№ 9967
гр. София, 06.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Частно
гражданско дело № 20221110168888 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
Образувано е по молба, подадена от длъжника А. М. М. за спиране на постановеното
незабавно изпълнение по издадената по делото на 12.01.2023 г. заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, във връзка с което е било
образувано изпълнително дело № 20229210402102 по описа на ЧСИ С.П.. Молителят се
позовава на чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК, като поддържа, че вземането се основава на
неравноправни клаузи в договора. Ето защо моли съда да спре незабавното изпълнение,
което е разпоредено в заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК.
Съдът, като обсъди наведените в молбата доводи и представените по делото
доказателства, намира следното:
Искането е допустимо – изхожда от надлежна страна, депозирано е с възражение
срещу вземанията по заповедта, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Законодателят е предвидил две хипотези на спиране на принудителното изпълнение
при издадена заповед за незабавно изпълнение – според ал. 1 принудителното изпълнение се
спира, когато заповедта е издадена въз основа на менителничен ефект и длъжникът е подал
възражение или когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на
чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, а съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК съдът, постановил
незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1,
когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането
не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с
потребител. Представените по ал. 2 писмени доказателства следва да разколебават
формалната удостоверителна сила на документа, послужил като основание за издаването на
заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.
В разглеждания случай съдът приема, че не се установява да е изпълнена нито една от
1
двете хипотези на спиране на принудителното изпълнение. На първо място, от страна на
длъжника не е представено надлежно обезпечение за кредитора пред съд по реда на чл. 180
и чл. 181 ЗЗД, което да послужи като основание за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 1
ГПК.
От друга страна, искането за спиране на принудителното изпълнение не е подкрепено
и с убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 420, ал. 2 ГПК, обосноваващи
извод за недължимост на сумите по заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от
12.01.2023 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. От страна на длъжника не се
представят никакви убедителни писмени доказателства, които да разколебават формалната
удостоверителна сила на документа, послужил като основание за издаване на заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист, нито пък такива в подкрепа на твърдението, че
вземането се основава на неравноправни клаузи или размерът му е неправилно изчислен.
Отделно от изложеното, в случая следва да се отчете и обстоятелството, че договорът за
кредит е сключен като търговска сделка (със заемополучател – ЕТ „И. – А. М.), като
длъжникът А. М. М. не е посочил кои клаузи в договора, на които се основава вземането, са
неравноправни, а отделно от това не е изложил обосновани доводи, от които да следва, че е
потребител по процесния договор за бизнес кредит. Съдът извършва конкретна преценка
съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на качеството
"потребител". Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато
последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от
всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални
(функционални) връзки с посоченото дружество. Това разрешение е възприето в Решение №
84/07.02.2017 г. по т. дело № 1934/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 240/29.03.2018 г. по т.
дело № 1102/2017 г. на ВКС, I т. о., както и в Определение № 60627 от 26.08.2021 г. по гр. д.
№ 781/2021 г., ІV ГО на ВКС и др. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице
предпоставките на чл. 420 ГПК, поради което молбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение. Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. М. М. за спиране на постановеното
незабавно изпълнение по издадената по делото на 12.01.2023 г. заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, във връзка с което е било
образувано изпълнително дело № 20229210402102 по описа на ЧСИ С.П..
Определението може да се обжалва от молителя с частна жалба пред СГС в 1-седмичен
срок от връчване на преписа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2