РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Ихтиман, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СВЕТОЗАР ЛЮБ. Г.
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТОЗАР ЛЮБ. Г. Гражданско дело №
20241840101590 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба за защита, подадена от Г. Т. и Г. Т. срещу М.
С., съпруг на дъщерята на молителите, и С. С., баща на първия ответник, с искане за
налагане на мерки за защита, при твърдения за извършени от ответниците спрямо
молителите актове на домашно насилие, извършени на 01.12.2024г., 07.12.2024г. и
08.12.2024г.
Ответнциите в подаден отговор оспорва молбата за защита, като поддържат, че
твърденията за извършени актове на домашно насилие не отговарят на истината.
Твърдят, че ответниците са били бити и провокирани.
Съдът вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа
на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. За
1
психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в
негово присъствие. Твърдяните в молбата актове могат да представляват домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Молбата е депозирана в тримесечния
преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.
От удостоверение за родствени връзки на З. С. и се установява, че двамата молители
са нейни родители, а ответникът М. С. е неин съпруг. Сключеният граждански брак
между дъщерята на молителите и ответника М. С. се установява и от представеното
удостоверение за сключен на 21.12.2009г. граждански брак. От справка от НБД
Население (л. 38 от делото) се установява, че вторият ответник С. С. е баща на първия
ответник М. С.. Следователно молбата за защита е подадена от лица, които твърдят да
са пострадали от домашно насилие и са процесуално легитимирани да търсят защита
лица и наред с това ответниците са сред лицата, срещу които може да се търси защита
(родство по сватовство до трета степен включително ). С оглед гореизложеното
съдът намира молбата за допустима.
Представени са декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като по отношение на описаните
актовете на домашно на насилие обаче има свидетели, поради което и декларациите
не се ползват от придадената им от разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН
доказателствена стойност.
От справки за съдимост се установява, че ответниците са неосъждани
(реабилитирани).
От СМУ от 09.12.2024г. се установява, че по отношение на ответника М. С. са
констатирани разкъсно контузни рани в областта на темето на главата вляво, по
дясната ушна мида и по лигавицата на устната кухина на дясна буза, подкожен
хематом и кръвонасядане в областта на дясната вежда, кръвонасядания и охлузвания в
областта на шията вдясно и охлузване в областта на долната челюст вдясно, които
могат да бъдат получени по начин и време, както съобщава пострадалият (на
07.12.2024г., около 18,00ч. чрез удари с юмруци, ритници и метални тръби от познати
мъж и жена).
От СМУ от 09.12.2024г. се установява, че по отношение на ответника С. С. са
констатирани подкожен хематом и оток на меките тъкани в областта на челото вдясно,
кръвонасядане и охлузване в областта на долната челюст вляво, кръвонасядания в
областта на шията вдясно, по лява мишница и по ляво бедро, които могат да бъдат
получени по начин и време, както съобщава пострадалият (на 07.12.2024г., около
18,00ч. чрез дърпане, блъскане и удряне с юмруци и метална тръба от познати мъж и
жена).
От показанията на св. З. С., дъщеря на молителите и съпруга на ответника М. С.,
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че свидетелката е живяла в
къщата на ответниците, като последните на 01.12.2024г. излезли и свидетелката се
2
прибрала в дома на своите родители. Вечерта на 01.12.2024г. двамата ответници
нахлули в дома на молителите (родители на свидетелката), започнали да псуват и да
викат защо свидетелката е оставила къщата им и псували починалите й баба и дядо.
Ответникът С. С. заявил, че е свикнал да оставя деца, че свидетелката е много грозна
и ще намери друга жена за сина си (ответникът М. С.). Молителите (родители на
свидетелката) също се намирали в същото помещение, където били ответниците, като
им заявили, че нямат право да оставят свидетелката сама, след което успели да накарат
ответниците да излязат от къщата и ответниците си тръгнали. Установява се също така,
че на 07.12.2024г. пред дома на молителите ответникът М. С. се обадил на
свидетелката да излезе навън и я обиждал, след което свидетелката влязла обратно в
къщата. Скоро след това ответникът М. С. влязъл в къщата и в присъствието на
молителите нанесъл удари с ръка (шамари) на свидетелката, молителите опитали да
изкарат навън и в този момент ответникът взел от прозореца саксия пълна с пръст и я
хвърлил по молителката Г. Т., но не успял да я уцели. Ответникът М. С. позвънил на
ответника С. С. и му заявил „Ела да ги вдигнем, тате, тези във въздуха и да им
запалим къщата“. Ответникът С. С. пристигнал след около 10-15 минути пред
оградата и изкъртили една от портите на имота и ответникът С. С. заявил на двамата
молители, че ще изнасили молителката Г. Т., ще я пребие и ще я заведе в гората, а към
молителя Г. Т. заявил, че ще остави трите момичета без баща, че ще го убие и че ще го
заколи през нощта докато спи. Скоро след това на място пристигнала полиция. На
08.12.2024г. ответникът М. С. качил „лайф“ във Фейсбук как гори дрехите на
свидетелката.
