Присъда по дело №5315/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 42
Дата: 31 март 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20212120205315
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 42
гр. Бургас, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
СъдебниДЕСИСЛАВА ЖИВКОВА
заседатели:СТОЯНОВА

МИНКА ЯНКОВА
ДЖУГЛАРСКА
при участието на секретаря МАРИЕТА Б. ПЕНЧЕВА
и прокурора Ант. Ив. М.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20212120205315 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия Д. ХР. Д. с ЕГН: **********, роден на *********. в
гр. Бургас, ******** за ВИНОВЕН в това, че:
На 07.06.2020 г. в гр. Бургас, в кафене „Театър“, чрез нанасяне на удари с ръка в
областта на главата, причинил на Д. Н. Й. средна телесна повреда, изразяваща се в
сраствалия и загуба на слуха с 34 дб на ляво ухо, което е довело до трайно отслабване
на слуха за срок повече от 30 дни, като деянието е извършено по хулигански подбуди,
поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК,
вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода” за срок от
12 /ДВАНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 /ТРИ/ години.
ОСЪЖДА на основание чл. 52, вр. с чл. 45 ЗЗД подсъдимия Д. ХР. Д. с ЕГН:
********** да заплати на Д. Н. Й. с ЕГН: ********** сумата в размер на 5000 (пет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените на Й. неимуществени вреди
от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането 07.06.2020 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
1
горницата от 5000 лева до първоначално предявения от 15000 лева, като недоказан.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от
ГПК подсъдимия Д. ХР. Д. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Държавата по
сметка на Районен съд гр. Бургас следващите се по делото държавни такси, а именно:
200,00 (двеста) лева, представляваща държавна такса върху уважената част от
гражданския иск, а на основание чл.190, ал. 2 НПК да заплати и сумата от 5,00 (пет)
лева по сметка на Районен съд Бургас, представляваща държавна такса за служебно
издаване на един брой изпълнителен лист, в случай че се пристъпи към издаването на
такъв.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК Д. ХР. Д. с ЕГН: ********** да
заплати на Д. Н. Й. с ЕГН: ********** сумата в размер на 1400 (хиляда и
четиристотин) лева, представляваща сторени от частния обвинител и граждански ищец
разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК Д. ХР. Д. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка и в полза на ОДМВР-Бургас сумата от 938,70 лв. /деветстотин
тридесет и осем лева и седемдесет стотинки/, представляваща сторените в досъдебното
производство разноски, както и на същото правно основание - да заплати по сметка на
РС-Бургас сумата от 60 /шестдесет/ лева, представляваща сторените в съдебното
производство разноски.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 42/31.03.2022 г. по НОХД № 5315/2021 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу Д. ХР. Д. с ЕГН: ********** , с който той е обвинен в това, че на 07.06.2020 г. в
гр. Бургас, в кафене „Театър“, чрез нанасяне на удари с ръка в областта на главата, причинил
на Д. Н. Й. средна телесна повреда, изразяваща се в сраствания и загуба на слуха с 34 дб на
ляво ухо, което е довело до трайно отслабване на слуха за срок повече от 30 дни, като
деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с
чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
В първото съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане предявения от
пострадалия Й. граждански иск срещу подсъдимия, с който се иска Д. да бъде осъден да му
заплати сумата в размер на 15000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените
вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането 07.06.2020 г., до окончателното й изплащане.
Съдът конституира Д. Н. Й. като граждански ищец и частен обвинител в
производството.
Пред съда производството по делото протече по общия ред, като бяха приобщени
всички необходими и относими доказателствени материали. Подсъдимият Д. депозира
обяснения пред съда, като потвърди, че е бил на процесната дата и място, както и че е
възникнал диалог между него и пострадалия. Потвърди и че имало физически контакт
между двамата, но уточни че се касае за леко бутане, но не и за нанасяне на удари. Отрече
да е причинявал процесните наранявания на Й..
