Решение по дело №70544/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19212
Дата: 22 ноември 2023 г.
Съдия: Валентин Тодоров Борисов
Дело: 20221110170544
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19212
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110170544 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от ЗД „ЕВРОИНС“
АД, гр.София, ЕИК = със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ==,
представлявано от изпълнителните директори . и ., чрез процесуалния си
представител адв. . от САК против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК . със седалище и
адрес на управление гр. София, .. шосе № 67 А, чрез изпълнителните
директори .. и ..
Ищецът твърди, че на 30.01.2021 г. в 14:30 часа, в гр. Пловдив, водач на
лек автомобил марка „...“, модел „..“, с peг. № .., собственост на ..., който се
намира ...“ при извършване на неосигурена маневра „излизане на заден ход от
паркинг“ удря намиращия се на пътното платно лек автомобил марка „...“,
модел „..“, с peг. № ..., собственост на ..., с което реализира ПТП. За
настъпилото пътнотранспортно произшествие е изготвен Двустранен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 30.01.2021 г., в
който е отразено, че вина за ПТП има ..., водач на лек автомобил марка „...“,
модел „..“, с peг. № .., както и че има свидетел на настъпилото ПТП – ....
Към датата на събитието лек автомобил „...“, модел „..“, с peг. № ...,
собственост на ... е застрахован по застраховка „Каско” в ЗК „ЕВРОИНС“ АД,
застрахователна полица № .. със срок на валидност от 27.07.2020 г. до
26.07.2021 г. Във връзка с причинените щети по лек автомобил марка „...“,
1
модел „..“, с peг. № ..., ЗК „ЕВРОИНС“ АД е образувана щета № **********
от 03.02.2021 г.
При извършения оглед на увреденото МПС са констатирани
увреждания, за които е извършен ремонт в автосервиз „...“ ЕООД.
Представена е фактура за извършения ремонт за сума в размер на 2696.76
лева. Експертите на дружеството са изчислили стойността на ремонта в Опис
- протокол по щета № ********** и са одобрили стойността на ремонта,
извършен от автосервиза, тъй като съответства на чл. 386, ал. 2 от Кодекса за
застраховането за определяне размера на обезщетението. Поради това, че
настъпилото събитие е покрит риск по сключената застраховка, ЗД
„ЕВРОИНС“ АД е изплатило определеното застрахователно обезщетение в
размер на 2696.76 лева на извършилия ремонта сервиз на 25.06.2021 г. по
банков път. Представен е платежния документ за извършеното плащане,
който се иска да се приемете като доказателство по делото. Към датата на
застрахователното събитие отговорността на водача на лек автомобил марка
модел „..“, с peг. № .. е застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със
срок на валидност от 18.08.2020 г. до 17.08.2021 г.
След изплащане на застрахователното обезщетение на увредения
автомобил ЗД „ЕВРОИНС“ АД, като застраховател по имуществена
застраховка, на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането е предявил
срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД претенция за възстановяване на сума в размер на
2696.76 лева, представляваща изплатеното обезщетение. От предявената
претенция ЗК „ЛЕВ ИНС“ е възстановила сума в размер на 1813.10 лева. С
настоящата претенция се предявява разликата в размер на 883.96 лева.
Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр. д. №
10934/2022 по описа на СРС, ГО, 90 с-в. Районният съд уважил заявлението в
цялост, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника за сумата 883.65 лева, представляваща неизплатена част от
регресно вземане в пълен размер от 2696.75 лева по изплатено
застрахователно обезщетение във връзка с щета № ********** от 03.02.2021
г., ведно със законната лихва за периода 01.03.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 25.28 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 18.11.2021 г. до 28.02.2022 г., както и разноски по делото за внесена
2
държавна такса в размер на 25.00 лева. В законоустановения срок от връчване
на препис от заповедта, длъжникът депозирал възражение срещу
дължимостта на претендираните суми.
По горепосочените съображения ЗД „ЕВРОИНС“ АД предявява
установителни искове срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с правна квалификация чл.
422 ГПК вр. чл. 411 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за сумата 883.65 лева, представляваща
неизплатена част от регресно вземане в пълен размер от 2696.75 лева по
изплатено застрахователно обезщетение във връзка с щета № ********** от
03.02.2021 г., ведно със законната лихва за периода 01.03.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 25.28 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 18.11.2021 г. до 28.02.2022 г.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, в който
оспорва иска по основание и по размер. Счита, че отговорността му като
застраховател по застраховка „ГО“ се съизмерява и се простира до размера на
доброволно изплатеното обезщетение в размер на 1813.10 лева като посочва,
че тази сума съответства на действителната стойност на вредите, настъпили в
причинна връзка с осъществяване механизма на произшествието от
30.01.2021г. по лек автомобил марка “...“ с peг. № ...
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения
и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с установителни
искове срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
411 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
С доклада по делото са приети за безспорни между страните
обстоятелствата, че по време на настъпване на застрахователното събитие е
съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен по отношение на лек автомобил
марка „..“, с peг. № ..; че към датата на процесното ПТП е имало валидна
имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увредения от процесното
ПТП лек автомобил марка „...“ с peг. № ..; деянието (механизъм на ПТП),
причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното
ПТП и причинените вреди; че ищецът заплатил на сервиза, извършил ремонта
на увредения автомобил, застрахователно обезщетение в размер на 2696.76
лева, както и че по регресната претенция на ищцовото дружество ответникът
3
погасил сумата в размер на 1813.10 лева.
Видно от застрахователна полица на л. 14 от делото, ищеца ЗД
„ЕВРОИНС“ АД е застраховател по застрахователна полица № .. със срок на
валидност от 27.07.2020 г. до 26.07.2021 г. за л.а. „...“, модел „..“, с peг. № ...,
сключена със собственика на автомобила ..
