05.11.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на осми октомври
две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№880 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.118 от Кодекс за социално осигуряване.
Образувано е по жалба от Д.И.Т. *** против Решение №1012-26-346-1 от 17.08.2021г., издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директора на ТП на НОИ Хасково, с което се отхвърля жалба против Разпореждане №261-00-621-3/20.07.2021г. на Ръководител по осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж, ал.1 във вр. с чл.54а, ал.1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. Твърди се, че решението не е правилно, постановено било при нарушение на материалния закон и при съществени процесуални правила, както и било необосновано и не съответствало на целта на закона. Не била изяснена фактическата обстановка, за което административният орган имал и служебни задължения, които не бил изпълнил. Не били изложени и мотиви защо не се приемат оплакванията, твърденията и възраженията на жалбоподателя. Нямало изложени конкретни мотиви, поради което и актът бил немотивиран. Посочени били само разпоредби на КСО, Регламент ЕО №883/2004г. и Споразумението за оттегляне на ОК, но не било мотивирано ясно, точно и разбираема какво точно има предвид органа. Изложеното било общо и бланкетно, а това водело до неправилно приложение на закона. Мотивите били неразбираеми и така се нарушавало правото на защита на жалбоподателя, както не бил възможен контролът. Наред с това жалбоподателят не можел да изложи конкретни съображения против административния акт, тъй като не бил наясно с действителната вола на органа. Неправилно и необосновано било прието, че не бил приложим чл.65 от Регламент ЕО №883/2004г. Лицето не било прекъсвало трансграничната ситуация, в която се намирало към 31.12.2020г. и било в обхвата на Споразумението за оттегляне на ОК, а не било в обхвата на чл.32. Лицето било в РБългария след 03.01.2021г., което не било съобразено от административния орган. Не било взето предвид, че през периода, в който бил в ОК, жалбоподателят имал непрекъснат осигурителен стаж 10 години, а също и това, че нямало как да работи в България след завръщането си от Англия, тъй като бил регистриран като безработен. Налице било неравноправно третиране и дискриминация, тъй като на други лица при идентично положение било отпуснато обезщетение за безработица. Счита, че отговаря на всички изисквания за отпускане и получаване на парично обезщетение.
Иска се да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде отменено оспореното решение, както и преписката да
бъде върната за ново произнасяне за отпускане на паричното обезщетение, като
бъдат заплатени на жалбоподателя направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на ТП
на НОИ Хасково, счита решението за правилно и законосъобразно, поради което
следвало да бъде отхвърлена жалбата срещу него.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.03.2021г. от жалбоподателя Д.И.Т. било подадено
Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание
чл.54а от КСО - вх.№59 по регистър на ТП на НОИ Хасково, като посочва че е
упражнявал трудова дейност в друга държава Великобритания. Декларира, че
последното трудово правоотношение било с Culina Logistics Англия, като то било прекратено считано от
03.01.2021г. и прилага акт за прекратяването.
С Разпореждане №261-00-621-1 от 18.03.2021г., издадено
от Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Хасково, на
основание чл.54г, ал.4 от КСО и чл.54, ал.1, т.5 от АПК административното
производство е спряно поради образувано производство по издаване на СЕД U 017 и СЕД U 004 за
периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на
Великобритания. С Разпореждане
№261-00-621-2 от 19.07.2021г. производството е възобновено при представяне от
лицето на ПД U 1 с периоди и доходи от
осигурена заетост.
С Разпореждане №261-00-621-3 от 20.07.2021г., издадено
от Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Хасково, на
основание чл.54ж, ал.1 във вр. с чл.54а, ал.1 от КСО е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица, като е посочено, че право на обезщетение
имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
Безработица най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване
на осигуряването, като за придобиване право на обезщетение за безработица се
зачита и времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга
държава на основание международен договор по който България е страна. При
установеното от представения от лицето ПД U 1 осигурителни
периоди в Обединеното кралство от 16.03.2020г. до 03.01.2021г., след което
нямало български осигурителни периоди, административният орган е счел, че не е
приложим чл.65 от Регламент ЕО №883/2004г., тъй като със завръщането си в
РБългария лицето е прекъснало трансграничната ситуация, в която се е намирало към 31.12.2020г. и съответно не
било вече в обхвата на чл.30, ал.1 от Споразумението за оттегляне на ОК
Великобритания и Северна Ирландия от ЕС, а било в обхвата на чл.32 от Споразумението.
Съгласно чл.32 от Споразумението само осигурителните периоди, придобити преди и
след 31.12.2020г., се сумирали с цел придобиване на социално-осигурителни
права, чиято преценка се извършва при прилагането на националното
законодателство.
Срещу разпореждането Д.Т. е подал жалба
вх.№1012-26-346/02.08.2021г. и Директор ТП НОИ Хасково се е произнесъл, като я
отхвърлил. Счита, че предпоставките по чл.54а от КСО за отпускане на
обезщетение за безработица следва да са налични към момента на подаване на
заявлението. Съгласно ПД U 1
удостовереният осигурителен период в Обединеното кралство Великобритания бил от
16.03.2020г. до 03.01.2021г. След прекратяването нямало български стаж, поради
което за жалбоподателя не било приложимо правилото на чл.30, ал.1 от Споразумението
за оттегляне, а случаят бил в обхвата на чл.32. С последната разпоредба се
регламентирало само сумиране на осигурителни периоди, придобити преди и след
31.12.2020г. с цел придобиване на социалноосигурителни права, чиято преценка се
извършва при прилагане на националното законодателство. Доколкото
жалбоподателят не бил упражнявал трудова дейност в България, то нямало и
български осигурителни периоди, които да бъдат сумирани с британските периоди
за придобиване на право на обезщетение. Направен е извод, че поради това на
жалбоподателя правилно е отказано паричното обезщетение за безработица, като
Директор на ТП на НОИ Хасково е отхвърлил жалбата.
Жалбата до съда е подадена на 25.08.2021г., като е
депозирана в деловодството на съда, а не пред административния орган.
По делото са приложени писма от Дирекция ЕРМД до
Директор ТП НОИ Хасково вх.№1052-40-75/26.03.2021г. и вх.№1052-40-92/05.04.2021г.
относно Споразумение за оттеглянето на ОК Великобритания и Северна Ирландия и
относно въпроси на ТП НОИ относно обезщетенията за безработица във връзка с
Брекзит.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на
оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в
срока по чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата отговаря на изискванията за форма и
реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането ѝ. При тези
съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореното решение на Директор ТП НОИ
Хасково и потвърденото с него разпореждане на Ръководител по осигуряването
за безработица при ТП НОИ Хасково са валидни актове, издадени от административни органи в
кръга на тяхната компетентност и в предписаната от закона форма, като относно
тези въпроси не е формиран спор.
Основният и единствен спорен въпрос е
правилно ли е прието, че в случай, когато български гражданин има британски
осигурителен период, започнал преди 31.12.2020г., а завършил след тази дата –
конкретно на 03.01.2021г., то чл.65 от Регламент ЕО №883/2004г. е неприложим и
лицето не е обхвата на чл.30 от Споразумението за оттегляне, а е приложим чл.32
от Споразумението.
В случая и като се има предвид, че като част
от ЕС Република България е длъжна да прилага европейските правила за
координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, то
като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на
осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални
рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се изчислява
размера на обезщетенията и други. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и
принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи,
институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните
закони, но не заместват националните системи. Към настоящия момент тези общи
правила и принципи се съдържат в Регламент /ЕО/ №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г.
за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010г.,
както и в Регламент /ЕО/ №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г.
за установяване на процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ №883/2004г.
Но в настоящия случай следва да се има
предвид и че считано от 31.01.2020г. Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия не е член на Европейския съюз, като от същата дата е в сила
Споразумението за оттегляне. От 01.01.2021г. между ЕС и Обединеното Кралство и
Северна Ирландия се прилага Споразумение за търговия и сътрудничество, като
част от него е Протокол относно координацията на системите за социална
сигурност. Разпоредбите на Споразумението за оттегляне уреждат прилагането на
Регламент №883/2004г. и Регламент №987/2009г. в зависимост от обстоятелството в
коя от разпоредбите на Споразумението за оттегляне попада заинтересованото
лице. Разпоредбата на чл.30 от Споразумението за оттегляне определя групи лица,
спрямо които са приложими правилата за координация на системите за социална
сигурност в цялост, а разпоредбата на чл.32 определя специални случаи, които не
попадат или вече не попадат в обхвата на чл.30. За тези специални случаи се
прилага принципа за сумиране на периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна
заетост или пребиваване за придобиване на права и задължения, произтичащи от
такива периоди.
Не е
спорно по делото, че жалбоподателят е
български гражданин, а като такъв е гражданин на държава – членка на ЕС, както
и че има удостоверен последен осигурителен британски период, който е започнал
на 16.03.2020г. и завършил на 03.01.2021г., без да е полаган след това
български стаж. Така жалбоподателят е лице, спрямо което не намира приложение Регламент ЕО №883/2004г., тъй като със завръщането си в България лицето е
прекъснало трансграничната ситуация, в която се е намирало към 31.12.2020г.
Съгласно пар.2, чл.30 от Споразумението за оттегляне лицата, определени в
пар.1, попадат в персоналния обхват на чл.30 дотогава, докато продължават да се
намират без прекъсване в една от ситуациите, посочени в същия параграф,
обхващащи едновременно държава членка и Обединеното кралство. При прекъснатата
трансгранична ситуация на 03.01.2021г., т.е. след 31.12.2020г., лицето попада в
обхвата на специалните случаи по чл.32 от Споразумението за оттегляне. В случая
административният орган правилно е приел, че преценката на правото на
обезщетение за безработица не следва да е по правилата на Регламент ЕО №883/2004г. и следва да бъде постановен отказ за отпускане на
обезщетение за безработица. Следва да бъде отчетено, че жалбоподателят не е
упражнявал трудова дейност в България след 31.12.2021г., въз основа на която да
се преценя правото на обезщетение за безработица, поради което и няма български
осигурителни периоди, които да се сумират с британски период за придобиване на
право на обезщетение.
Поради изложеното и доколкото в настоящия
случай не е установен след 31.12.2020г. български стаж, се налага извод, че отказът
относно обезщетение за безработица е правилен. С оглед изложеното съдът намира,
че Решение №1012-26-346-1 от 17.08.2021г., издадено от Директор на ТП на НОИ
Хасково, е законосъобразно – издадено е от компетентен орган; в предвидената от
закона форма; постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби на
които се основава и пълно съответствие с целта на закона, както и при спазване
на административнопроизводствените правила. Жалбата се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
Поради крайния извод за неоснователност
на жалбата, то искането за разноски на ответната страна се явява основателно и
жалбоподателят следва да заплати на ответната страна направените в настоящото
производство разноски за юрк.възнаграждение съобразно минималния размер,
определен в ЗПП и Наредбата на заплащането на правна помощ – 100,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.Т. ***
против Решение №1012-26-346-1 от 17.08.2021г., издадено на основание чл.117,
ал.3 от КСО от Директора на ТП на НОИ Хасково, с което се отхвърля жалба против
Разпореждане №261-00-621-3/20.07.2021г. на Ръководител по осигуряването за
безработица, с което на основание чл.54ж, ал.1 във вр. с чл.54а, ал.1 от КСО е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.И.Т., ЕГН **********,*** да заплати на
ТП на НОИ Хасково разноски в размер на 100,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване съгласно чл.119 от КСО във вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.Б от КСО.
Съдия: