РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 25.07.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7859 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.226, ал.1
от КЗ (отм.), вр. § 22 от КЗ.
Всеки един от ищците Х.Б.С., Р.Б.С. и М.П.К., претендира от З.
„О.“ АД, сумата от по 200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Б.С.К., настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие на 05.03.2016 г., около 11:55ч., в
Република Сърбия на държавен път 2.А от тип 259, в отсечка Суково-Димитровград
на км 87+139 от пътя на кръстовище при с. Лукавица. Поддържат, че произшествието е
настъпило по вина на С. В.Г. - водач на влекач „Даф FT XF 105” с рег.№**
******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилисти” при ответното застрахователно дружество. Претендират и законна лихва върху застрахователни обезщетения от дата на
деликта – 05.03.2016 г. до окончателното погасяване, както и разноски,
включително за адвокатско възнаграждение.
Ищците сочат, че водача
на влекача бил признат за виновен за извършеното престъпление с влязла в сила присъда в Република Сърбия. Поддържат, че
пострадалият е бил любящ и всеотдаен съпруг и баща, а
след смъртта му са изгубили неговата морална и материална
подкрепа. По-малката му дъщеря Х. Б.С. сънувала
кошмари след инцидента и не можела да преодолее липсата на баща си. Съпругата и
по-голямата му дъщеря изпаднали в депресивни състояния. Излагат, че починалият
им родственик е бил уважаван човек,
с положение в обществото, който сплотявал семейството и се грижил
за тяхната материална обезпеченост.
Ищците предявили претенция за
доброволно изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното застрахователното
дружество, което и до
настоящия момент отказвало да заплати обезщетение.
Ответникът З. „О.“ АД оспорва
исковете по основание и размер, като признава обстоятелството, че е постъпила
претенция от ищците за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на процесното пътнотранспортно
произшествие.
Твърди, че с оглед на заявената претенция била определена и предложена на
ищците сумата от по 60 000 лева за всеки от тях, като в
тази връзка ответникът признава исковете до горепосочения
размер за всяка от ищците. За горницата над тази сума, ответникът
оспорва исковете, като релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия, който се е возил в лекия автомобил без
поставен предпазен колан, както и от страна на водача на автомобила, който
спрял рязко, не подал ляв мигач, с което е допринесъл за настъпването на
процесното събитие. Излага доводи за недължимост на лихвата за забава.
Претендира присъждане на разноски в настоящото производство, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
- близките му, чиито кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961
г. - низходящите, възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение
за неимуществени вреди от прекия причинител, както и лицата, посочени в ТР от
21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Ето защо, те са
легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е
застраховал гражданската отговорност на деликвента.
По
този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС (фактическият състав на който е виновно и противоправно
поведение на водача, в причинна връзка, от което са произлезли вреди) и наличие
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между този водач и ответника -
застраховател. На доказване от негова страна подлежи и изискваната от
посоченото ППВС родствена връзка между ищеца и починалия.
От
удостоверение за наследници, изх. № РКС16-УГО1.7689 от 24.10.2016 г. от
Столична община, район „Красно село“, се
установява, че наследници на Б.С.К. по закон, са неговата съпруга М.П.К., и Р. Б.С.
–Т.(дъщеря) и Х.Б.С. (дъщеря).
От препис извлечение от акт за смърт, издаден
въз основа на акт за смърт № 322 от 08.03.2016 г. в София, район „Красно село“,
се установява, че Б.С.К. е починал на 05.03.2016
г., в 12.30 ч.
По делото е представена присъда на Основен съд – Димитровград в
Република Сърбия, постановена по съдебно дело № 33/16 и влязла в сила на
24.08.2016 г. С нея на водача С.Г., управлявал
камион марка „Даф
FT XF 105” с рег. № СО ******, за пътнотранспортно произшествие на
05.03.2016 г., в Република
Сърбия на държавен път 2.А от тип 259, в отсечка Суково-Димитровград, на км 87+139 от пътя на кръстовище при с. Лукавица, е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година за това, че като не съобразил скоростта си на
движение с условията и състоянието на пътя и не спазил безопасна дистанция с
лек автомобил „Мерцедес Е220“, ударил лекия
автомобил в задната част, в резултат на което возещия се като пътник в
автомобила Б.К., починал на местопроизшествието, за
престъпление – тежко нарушение срещу безопасността на движението по пътя по чл.