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства, подкрепящи обвинителната теза. Счита, че се доказва
както причиняването на телесното увреждане, така и наличието на хулигански мотиви,
поради което и пледира за признаване на Д. за виновен и за определяне на наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изпълнение да бъде отложено с
изпитателен срок от пет години. Моли разноските да се възложат в тежест на подсъдимия.
Повереникът на частният обвинител и граждански ищец – адв. М.С. – БАК, също
счита, че вината на подсъдимия е доказана по безспорен начин. Прави анализ на
доказателствата, като достига до извод, че не следва да се кредитират с доверие показанията
на свидетелите, които заявяват, че подсъдимият не е извършил престъплението. Поради това
счита, че Д. следва да бъде признат за виновен и да му се наложи наказанието, което
предлага прокурора. Моли за уважаване на гражданската претенция в пълен размер.
Частният обвинител и граждански ищец заявява, че се присъединява към казаното от
неговия повереник и няма какво да добави.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. К.К. – БАК счита, че вината на
неговия доверител не е доказана по безспорен начин. В тази връзка се спира на показанията
на част от разпитаните свидетели, които заявяват, че не е имало физически конфликт между
пострадалия и подсъдимия, достигайки до извод, че инцидентът е възникнал заради
поведението на св. К., а не на неговия подзащитен, поради което и Д. следва да бъде
признат за невиновен. Отделно от това оборва становището на обвинението за наличие на
хулигански подбуди, както и изразява позиция, че е възможно нараняването на Й. да е
получено по друго време и на друго място. С оглед горното иска от съда да признае
подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият Д. заявява, че се присъединява към казаното от неговия защитник, а в
1
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да добави.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. ХР. Д. с ЕГН: ********** е роден на *********. в гр. Бургас. Той е
******** със средно образование, безработен.
На 07.06.2020 г. св. Д.Й. се намирал в кафене „Театър“ в гр. Бургас, което било
разположено на ъгъла на ул. „Гладстон“ и ул. „Цар Иван Асен I“. Й. бил заедно със
свидетеля З.И.. Двамата седели на една от масите поставени отвън пред заведението. На
съседна маса до тях стояли подс. Д.Д. и св. Р.К.. На работа, като сервитьор била св. Я.Д., а
вътре в заведението, зад бара била св. А.Д. (управител). В кухнята на работа била св. * Д..
Тъй като Й. бил облечен с тениска на ФК ЦСКА, подс. Д. и св. К. започнали да го
провокират, нарекли го „чорбар“ и започнали да се заяждат с него на футболна тема. Й. се
опитал да ги убеди, че те не са му врагове и за да подкрепи думите си им споделил, че има
много приятели от ФК Левски. Въпреки това двамата станали от масата си и се отправили
към масата на Й.. Когато подс. Д. се доближил до Й., той хванал тениската му и започнал да
я дърпа, като се опитвал да я съблече. След като почти успял да я свали от гърба на Й.,
последният вследствие на упражнения върху него натиск, станал от стола си и тогава подс.
Д. му нанесъл удар с вътрешната част на дланта на ръката си от лявата страна на главата му
в областта на ухото. След удара, Й. спрял да чува и с двете уши и по тази причина се
отдръпнал от подсъдимия, но въпреки това Д. му нанесъл още два удара в същата част на
главата (в областта на лявото ухо) отново с ръка. Вследствие на ударите, диоптричните
очила на Й. паднали от главата му.
Тъй като св. Я.Д. възприела случващото се между Й. и Д., тя се притекла на помощ
на Й. и му помогнала да се отдалечи от подсъдимия, след което се върнала до масата, за да
вземе падналите му очила. Свидетелката била много разстроена от случилото се и дори
заплакала.
Междувременно св. Й. си тръгнал от заведението и не изчакал идването на
полицията, тъй като се почувствал зле. Св. З.И. го придружил до дома му и той се прибрал.
На следващия ден, пострадалият Й. отново не се чувствал добре, главата го боляла и
все още не чувал добре. Когато се видял с майка си - свидетелката * Й.а, тя забелязала че
синът й има кръвонасядане по лява буза и лява ушна мида. Тогава той й разказал какво се е
случило. Й.а веднага откарала сина си на лекар. След посещението при лекаря, последният
му съобщил, че има спукано тъпанче на лявото ухо. След предписаното лечение, повече от
месец Й. продължил да не чува добре с лявото ухо.
За случая било образувано досъдебно производство, в хода на което били назначени
няколко СМЕ на нараняванията на Й.. Последната от експертизите била тройна и преди да
излязат със заключение вещите лица извършили личен преглед на пострадалия,
установявайки, че той е получил - оток и кръвонасядане зад лява ушна мида, руптура на
лява тъпанчева ципа, продължително заглъхване на ушите и шум в същите, неврит на двата
слухови нерва. Според вещите лица - установените травми са довели до сраствания и загуба
на слуха 34 дб. с едното ухо, което води до трайно отслабване на слуха за повече от 30 дни.
В следствие на нараняването пострадалия изпитвал продължителни болки,
2
дискомфорт, неудобство, притеснение и страх. Нараняването му пречило да изпълнява
ежедневните си дейности и налагало чести прегледи и продължително лечение. Въпреки
всички положени усилия, дори към момента, слухът с едното ухо на Й. бил увреден, което
предполагало бъдещи интервенции и лечение, отразяващи се на нормалния му начин на
живот.
Подсъдимият бил привлечен в качеството на обвиняем за причиняване на средна
телесна повреда по хулигански подбуди, като в последвалите разпити заявил, че желае да се
възползва от правото си да не дава обяснения по обвинението.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в
производство доказателства, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: Д.Й. (л. 50 – 51
от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с
ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 26-27 от ДП); З.И. (л. 51 - 52 от
съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал.
1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 32 от ДП); частично от показанията
на А.Д. (л. 52 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл.
281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 31 от ДП);
частично от показанията на *-Й.а (л. 53 от съдебното производство), включително и от
приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното
производство (л. 65-66 от ДП); Я.Д. (л. 54 гръб - 55 от съдебното производство); частично
от показанията на * Д. (л. 66 гръб – 67 от съдебното производство), включително и от
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания от досъдебното
производство (л. 35 от ДП); частично от показанията на Р.К. (л. 67 от съдебното
производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2
НПК показания от досъдебното производство (л. 34 от ДП) и частично от обясненията на
подсъдимия Д.Д. (л. 68 от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 26 от съдебното производство);
съдебномедицинско удостоверение (л. 14 от ДП) и медицински документи (л. 15-17; л. 48-54
и л. 91-96 от ДП).
От експертизите: тройна съдебно медицинска експертиза (л. 88-90 от ДП),
включително и от отговорите на вещите лица в хода на съдебното следствие (л. 66 от
съдебното производство).
Съдът прецени събраните в хода на производството доказателствени материали както
поотделно, така и в съвкупност, като достигна до следните изводи:
Свидетелските показания могат условно да се разделят в няколко групи. В първата
група влизат показанията на св. Й., И. и Я.Д.. И тримата свидетели от тази група са
категорични, че на процесната дата и място подсъдимият, заедно с неговия приятел (св. К.)
са инициирали конфликт с пострадалия на футболна тематика, като подс. Д. се е опитал да
свали тениската на пострадалия, след което му е нанесъл няколко удара с ръка в главата.
Категорични са и че пострадалият не е предизвиквал Д., както и че в следствие на
нараняванията Й. се е оплакал от болки в главата и загуба на слух. По мнение на съда
показанията на свидетелите от тази група са логични, последователни и взаимосвързани.
Съдът не констатира никакви съществени разминавания в заявеното от тази група
свидетели, досежно съставомерните факти. Тъкмо напротив – и тримата свидетели
3
неотклонно от самото образуване на производството поддържат своите показания, като
заявеното от тях се подкрепя и от заключението на тройната СМЕ, както и косвено от
показанията на св. *-Й.а, поради което и съдът няма причина да не им се довери.