Съдът не кредитира показанията на св. З. С. в частта, в която заявява, че не е
имало физическа разправа, тъй като не се подкрепят от представените по делото СМУ
и от останалите доказателства по делото, които предстои да бъдат обсъдени. Съдът не
кредитира показанията на този свидетел и в частта, в която заявява, че на 07.12.2024г.
при пристигането на ответника С. С. са се носили секири и други подобни предмети,
тъй като не се подкрепят от показанията на останалите свидетели (с изключение на св.
З. Т.) и най-вече не се подкрепят от показанията на полицейските служители, които
предстои да бъдат обсъдени и според които на място не е имало секири и други
подобни предмети.
От показанията на св. З. Т., майка на молителя Г. Т., преценени по реда на чл. 172 от
ГПК, се установява, че през нощта на 01.12.2024г. свидетелката е възприела двамата
ответници да викат на св. З. С. защо е оставила къщата, били проведени разговори,
имало псуване и ответниците си отишли. На 07.12.2024г. ответникът М. С. отишъл в
дома на молителите, свидетелката го помолила да не се карат и влязла в кухнята, като
скоро след това чула вик, излязла и възприела ответникът М. С. да заявява срещу
молителката Г. Т. „сега ще видите какво ще става с вас“, след което се обадил на
втория ответник С. С. и му заявил „Ела да ги убиваме, да ги подпалим“. След около 10
3
минути пристигнал вторият ответник С. С. и свалили портата на оградата.
Ответникът С. С. заявил по отношение на молителя Г. Т., че ще ги подпали, ще го убие
и ще остави трите дъщери сираци, а по отношение на молителката Г. Т., че ще я върже
и ще я закара в гората да я изнасили. След това на място пристигнала полиция. В
следващите дни свидетелката видяла по телефона, че ответникът М. С. е изгорил
дрехите на св. З. С., както и възприела други агресивни действия на ответниците.
Съдът не кредитира показанията на св. З. Т. в частта, в която заявява, че
07.12.2024г. след пристигането и на ответника С. С. пред оградата е имало викове „сега
ще ви вдигам на балон, сега ще ви подпаля“, тъй като не се подкрепят от останалите
доказателства по делото и в частност от показанията на св. З. С., която също е
присъствала на случая и не заявява да са отправяни подобни реплики в този момент.
Съдът не кредитира показанията на св. З. Т. и в частта, в която заявява, че не е имало
физическа разправа, тъй като не се подкрепят от представените по делото СМУ и от
останалите доказателства по делото, които предстои да бъдат обсъдени. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля и в частта, в която заявява, че на 07.12.2024г. при
пристигането на ответника С. С. са се носили секири и други подобни предмети и този
ответник се е засилвал да удря със секира и след пристигането на полицаите, тъй като
не се подкрепят от показанията на останалите свидетели (с изключение на св. З. С. по
отношение на носенето на секири и други подобни предмети) и най-вече не се
подкрепят от показанията на полицейските служители, които предстои да бъдат
обсъдени и според които на място не е имало секири и други подобни предмети.
От показанията на св. Л. С., леля на ответника М. С. и сестра на ответника С. С.,
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че една вечер св. З. С. е звъннала
на св. Л. С. и заявила, че ответниците са заминали за гр. С. и са я оставили сама, както
и че майка й ще дойде да я вземе. След това ответниците отишли в дома на
молителите да вземат св. З. С., но тя отказала. На 07.12.2024г. следобяд ответникът С.
С. и други лица, сред които и свидетелката, отишли до дома на ответниците и видели,
че по ответника М. С. имало кръв и същият заявил, че е ударен от молителката Г. Т..
След това на място дошли полицейските служители. Ответникът С. С. не е носил
брадва или нещо друго в ръцете си.
От показанията на св. П. Д., първи братовчед на ответника М. С. и племенник на
ответника С. С., преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че свидетелят е
възприел на 07.12.2024г. ответникът М. С. да има кръв по себе си и му било заявено,
че е ударен от молителката Г. Т.. Ответникът С. С. не е носил брадва или други
подобни предмети на 07.12.2024г., като свидетелят е пристигнал на място след
идването на полицейските служители.
От показанията на полицейските служители С. Н., Н. М., М. Г. и Р. Д., преценени
по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че през м. декември 2024г. на адрес в гр.
4
Ихтиман във връзка с възникнал спор относно детето на ответника М. С. и св. З. С. е
посетен съответният адрес, като присъствалите на място лица са разказали на
полицейските служители, че преди пристигането им ответникът М. С. е ударил шамар
на жена си, а молителката Г. Т. е взела метла и ударила ответника М. С. с дръжката по
главата и скоро след това двамата ответници откачили външната врата на двора.
Полицейските служите възприели откачената врата, но не са възприели някое от
присъстващите лица да носи брадва, секира или други подобни предмети. В частност
св. Н. М., св. М. Г., св. Р. Д. допълват, че ответникът М. С. им е споделил, че е отишъл
да си вземе детето, но жена му не му го е дала и той й ударил шамар, като тези
свидетели са възприели, че ответникът М. С. има кръв по главата. Св. С. Н. заявява, че
пред него молителката Г. Т. е признала, че ответникът М. С. посегнал да удари
молителката Г. Т. със саксия, а тя го ударила с дръжката на метлата.
Показанията на полицейските служители съдът кредитира изцяло с оглед липсата
на заинтересованост от изхода на делото, както и с оглед обстоятелството, че
присъствалите на място лица са разказали на полицейските служители непосредствено
след процесните събития какво точно се е случило, респ. към онзи момент
присъствалите лица са имали по-ясен спомен и не са имали време и възможност да
променят версията си за случилото се предвид евентуалната им заинтересованост.
От показанията на св. С. М. се установява, че случаят е от 07.12 , но свидетелят не е
посетил мястото.
От останалите доказателства по делото, сред които и изисканата прокурорска
преписка, се установява, че отношенията между страните продължават да са влошени
– подаден е сигнал за неспазване на издадената по настоящото дело заповед за
незабавна защита, както и е подаден друг сигнал, касаещ различни лица от страните по
делото, както и има издадена срещу ответниците друга заповед за незабавна защита в
полза на св. Златка С.а.
По отношение на твърдяното домашно насилие спрямо Г. Т. и Г. Т. на дата
07.12.2024г.:
С оглед доказателствата по делото съдът приема за установено, че на 07.12.2024г.
във връзка със спор относно детето му ответникът М. С. в къщата на молителите е
взел от прозореца саксия и я хвърлил по молителката Г. Т., но не успял да я уцели
(показанията на св. З. С. и св. С. Н.), след което в присъствието на двамата молители е
заявил на втория ответник по телефона „Ела да ги вдигнем, тате, тези във въздуха и
да им запалим къщата“ (показанията на св. З. С. и св. З. Т.) и впоследствие е участвал
в откачването на една от портите на имота на двамата молители (показанията на св. З.
С., св. З. Т., св. С. Н. и св. Р. Д.). По делото се доказа също така, че на 07.12.2024г.
ответникът С. С. е участвал в откачването на една от портите на имота на двамата
5
молители (показанията на св. З. С.а, св. З. Т., св. С. Н. и св. Р. Д.) и е заявил на
молителя Г. Т., че ще го убие (показанията на св. З. С. и св. З. Т.).
По делото се установи вербална агресия на 07.12.2024г. от страна на ответника С. С.
и срещу молителя Г. Т. (ще я изнасили, ще я пребие и ще я заведе в гората ), но в
молбата за защита не се търси защита за подобно негово поведение.
Установи се също така, че на 07.12.2024г. молителката Г. Т. е взела метла и ударила
ответника М. С., вследствие на което същият имал кръв по главата (показанията на св.
Л. С., на св. П. Д., на полицейските служители С. Н., Н. М., М. Г. и Р. Д., както и
представеното СМУ). Тук обаче е мястото да се посочи, че дори и да се установи по
делото наличието на агресия или друга провокация от страна на молителите спрямо
ответниците, доколкото съгласно § 1 от ДР на ЗЗДН субсидиарно за неуредените
въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК, то в случая не може да се говори за
реторсия.
По отношение на твърдяното домашно насилие спрямо Г. Т. и Г. Т. на дати
01.12.2024г. и 08.12.2024г.:
По делото не се установи поведението на ответниците на 01.12.2024г. да
представлява домашно насилие спрямо двамата молители. Отправените от
ответниците изрази са били насочени към св. З. С. и са били във връзка с това, че
същата е напуснала къщата им. Обстоятелството, че молителите са присъствали на
случая и са се намесили само по себе си не води до извод, че спрямо молителите е
осъществен акт на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН, тъй като поведението на
ответниците не е било насочено към някой от двамата молители.
По делото не се установи на 08.12.2024г. спрямо молителите да е осъществено
домашно насилие от ответника М. С.. Св. З. С. заявява, че ответникът М. С. качил
„лайф“ във Фейсбук как гори дрехите й. Тези действия на ответника отново са
насочени към св. З. С. и отново не може да бъде направен извод, че спрямо
молителите е осъществен акт на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН, тъй като
поведението на ответниците не е било насочено към някой от двамата молители.
По вида на мерките за защита.
Мерките за защита по чл.5, ал.1 ЗЗДН не представляват наказание за извършителя, а
принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които имат за цел
защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши
друг акт на насилие срещу него и мотивирането на самия извършител към неагресивно
поведение към пострадалото лице, както и ограничаване на последиците за последното
от акта на насилие.
6
При налагане на мерките по чл.5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя
или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече
защитни мерки /чл.16, ал.1 ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на установените актове на
домашно насилие (повреждане на имущество и вербални заплахи от страна на
двамата ответници, а от страна на единия ответник и хвърляне на саксия по
един от молителите), съдът намира за подходящи спрямо ответниците мерките за
защита по мерките за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т. 3 ЗЗДН. За посочената мярка за
защита по т. 1 на чл. 5 ЗЗДН не следва да се определя срок - задължението на
ответника да се въздържа от домашно насилие е поС.но негово законово задължение и
не е ограничено във времето. Мярката по т. 3 следва да се наложи за срок от 12 месеца
от постановяване на настоящото решение за издаване на заповед за защита /по арг. от
чл. 19 ЗЗДН/, който ще даде възможност на ответниците да преосмислят както
извършените деяния, така и своето бъдещо поведение. С оглед на разпоредбата на чл.
5, ал. 2 ЗЗДН мерките по ал. 1, т. 2-5 се налагат за срок от три до 18 месеца при
приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита
по чл. 18 и 19. В настоящия случай мерките за защита по т. 3 са действали от
издаването на заповедта за незабавна защита на 30.12.2024г., поради което е допустимо
налагането на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН за горепосочения срок от
постановяване на решението.
В случая не е необходимо постановяването на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН,
независимо от включването на същата в издадената заповед за незабавна защита, тъй
като доказаните в хода на производството актове на домашно насилие не налагат
постановяване на мерки за забрана за осъществяване на контакт с пострадалото лице
под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена
поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.
Относно разноските за делото.
При този изход на делото молителите имат право на разноски, направата на каквито
се установяват в размер на общо 1200,00 лв. – заплатен адвокатски хонорар (л. 152 от
делото), поради което същите следва да бъдат присъдени в този размер на основание
чл. 11, ал. 2, предл. второ ЗЗДН. На основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН
дължимата държавна такса по делото следва да се възложи на ответната страна, която
съобразно чл. 3 от Тарифата е в размер на 50,00 лв., като ответниците следва да бъдат
осъдени да я заплатят в полза на съда.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15 ЗЗДН срещу М. С. С., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН М. С. С., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г. Й. Т., ЕГН
**********, и Г. Т. Т., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН М. С. С., ЕГН **********, да
не доближава на разС.ие, по-малко от 100 метра, лицата Г. Й. Т., ЕГН **********, и Г.
Т. Т., ЕГН **********, както и жилището, което тези лица обитават, както и техните
месторабота и места за социални контакти и отдих, за срок от 12 месеца, считано от
датата на постановяване на решението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН М. С. С., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го/я
задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15 ЗЗДН срещу С. М. С., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН С. М. С., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г. Й. Т., ЕГН
**********, и Г. Т. Т., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН С. М. С., ЕГН **********, да
не доближава на разС.ие, по-малко от 100 метра, лицата Г. Й. Т., ЕГН **********, и Г.
Т. Т., ЕГН **********, както и жилището, което тези лица обитават, както и техните
месторабота и места за социални контакти и отдих, за срок от 12 месеца, считано от
датата на постановяване на решението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН С. М. С., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го/я
задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. второ ЗЗДН М. С. С., ЕГН **********,
и С. М. С., ЕГН **********, да заплатят на Г. Й. Т., ЕГН **********, и Г. Т. Т., ЕГН
**********, сумата в размер на 1200 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН М. С. С., ЕГН **********,
и С. М. С., ЕГН **********, да заплатят в полза на РС Ихтиман държавна такса в
размер на 50,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в седемдневен срок
от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено – 30.05.2025г. /чл. 17, ал. 1
ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
8
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ по местоживеене на страните за
сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
9