и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 97/03.05.2007 г., постановено по гр. д. № 309/2006 г. по описа на Момчилградския районен съд, е отхвърлен предявеният от Наско Илиев Деликов против Община Кирково иск с правно основание чл. 97 от ГПК като неоснователен и недоказан. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Наско Илиев Деликов, който го обжалва като незаконосъобразно. Твърди в жалбата, че за да постанови решението, съдът приел, че ищецът не се легитимирал като собственик на претендирания имот. Този извод на съда бил неправилен, тъй като видно от представеното по делото решение № 2162А на ПК, имота му бил възстановен в стари реални граници, а решението на ПК имало конститутивно действие със силата на констативен нотариален акт, легитимиращ го като собственик на процесният имот, и въз основа на който на основание чл. 13 от ППЗСПЗЗ в Община Кирково бил изготвен помощен план по негова молба, в който бил отразен имота. На основание този помощен план била издадена и заповед на Кмета на Община Кирково, с която му било отказано възстановяването на процесния имот, поради извършено мероприятие. Тези обстоятелства сочели, че ищецът бил собственик на процесният имот. Съдът неправилно не приел вещно- правното действие на решението на ПК. Счита, че тези изводи е следвало да направи органът, който е издал административният акт- ПК Кирково. Решението било влязло в сила и породило своите правни последици. Поддържа също, че съдът стигнал до извода, че върху спорният имот било реализирано мероприятие от трети лица по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ, а видно от представените по делото две съдебно- технически експертизи, сградите, съществуващи в процесния имот били „монтирани върху бетонова площадка" и че „не са открити скици с оказан начин на застрояване и разрешение за строеж". Счита, че същите обекти не са строеж по смисъла на ЗУТ и подлежат на премахване. Безспорно било установено също, че имотът попада в част от имот с пл. сн. № 34 по помощния план и попада в УПИ ІІ- 30 в кв.1 по действащия план на с. Кирково и бил в размер на общо 654 кв. м. Бил индивидуализиран и с граници, съгласно изготвената тройна експертиза на вещите лица. Съдът не се произнесъл по заявените в исковата молба основания по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, а разгледал иск по чл. 97 от ГПК и се е произнесъл по факти, различни от изложените в исковата молба, което водело до недопустимост на решението. Моли на основание чл. 208 ГПК да се отмени решението на първоинстанционния съд, вместо което делото се реши по същество. В писмена защита излага съображения. Ответникът Община Кирково чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се остави в сила атакуваното решение. В писмена защита излага съображения. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, а разгледана по същество- е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните: Предявен е иск с правно основание чл. 97 от ГПК. Ищецът Наско Илиев Деликов от с. Горно Кирково твърди в исковата молба, че е собственик на имот- нива от 1 дка, находяща се в местността „Гермята" с. Кирково, възстановен му по реда на ЗСПЗЗ. Твърди, че понастоящем имота му се намирал в урбанизираната територия на селото и по действащия план попадал в УПИ ІІ с пл. сн. № 30 в кв. 1, отреден за битов комбинат, актуван като частна общинска собственост и към настоящия момент се владеел от Община Кирково. Твърди още, че със Заповед № РД- 10- 683/11.11.2005 год. на кмета на Община Кирково, били одобрени определените застроени части от имот с пл. сн. № 34 в урбанизираната територия на с. Кирково местността „Гермята" попадащи в УПИ II кв. 1 по плана на с. Кирково, както и било отказано възстановяването на имота като застроен от трети лица. Излага съображения, че процесния имот следвало му бъде възстановен, не съществували пречките по чл. 10б от ЗСПЗЗ- имота не бил застроен, върху него имало поставени леки обемни клетки /павилиони/, които не били трайно прикрепени към земята и подлежали на премахване, за имота не бил получил обезщетение, нито равностойна земя. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответната страна, че е собственик на имот, находящ се в с. Кирково, представляващ нива от 1 дка, в местността „Гермята". Пред тази инстанция след оставяне на исковата молба без движение ищецът моли на основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ да бъде признато за установено по отношение на ответника Община Кирково, че е собственик на нива от 1 дка в местността „Гермята”, която попадала в строителните граници на с. Кирково, община Кирково и представлявала част от УПИ ІІ с пл. сн. № 34 кв. 1 по плана на с. Кирково с площ 456 кв. м. и част от УПИ ІІІ с пл. сн. № 34 в кв. 1 по ПУП на с. Кирково с площ 198 кв. м., или общо в размер на 614 кв. м. при граници на имота по сега действащия план на с. Кирково- север- УПИ ІІ, юг. - улица, запад- улица и изток УПИ І. От фактическа страна се установява следното: С акт за частна общинска собственост на недвижим имот, находящ се в с. Кирково, община Кирково № 204 /нов № 16/, съставен на 10.08.1999 год. на основание чл. 2 ал. 1 т. 6 от ЗОС, имот „комбинат за битови услуги”, с обща площ от 1197 кв. м., от тях 349 кв. м. застроена площ с леки обемни клетки, представляващи отделни павилиони, построени през 1989 год.", находящ се в парцел ІІ квартал 1 по плана на с. Кирково, при граници на имота: изток- закусвалня; запад- улица; север- парцел I и III и юг- улица, е актуван като частна общинска собственост. За същия имот е имало съставени по- рано АДС № 804/03.08.1987 год. и АДС № 967/04.06.1990 год. С решение № 2162А от 29.03.2005 г. Общинска служба „ЗГ" с. Кирково по заявление № К2162А/03.08.1992 год. и представени писмени доказателства от Наско Илиев Деликов на основание чл. 18ж ал. 1 и чл. 18з ал. 1 от ППЗСПЗЗ, е признала правото на собственост на същия в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти: 1. нива от 2 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Кирково в местността „Гермята", заявена с пореден № 1 от заявлението и 2. нива от 1 дка четвърта категория, находяща се в строителните граници на с. Кирково в местността „Гермята", заявена с пореден № 2 от заявлението. Със същото решение е възстановено правото на собственост на Наско Илиев Деликов в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1 дка четвърта категория, находяща се в землището на с. Кирково в местността „Гермята", заявена с пореден № 2 от заявлението с отбелязването, че „разпоредбата със същия става след представяне на удостоверение и скица от служба ТСУ с. Кирково, като ОС "ЗГ" Кирково е отказала да възстанови правото на собственост върху имот нива от 2 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Кирково в местността „Гермята", заявена с пореден № 1 от заявлението, поради това, че за същия са налице обстоятелствата по чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ. Решението било връчено на 29.03.2005 год. и няма данни да е обжалвано и следва да се приеме, че е влязло в сила. От удостоверение № 162/29.03.2005 год., издадено от ОС"ЗГ"- Кирково се установява, че Наско Илиев Деликов от с. Горно Кирково до 29.03.2005 год. не е обезщетен с ПКБ за имот с № 1 по решение № К2162А в местността „Гермята" за 1 дка. От представеното по делото писмо № Т- АК- 01- 02-152/17.11.2005 год. на Общинска администрация- Кирково се установява, че Наско Деликов е уведомен, че със заповед № РД-10- 683 от 11.11.2005 год., издадена от Кмета на Община Кирково, са одобрени определените застроени части за имот с пл. сн. № 34 в урбанизираната територия на с. Кирково, местност „Гермята" попадащи в УПИ І, ІІ от кв. 1, УПИ І, ІІІ от кв. 36 и УПИ II от кв. 4 като имота на Наско Деликов не може да му бъде възстановен, тъй като върху него са застроени сгради от трети лица и има проведено мероприятие. Служебно известно е на съда, че с влязло в сила решение № 37/17.07.2006 г., постановено по адм. д. № 90/2005 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд е отхвърлена жалбата на Наско Илиев Деликов против заповед № РД- 10- 683/11.11.2005 г. на кмета на община Кирково. Вещото лице В. Димитрова по назначената по делото единична съдебно- техническа експертиза посочва, че имотите, възстановени на ищеца- нива от 2 дка и нива от 1 дка, в местността „Гермята" с. Кирково, спрямо плана на селото от 2003 год. имат общо двете граници: северозапад- улица и УПИ ІІ- 21 от кв. 39; югозапад- УПИ I- 28 и УПИ III- 29 от кв. З6; югоизток- улица и УПИ- 58 и североизток- имот с пл. сн. № 30 от кв. 1. Така описания имот представлявал част от имот с пл. сн. № 34 по действащия кадастрален план на селото като същия попадал в: 1.УПИ III- 148 кв. 1-568 кв. м., идентичен с имот 31 по кадастралния план на с. Кирково от 2003 год., в който са построени масивна сграда, построена през 1969 год. и има съставен акт за публична общинска собственост № 214/23.07.2001 год.; 2. УПИ 1- 27 кв. 1- 49 кв. м., идентичен с имот 32 по кадастралния план на с. Кирково от 2003 год., записан в регистъра на Асен Христов Иванов и в който е построена едноетажна жилищна сграда; 3. УПИ ІІ кв. 1- 456 кв. м.- отреден за обществено строителство, идентичен с имот пл. сн. № 30 по плана за 2003 год., записан в регистъра като собственост на Община Кирково. В същия били построени шест броя сгради- „ЛОК" с метална конструкция, монтирани върху бетонова площадка, за които бил съставен акт за частна общинска собственост № 204/16 от 10.08.1999 год. Сградите били построени въз основа на одобрен работен проект през периода 30.06.1988 г.- 27.07.1989 год., като наименованието на приетия обект било „Комбинат за битови услуги"; 4. УПИ ІІ кв. 4- 136 кв. м.- отреден за комплексно жилищно строителство, съставени два акта за частна общинска собственост- № 211/нов 23/ от 29.09.1999 г. и № 30 от 19.06.2000год.; 5. Улична регулация- 1223 кв. м., 6. УПИ III кв. 36- 101 кв. м.- идентичен с имот с пл. сн. № 29 по одобрения кадастрален план за 2003 г., собственост на Евелина Христозова и УПИ I- 43 кв. 36- 81 кв. м., идентичен с имот с пл. сн. № 28,записан в регистъра към одобрения кадастрален план от 2003 год. на ЕАД "Банка ДСК"- Кирково, като за имота имало съставен акт за частна държавна собственост № 5/29.04.1999 г. Съдът не кредитира заключението на вещото лице Димитрова в частта му, в която не съответства на доказателствата по делото и заключението на тройната съдебно- техническа експертиза, в която участва същото вещо лице, а и по поставената му допълнителна задача, което е изготвено по същество въз основа на данни от ищеца. Съдът приема заключението по назначената по делото тройна съдебно- техническа експертиза, неоспорено от страните по делото, от което се установява, че претендирания имот така, както е описан от ищеца, е част от имот с пл. сн. № 34 по помощния план и попада в УПИ ІІ- 30, отреден за обществено строителство в кв. 1 по действащия регулационен план на с. Кирково от 1991 год. По предшестващия регулационен план от 1983 год., УПИ II кв. 1 бил отреден за битов комбинат. Частта от имот с пл. сн. № 34, попадаща в УПИ ІІ кв. 1, изчислена по графичен метод била 456 кв. м. Вещите лица заключават, че така, както е описан имота, не съвпада по площ с имота, за който ищецът претендира. Сочат също, че нямало стари планове, от които да се установят и точните граници на претендираната част от 1 дка и не било възможно да се определи точното местонахождение и границите на процесния имот. Вещото лице инж. Христова обяснява в съдебно заседание, че не може да се определи къде е точно тази част от един дка, тъй като в помощния план, чрез който се установява точното местоположение на заявените имоти, площта е по- голяма, имота не е обособен и няма граници. Предвид твърденията в исковата молба и петитума в същата, и тъй като съдът е този, който определя правното основание на предявения иск, съставът на съда приема, че правното основание на предявения иск е чл. 97 ал. 1 от ГПК, независимо от поддържаното от ищеца в исковата си молба, в съдебно заседание и в писмената защита правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, още повече, че иск с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ е недопустим спрямо Общината. Установителният иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ е спор за материално право към един минал момент- внасянето на земеделската земя в ТКЗС. По този иск съдът се произнася за това дали ищецът, респ. неговия наследодател, е бил собственик на внесената в стопанството земеделска земя, което право му се оспорва от друго физическо лице, което претендира права върху същата земя, и ги оспорва към момента на образуване на ТКЗС. За да има искът правното си основание в чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, респ. да е налице спор за материално право, то следва да има твърдения в исковата молба, че процесния имот е възстановен на друго физическо лице по специалния ред на ЗСПЗЗ, каквито твърдения в случая няма. Предвид събраните по делото доказателства съдът приема, че предявения от ищеца установителен иск за собственост на претендирания имот, е неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен. От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, ищецът Наско Деликов да е собственик на претендирания недвижимия имот- нива от един декар в местността „Гермята", която попадала в строителните граници на с. Кирково, община Кирково и представлявала част от УПИ ІІ с пл. сн. № 34 кв. 1 по плана на с. Кирково с площ 456 кв. м. и част от УПИ ІІІ с пл. сн. № 34 в кв. 1 по ПУП на с. Кирково с площ 198 кв. м., или общо в размер на 614 кв. м. при граници на имота по сега действащия план на с. Кирково- север- УПИ ІІ, юг. - улица, запад- улица и изток УПИ І. Действително с решение № 2162А от 29.03.2005 г. Общинска служба „ЗГ" с. Кирково по заявление № К2162А/03.08.1992 год. и представени писмени доказателства от Наско Илиев Деликов, на основание чл. 18ж ал. 1 и чл. 18з ал. 1 от ППЗСПЗЗ, е признала правото на собственост на същия в съществуващи /възстановими / стари реални граници на следните имоти: 1. нива от 2 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Кирково в местността „Гермята", заявена с пореден № 1 от заявлението и 2. нива от 1 дка четвърта категория, находяща се в строителните граници на с. Кирково в местността „Гермята", заявена с пореден № 2 от заявлението. Със същото решение е възстановено правото на собственост на Наско Илиев Деликов в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1 дка четвърта категория, находяща се в землището на с. Кирково в местността „Гермята", заявена с пореден № 2 от заявлението с отбелязването, че „разпоредбата със същия става след представяне на удостоверение и скица от служба ТСУ с.Кирково, като ОС "ЗГ" Кирково е отказала да възстанови правото на собственост върху имот нива от 2 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Кирково в местността „Гермята", заявена с пореден № 1 от заявлението, поради това, че за същия са налице обстоятелствата по чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ, ОС по земеделие и гори постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от ОСЗГ, а за имоти в границата на урбанизираните територии- и от техническата служба на общината. Така влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите на чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ. В конкретния случай, в решението на ОСЗГ- Кирково, на което се позовава ищецът, не са описани границите и съседите на възстановения имот, не е приложена и скица, заверена от ОСЗГ и от техническата служба на общината, респ. същият не е индивидуализиран. Или така представеното решение на ОСЗГ- Кирково не легитимира ищеца като собственик на претендирания имот и не е достатъчно основание за признаване право на собственост на същия. Макар ищецът в поправената искова молба да посочва обект на собственост, който може да се приеме, че е индивидуализиран, то по делото не са представени доказателства, които да установяват собствеността му върху така описания недвижим имот. За имота, описан в първоначалната искова молба вещите лица установяват, че е част от имот пл. сн. № 34 по помощния план и попада в УПИ ІІ- 30, отреден за обществено строителство по действащия регулационен план на с. Кирково от 1991 г. и има съставен акт за общинска собственост, чиято доказателствена сила не е оборена. Други доказателства по делото, удостоверяващи правото на собственост на ищеца върху процесния имот не са представени. Освен това, както вече се посочи по- горе, с влязла в сила заповед № РД-10- 683/11.11.2005 год., на кмета на Община Кирково, са одобрени определените застроени части за имот с пл. сн. № 34 в урбанизираната територия на с. Кирково, местност „Гермята" попадащи в УПИ І, ІІ от кв. 1, УПИ І, ІІІ от кв. 36 и УПИ II от кв. 4 като имота на Наско Деликов не може да му бъде възстановен, тъй като върху него са застроени сгради от трети лица и има проведено мероприятие. Следва да се посочи и това, че е безспорно, че застроените части от имот, определени със заповед на кмета, са пречка за възстановяване правото на собственост върху бивш земеделски имот в съществуващи стари реални граници, което обаче не е предмет на настоящото производство. Що се касае до поддържаното от ищеца в исковата молба и във въззивната жалба, че реализираното мероприятие върху претендирания имот- изграждане на локове, позволявало възстановяването на земята, то и тези въпроси не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство. Поради изложеното следва да се приеме, че ищеца към настоящия момент не се легитимира като собственик на процесния имот, а предявения иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Представените пред тази инстанция доказателства не водят до изводи, различни от направените от съда. Що се касае до представеното заверено ксерокопие на решение № 44/17.06.1997 г. по в. гр. д. № 310/1996 г. по описа на КОС, съдът не следва да го обсъжда като неотносимо към спора. При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват и не следва да се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. 1 от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97/03.05.2007 г., постановено по гр. д. № 309/2006 г. по описа на Момчилградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Наско Илиев Деликов против Община Кирково иск с правно основание чл. 97 от ГПК като неоснователен и недоказан. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/ |