Във втората група влизат показанията на св. А.Д., * Д. и Р.К., които заявяват, че на
процесната дата подсъдимият не е удрял пострадалия. За разлика от показанията на първата
група свидетели, тук съдът констатира съществени разминавания и противоречия, както
между заявеното от тези свидетели, така и между заявеното от самите тях пред
разследващите и пред съда. Така например св. А.Д. заявява, че е видяла подсъдимият да
„бута“ пострадалия, докато св. К. в показанията си пред съда е категоричен, че физически
контакт между двамата не е имало, а единствените действия на подсъдимия са били по
вдигане на стола на пострадалия. Същевременно в показанията си пред разследващите този
свидетел не е споделил тези факти. По подобен начин стоят нещата и при св. * Д. (за която
св. А.Д. въобще не е сигурна дали е видяла инцидента), която в хода на съдебното следствие
заяви, че не е имало физически контакт между пострадалия и подсъдимия, а в показанията
си пред разследващите (надлежно приобщени) е заявила, че е видяла подсъдимият да бута с
ръце в гърдите пострадалия – т.е. че все пак е имало някакъв контакт. Всички тези
разминавания настоящият състав намира за съществени и поради това съдът няма как
кредитира заявеното от тази група свидетели в обсъдените части. Съдът счита, че се касае за
опит за изграждане на защитна позиция по отношение на подсъдимия, с който и тримата
свидетели имат отношения – св. К. му е близък приятел, а св. *и го познават, като редовен
клиент, чиято компания според св. Я.Д. „прави оборота“ на заведението. При това
положение повече от логично е тази група свидетели да се опитат да омаловажат
извършеното от подсъдимия, като заявяват или че не е имало физически контакт, или че той
се е изразявал само до бутане, но не и до удари. Същевременно тази позиция не държи
сметка за констатираните увреждания и не дава отговор на логичния въпрос – как са се
появили тези увреждания, ако действително се е касаело само за невинно „бутане“; защо св.
Я.Д. е била разстроена до степен да плаче, ако се касае само до дребно спречкване и т.н.
Поради всичко заявено по-горе съдът не кредитира изложеното от тази група свидетели
относно развитието на конфликта и конкретните действия на подсъдимия, доколкото то
противоречи на заявеното от първата група свидетели, а и защото показанията на А.Д., * Д.
и Р.К. в тези част са противоречиви, нелогични и непоследователни. По отношения на
останалите части на показанията им, доколкото те намират опора в останалия
доказателствен материал, то и съдът не намира причина да не им се довери.
По отношение на св. *-Й.а съдът констатира, че е налице съществено противоречие
относно това – кога е научила за нараняванията на сина си и по какъв начин. Пред съда
свидетелката заяви, че е разбрала още същата вечер, докато в хода на досъдебното
производство е застъпила, че това е станало на по-късен етап. Съдът счита, че следва да се
довери на изложеното пред разследващите органи, от една страна защото споменът на
свидетелката тогава е бил по-пресен, а от друга, защото заявеното тогава напълно
кореспондира със заявеното от самия пострадал. Поради тази причина и относно тези факти
съдът се доверява на изложеното от *-Й.а пред разследващите. Относно останалите факти –
а именно констатираните травми, тяхното лечение и отражението им върху състоянието на
сина й, съдът няма основание да не се довери на свидетелката, още повече, че заявеното от
нея намира своята подкрепа и в заключението на тройната СМЕ.
Съдът не кредитира показанията на св. Б.Я., доколкото те са несвързани и неясни.
Самият свидетел заявява, че не е сигурен дали заявеното от него се отнася за конкретния
случаи или визира друга случка в процесното заведение, а освен това споделя, че дори да
става въпрос за същата случка – то той е бил в тоалетната и не е видял нищо съществено.
Поради тези съображения съдът счита, че показанията на този свидетел не могат еднозначно
да бъдат отнесени към процесния случай, поради което и не ги взима предвид при
формиране на вътрешното си убеждение. Дори да се приеме, че св. Я. депозира възприятия
4
за процесния случай, то отново показанията му не биха били източник на значима
информация, доколкото смият той заявява, че е бил в тоалетната по времето, когато са се
разиграли процесните събития, поради което и изначално показанията му не допринасят за
разкриване на фактическата обстановка.
Съдът кредитира частично и обясненият на подс. Д.. Неотклонно в теорията и
практиката се възприема, че обясненията имат двойствена природа – на доказателствено
средство и на основен инструмент за упражняване на правото на защита, поради което и
подлежат на внимателен анализ и проверка. В конкретния случай съдът възприема
изложеното от подсъдимия, че на процесната дата и място е имало пререкание между
неговата компания и тази на пострадалия, доколкото в тази им част обясненията му напълно
хармонират с останалия доказателствен материал. Настоящият състав обаче не възприема
твърденията му, че физическото съприкосновение между двамата се е изразявало само в
бутане, както и че не имало подмятания на футболна тема от страна на подсъдимия към Й..
В тези им части обясненията категорично се оборват от кредитираните доказателствени
материали, поради което и съдът ги възприема като опит за изграждане на защитна позиция
и не ги кредитира. Внимание заслужава обаче обстоятелството, че дори самият подсъдим
признава, че е имало физически контакт между него и пострадалия, макар и да го
омаловажава и да го описва само като „бутане“, докато част от разпитаните свидетели от
втората група (например св. К.) отричат да е имало дори такова минимално
съприкосновение, което е допълнителна индикация за недостоверността на изложеното от
тях.
Съдът кредитира всички приложени по делото писмени доказателства, доколкото
счита, че те са приобщени по предвидения в НПК ред, не са оспорени от страните и
кореспондират с останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените експертизи, като
отдава приоритет на тройната СМЕ. За разлика от предходните две експертизи, при тази
вещите лица са извършили личен преглед на пострадалия и са направили необходимите
изследвания и наблюдения, които са им позволили да дадат пълен, точен и изчерпателен
отговор на зададените въпроси. В съдебното заседание вещите лица обосновано защитиха
заключението си, като потвърдиха, че въпросните наранявания отговарят да са получени по
време и начин, както споделя пострадалия, като и че нарушението на слуха му действително
са довели до продължителните проблеми, за които той и майка му съобщават. Доколкото
тройната експертиза се оценя от съда като най-изчерпателна и най-пълна, то и съдът
възприема изводите на вещите лица и взима предвид заключението им при изграждане на
вътрешното си убеждение.


От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението чл. 131, ал. 1,
т. 12, вр. с чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
В конкретния случай, от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия с активни действия, изразяващи се в нанасяне на удари в главата на
пострадалия, които удари са довели до - кръвонасядане по лява буза и лява ушна и
сраствания и загуба на слуха с 34 дб на ляво ухо. Видно от приетата тройна СМЕ –
5
причинено е трайно отслабване на слуха за срок повече от 30 дни – т.е. налице е „средна
телесна повреда“ по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и задължителни указания, дадени
в ППВС 3/1979 г., поради което и правилно РП-Бургас е квалифицирала деянието по този
текст.
Съдът не възприема становището на защитата, че не е доказано, че нараняванията са
получени от възникнали инцидент. Внимателният прочит на свидетелските показания (най-
вече на тези на първата група свидетели), както и заключението на тройната СМЕ,
категорично водят до извод, че констатираните наранявания отговарят да са получени точно
по време и начин, както е посочено в обвинителния акт. Не са събрани никакви
доказателства, които да сочат, че е възможно нараняванията да са получени по друго време
и място, поради което и възраженията на защитата в обратна посока се намират от
настоящия състав за голословни и неподкрепени с каквито и да е конкретни доказателства,
поради което и не могат да бъдат споделени.
Не могат да се споделят и възраженията, че не е налице хулигански мотив за
извършване на престъплението. Тъкмо напротив. Съдът категорично счита, че
престъплението е извършено по хулигански подбуди. Безспорно между подсъдимия и
пострадалия не е имало каквито и да е предишни взаимоотношения, които да индикират
възможен „личен мотив” за нанасяне на ударите. На следващо място – признакът
„хулигански подбуди” е особеност от субективна страна и е налице, когато посредством
увреждането телесната неприкосновеност на пострадалия деецът цели да покаже явно
неуважение към обществото, пренебрежение към морала и незачитане на личността, което в
общия случай изключва наличието на личен мотив (по аналогия със съдебната практика за
престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 11 (предишна т. 10) НК, напр. Решение № 600/1979 г., ІІ
н.о. ВС). В конкретния случай, подсъдимият е действал с ясното съзнание, че включването в
конфликт и нанасянето на удари по главата на пострадалия в питейно заведение, в центъра
на града, без каквато и да е видима причина, безспорно представлява нарушаване на
обществения ред, т. е. – на установените в държавата обществени отношения, основани на
нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.
Поводът за възникналата вербална агресия, прераснала във физическа – кой футболен отбор
е по-добър, е типичен пример за хулигански мотив, като няма значение дали скандалът е бил
иницииран от св. К. или от подсъдимия, при положение, че последният се е включил
активно в него. Безпричинната агресия от страна на един футболен фен спрямо друг, който е
привърженик на друг спортен отбор е явна демонстрация на превъзходство и незачитане на
установения ред. Действията на подсъдимия са съвсем явен израз на унижение към
пострадалия, като подс. Д. ясно е съзнавал, че те ще станат достояние на намиращите се в
близост лица, но въпреки това ги е извършил. Фактът, че преди да нанесе ударите на
пострадалия Д. се е опитал да го унизи, сваляйки тениската на любимия му отбор,
съпроводено с отправяне на обидни реплики към този отбор и неговите фенове, категорично
сочи на желание за публично унижение и демонстриране на превъзходство. Установеният
правов ред в Република България не може да търпи такова унизително и пренебрежително
отношение към личността на отделния гражданин и към обществения ред, като цяло, още
повече имайки предвид, че се касае за посегателство осъществено след употреба на алкохол,
безцеремонно и непредизвикано. В случая се засяга далеч не само личността на
пострадалия, но се засяга и то грубо, самият обществен ред, включително усещането у
обществото за държавност. С инкриминираното си поведение подс. Д. показва изобщо на
обществото, че той не е обвързан с неговите правила на поведение, че няма да се съобразява
с него, демонстрирайки пренебрежително отношение към съществуващите обществените
порядки. Нарушението на обществения ред в случая е именно грубо. Демонстрацията срещу
установения ред е брутална, без подсъдимият да покаже изобщо свян в тази насока, без да се
церемони. Чрез тази демонстрация се нарушава важен държавен и обществен интерес във
връзка с необходимостта у гражданите да съществува усещане за държавност, усещане за
6
ред и сигурност, за върховенство на закона и за равнопоставеност на субектите пред него.
Изразеното от подсъдимия неуважение към обществото е явно. То не буди никакво
съмнение предвид безцеремонността на неговите действия и определено е израз на висока
степен на открито неуважение към личността (по смисъла на указанията по т. I. 2 от от
ППВС № 2/1974 г.).
Поради всичко посочено по-горе, съдът счита, че в случая, манифестираното
поведение от подс. Д., правилно е било квалифицирано от БРП като извършено по
хулиганските подбуди.
При извършване на престъплението подсъдимият е действал умишлено при форма на
вината „пряк умисъл“. От интелектуална страна Д. е съзнавал, че нанасяйки удари в главата
на пострадалия, неминуемо ще засегне физическата му неприкосновеност и ще му причини
телесни увреждания. Съзнавал е и че действията му могат да станат достояние на
намиращите се в близост, както и че по този начин грубо ще наруши обществения ред и ще
изрази явно неуважение към обществото. От волева страна – подсъдимият е искал
причиняването на телесната увреда на пострадалия, както и грубото нарушаване на
обществения ред. Подсъдимият е съзнавал противообществения характер на своите действия
и че посредством тях демонстрира явното си неуважение към обществото и към отделната
личност, причинявайки безпричинно телесно страдание.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от две до десет години.




При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Д. съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 55 НК, тъй като намери, че в случая са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете
сравнително младата възраст на подсъдимия към датата на деянието, чистото му съдебно
минало и липсата на данни за каквито и да е противообществени прояви до този момент.
