Р Е Ш Е Н И Е
№ 2138
гр. Пловдив 21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ –
ХVІІ н. с., в публично заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ КОЛЕВА като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4898/2019 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 19-1030-006007/08.07.2019 г. на ** при Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което на Р.Р.А. с ЕГН ********** *** са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение по чл.23 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.179
ал.2 пр.2 от ЗДВП, глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок от 2 /два/ месеца за нарушение по
чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДВП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП и глоба в
размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.190 ал.3 от ЗДВП на основание
чл.185 от ЗДВП.
Жалбоподателят
Р.Р.А. не се явява в съдебно заседание, не се изпраща и процесуален
представител. Чрез жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Оспорва се извършването на нарушенията, за които е
санкциониран, твърди се неправилно приложение на закона при определяне и
налагане на част от наложените административни наказания, излагат се и доводи
за маловажност по см. на чл.28 от ЗАНН на случая.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция” гр. Пловдив
при ОД на МВР Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в
срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
ДОПУСТИМА, разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят Р.Р.А. ***
е правоспособен водач на моторни превозни средства, притежаващ категории „В”,
„М”, „АМ” и „В1”. Като водач на пътни превозни средства до м. май 2019 г. той
бил наказван с шест наказателни постановления и осем фиша за извършени
нарушения на правилата за движение.
Сутринта на 30.05.2019 г. в гр. Пловдив жалбоподателят
Р.Р.А. управлявал лек автомобил „Шевролет Нубира“ с рег. № **. Около 07:20 ч.
се движел с автомобила по ул. „Иван Перпелиев“, като пред него пък се движел лек автомобил
„Шевролет Авео“ с рег. № **, който бил управляван от лицето П.К.К.. При
приближаването към кръстовището с ул. „Митрополит Панарет“ лекият автомобил
„Шевролет Авео“ с рег. № ** спрял на пътен знак „Б2“, а движещият се след него при
несъобразено с оглед възможното избягване на удряне при намаляване на скорост
или рязко спиране лек автомобил „Шевролет Нубира“ с рег. № **, управляван от
жалбоподателят, го блъснал отзад. От възникналото пътнотранспортно произшествие
настъпили имуществени щети по двата автомобила – по задна броня на автомобила с
рег. № ** и по предна броня на автомобила с рег. № **. Лицето К. слезнало от
ударения автомобил, насочило се към жалбоподателя и му казал да премести
автомобила за разбиране относно последиците от ПТП. Р.А. не слязъл от
управлявания от него автомобил, не го преместил, за да се разбере с другия
водач, не сигнализирал веднага и на органите по контрол, а напуснал
местопроизшествието. П. К. сигнализирал за случая на тел. 112, а на 03.06.2019
г. подал и заявление до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив.
Работата по случая била възложена на свидетеля К.Д.П. –
** към Сектор „Пътна полиция“ Пловдив. В
процеса на работа св. П. установил водачите на превозните средства, призовал
ги, снел обяснения, изготвен бил протокол за ПТП № 1716517/11.06.2019 г., който
бил подписан без възражения и от двамата участници в ПТП К. и А.. Въз основа на
установеното съставил на 11.06.2019 АУАН № **********/11.06.2019 г. на
жалбоподателя А. за приети за извършени от последния три административни
нарушения на правилата за движение по пътищата – по чл.23 ал.1 от ЗДВП –
неспазване на такова разстояние от движещо се пред него друго пътно превозно
средство, че да може да избегне удряне в него ако то намали скоростта или рязко
спре, по чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДВП – за напускане на местопроизшествие при
станало ПТП с материални щети и липса на съгласие по обстоятелствата на
произшествието, и по чл.190 ал.3 от ЗДВП – за неизпълнение на задължение за
заплащане в срок на наложени му наказания глоба за други по – рано нарушения на
правилата за движение, за които преди това е бил санкциониран. За наличието на
неплатените глоби актосъставителят почерпил данни от базата с информационни
данни на службата по контрол – на Сектор „Пътна полиция“. Актът бил подписан от
нарушителя А., като жалбоподателят вписал, че прилага обяснения. Възражения
против констатациите по акта не били направени в срока за това по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН и останалите
материали по преписката административно – наказващият орган издал обжалваното
наказателно постановление, в което обстоятелствата на процесните нарушения по чл.23
ал.1 от ЗДВП, по чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДВП и по чл.190 ал.3 от ЗДВП били
изложени по сходен на изложения в акта начин.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на свидетеля П., АУАН, протокол
за ПТП, справка за нарушител/водач, обяснения, заявление, оправомощителна
заповед,
Съдът кредитира показанията на св. П. относно възпроизведените
релевантни обстоятелства като последователни, логични, съответстващи на
писмените доказателства, неоспорени от страните по делото.
По отношение на АУАН № **********/11.06.2019
г. съставен от св. П. съдът счита същият за годно писмено доказателство – като
редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189
ал.2 от ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на
акта, нито чрез възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пък в съдебната
фаза пред настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподател доказателства,
опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН
обстоятелства на процесното нарушение. В съдържащите се по преписката
собственоръчно написани обяснения от жалбоподателя А. не се навеждат нови
обстоятелства, които да опровергават възпроизведените в описателната част на
акта като част от обективната съставомерност на нарушенията. Изтъкнатото като
причина в обясненията за бягството от местопроизшествието – наличие на
здравословни проблеми – „хронично болен с тридесет шева на корема“ и уплах от
другия водач, който бил „малко нервен“, не опровергават неизпълнението на
задълженията на А. като водач на пътно превозно средство както относно
спазването на необходимото разстояние от преднодвижещо се превозно средство, за
да се избегне удряне в него, така и относно задължението да остане на място при
ПТП с материални щети и при липса на разбирателство относно обстоятелствата, а
така и относно неплащането на по – рано наложени му административни наказания
глоба.
При така възприетата и изложена фактическа
обстановка съдът прие, че с поведението си на 30.05.2019 г. в гр. Пловдив жалбоподателят
Р.Р.А. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на
административни нарушения по чл.23 ал.1 от ЗДВП и по чл.123 ал.1 т.3 б.В от
ЗДВП, тъй като на същата дата като водач на пътно превозно средство – автомобил
„Шевролет Нубира“ с рег. № **, не е изпълнил задължението си да движи на такова
разстояние от движещо се пред него друго пътно превозно средство, че да може да
избегне удряне в него ако то намали скоростта или рязко спре, както и да не
напуска на местопроизшествие при станало ПТП с материални щети и липса на
съгласие по обстоятелствата на произшествието, като около 07.20 ч. при движение
по ул. „Иван Перпелиев“ е ударил с управлявания автомобил с рег. № ** движещия
се пред него и спрял на знак „Б2“ на кръстовището с ул. „Митрополит Панарет“
друг автомобил – „Шевролет Авео“ с рег. № **, при който удар са настъпили
материални щети по двата автомобила, след което не е останал на мястото на
пътнотранспортното произшествие за съгласуване обстоятелствата на
произшествието, а го е напуснал
Нарушенията по чл.23 ал.1 от ЗДВП и по чл.123
ал.1 т.3 б.В от ЗДВП, които са изложени в НП – по пункт І-ви и по ІІ-ри от
същото, са подведени правилно от актосъставител в АУАН и от административно –
наказващ орган в НП към уреждащите състава им разпоредби, при излагане на
обстоятелствата на тези нарушения са изложени всички такива, така че
нарушителят да е наясно за какво му се търси административната отговорност и да
не бъде ограничаван в правото му да разбере пълния обем от вменените му за
осъществени административни нарушения.
Правилно според съда административно –
наказващият орган е приложил и съответните на нарушението санкционни разпоредби
– на чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДВП за нарушението по чл.23 ал.1 от ЗДВП и на чл.175
ал.1 т.5 от ЗДВП за нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДВП. Относно вида и размера
на наложеното на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДВП наказание по пункт І-ви – глоба
в размер на 200 лв. – същият е толкова, колкото и законодателят е предвидил в
тази санкционна разпоредба, и не би и могъл да бъде изменян от съда в насока
евентуално на неговото намаляване. Относно вида и размера на наложените на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП наказания по пункт ІІ-ри – глоба в размер на 100
лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 2
месеца – същите са съобразени по вид с предвидените от законодателя за
нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДВП, а размерът им е съответен на
обществената опасност на нарушител и нарушение, съобразен е с всички
обстоятелства за реализацията на предвидената отговорност и се явява и
целесъобразен. Следва да се посочи, че предвидените от законодателя размери на
тези наказания в санкционната разпоредба на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП са лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и
глоба от 50 до 200 лв.
Според решаващия това производство съдебен
състав административната отговорност спрямо жалбоподателя А. за нарушението по
пункт ІІІ-ти от обжалваното НП – по чл.190 ал.3 от ЗДВП, следва да отпадне.
Съгласно разпоредбата на чл.190 ал.3 от ЗДВП „Наложеното
наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение
на съда при обжалване.“. При излагане на обстоятелствата на това нарушение по
чл.190 ал.3 от ЗДВП нито в АУАН, нито в НП са изложени такива, които да сочат
за наличността на всички елементи от обективната съставомерност на нарушението
– вписано е само в АУАН и в НП, че не е платена глоба по преписка
103000-9167/19 441000-4993, но липсва вписване за това с кое наказателно
постановление, електронен фиш или съдебно решение е наложено административно
наказание глоба, влезнал ли е в сила и кога, за да се изчисли и дължимия
едномесечен срок, след изтичането пък на който да се прецени, че субектът на
отговорност А. вече ще се явява и нарушител на нормата на чл.190 ал.3 от ЗДВП.
В случая за това нарушение по чл.190 ал.3 от ЗДВП – по пункт ІІІ-ти от обжалваното
НП, е налице неизпълнение в пълен обем на задълженията на актосъставител и на
административно – наказващ орган съответно по чл.42 и чл.57 от ЗАНН да изложат
обстоятелствата на нарушението, а това пък засяга правото на защита на
наказания и съответно поради това се и преценя за съществено процесуално
нарушение, опорочаващо наказателното постановление в тази му част – по пункт
ІІІ-ти, като незаконосъобразно.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. Спазени са и
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
В хода на административното
производство съдът не констатира допуснати нарушения от категорията на
съществените, които да опорочават в неговата цялост атакуваното наказателно
постановление и да налагат неговата отмяна изцяло като незаконосъобразно с
изключение на казаното само досежно частта по пункт ІІІ-ти от процесното НП.
Няма и основания според съда за
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно – заради
евентуално неприет от административно – наказващ орган маловажен случай на
стореното по см. на чл.28 от ЗАНН. Приетите за извършени административни
нарушения по чл.23 ал.1 от ЗДВП и по чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДВП не се
отличават с някаква по – ниска степен на обществена опасност от всяко друго
нарушение от този вид, нито пък по делото са налице доказателства, вкл. и
такива, които да са ангажирани от страна на наказания, за наличие на
многобройни и/или изключителни смекчаващи административно – наказателната
отговорност обстоятелства. Представените към жалбата 3 бр. епикризи се ценят
като доказателства за налично смекчаващо административната отговорност
обстоятелство – влошено здраве, но не съставляват нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи административно – наказателната отговорност обстоятелства.
След като здравето на лицето позволява същият да бъде водач на пътно превозно
средство и А. като такъв е управлявал на 30.05.2019 г. такова, то за него
задълженията му по спазване на правилата за движение са същите като на
останалите участници в движението, без да го поставя в привилегировано
положение. Не може да се пренебрегне от съда като отегчаващо пък отговорността
обстоятелство това, че А. е наказван на няколко пъти – до м. май 2019 г. той е
бил наказван с шест наказателни постановления и осем фиша за извършени
нарушения на правилата за движение.
По горните съображения съдът
прие да измени обжалваното НП като го потвърди в частта по пункт І-ви и ІІ-ри и
го отмени в частта по пункт ІІІ-ти.
Мотивиран от горното РС
Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
19-1030-006007/08.07.2019 г. на ** при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Пловдив, с което на Р.Р.А. с ЕГН ********** *** са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.23 ал.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДВП,
глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок от 2 /два/ месеца за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.В
от ЗДВП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДВП и глоба в размер на 20 /двадесет/
лева за нарушение по чл.190 ал.3 от ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП, като го
ПОТВЪРЖДАВА в частта, с която на Р.Р.А. с ЕГН ********** са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.23 ал.1 от
ЗДВП на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДВП и глоба в размер на 100 /сто/ лева и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 2 /два/
месеца за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДВП на основание чл.175 ал.1 т.5
от ЗДВП, и го ОТМЕНЯ в частта, с която на Р.Р.А. с ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.190 ал.3 от
ЗДВП на основание чл.185 от ЗДВП.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по
реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.