297, ал. 4, във вр. с чл. 289, ал. 3 във вр. ал. 1 НК.
От
приложената по делото справка от сайта на ГФ, се установява, че за МПС с ДК№ СО
******, е налице валидна застраховка „ГО“, с ответното дружество ЗАД „ОЗК –З.“
АД, с период на покритие от 15.04.2915 г. - 14.04.2016 г.
Свидетелят
Й.Я.И., пътувал на предната седалка в лекия автомобил Мерцедес Е220“
дава сведения, че след като шофьорът е дал мигач да завие наляво, са били
ударени отзад от камион. По време на
удара автомобилът е бил спрял. Свидетелят С.Г. сочи, че е карал камион 40 тона
и се е опитал да спре, но не е успял.
Въз
основа на събраните по делото доказателства и въз основа на заключението на комплексната
медико - автотехническа експертиза, се установява следния механизъм на
пътнотранспортното произшествие:
На 05.03.2016
г., около 11.55 ч., в Република Сърбия на на държавен път 2.А от тип 259 в
отсечка и в посока Димитровград - Суково на км 87+139 от пътя към кръстовището
с пътя за с. Лукавица, намиращо се
в западния край на Димитровград се е движил
лек автомобил „Мерцедес
Е220“ с рег. № ******, управляван от Ю.И.П.. При приближаване на кръстовището,
водачът на лекия автомобил е намалил скоростта си и е спрял автомобила си в
зоната на кръстовището, за да извърши ляв завой, като най-вероятно е изчаквал
насрещно движещ се автомобил, който е трябвало да пропусне. В същото време, зад
него се е движил товарен автомобил седлови влекач „ДАФ РТ ХР 105“, с рег. № СО ******, управляван от С.Г., теглещ прикачено полуремарке
марка „Семи Трейлър“, модел „Ремарк“, с рег. № ******Участъкът от пътя преди
процесното кръстовище е с плавен десен завой с голям радиус на кривина от 475
м. Водачът на товарния автомобил „ДАФ“ е
имал възможност да вижда спрения лек автомобил от далечно разстояние, значително
по-голямо от опасната му зона за спиране, която е 68.5 м. По неустановени
причини, водачът на товарния автомобил не е реагирал своевременно за спиране, а
е задействал спирачките с голямо закъснение, непосредствено преди удара на 1-2
метра преди мястото на удара. Поради тази причина товарния автомобил „ДАФ“ е
ударил с предната си лява част задната част на лекия автомобил „Мерцедес“,
повече задната му дясна част, където са настъпили най-големите деформации. На задното дясно място е седял Б.С.К., който
е починал на мястото на пътнотранспортното произшествие, от тежки, несъвместими
с живота травми, които се дължат основно на притискане от нарушеното му
пространство от настъпилите деформации на дясната част на автомобила. Тялото му
е било притиснато най-вероятно между неговата изместена напред облегалка и
облекалката на предната дясна седалка, иначе и той би трябвало да получи леки
наранявания, както пътника от предната дясна седалка.
Съгласно
заключението, при деформации на купето на мястото, на което е пътувал Колев,
употребата на колан не би могла да предпази пострадалия и да ограничи
получените травми на гръдния кош.
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема, че вина за настъпването на процесното пътнотранспортното
произшествие има водача на товарния автомобил „ДАФ“, който е
нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, като вследствие на това не се е
намирал на безопасна дистанция и не е спрял своевременно на кръстовището.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на процесния
автомобил е било противоправно и в разрез с посочените изисквания на ЗДвП, и
доколкото безспорно се установява, че от него е настъпила смъртта на Бойка
Колев, представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вината на
водача на автомобила се презюмира, а по делото от страна на ответника не бяха
ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция.