Съдът намира за установено, че на 30.01.2021 г. в 14:30 часа, в гр. Пловдив,
водач на лек автомобил марка „...“, модел „..“, с peг. № .., собственост на ...,
който се намира ...“ при извършване на неосигурена маневра „излизане на
заден ход от паркинг“ удря намиращия се на пътното платно лек автомобил
марка „...“, модел „..“, с peг. № ..., собственост на ..., с което реализира ПТП с
материални щети.
В тази връзка съдът кредитира съставеният Двустранен констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие от 30.01.2021 г., в който е
отразено, че вина за ПТП има ..., водач на лек автомобил марка „...“, модел
„..“, с peг. № .., както и че има свидетел на настъпилото ПТП – ..., който
представлява частен документ, но отделно от това механизма на ПТП се
установява от САТЕ. Вещото лице по САТЕ е категорично, че описаните в
протокола увредени части са зоната на удара и са в причинно – следствена
връзка с ПТП.
На следващо място от САТЕ се установяват и стойността на извършените
ремонтни дейности по средни пазарни цени, е в размер на 2 856.10 лв.
От приложеното на л. 27 от делото платежно нареждане, се установява, че
ищеца ЗД „ЕВРОИНС“ АД е изплатил определеното застрахователно
обезщетение в размер на 2696.76 лева на извършилия ремонта сервиз ...
ЕООД на 25.06.2021 г. по банков път, на основание издадена фактура на
23.04.2021 г.
При тези данни съдът намира за основателен главния иск по чл. 411 от КЗ
по следните съображения. Ищецът, в качеството си на застраховател по
застраховка „каско”, е платил на извършилия ремонта сервиз ... ЕООД на
25.06.2021 г. по банков път, сума в размер на 2696.76 лв., представляващи
стойността на ремонта на увредения при ПТП л.а. марка „...“, модел „..“, с peг.
№ .... Затова същият има право на регресна претенция, на основание чл. 411
от КЗ, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски. Искът се
явява доказан по основание и размер от 883.65 лв., според заключението на
4
вещото лице по САТЕ, като в тази насока следва да се отбележи, че
задължителната съдебната практика, например РЕШЕНИЕ №52 от 08.07.2010
на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска
колегия, Първо отделение по т.д.№ 652 по описа за 2009г. в производството
по чл.290 ГПК, решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, се
тълкува от актуалната съдебна практика в смисъл, че обезщетението се
присъжда по средни пазарни цени, а не по пазарни цени, въпреки
доказателствата за такива. За размера на средните пазарни цени съдът
кредитира неоспорената САТЕ, като в случая следва да се има предвид, че
стойността на обезщетението по средни пазарни цени е в по – висок размер от
претендираното от ищеца обезщетение. От размера на вредите следва да бъде
приспаднато добровлоно и извънсъдебно погасената сума в размер на 1
813.10 лв., чрез прихващане на насрещни задължения, поради което искът се
явява основателен. В тази насока съдът намира за недоказано възражението
на ответника, че ищецът е заплатил обезщетение в по – висок размер, дори
напротив – видно от САТЕ обезщетението е в занижен размер.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че всички
твърдени вреди по лекия автомобил са във връзка с процесното ПТП, тъй като
вещото лице по САТЕ е категорично, че описаните в протокола увредени
части са зоната на удара и са в причинно – следствена връзка с ПТП.
С оглед изхода на делото съдът намира за основателен и акцесорния иск по
чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху главницата в
размер на 25.28 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
18.11.2021 г., а именно от забавата - деня следващ направеното прихващане
на насрещни задължения до 28.02.2022 г., т.е. деня предхождащ депозиране
на заявлението на 01.03.2022 г. За размерът на обезщетението съдът
кредитира служебно извършено изчисление с лихвен калкулатор.
С оглед изхода на делото и искането на ищеца за присъждане на разноски
по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира същото за основателно за сума в
размер на 300 лв., представляващи държавна такса и депозит за вещо лице, с
включени разноски по ч.гр. д. № 10934/2022 по описа на СРС, ГО, 90 с-в.
Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. е
неоснователно, тъй като делото е приложено единствено пълномощно, но не и
договор за правна защита и съдействие, както и доказателства за уговорено и
5
платено възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на ЗД „ЕВРОИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, б., против ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр. София, .. шосе
№ 67 А, че ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД дължи на ЗД „ЕВРОИНС“ АД сума в размер на
883.65 лева, представляваща неизплатена част от регресно вземане в пълен
размер от 2696.75 лева по изплатено застрахователно обезщетение във връзка
с щета № ********** от 03.02.2021 г., ведно със законната лихва за периода
01.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 25.28 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 18.11.2021 г. до 28.02.2022 г.
за ПТП на 30.01.2021 г. в 14:30 часа, в гр. Пловдив, при което водач на лек
автомобил марка „...“, модел „..“, с peг. № .., собственост на ..., който се
намира ...“ при извършване на неосигурена маневра „излизане на заден ход от
паркинг“ удря намиращия се на пътното платно лек автомобил марка „...“,
модел „..“, с peг. № ..., собственост на ..., за които суми е издадена заповед от
04.05.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 10934/2022 по описа на
СРС, ГО, 90 с-в.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК . със седалище и адрес на
управление гр. София, .. шосе № 67 А да заплати на ЗД „ЕВРОИНС“ АД,
гр.София, ЕИК = със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ==, сума
в размер на 300 лв., представляващи разноски по делото, с включени разноски
по ч.гр. д. № 10934/2022 по описа на СРС, ГО, 90 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6