Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
младши
съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. №
11827 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 410873 от 18.05.2018 г., постановено по гр. д. № 80076/2015
г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ІІ Гражданско отделение (ГО), 75-ти
състав, първоинстанционният съдебен състав е признал за установено, че В.С.Д.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 415, ал.1 от ГПК сумата
от 543,66 (петстотин четиридесет и
три лева и шестдесет и шест стотинки) лв., представляваща стойността на
потребената топлинна енергия за битова
гореща вода за периода от месец февруари, 2013 г. до месец април, 2014 г.
за топлоснабдяван имот – апартамент 19, находящ се в град София, ул. „******,
ведно със законната лихва, считано от 14.09.2015 г. до окончателното изплащане
на вземането, като е отхвърлил предявената искова претенция срещу нея за
разликата до пълния предявен размер от 1936,95
лева, като недоказан. Съдът е признал за установено и че В.Д. дължи на
ищеца и сума в размер на 119,41 (сто
и деветнадесет лева и четиридесет и една стотинки) лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
31.03.2013 г. до 28.08.2015 г., като е отхвърлил исковата претенция с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. ЗЗД, за разликата до пълния
предявен размер от 365,51 лева, като
недоказан.
С посоченото съдебно решение В.Д. е осъдена да заплати на дружеството-
ищец, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 181,84 лева (сто осемдесет и един лева и осемдесет и четири
стотинки), представляваща сторените в производството по делото разноски
съразмерно уважената част от исковете и сумата от 102,71 лева (сто и два лева и седемдесет и една стотинки),
представляваща разноските по ч. гр .д. № 1089/2015 г. по описа на СРС, 75 с-в.
Решението е
постановено с участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Д.“ ЕООД.
Срещу така постановеното решение в частта, в която са отхвърлени частично
исковите претенции с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба
от „Т.С.“ ЕАД. Във въззивната жалба се излагат подробни доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в
обжалваната част. Поддържа се, че в процесния имот е осигуряван достъп за
отчет на топлинните разпределители за процесния период, като начислената
топлинна енергия е на база реален отчет на уредите за дялово разпределение,
което се твърди да е видно от приложени по делото отчети. Оспорва се в имота да
е имало недоотопляване. Акцентира се, че по делото не е съставян отчет на
водомер, тъй като такъв липсва. Сочи се, че ответникът не е направил рекламация
в срока по чл. 70, ал. 5 от Наредбата за топлоснабдяването по отчета на уреди и
разпределението на топлинна енергия, поради което възраженията му за
количеството доставена топлинна енергия са преклудирани. Поддържа се и че от
мотивите на първоинстанционното решение не става ясно защо е кредитирано
единствено заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), а не и на
съдебно- счетоводната такава (ССЧЕ).
Съобразно изложеното се
иска първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и
предявените от „Т.С.“ ЕАД искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД от насрещната
страна – В.Д..
В указания законоустановен срок по реда на чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба и от ответника в
първоинстанционното производство – В.С.Д., срещу
първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените срещу нея
от „Т.С.“ ЕАД положителни установителни искове. Поддържа се, че от
представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че
процесният имот не е бил топлоснабдяван и ищецът не е предоставял услугата си
качествено. Акцентира се, че от последния не са представени годни доказателства,
установяващи ответникът да е потребил твърдяното количество топла вода.
Поддържа се, че представените по делото писмени доказателства – извлечения от
сметки и договор за топлинно счетоводство са частни свидетелстващи документи и
се ползват единствено с формална доказателствена сила относно тяхното
авторство.
Съобразно изложеното се
иска първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, като
исковите претенции на въззивника-ищец да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират
се разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Депозирана е писмена защита,
в която се поддържа становището за неправилност на решението в обжалваната
част.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори
на въззивната жалба на въззивника-ответник от третото
лице помагач и „Т.С.“ ЕАД.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Производството е
образувано по въззивни жалби, подадени от процесуално легитимирани страни, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което същите са процесуално допустими.
Първоинстанционното
решение е обжалвано от въззивника – ищец в отхвърлителната негова част и от
въззивника – ответник, в частта, в която исковата претенция е уважена, т.е.
предмет на въззивна проверка е обжалваният първоинстанционен съдебен акт в
цялост.
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си единствено за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съобразно така установените
си задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното
първоинстанционно решение е валидно и е допустимо в обжалваните негови части. Възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за исковите суми е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните
искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 (сега ал. 4) ГПК, поради което са допустими.
Във връзка с
релевираните във въззивните жалби доводи за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение въззивният съд намира следното:
Софийски
районен съд, ІІ Гражданско отделение (ГО), 75-ти състав, е
бил сезиран с предявени от въззивника-ищец – „Т.С.“ ЕАД, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК, срещу В.С.Д., в качеството клиент на топлинна енергия, доставена в недвижим имот – апартамент 19, находящ се в град София, ул. „******, в процесния период.
