№ 1405
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110216620 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Л. П., с ЕГН: ********** против издадено
срещу него наказателно постановление № 22-4332-0200435/11.10.2022 г. от
Г.В.Б, на длъжност „началник Група АНД“ в ОПП-СДВР, с което:
- за нарушение на чл.104А от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 50.00 лева – по пункт 1.
- за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10.00 лева – по пункт 2 и
- за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.1, т.1,
пр.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10.00 лева – по пункт 3.
Подадената жалба е бланкетна и с нея единствено се изразява принципно
несъгласие с обжалваното НП, като се счита, че същото е постановено при
нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.
Поддържа се, че е издадено от некомпетентен орган, при неправилно описана
в АУАН и НП фактическа обстановка, в нарушение на изискванията на
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна, ОПП-СДВР – редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените бланкетни доводи в жалбата, приема за
установено следното:
От фактическа страна:
На 17.08.2022 г., около 14.55 часа, в гр. София, по ул. „проф. д-р Иван
Странски“, с посока на движение от ул.”Професор Стефан Младенов“ към ул.
„Проф. Кирил Попов” до бл.59, жалбоподателят М. Л. П. управлявал л.а.
„*********************, собственост на трето лице, като по време на
движение водачът използвал мобилен телефон, без устройство позволяващо
използването му без участието на ръцете. При извършената му проверка от
служители на 07 РУ-СДВР – ст. полицай В. Н. С. и ст. полицай П. А. М.,
водачът не е представил контролния талон към СУМПС и свидетелството за
регистрация на управляваното МПС, като заявил, че не ги носи.
За така констатираните нарушения, квалифицирания съответно по
чл.104а от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП срещу него е
съставен АУАН серия АД № 411183/17.08.2022 г. След предявяване на
нарушителя на така съставеният АУАН, същият го подписал, като вписал
„имам възражения“. Такива обаче не са били подадени в срока по чл.44, ал.1
ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на
фактическата обстановка, като описаната в акта е издадено обжалваното НП
на 11.10.2022 г. Същото е връчено на жалбоподателя на 02.12.2022 г., а
жалбата против него е подадена на 15.12.2022 г.
По доказателствата:
Настоящият състав прие за установена горепосочената фактическа
обстановка въз основа на събраните гласни доказателствени средства, чрез
показанията на актосъставителя В. Н. С. и писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК – справка картон на водача, докладна
записка до началника на 07 РУ-СДВР от полицай В. С., заповед № 8121з-
2
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и заповед №513з-
4534/31.05.2022 г. на директора на СДВР за определяне на полицейските
органи от 07 РУ-СДВР, които успешно са положили изпит за осъществяване
на контролна дейност по ЗДвП и имат право да издават фишове за налагане
на глоби и да съставят АУАН за нарушения на ЗДвП.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. С., които макар и да не са
конкретни и с висока степен на информативност, тъй като свидетелят заяви,
че с оглед обема и спецификата на работата им, свързана с ежедневно
съставяне на 3-4 АУАН за идентични нарушения, няма ясно запазен спомен
за конкретната проверка, но той категорично потвърди фактите, описани в
акта, както и своя подпис положен на него в качеството на съставител. Освен
това, в административно-наказателната преписка се съдържа и докладна
записка до началника на 07 РУ-СДВР, в която св. С. подробно е описал
същите факти, които са констатирани и с АУАН, въз основа на който е
издадено обжалваното НП.
От показанията на разпитания свидетел, наред със съставения АУАН се
установяват времето, мястото и повода за извършената полицейска проверка
на жалбоподателя, както и извършените от него нарушения, изразили се в
използване на мобилен телефон по време на управление на МПС, без
устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете, както и
непредставяне при извършената му полицейска проверка на контролен талон
към СУМПС и свидетелството за регистрация на управляваното МПС.
Съдът кредитира като писмено доказателство АУАН за датата и
мястото, на които служителите на ОПП-СДВР са констатирали извършените
нарушения.
На приобщените и кредитирани от съда показания на разпитания
полицейски служител липсват доказателства, които да противоречат,
доколкото жалбоподателят не ангажира никакви доказателства за
опровергаването им.
Съдът взе предвид и горепосочените два броя заповеди, като
доказателство за компетентността на актосъставителя и административно-
наказващия орган. От заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи се извежда компетентността на наказващия орган – т.3.10.
от заповедта, а от същата заповед /т.2.2., вр. т. 1.3.3./, във връзка със заповед
3
№513з-4534/31.05.2022 г. на директора на СДВР се извежда компетентността
на актосъставителя.
От правна страна:
Жалбата е подадена срещу акт от категорията на обжалваемите.
Депозирана е в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са
следните:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с оглед на изложените
по-горе съображения, в законоустановените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
давностни срокове. При издаването на АУАН и НП, в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същите и
ограничаващи правото на защита на нарушителя. Ясно и по разбираем начин,
в съответствие с чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, са описани
нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и са посочени
нарушените правни разпоредби.
Относно нарушението по чл. 104а от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му.
При така установената фактическа обстановка съдът намира за
безспорно доказано, че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 104а от
ЗДвП, във вр. с чл. 183, т.4, т.6 от ЗДвП, като на посочените в НП време и
място при управление на МПС е използвал мобилен телефон без устройство
позволяващо използването му без участието на ръцете. За цитираното
нарушение по чл. 104а от ЗДвП, административно наказващият орган, на
основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложил глоба в размер на изрично
фиксирания за конкретното деяние, което наказание съответства на целите по
чл. 12 от ЗАНН.
Относно нарушенията по чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП.
Съгласно посочените разпоредби, водачът на моторно превозно средство
4
е длъжен да носи: 1.свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него; 2.
свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява, и за тегленото от него ремарке.
В конкретния случай, водачът не е носил и не представил на
контролните органи контролния талон към СУМПС и свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява, с което свое
поведение е нарушил горепосочените разпоредби и за всяко едно нарушение
законосъобразно е санкциониран въз основа на общата разпоредба на чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 и пр.3 от ЗДвП, предвиждаща налагане на глоба в размер на
10.00 лева за всяко нарушение.
Всяко едно от трите нарушения в зависимост от естеството им е
извършено умишлено, като не е налице основание за приложение на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото всяко едно от тях се
характеризира с типичната обществена опасност за нарушенията от
съответния вид и не се отличава с по-ниска такава.
Предвид на изложените съображения, съдът намира, че контролираното
НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изхода на делото, разноските направени в хода на
производството следва да се възложат на жалбоподателя, но доколкото
наказващият орган не е претендирал разноски за юрисконсултско
възнаграждение, такива не следва да му се възлагат.
Същият обаче следва да бъде осъден да заплати пътните разноски,
изплатени от бюджета на съда на свидетелите по делото в общ размер на
147,15 /сто четиридесет и седем лева и 15 ст./ лева, на осн. чл.189, ал.3 НПК,
вр. чл.84 ЗАНН.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 20-4332-
001042/06.02.2020 г., издадено от Г.В.Б, на длъжност „началник Група АНД“
в ОПП-СДВР, като правилно и законосъобразно.
5
ОСЪЖДА М. Л. П., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд сумата в
размер на 147,15 /сто четиридесет и седем лева и 15 ст./ лева, представляваща
изплатени пътни разноски на свидетели, на осн. чл.189, ал.3 НПК, вр. чл.84
ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6