Съдът отчита факта и че към момента подсъдимият е семеен и полага грижи за децата си,
както и че механизмът на причиняване на телесната повреда (няколко шамара) не се
отличава с безпричинна жестокост или бруталност. Отегчаващи вината обстоятелства, освен
тези, взети предвид при квалифициране на деянието, съдът не констатира.
В случая санкционната част на нормата на чл. 131, ал. 1 НК предвижда наказание с
минимум от две година „Лишаване от свобода“, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т.
1 НК съдът следва да определи наказание под този минимум. С оглед всичко казано по-горе,
съдът счита, че конкретният размер на наказанието следва да бъде ДВАНАДЕСЕТ месеца
„Лишаване от свобода“. Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би
могло да постигне целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за
поправянето и превъзпитанието на Д. и наред с това ще му въздейства предупредително и
възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали
и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и
върху другите членове на обществото.
7
На последно място настоящият състав счита, че за постигане на горните цели и преди
всичко за поправянето на подсъдимия не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи
ефективно, доколкото настоящето деяние се явява изолиран случай в живота на подсъдимия.
Налице са и останалите предпоставки по чл. 66, ал. 1 НК, доколкото към момента на
извършване на деянието подс. Д. не е бил осъждан на „Лишаване от свобода“ за
престъпление от общ характер, а срокът на наложеното наказание е до три години лишаване
от свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание лишаване
от свобода, следва да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на
настоящата присъда.

По гражданския иск:

По отношение на предявения срещу подс. Д. граждански иск за обезвреда на
причинените на пострадалия неимуществени вреди в следствие извършеното престъпление,
съдът намери тази претенция за безспорно установена и категорично доказана по основание,
предвид решението по въпросите за извършеното престъпление, неговото авторство и
вината на дееца.
При индивидуализация размера на обезвредата за неимуществените вреди причинени
от престъпното деяние, съдът по реда на чл. 52 от ЗЗД, отчитайки и задължителните
указания, дадени в ППВС 4/1968 г., съобрази интензитета на засягане на физическата
неприкосновеност на пострадалия, продължителността на изпитваните болки, както и
причинения стрес, срам и дискомфорт. Тук съдът следва да посочи, че на Й. са причинени
съставомерни увреди, които оставят отражение за цял живот и които определено са свързани
с дискомфорт по-голям от типичния при средна телесна повреда. В този контекст съдът
намери гражданския иск за обезвреда на неимуществените вреди в следствие извършеното
престъпление за основателен и доказан, но само до размер от 5000 лева, поради което и
намери претенцията за горницата над 5000 лева, до пълния размер на предявения иск от
15000 лева за недоказана. Съдът счита, че с така уважената претенция в пълнота биха могли
да се обезвъзмездят причинените на пострадалия неимуществени вреди, поради което и
размерът се явява справедлив. Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и законната
лихва върху присъдената сума, считано от датата на деликта – 07.06.2020 г. до
окончателното й изплащане.

По разноските:

По делото има сторени разноски, като с оглед обстоятелството, че подсъдимият беше
признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, както и беше уважен
гражданския иск срещу него - на основание чл. чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК,
подс. Д. следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд -
Бургас следващите се по делото държавни такси, а именно: 200 лева - държавна такса върху
уважената част от гражданския иск, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК и държавна
такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, ако се пристъпи към
издаването на такъв.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да заплати в полза на ОДМВР-
Бургас сторените в досъдебното производство разноски в размер на 938,70 лева, както и на
същото правно основание да заплати по сметка на РС-Бургас сторените в съдебното
производство разноски в размер на 60 лева.
На основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимият следва да заплати на частния
8
обвинител и граждански ищец и сторените и доказани от последния разноски по делото, в
размер на общо 1400 лева - доказан и платен адвокатски хонорар

По веществените доказателства:

По делото няма приобщени веществени доказателства, които да изискват
произнасяне от съда.





По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9
Съобщи за изтекли лични данни