При
така установените факти съдът приема, че е налице фактическия състав на чл. 226 КЗ (отм.). Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 226, ал.1
от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения
в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид близките
родствени отношения и факта, че ищците ще продължат да страдат от тази загубата
и невъзвратимия й характер, настоящият състав намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на по 120 000 лв. за всяко едно от децата и за
съпругата. Б.К. е бил уважаван и предприемчив човек, който се е грижил и
сплотявал семейството си приживе, бил е морална подкрепа и материално е
осигурявал близките си. Близките отношения в семейството на починалия, основани
на взаимна обич и подкрепа се установяват непротиворечиво от събраните по
делото гласни доказателства, посредством разпит на свидетелите Й.Я.И. и Д.И.К.
Релевираното
от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, съдът приема
за неоснователно, предвид заключението на комплексната медико- автотехническа
експертиза. Съгласно заключението, което съдът кредитира като пълно и
компетентно изготвено, в конкретния случай, с оглед механизма на
пътнотранспортното произшествие, и наличието на тежки увреждания от притискане
в областта на гръдния кош от елементите на автомобила, употребата на колан не
би могла да го предпази и да ограничи получените травми на гръдния кош.
Съдът
намира за неотносими представените доказателства досежно имущественото
състояние на пострадалия, доколкото в случая не се претендират имуществени
вреди, поради което не следва да ги обсъжда. Ирелевантни за настоящето
производство, по предявения пряк иск срещу застрахователя, са и релевираните
доводи от ответника за наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността
и на водача на лекия автомобил.
С оглед гореизложеното относно справедливият
размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, исковете на
ищците следва да бъдат уважени до размера по 120 000 лв. за всеки, а за разликата
до пълния предявен размер от по 200 000 лв., следва да бъдат отхвърлени
като неоснователени. Предвид това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84,
ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от
датата на увреждането – 05.03.2016 г.
Относно
разноските.
При
този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищците – адв. В. Л. П. (съобразно представените договори за
правна защита и съдействие от 07.02.2018 г.), адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2 във вр. чл. 38, ал.1, т. 2 и т. 3 от ЗА, в общ размер на 8 118 лв. Доколкото от страна на ответника няма
извършено плащане на признатия размер по отношение на всеки един от ищците,
съдът намира че не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК, за
освобождаване от разноски до този размер.
В
полза на ответника, на основание чл.78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, съобразно
отхвърлената част от иска следва да бъдат присъдени направените разноски в общ
размер на 460 лв., от които за депозит за комплексна експертиза - 160 лв., и възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 300 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съразмерно с уважената част от иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС общо сумата от 14 640 лв., от които 240 лв. - депозит за
комплексна медико-автотехническа експертиза и 14 400 лв. държавна такса по
делото.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК -З.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати поотделно на Х.Б.С., ЕГН **********, Р.Б.С. - Т.,
ЕГН ********** и М.П.К., ЕГН **********, всички чрез адв. В. Л. П.,***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с § 22 от КЗ, сумата от по 120 000 лв. (сто и двадесет хиляди лева) на всяка
една от тях, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на Б.С.К., настъпила в
резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 05.03.2016 г., в Република Сърбия на държавен път 2.А
от тип 259, в отсечка Суково-Димитровград, на
км 87+139 от пътя на кръстовище при с. Лукавица, по вина на С. В.Г., чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управление на
влекач „Даф FT XF 105” с рег.№ СО ******, към посочената дата е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва
върху присъденото обезщетение от датата на деликта – 05.03.2016 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ всеки един от исковете за горницата до пълния предявен
размер от по 200 000 лв. по всеки иск.
ОСЪЖДА Х.Б.С., ЕГН **********, Р.Б.С. - Т.,
ЕГН ********** и М.П.К., ЕГН **********, всички чрез адв. В. Л. П.,***, да заплатят на ЗАД „ОЗК -З.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, съобразно
отхвърлената част от иска, общо разноски по делото в размер на 460 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК -З.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на процесуалния представител на ищците чрез адв. В. Л. П.,***, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА сумата от 8 118 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК -З.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал.6
от ГПК общо сумата от 14 640 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: