Номер 53304.11.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПлевенXI наказателен състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
Секретар:ИГЛИКА И. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20204430201752 по описа за 2020 година
Постъпила е жалба от М. И. Р. от ***, с ЕГН **********, против НП № 20-
0938-002876 от 08.07.2020г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор
„Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя: за нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са били
наложени административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/
лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 /дванадесет/ месеца; за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е било наложено административно
наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева; за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е било
наложено административно наказание глоба в размер на 10,00 /десет/ лева; и
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на 10,00
/десет/ лева. Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата
съображения, като се моли неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с адв. Е. Р. от ***, който в съдебно заседание ангажира гласни
доказателства. В хода на съдебните прения и в изготвените писмени бележки
процесуалният представител изрично заявява, че не оспорва НП в частта, в
която: за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6,
1
т.2 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер на
200,00 /двеста/ лева; за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е било наложено административно наказание
глоба в размер на 10,00 /десет/ лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е било наложено
административно наказание глоба в размер на 10,00 /десет/ лева. Моли да
бъде отменено НП само в частта в която на жалбоподателя за нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са били
наложени административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/
лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 /дванадесет/ месеца. Подробно се аргументира.
Ответникът по жалбата – *** Сектор към ОДМВР – гр. Плевен, Сектор
„Пътна полиция“-Плевен, редовно призован не се представлява и не изразява
становище по нея.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото
доказателства и Закона, установи следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ
ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 22.05.2020г. жалбоподателят М. И. Р. управлявал в гр. Плевен лек
автомобил „БМВ Х 5” с рег. № ***. В 19:20 часа на ул. „Иван Миндиликов“
до ЖП-гара, с посока на движение към ул. „Българска авиация“, като водач на
горецитираното МПС извършва следното: 1. Навлиза в кръстовище,
образувано от пл. „Иван Миндиликов“ и ул. „Иван Миндиликов“ от
Автогара-Плевен извършва ляв завой, непосредствено след горепосоченото
кръстовище, пред ЖП-гара Плевен, рязко ускорява скоростта на автомобила,
като чрез уредите за управление (кормилна уредба) умишлено занася задната
част на автомобила в ляво и дясно в продължение на около 50м, като по този
2
начин не използва пътя по предназначение. Нарушението е извършено при
суха пътна настилка, слънчево време; Водачът превозва трима пътника, за
които заявява, че са му приятели; 2. Управлява горепосоченото МПС със
значителна техническа неизправност – липсва дръжка на предна, лява
(шофьорска) врата /съгласно таблица 6.2.3, б.В от Наредба Н-32/16.12.2011г.
за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС; 3.
Водачът не представя свидетелство за управление на МПС и контролен талон
към СУМПС. Автомобилът е спрян от движение.
За констатираните от тях нарушения длъжностните лица при Сектор
„ПП“ към ОД на МВР – гр. Плевен – актосъставителят Д. А. Х. и свидетелят
И. И. Ц. – съставили АУАН Серия „GA“ бл. № 249976 от 22.06.2020г., с който
на М.Р. били вменени нарушения на чл.104б, т.2 от ЗДвП; на чл.139, ал.1, т.1
от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал
без възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което
на жалбоподателя Р. на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени
административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП; на основание
чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП; на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10,00 /десет/ лева за нарушение
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Д. А. Х. и И. И. Ц. , които съдът кредитира, тъй като същите са
непротиворечиви, обективни и липсва индиция за тяхната заинтересованост.
Подкрепят се изцяло от гледна точка на фактология, съответстват и на
ценените писмени доказателства, а именно АУАН Серия “GA” бл. №
249976/22.06.2020г. на л.5, в който словесно е направено същото описание на
3
нарушенията, като актосъставителят също квалифицирал деянията, като
нарушения на чл.104б, т.2 от ЗДвП; на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, чиято доказателствена сила не е опровергана, а редовно
съставените по ЗДвП актове съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от с.н.а.
имат доказателствена сила до доказване на противното; НП № 20-0938-002876
от 08.07.2020г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна
полиция“-Плевен на л.7; възражение на л.8; справка за нарушител/водач на
л.11-19; заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на л.20-21 от делото.
При извършената служебна проверка за допуснати нарушения в хода на
административно наказателното производство, съдът не констатира такива,
които да водят до опорочаване на същото. При съставяне на АУАН и
издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, поради което не е налице формална
неизрядност на НП, което да е самостоятелно основание за отмяната му.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в
сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити и предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН
така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушенията,
обстоятелствата при които са извършени. Нарушенията са описани в
достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е
разбрал какви точно нарушения са му вменени. В НП са посочени и данни
позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен –
посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които
данни безспорно позволяват да се индивидуализира жалбоподателя.
Досежно нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП:
По делото липсва спор, че на посочената дата и място, жалбоподателят
управлявал описаното превозно средство, преди да му бъде извършена
проверка от контролните органи. Видно от показанията на двамата разпитани
свидетели – полицейски служители, на инкриминираната дата служителите на
полицията се движели по ул. „Иван Миндиликов“ с посока на движение към
4
ЖП-гарата, когато забелязали управлявания от жалбоподателя автомобил,
който „навлиза в кръстовище, образувано от пл. „Иван Миндиликов“ и ул.
„Иван Миндиликов“ от Автогара-Плевен извършва ляв завой,
непосредствено след горепосоченото кръстовище, пред ЖП-гара Плевен,
рязко ускорява скоростта на автомобила, като чрез уредите за управление
(кормилна уредба) умишлено занася задната част на автомобила в ляво и
дясно в продължение на около 50м, като по този начин не използва пътя по
предназначение“.
Според показанията на свидетелите Х. и Ц., автомобилът бил спрян
малко след това за проверка, защото при ляв завой от горепосоченото
кръстовище в посока ул. „Иван Миндиликов“, водачът на автомобила
„умишлено”, според тях, „рязко ускорява скоростта на автомобила, като чрез
уредите за управление (кормилна уредба) умишлено занася задната част на
автомобила в ляво и дясно в продължение на около 50м”. По този начин било
описано поведението на водача, било квалифицирано от актосъставителя,
както и от издателя на НП.
Следва да се посочи, че както актосъставителят, така и свидетелят по
акта са категорични, че автомобилът се е „занесъл” надясно и наляво, след
което е бил овладян от водача и бързо ситуиран в правилната лента. Дори в
първия момент се съмнявали, че в автомобила са абитуриенти видно от
рязкото ускоряване на скоростта и „занасянето” на автомобила.
Междувпрочем съдът не откри спор досежно факта, че автомобилът се е
движел от едната в другата лента, но се сочат различни причини от двете
групи свидетели. В жалбата се навеждат доводи за липса на виновно
поведение, за разлика от показанията на полицейските служители, които
излагат твърдения, че нарушението е умишлено. Бяха проведени разпити на
осигурени от ж-ля Р. свидетели – св. Д.Д. и Д.Г.. От тях беше установена
същата фактическа обстановка с тази разлика в показанията на двете групи,
че в показанията си свидетелите Д. и Г. твърдят, че автомобилът не е
поднасян умишлено, а „просто след втория пешеходния светофар ускорява
малко повече джипа“, за разлика от полицейските служители които посочват,
че водачът „умишлено занася задната част на автомобила в ляво и дясно в
продължение на около 50м“. Т.е. навеждат се доводи от страна на ж-ля и
свидетелите Д. и Г. за липса на виновно поведение. Съдът кредитира напълно
показанията на полицейските служители, в които не откри твърдяните от
защитата твърдения.
Съдът цени на следващо място и показанията на св. Д.Д. и св. Д.Г.
5
досежно факта на преминаване на автомобила от едната в другата лента, като
в тази част не откри индиция за заинтересованост. Не се кридитират гласните
доказателства събрани при разпита на Д. и Г. единствено за липса на вина.
Спори се досежно субективната страна, а именно случайно ли е „поднесъл”
автомобилът или умишлено се е „занесъл” с рязко подаване на газ.
Съдът приема, че със своите действия М.Р. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна нарушението по чл. 104б т. 2 от
ЗДвП, като правилно е ангажирана административно-наказателната му
отговорност за това нарушение и правилно му е наложена съответната
санкция. С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана
за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че Р. е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено
ползване, не по предназначение, като ясно и точно са описани извършените
от него действия като водач на процесния лек автомобил и на описаното
кръстовище, умишленото подаване рязко на газ на управляваното от него
МПС, като видно от показанията на свидетелите полицейски служители това
се е случило при сухи метеорологични условия, умишлено занася задната
част на автомобила вляво и дясно в продължение на около 50м. В случая е без
значение за съставомерността на деянието в коя пътна лента първо е навлязъл
водачът след занасяне на задните гуми на автомобила-в дясната и в лявата, и
колко такива маневри е направил-две или три, след като е безспорно
установено, че вследствие занасянето е имало последователно преминаване и
в пътната лента на водача, и в пътната лента за насрещно движение. От своя
страна безспорно е установено от доказателствата по делото и това не се
отрича и от Р. /видно от показанията на св. Д. и Д., доведени от него/, че „след
втория светофар на пешеходната пътека имаше малко повече ускоряване
около така едни 70-80 км/ч”. Последното е видно от показанията на св.Д.. Не
е ясно кое е мотивирало ж-ля за това негово поведение - рязко да подава газ
като пак видно от показанията на доведения от него св.Д. пред тях и в тяхната
лента на движение не е имало нито пешеходци, нито автомобили и ж-лят е
могъл съвсем спокойно и плавно да се потегли и да се движи.
Съдът приема на база събраните доказателства, че нито пътните
6
условия, които според полицейските служители са били добри, нито липсата
на движение на хора и автомобили, е налагало потеглянето с рязко подаване
на газ, което налага извод, че поднасянето на автомобила е умишлено. Дали
с това си поведение Р. е създал опасност за останалите участници в
движението и/или е застрашил живота и здравето им, какъвто извод се
съдържа в НП, е без правно значение за съставомерността на извършеното
деяние, защото съставът на нарушението изисква единствено водачът да не
е използвал пътя, отворен за обществено ползване по предназначение-за
превоз на пътници и товари, което е доказано от събраните по делото
доказателства. Умишленото и съзнателно опасно
шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв
случай не представлява използване на път за обществено ползване в
съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора
и товари. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т.2 от ЗДвП,
наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на
постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението. В
случая е без значение как и по какъв начин е въздействано върху системите на
автомобила, за да се постигне ефекта на поднасяне на задната част на
автомобила. Ноторно известно от гледна точка на общожитейския опит и
практика е, дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при
определено боравене със системите на автомобила - рязко подаване на газ,
боравене със съединителя на колата-изпускане на съединителя, или други
действия като например завъртане на волана-поотделно или в съчетание,
активиране на ръчната спирачка, се наблюдава именно съобщения ефект, при
който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС,
завъртане на задната част на колата и др.ефекти, известни като форсиране,
„въртене на гуми”, дрифт и т.н. в общоговоримия език, но без съмнение този
ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално
управление, без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на
автомобила. Именно конкретните обстоятелства-липсата на движение,
младата възраст и липса на опит от една страна, и от друга-боравенето с
уредите на автомобила (рязко подаване на газ) по начин, че да бъде постигнат
конкретния резултат, описан в НП-занасяне на задните задвижващи колела на
автомобила и преминаване от едната пътна лента в другата, налага извод у
съда, че не се касае за случайно деяние, каквито доводи се развиват в
7
писмените бележки, а за умишлено използване на конкретния пътен участък
за други цели, а не съобразно неговото предназначение. Освен това тук
младата възраст не следва да се тълкува за смекчаващо обстоятелство
доколкото следва да е индиция за управление на автомобила с още по-
завишено от обичайното внимание, тъй като в този случай, именно поради
младата възраст и на това основание - по –малкия опит в управление на МПС,
водачът не притежава необходимият опит и стаж на водач на МПС, за да
има съзнание и увереност, че при възникване на екстремна ситуация ще
овладее автомобила. Демонстративното управление на МПС по този начин е
широко известен и разпространен особено сред млади хора, които желаят да
покажат „майсторство” при управление на МПС. Не е нужно за целите на
това производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след
като неговото външно проявление е едно отклоняващо се от нормалното
движение на автомобила (поднасяне на задните колела на автомобила и
преминаване от едната в другата пътна лента) на платното за движение, което
платно е предназначено за движение на други ППС. Т.е. умишленото и
съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на
автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата. В този ред
на мисли, всяко неовладяване на колата под въздействието на центробежните
сили и кинетичната енергия, загубата на контрол над автомобила, би довела и
често в практиката води до това, автомобилът, който е със значително тегло,
като вещ да се придвижи в пространството и да причини щети на имущество
или увреждания на хора. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на
контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални последици,
поради което е била създадена и опасност за движението и участниците в
него по смисъла на § 6 т.28 от ДР на ЗДвП. Именно затова законодателят е
въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017г., обосновавайки
се с изключителното увеличение на подобни случаи в цялата страна, при
които водачи на автомобили извършват подобни "маневри" по оживени улици
и кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето и
живота на останалите участници в движението. От тази висока степен на
опасност от тези действия е продиктуван и големият и тежък размер на
предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал.1 от ЗДвП наказание
"глоба" от 3 000 лева, както и кумулативно предвиденото "лишаване от право
8
да се управлява МПС" за срок от 12 месеца. Не без значение е и приложената
по делото справка за нарушител, видно от която ж-лят е административно
наказван многократно в т.ч. и за такъв вид нарушение.
Поради описаното атакуваното наказателно постановление в тази му
част следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Досежно нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и тези по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП съдът намира, че не следва да се произнася предвид
изрично заявеното от процесуалния представител както в хода на съдебните
прения, така и в писмените бележки, че не оспорва НП в тези части.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0938-002876 от
08.07.2020г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-
Плевен, с което на жалбоподателя М. И. Р. от ***, с ЕГН **********, за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП
са били наложени: административно наказание глоба в размер на 3000 /три
хиляди/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред
Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9