№ 1406
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110131915 по описа за 2023 година
Предявен е от И. К. С. срещу А. А. С., осъдителен иск с
правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника
да премахне незаконосъобразните пречки, изразяващи се в
преграждане с мебели и други трайно прикрепени
физически ограничители на вътрешното стълбище, водещо
до таванския етаж, собственост на ищеца И. С., които
противоправни действия осуетяват възможността на ищеца
да преминава през стълбището от първия до таванския
етаж на жилищна сграда с административен адрес в
****************************. Моли за присъждане на
разноски.
Ищецът поддържа, че по силата на НА № 170, том II,
рег. № 22506, нот.дело № 334/22.12.2005г. на Нотариус Д.С. е
собственик на жилище, с идентификатор 68134.4331.4608.1.,
1
находящо се в
************************************************/,
заемащо целия първи етаж от триетажната жилищна
сграда с идентификатор 68134.4331.4608.1 - северен близнак,
със застроена площ от около 72,50 кв.м. /седемдесет и две
цяло и петдесет стотни квадратни метра/, състоящо се от
една стая, дневна кухня, две бани - тоалетни, входно антре,
два коридора, балкон остъклено входно преддверие от
север, при граници: калкан на южния близнак и от три
страни двор, заедно с целия тавански етаж, заедно със
северното мазе, както и съответните на етажа 1/2 идеална
част от общите части на сградата - северен близнак и 1/2
идеална част от правото на строеж върху поземлен имот,
върху който е построена сградата, като сградата е
разположена в поземлени имоти с идентификатори
68134.4331.4608 и 68134.4331.4614. Твърди, че по силата на
Нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти
и парични влогове № 102, том I, рег. № 1419, дело №
74/20.06.2018г. ответникът е собственик на жилищен имот -
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор
68134.4331.4608.1.2, находящ се в същата сграда на втория
етаж и представляващ ЖИЛИЩЕ, находящо се в
***********************, с нов административен адрес:
*****************************/ и с предишен
административен адрес: **********************, заемащо
целия втори етаж от триетажната жилищна сграда -
северен близнак, със застроена площ от около 72,50 кв.м.
2
/седемдесет и две цяло и петдесет стотни квадратни метра/,
състоящо се от една стая, дневна кухня, баня - тоалетна,
входно антре, балкон и тераса над остъкленото входно
преддверие, при граници: калкан на южния близнак и от
три страни двор, заедно с ИЗТОЧНОТО МАЗЕ, както и
съответните на етажа 1/2 идеална част от общите части на
сградата - северен близнак и ½ идеална част от правото на
строеж върху поземления имот, върху който е построена
сградата. Поддържа, че съгласно архитектурния проект
достъпа му до таванския етаж се осъществява през
вътрешно стълбище, чието начало започва от жилището на
първия етаж, преминава през вътрешни стълби през
преддверието на втория етаж и продължава до таванския
етаж в подпокривното пространство на сградата. За
вътрешното стълбище била предвидена и построена
преграждаща врата на първия жилищен етаж и такава
врата в подпокривния тавански етаж. Твърди, че от години
ответникът осуетява достъпа на ищеца през въпросното
стълбище, което същият незаконно преградил след вратата
на първия етаж с мебели и физически ограничители.
Ответникът заел общи части на сградата „стълбище и
междуетажни площадки“, като по този начин създавал на
ищеца непреодолими пречки за достъп до стълбището за да
стига и ползва таванския си етаж. По изложеното намира,
че за него е налице правен интерес от предявяване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК А. С. е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Възразява
3
посочената от ищеца по главния иск преграда да е
изградена от него. Посочва, че преграждането е станало
много отдавна, през 2011г., като по този начин ответникът
също търпял негативни последици. Преграждането било
извършено от ищеца и неговия брат по поръчение на баща
им. Тогава бил изграден и алтернативен начин за достъп до
таванското помещение чрез странично външно стълбище
от западната страна от което ищецът имал ключ. Посочва,
че съображенията за изграждане на тази преграда били от
хигиенно санитарен характер. Поддържа, че дядото и
бабата на ищеца са имали учредено право на ползване
върху имота на ищеца до живот, като по тяхно желание
била изградена тази преграда за да не бъдат притеснявани с
ползването на втория етаж. В този смисъл твърди, че
твърденията на ищеца, че именно ответникът изградил
преградата са неоснователни. Твърди че и именно поради
тази преграда ответникът по главния иск няма достъп до
електрическите прекъсвачи и кранове с вода за мрежите
които захранват и собствения му имот и които се намират в
имота на ищеца по главния иск, като по този начин се
създават опасности за ответника при работа с ел. мрежата
на имота му, както и при аварии. Моли за отхвърляне на
иска.
В срока по чл. 131 от ГПК А. А. С. е предявил срещу И.
С. насрещна исковата молба, с правно основание чл. 109 от
ЗС за осъждане И. С. да преустанови противоправното си
поведение, с което създава на ищеца по насрещния иск
4
пречки да упражнява правото си на собственост в пълен
обем, като осигури достъп до главната външна врата и
главните линии на всички видове инсталации и
централните им уредби, които се намират на първия етаж,
собственост на ответника по насрещния иск на къщата,
находяща се в **********************, алтернативно да ги
премести в общите части на къщата, достъпни за всички
собственици. Насрещната искова претенция е приета за
съвместно разглеждане в производството с определението
на съда, постановено по реда на чл. 140 от ГПК от
15.05.2024г.
И. С. е подал отговор на насрещната искова молба, като
по същество посочва, че А. С. с преграждане на
стълбището, водещо от първия към втория етаж се е
самолишил от достъпа до ел.таблото и ел. прекъсвачите.
Посочва, че именно А. С., като собственик на жилището си
е следвало да направи нужните постъпки към
Електропреносното дружество за изваждане на собствения
му измервателен уред до място до което да има достъп. Не
отговаряло на истината, че И. С. възпрепятствал достъпа на
ищеца по насрещния иск до крановете с вода и до входната
врата, водеща към общите вътрешни стълби. Посочва, че
инсталациите – водопроводна и електрическа са изготвени
по проект още при построяване на сградата, поради което
не могат да бъдат премествани на други места, а ищецът по
насрещния иск следва да си изгради собствени преносни
5
съоръжения, но не за сметка на ответника по насрещния
иск. Посочва, че именно след като премахне преградата
поставена върху „вътрешното стълбище“ А. С. ще има и
достъп до вътрешното стълбище на сградата и електромера
с предпазните бушони. Моли за отхвърляне на насрещната
искова претенция.
В съдебно заседание ищецът И. К. С., редовно призован,
явява се лично и се представлява от адвокат П. З., който
поддържа исковата молба и моли за уважаването й, като
оспорва насрещно предявената искова претенция.
Ответникът А. А. С., редовно призован в съдебно
заседание, представлява се от адвокат В., който поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на
главния иск, като поддържа насрещно подадената искова
претенция и моли за уважаването й.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателствата на
основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое вътрешно
убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Искът по чл. 109 ЗС предоставя възможност за защита
на собствеността от въздействия на трети лица, с които се
ограничава или затруднява упражняването на
правомощията на собственика в пълен обем. Защитата,
която се търси с този иск, може да се състои в
6
преустановяване на вредното въздействие върху имота,
премахване на последиците от нарушението, или на
неговия източник. Действията, с които се пречи на
собственика за пълноценно упражняване на правомощията
му, могат да произтичат и от регламентирана дейност,
когато тя се осъществява неправомерно. Защитата на
собствеността в този случай може да се осъществи по
административен ред, ако такъв е предвиден, или направо с
иска по чл. 109 ЗС /ТР 31/1984 г. на ВС, ОСГК/. Търсената
по исков ред защита трябва да съответства на нарушението
и да се ограничава с искане за преустановяване само на
онези действия или състояния, в които се състои
неправомерното въздействие върху вещното право на
ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да
ограничава необосновано неговите права, но същевременно
трябва да е от такова естество, че да осигури
възстановяване правата на собственика в пълен обем.
На първо място съдът намира за нужно да посочи, че
исковете са допустими, тъй като ищците и по двата иска
съгласно твърденията им, като собственици на етаж от
сграда, находяща се в ******************************** и
като собственици на самостоятелни обекти на правото на
собственост в сградата, могат да искат преустановяване на
всяко действие, с което им се пречи в пълен обем да
упражняват правото си на собственост; това по
преустановяване на действия от твърдяното от ищеца И. С.
действие по преграждане с мебели и други трайно
7
прикрепени физически ограничители на стълбището,
водещо към втория етаж, а от там и до тавана, съответно по
насрещния иск за осигуряване на достъп от ищеца по
главния иск до главния вход и до всички видове
инсталации и централни уредби, които се намират на
първия етаж, собственост на И. С..
По съществото на спора, съдът намира по
първоначално предявения иск следното: С Тълкувателно
решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК
на ВКС се прие, че негаторният иск е иск за защита на
собствеността, но отрицателен по същността си. Предмет на
делото не е нито правото на собственост върху засегнатия
имот на ищеца, нито правото на собственост върху
пречещия имот на ответника. Правото на собственост
върху тези два имота има значение за основателността на
негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото, по
тях съдът се произнася само в мотивите на решението като
по преюдициални правоотношения и по тях не се формира
сила на присъдено нещо. Негаторният иск, като иск за
защита на собствеността, предоставя правна защита на
правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно
отражение над обекта на правото на собственост, което
пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта
/имота/ според нейното предназначение, но без да отнема
владението на собственика. С предявяването му се цели
това неоснователно въздействие да бъде преустановено или
8
да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на
делото е несъществуването на правото ответникът да
въздейства върху вещта. Когато правото на собственост на
ищеца се защитава от ограничаване или друго
накърняване, предмет на делото е несъществуването на
съответните ограничения и неправомерността на
накърненията, както и преустановяването на
неправомерните въздействия и възстановяване в
положението отпреди нарушението.
От самия текст на разпоредбата на чл. 109 ЗС е видно,
че двете задължителни условия за уважаването на иска са:
неоснователността на действията на ответника по
негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако
действията са неоснователни, но не създават пречки на
собственика. Следователно, за уважаването на този иск във
всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е
собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на
ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот, по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.
Преценката за това кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това са недопустими, е конкретна
9
по всяко дело. Понякога естеството на извършеното от
ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи
на собственика да упражнява правото си в пълен обем, като
с тълкувателното решение се дават и примери в тази
насока.
В предвид очертаната по-горе правна рамка, съдът
изведе извод, че между страните не е налице спор относно
правото на собственост и на двете страни върху
самостоятелен обект в сградата, находяща се
********************************, съответно ищецът И. С.
на жилище с идентификатор 68134.4331.4608.1., а ищецът по
насрещният иск – А. А. С. на жилище с идентификатор
68134.4331.4608.1.2.
От изслушаната СТЕ се установява, че за територията
със Заповед № РД-17-74/20.10.2002г. на ИД на АГКК е
одобрена КККР, като сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.4331.4608 и 68134.4331.4614,
като ищецът е собственик на самостоятелен обект на
правото на собственост с идентификатор 68134.4331.4608.1.
– целият първи етаж, заедно с целия тавански етаж и
северното мазе, съответно ответникът на самостоятелен
обект на правото на собственост с идентификатор
68134.4331.4608.1.2 – целият втори етаж заедно с източното
мазе. Достъпа до таванския етаж по проект се извършва
през вътрешното стълбище. Вещото лице е установило, че
има преграждане на вътрешното стълбище, водещо до
10
таванския етаж на сградата, което преграждане е на
бетонова трайно прикрепена основа, висока 0,50 м. и
представлява остъклена гравирана на алуминиев профил,
имитиращ дърво, като същата представлява непреодолимо
препятствие за преминаване. Също така е установено, че
съществува изградена външна метална стълба, по която
ответникът ползва своя втори етаж и по която може да се
премине до таванския етаж. Вещото лице в о.с.з. уточни
онагледеното в приложение № 1 към експертизата, като
посочи, че на първия етаж се влиза пред вход, като в дясно е
изградена пристройка, изградена допълнително, която не
фигурира в строителните книжа, където се намира
ел.табло, останало от минало време, защото електромерите
и прекъсвачите са изнесени на улицата на електрическия
стълб. Там се намира и ел.таблото, в което всеки ползвател
има електромер и прекъсвач, който е за неговата
инсталация. Вещото лице посочи, че архитектурния проект
на къщата, така е направен, че за да се стигне до втория
етаж, трябва да се мине през входа на първия етаж, през
вътрешната стълба от където да се качат собствениците на
втория етаж и на тавана.
Свидетелите, разпитани на страната на ищеца – В. П. и
А.Т. възпроизвеждат в показанията си, че познават ищеца
отдавна и са посещавали имота не веднъж. И двамата
посочват, че имота е фамилна къща с вътрешно стълбище
между етажите. И двамата са възприели непосредствено
изградената в последствие метална стълба с площадка
11
отгоре с навес, която води към тавана и имота на
ответника. П. свидетелства, че е бил очевидец как ищецът
се е опитал неуспешно да премине към тавана през
стълбището, а свидетелят Т. посочва, че ел.таблото е
изведено на стълб извън къщата, като от това табло може да
се преустановява ел.захранването и за двата етажа, като
посочва, че някога е имало табло и на първия етаж, което
вече не функционира.
От показанията на разпитаната на страната на
ответника по първоначалния иск свидетелка - А. се
установява, че когато за първи път посетила имота, като
партньор на А. С. – март или април 2014г. тази вътрешна
преграда била налице. Те влизали през допълнително
изграденото външно стълбище до втория етаж, където при
влизане от ляво имало гардероб. Ищцата посочва, че
ищецът за да обитава първия етаж влиза през главния вход,
а до тавана може да се качи по външното стълбище, от
където се излиза на вътрешното и спокойно може да се качи
на мансардния етаж, като свидетелката посочва, че не
веднъж се е засичала с ищеца по главния иск и са влизали
заедно. Посочва, че до втория етаж няма как да стигнат
през главния вход, тъй като преградата пречи, а
свидетелката и ответникът по първоначалния иск нямали
ключ от вратата през която И. С. влиза. Доколкото знае,
ответникът С. не е сменял ключа на външното стълбище, а
изложеното от свидетеля П., че ищецът С. не могъл да влезе
било недоразумение, тъй като едната от ключалките никога
12
не е работела; самите те използвали само работещата, а
ищецът използвал всъщност счупената ключалка.
Свидетелката за последен път видяла С. през 2021г., когато
той ходил до мансардата си и от тогава не го е срещала.
По делото са приети и преписи от образувана
административна преписка по жалба на И. С. с вх. № СО-
1640-09-167/20.07.2023г. по описа на СО, район Овча Купел,
касаеща извършеното преграждане. Установява се че със
заявление на И. С. от 15.04.2024г. жалбата е оттеглена, а
впоследствие със заявление от 06.06.2024г. е посочено, че
жалбата се поддържа. Изготвен е отговор на Кмета на СО,
район Овча Купел, в който е посочено, че бащата на А. С. в
периода от 2012г. до 2018г. изгражда незаконна преграда от
матирано стъкло на първото рамо на вътрешна
стоманобетонна стълба в къщата, като по този начин спира
достъпа на чичо си до таванския етаж. Направен е снимков
материал, за изградена на западната фасада еднораменна
стоманена стълба, за достъп директно до втория етаж и
таванския етаж. Посочено е че на А. С. е съставено и
залепено предписание, прието на л.99 от досието по делото в
петдневен срок да представи в отдел УТКРКС одобрени
инвестиционни проекти и нотариално заверено съгласие на
чичото – съсобственик, за извършените преустройства.
Констатирано е представянето на изисканите документи,
поради което И. С. оттегля жалбата си и
административното производство е прекратено.
13
При този съвкупен доказателствен материал, съдът
намира, че уважаването на главния иск е обусловено от
уважаването и на насрещния такъв и обратно.
Действително съдът не установи, ответникът лично да е
осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/ върху обща вещ, с което да са възпрепятствани
правата на ищеца в собствеността му; впрочем съдът
установи, че преградите са изградени от бащата на
ответника, като преграждането е в обем, който създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот
/тавана/, по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/, тъй като на
практика достъпа до тях по предвидения по проект начин е
осуетен. Така по делото се установи, че се касае до
съсобственост на еднофамилна къща, при която ищецът е
собственик на целия първи етаж, заедно с таванския, а
ответника на целия втори етаж. Безспорно се установи, че
ищецът е чичо на ответника А. С.. Не се установи
преграждането, което е на бетонова трайно прикрепена
основа, висока 0,50 м. и представлява остъклена гравирана
на алуминиев профил, имитиращ дърво да е извършено от
ответника, напротив установи се че е изградено от
покойния К.Б. С., тоест така процесната преграда, която
ищецът твърди да е неоснователното действие, пречещо му
да упражнява собственическите си права в пълен обем е
заварено положение. Действително се установи, че ищецът
не пребивава постоянно в къщата, а ответникът обитава
собствения си втори етаж постоянно. Това обстоятелство се
14
установи от показанията на свидетелката А., които се
кредитират от съда в тази част и които в тази част
кореспондират на приетия по делото отговор на Кмета на
СО, район Овча Купел. Съответно от показанията на
свидетелката, които отново кореспондират на
обективираното и от административния орган в писмо на
Кмета на СО, район Овча Купел, се извежда, че ищецът
държи ключовите за целия първи етаж, където през
главния вход се стига и до вътрешното стълбище, както е
по проект, поради което за ответника не съществува
възможност до достига до собствения си втори етаж през
главния вход. За целта е изградено външно стълбище, за
изграждането на което по нотариален ред и И. С. е дал
съгласие, пред административния орган са представени
съответните книжа за изграждането му. Също така от
показанията на свидетелката А. се установи, че за ищеца е
налице достъп до таванския етаж през външното изградено
стълбище, като посочената невъзможност от свидетеля П.
съдът намира наистина за недоразумение, така, както
обясни свидетелката А. и досежно който факт, съдът дава
превес за вяра на показанията на свидетелката А.,
доколкото се установи, че едната заключалка е счупена и
достъпа е възможен само посредством изправната. Не се
установи обаче безспорно, че на ищеца е предоставен
постоянен достъп до таванския етаж. Така съдът намира, че
се установи в производството наследодателят на ответника
да е извършил действие или бездействие, което да създава
15
за ищеца пречки за използването на собствения му имот
/таванския етаж/, по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/,
ограничен е достъпа до него и последният зависи от волята
на ответника.
По всичко гореизложено съдът намира, че иска с
правно основание чл. 109 от ЗС, предявен от И. К. С. срещу
А. А. С. с правно основание чл. 109 от ЗС следва да бъде
уважен.
По насрещния иск с правно основание чл. 109 от ЗС за
осъждане И. С. да преустанови противоправното си
поведение, с което създава на ищеца по насрещния иск
пречки да упражнява правото си на собственост в пълен
обем, като осигури достъп до главната външна врата и
главните линии на всички видове инсталации и
централните им уредби, които се намират на първия етаж,
собственост на ответника по насрещния иск на къщата,
находяща се в **********************, алтернативно да ги
премести в общите части на къщата, достъпни за всички
собственици. Както бе посочено с иска по чл. 109 ЗС
собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право без да е отнето владението. Предмет на иска
може да бъде всяко действие или бездействие от страна на
друго лице върху имота, което да задължава собственика да
търпи различни по характер въздействия върху имота,
които смущават упражняването на правото на собственост
16
на ищеца повече от допустимото, но без да отнемат неговото
владение. Допустимо е предявяването на негаторен иск
относно общи части на сграда, както и за предаване на
ключ от врата/табло и пр. – така Решение № 77 от 3.11.2017
г. на ВКС по гр. д. № 3997/2016 г., II г. о. и решение № 238 по
гр. д. № 387/2012 г. на II г. о. на ВКС. Целта на този иск е да
се преустановят действията, чрез които един от
собствениците пречи на останалите да ползват общите
части според тяхното предназначение. В настоящото
производство безспорно се установи, че по проект входа до
втория етаж и до тавана е през вътрешното стълбище.
Затова, както е посочил и процесуалният представител на
ответника достъпа и на двете страни както до тавана, така
и до втория етаж е именно през вътрешното стълбище.
Затова безпредметно би било да се уважи иска на ищеца, без
да се уважи и този на ответника. Ищецът по насрещния иск
не може да има достъп по проект до притежавания от него
етаж и до вътрешните инсталации, ако не му бъде осигурен
такъв през главния вход, съответно за ищеца по
първоначалния иск не ще бъде възможно да достига до
тавана, ако не бъдат премахнати преградите, находящи се
на вътрешното стълбище. Експертизата установи, че на
първия етаж се влиза пред вход, като в дясно е изградена
пристройка, изградена допълнително, която не фигурира в
строителните книжа, където се намира ел.табло, останало
от минало време, защото електромерите и прекъсвачите са
изнесени на улицата на електрическия стълб. Там се
17
намира и ел.таблото, в което всеки ползвател има
електромер и прекъсвач, който е за неговата инсталация.
Самото вещо лице посочва, че техническото решение за
частта от вътрешната сградна инсталация, касаеща старото
ел.табло е от компетенциите на ел.специалист. Затова
независимо, че по делото се установи, че електромерите и
прекъсвачите са изнесени на улицата на електрическия
стълб, където се намира и ел.таблото, в което всеки
ползвател има електромер и прекъсвач, който е за неговата
инсталация, съдът намира, че ищецът неоснователно
прегражда достъпа на ответника до главния вход, през
който се достига до старото ел.табло и съответно по проект
до собствения му втори етаж, поради и което намира, че
насрещната искова претенция също следва да бъде
уважена.
По изложеното насрещната искова претенция съдът
намира за основателна и като такава също следва да бъде
уважена.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК по първоначално предявения иск право на разноски се
поражда в полза на ищеца. На ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за държавна такса в размер на 50,00
лева, за депозит за изслушване на СТЕ в размер на 300,00
лева. Ищецът претендира за присъждане и възнаграждение
за представителство на един адвокат в размер на 1000,00
лева. Ответникът от своя страна претендира заплащане на
18
адвокатско възнаграждение в размер на 1300,00 лева,
депозит за експертиза в размер на 300,00 лева и заплатената
от него държавна такса в размер на 50,00 лева. На
ответника следва да бъдат присъдени разноските за
държавна такса и депозит за изслушване на СТЕ по
насрещния иск в общ размер на 350,00 лева на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК. И двете страни са релевирали
възражения за прекомерност. По първоначално предявения
иск с оглед изхода на ищеца се следва присъждане на
възнаграждение за един адвокат. Същото важи и за ищеца
по насрещния иск. Съдът намира с оглед цената и на двата
иска /главен и насрещен/, че претендираните
възнаграждения за присъждане от по 1000,00 лева и от по
1300,00 лева са прекомерни с оглед цената на исковете, като
съдът взе предвид и правната и фактическа сложност на
делото, направените доказателствени искания, явяването
на процесуалните им представители в повече от две о.с.з.
По изложеното съдът намира, че претендираното за
присъждане възнаграждение от ищеца по първоначално
предявения иск и това от ищеца по насрещния иск, чиито
претенции са уважени, и предвид обективния характер на
отговорността за разноски, че претендираните
възнаграждения следва да се редуцират и по двата иска до
размера на сумата от 400,00 лева + 200 лева, на основание
чл. 7, ал.2, т.1, вр. чл. 7, ал.9 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така на ищеца по първоначално предявения иск следва да
19
му бъдат присъдени разноски в общ размер на 950,00 лева, а
на ищеца по насрещния иск също сума за разноски в общ
размер от 950,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН ********** по предявения от
И. К. С., ЕГН ********** осъдителен иск с правно
основание чл. 109 от ЗС, да премахне незаконосъобразните
пречки, изразяващи се в преграждане с мебели и други
трайно прикрепени физически ограничители на
вътрешното стълбище, водещо до таванския етаж,
собственост на ищеца И. С., които противоправни действия
осуетяват възможността на ищеца да преминава през
стълбището от първия до таванския етаж на жилищна
сграда с административен адрес в
****************************.
ОСЪЖДА И. К. С., ЕГН ********** по предявения от
А. А. С., ЕГН ********** осъдителен иск с правно
основание чл. 109 от ЗС, да преустанови поведение си, с
което създава пречки на А. А. С. да упражнява правото си
на собственост в пълен обем, като осигури достъп до
главната външна врата и главните линии на всички видове
20
инсталации и централните им уредби, които се намират на
първия етаж, собственост на ответника по насрещния иск
на къщата, находяща се в **********************.
ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
И. К. С., ЕГН **********, сумата в размер на 950,00 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. К. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
А. А. С., ЕГН **********, сумата в размер на 950,00 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21