За да доказаже основателността на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ,
в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване,
съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, кумулативното наличие на следните предпоставки: възникване,
съществуване, изискуемост и размер на претендираното вземане, т.е. наличието на
валидно възникнало правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника, в качеството на потребител на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойност на потребената
топлинната енергия и изискуемост на вземането.
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Според
задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по
тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна
енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”,
който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от
17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради
това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая не е
било спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.
Не е спорно и
от представените писмени доказателства – нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 75, том IV, рег. № 8012,
н. д. № 532/2008 г., се установява, че въззивникът-ответник е собственик на
процесния имот за релевирания период. Като такъв, по аргумент от чл. 153, ал. 1
ЗЕ в относимата му за спора редакция, същият дължи цената на доставената в него
топлинна енергия за релевирания период, освен ако не установи, че ползвател на същия
при условията на ЗЕ по време на него е било трето по делото лице, каквито
доводи не се излагат.
Спорен между
страните по делото е въпросът доставена
ли е от ищцовото дружество, съответно използвана ли е от ответника, топлинна енергия в процесния имот за релевирания период в твърдяното количество в исковата
молба, включително с дължимото качество,
съобразно сключения между страните неформален договор за доставка на топлинна
енергия и изискванията на ЗЕ.
За установяване на количеството и стойността на доставената топлинна
енергия в имота на ответника в процесния период, от „Т.С.“ ЕАД са ангажирани
писмени доказателства, както следва: извлечения от сметки по месеци за
процесния период за абонатен № 351999 и съобщение към фактура №
**********/31.07.2014 г. Изслушани са и заключения на СТЕ и ССЧЕ. Противно на
изложеното във въззивната жалба, не са представени документи за главен отчет на
уредите за дялово разпределение, документи за удостоверяване на датата на
връчване на изравнителни сметки за процесния период на ответницата и документи
за отчет на измервателни уреди в СЕС. В т. 5 от исковата молба ищецът е
направил искане в случай че съдът не допусне привличане на „Д.“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца, да задължи, на основание чл. 192, ал. 1 ГПК,
същото да ги представи. С определение от 03.10.2017 (л. 49 от делото пред СРС)
искането по чл. 226 ГПК е уважено, поради което съдът не се е произнесъл по
евентуално заявеното искане по чл. 192 ГПК. Доводи за процесуално нарушение в
тази насока не са въвведени във въззивната жалба. Не се установява и такова да
е допуснато.
По делото не е спорно, че в процесния имот за релевирания период е имало девет
броя радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление, както и
че поради липса на узаконен водомер за топла вода, топлинна енергия за битово и
горещо водоснабдяване е начислявана служебно на „брой лица“, с разходна норма
140 литра на денонощие за един потребител, при данни за двама потребители в
имота.
По аргумент от чл. 140 а ЗЕ, общото
консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
се разпределя на топлинна енергия за
горещо водоснабдяване и топлинна
енергия за отопление. Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ, топлинната енергия (ТЕ) за
отопление, от своя страна, включва ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от
сградна инсталация, и ТЕ от отоплителните тела в общите части на сградата.
Във връзка с доказването на
количеството доставена топлинна енергия за
отопление в имота, въззивния съд намира, че представените от ищеца извлечения от сметки и фактури, като изготвени от него документи, нямат обвързваща доказателствена сила и ищецът не може да бъде освободен от процесуалното си задължение да установи
при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, а именно доставяне на
претендираното количество ТЕ за исковия период за имота, собствен на ответницата. Ищецът не е доказал с годни
доказателства какво количество топлинна
енергия и на каква стойност е
доставил на ответницата за исковия период, както му е било указано с доклада на съда по чл. 146 ГПК. Вписванията по извлечението от сметки подлежат на доказване и самостоятелно не установяват
количеството доставена от ищеца на ответницата топлинна
енергия в процесния период, нито установяват нейната стойност, а по делото не са представени други писмени доказателства за количеството доставена и отчетена ТЕ, която
да е отребена от нея за собственото й жилище, също и за общите части на
сградата. Заключенията на съдебно - техническата експертиза и на
съдебно - счетоводната експертиза, са били изготвени
от вещите лица и на база документи, които не са приети по делото като писмени
доказателства (документална проверка при ищеца и при третото
лице-помагач на протоколи и др., които не са приети като писмени
доказателства). Възражение относно липсата на
доказателства по чл. 127, ал. 2 оГПК от ищеца, които да установяват реалното
потребление на ТЕ, ответницата е направила още с отговора на исковата молба по
чл. 131 от ГПК (л. 47 от делото пред СРС), като въвежда същото и с депозираната
въззивна жалба).
Заключенията на вещите лица не могат да служат като
самостоятелно доказателство за това, а за изясняване дали правилно ищецът с
помощта на трето лице- ФДР, е определил количеството ползвана ТЕ за жилището на
ответницата за исковия период, и на базата на първичните документи за това,
съобразно изискването на ЗЕ – документи за отчет на индивидуалните измервателни
уреди в жилището, респ. протоколи за
неосигурен достъп като основание за служебно начисляване на ТЕ, и др. касаещи
отчитане на ТЕ в абонатната станция. Непредставянето на такива документи по
делото лишава ответната страна от оборване удостовереното с тях, а вещото лице
с оглед чл.195 ГПК, може да изясни спора дали отразеното в тези документи
–особено тези за отчет на индивидуалните разпределителни уреди, съответства на
изискванията на ЗЕ и подзаконовата уредба по прилагането му, касаещи
топлоснабдяването, но не и изцяло да
замести липсата на тези доказателства по делото. Действително, вещите лица
носят наказателна отговорност за даденото от тях заключение, но съдът не е
длъжен автоматично да възприеме заключенията им като достатъчно доказателство
за установяване на количеството ТЕ, а преценява същите с оглед другите събрани
по делото доказателства и доводите и възраженията на страните. При липсата на
представени по делото писмени доказателства за количеството топлинна енергия за
отопление, изискуеми по ЗЕ за установяване на количеството консумирана ТЕ за
жилището на ответницата, въззивният съд намира, че приетите експертизи не могат
сами да докажат основателността на иска по отношение на количество потребена
реално ТЕ и нейната цена за исковия период.
В обобщение, исковата претенция за цена на доставена топлинна енергия за отопление в имота се явява
недоказана. При установената липса на паричен дълг за същата, не се дължат и претендираните
лихви за забава, начислени върху нея. С оглед изложеното районният съд, макар и
с различни правни доводи, правилно е отхвърлил, като неоснователна, исковата претенция за неплатена топлинна енергия за отопление за
процесния период и претенцията за начислена мораторна лихва върху нея. В тази
част решението следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
За пълнота е необходимо да се отбележи и заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, което сочи, че не може да потвърди
претендираните суми за начислена на абоната топлинна енергия от сградна
инсталация и за отопление на имот, поради липса на надеждни данни за мощността
на отоплителните инсталации в двете сгради. Във връзка с възражението на въззивника-ищец,
че по делото липсвали данни за извършена рекламация от ответницата в срока по
чл. 70, ал. 5 от Наредбата за топлоснабдяването е необходимо да се посочи от
една страна, че същото е неотносимо при недоказано количество доставена
топлинна енергия в имота, като освен това, доколкото не са ангежирани
доказателства за датата на връчване на изравнителните сметки на ответницата за
процесния период, срокът по чл. 70, ал. 5 НР за нея не се установява да е
изтекъл.
За неоснователна въззивният съд намира и предявената установителна
искова претенцията за цена на
доставената в процесния имот топлинна енергия за горещо водоснабдяване.
Съгласно чл. 140 а ЗЕ, общото
консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
се разпределя на топлинна енергия за горещо водоснабдяване и топлинна енергия
за отопление, съобразно и посоченото по-горе.
Съгласно чл. 142 ЗЕ, топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, е разликата между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сграда - етажна собственост и
количеството топлинна енергия за гореща вода, определено по чл.
141, ал. 1. В заключението на съдебно-техническата
експертиза (л. 76 и сл. от делото пред СРС), което съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвено, вещото лице е посочило, че на 24.10.2017 г.
е посетило процесната абонатна станция, намираща се в мазето на сградата на
К-2,60 м на ул. „Деде Агач“ № 40 и топлоснабдява същата сграда и процесната на
ул „Добри Христов“ № 30. В първоначалния си вид, преди 20 години, тя е
отговаряла на изискванията за блокова, индиректна абонатна станция, но при
включването и на процесната сграда се е появил недостиг на топлинна енергия.
Вследствие на това, „Т.С.“ ЕАД е монтирала още един топлообменник и още една
циркулационна помпа за захранване на вътрешната отоплителна инсталация на двете
сгради, без да се променят останалите параметри на абонатната станция. Посочено
е, че сегашното състояние на абонатната станция е изключително амортизирано,
като почти цялата изолация, поставена непрофесионално, е компрометирана.
Помпите са без електронно управление. Липсват регулиращи температурата на
изходящата вода мотор вентили, осигуряващи регулация по датчик за външната
температура.
Посочено е още, че липсата на каквито и
да е било документи (чертежи, техническа записка и др), от които да се провери
общата за двете сгради проектна мощност, с която е изчислена топлинната енергия
от сградна инсталация не дава възможност вещото лице да потвърди същата.
Невярната топлинна мощност на вътрешните отоплителни инсталации на двете
сгради, която е основен множител във формулата по т. 6.1.1. на Методиката за
дялово разпределение на ТЕ за сгради – етажна собственост, води до по-малка
изчислена топлинна енергия от сградна инсталация, което води до по-голямо количесто
ТЕ за отопление и топлинна единица (ИПЕ) с по-голям енергиен еквивалент.
Предвид изложеното, въззивният съд
намира претенцията за установяване на дължимост на стойност на топлинна енергия
за битово и горещо водоснабдяване за неоснователна, поради недоказване при
условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, на количеството
реално доставена такава на ответника. Дори да се приеме, че същата е в
размер на служебно начисленото количество, то не се установява да е доставена съобразно уговореното между страните
в договора за доставка на топлинна енергия и да отговаря на нормативно
установените изисквания.
За да стигне до този извод, съдът
съобрази отново заключението на СТЕ, съгласно което в процесния период
потреблението на БГВ е било при недостиг на топлина в пиковите моменти и
използваната вода е била с температура, по-ниска от нормативно определената от
55 градуса. Специфичният разход за загряване на 1 м3 БГВ за периода 2012 г./
2013 г. е бил средно 126,6- кВтч/м3, т. е. топлообменникът е трябвало да
произведе 266 кВтч, а неговите възможност при пълна мощност са 175 кВтч.
Специфичният разход за загряване на 1 м3 БГВ за периода 2013 г/ 2014 г. е бил
средно 92,46 лВтч/м3, т.е. топлообменникът е трябвало да достигне 194,91 кВтч,
а неговите възможност при пълна мощност отново са били 175 кВтч. Вещото лице е
посочило, че при определяне на топлинната енергия за БГВ не е взело предвид, че
с времето в топлообменника се натрупва утайка и неговата топлинна мощност
намалява , както и че в по-големите жилища има по два и повече санитарни
възела. Съгласно разясненията му, дадени в съдебно заседание пред районния съд,
сградата на ул. „Добри Христов“ е по-висока и ответницата живее в единствения
мезонет, който е най-високата и най-далечна точка от абонатната станция, с
оглед на което при нея проблемите с топлоподаването следва да са били
най-големи. Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че доставката на топла
вода с констатираните от вещото лице параметри се приравнява на пълно
неизпълнение по договора за доставка на топлинна енергия от страна на „Т.С.“
ЕАД, поради което не се дължи цена за доставяне на същата.
Поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции
относно съществуването на задължение на ответника за плащане на цена за
топлинна енергия за битова горещав вода за процесните имот и период, включително
за дължима лихва за забава, решението, в обжалваните от въззивника-ответник
части, следва да се отмени и исковете да се отхвърлят изцяло – и за разликата
до сумите, за които са били уважени. Това налага отмяна на решението и относно
разноските.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК и изхода на
спора, ищецът няма право на разноски нито в исковото, нито в заповедното
производство, нито по въззивното производство. Ответницата има право на
разноски за двете съдебни инстанции по аргумент от чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Такива са претендирани съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, както следва 25
лв. – държавна такса, 360 лв. – адвокатски хонорар, и 250 лв. – депозит за
съдебно-техническа експертиза пред районния съд. Плащането на претендираните
разноски и адвокатски хонорар е доказано по делото, поради което и съобразно
изхода на спора, въззивникът-ищец следва да бъде осъден да ги заплати на
въззивника-ответник.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 410873 от
18.05.2018 г., постановено по гр. д. № 80076/2015 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), ІІ Гражданско отделение (ГО), 75-ти състав, В ЧАСТИТЕ, В
КОИТО са били уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу В.С.Д. искове за
главница и лихва, включително и в частта за разноските по чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни, предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:***, срещу В.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, искове за признаване за установено, на основание чл. 422 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че В.С.Д. дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: 543,66 (петстотин четиридесет и три лева и шестдесет и шест стотинки) лв.,
представляваща стойността на потребената топлинна енергия за битова гореща вода за периода от месец февруари, 2013 г. до
месец април, 2014 г. за топлоснабдяван имот – апартамент 19, находящ се в град
София, ул. „******, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 119,41
(сто и деветнадесет лева и четиридесет и една стотинки) лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
31.03.2013 г. до 28.08.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 55638/2015 г. по описа на СРС, ГО, 75-ти състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 410873 от
18.05.2018 г., постановено по гр. д. № 80076/2015 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), ІІ Гражданско отделение (ГО), 75-ти състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на В.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 вр.
чл. 273 ГПК, сума в размер на 385 лв. – разноски за въззивното производство, и
сума в размер на 250 лв. – разноски за производството пред първоинстанционния
съд,
Решението е
постановено с участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Д.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.