: