Решение по дело №25/2024 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: 19
Дата: 14 март 2024 г.
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20245150200025
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Момчилград, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20245150200025 по описа за 2024 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на П. П. Г., с
ЕИК- 177 994 945 /законен представител на фирма „П. П. Г.“, против
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено и заснето с АТСС серия Г № 005 7665 на ОД на МВР-
Кърджали, с който е било наложено административно наказание-
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева на осн.чл.638 ал.4 вр. ал.1 т.2
вр.чл. 461 т.1 от Кодекса за застраховане КЗ/- за нарушение на чл.483 ал.1 т.1
от КЗ.
Със подадената жалба, се изразява недоволство от процесният ел.фиш,
с който е наложена горната санкция на основание чл.638 ал.1 т.2 от КЗ, за
нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, като се твърди, че при издаването са били
допуснати съществени процесуални нарушение, както и материалният закон е
бил приложен неправилно и по този начин правото му на защита е било
накърнено. Заявява, че не било ясно посочено местонарушението, не било
посочено самото нарушение, не е било посочено, че нарушението е
установено с АТСС- не е била отразена нормата на чл.647 ал.3 вр.чл.189 ал.4
от ЗДвП, както и правноорганизационната форма на фирмата не била
индивидуалиризана. Изтъкнатите и развитите съображения за
1
незаконосъобразност аргументират искането за отмяна на издаденият ЕФ.
В съдебно заседание –жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява
лично, и не се представлява.
Ответната страна. Административно-наказващият орган /ОДМВР-
Кърджали,/ не се явява и от същият, чрез гл.ю.к. С.Ч. е постъпила молба в
която се посочва, че жалбата е неоснователна и се иска потвърждаване на
атакуваният ЕФ, като се претендира ю.к. възнаграждение и алтернативно-
иска се намаляване размера на адв.възнаграждение поради прекомерност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
По делото като доказателство е приложен Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето
с АТСС серия Г № 0057 665 на ОДМВР- Кърджали, съставен за това,
че на 08.08.2023г. в 14,26 часа в обл.Кърджали, община Кирково, на път Е 85,
1-5 км.372+150м, по посока на движение от гр.Кърджали за ГКПП- Маказа,
при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено със пътен знак „В 26“,
заснето с АТСС № 120c50b", и отчетен толеранс от -3 км/ч, е било
установено управление на МПС /л.а. „АУДИ А 8 Л“ с рег. № **********, П.
П. Г. с ЕИК- 177 994 945, регистрирано в Р.България, и не е спряно от
движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка
„ГО“- било е установено нарушение на Кодекса на застраховането с АТСС №
120c50b".
В електронния фиш е посочено, че за извършеното нарушение на
чл.483 ал.1 т.1 от КЗ във вр. с чл.638 ал.4 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ на
законният представител П. П. Г. с ЕИК- 177 994 945 се налага „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се
потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства: електронен
фиш, клип с приложения- снимка на МПС с рег. № ********** с описани в
него точни координати на нарушението, както и времето на същото-
съвпадащи с описаните в ел.фиш; Справка за регистрации и пререгистрации
на МПС; справка за собственост от сектор "Пътна полиция"- в която са
посочени собственика и ползвателя на процесното МПС- и това е Земеделски
2
производител П. П. Г. с ЕИК- 177 994 945 ; 2 бр.справки от Гаранционен
фонд- по рама и рег. №, в които се посочва, че процесното МПС /описано със
рег. № и море на рама, към 08.08.2023г. няма активна застраховка „ГО“.;
Справка на Пътна полиция за регистрации и пререгистрации и в СРМПС;
Протокол за използване на АТСС от 08.08.2023г.; удостоверение за одобрен
тип техн.средство; протокол от проверка на система за видеоконтрол;
извлечение от търговски регистър, от което е видно, че жалбоподателят е
земеделски производител- физическо лице с с ЕИК- 177 994 945.
При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че е налице
осъществен състав на административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя, предвид, че безспорно установено по делото е
управлението на процесното превозно средство, заснето с техническо
средство, за което, видно от извлечението от Гаранционния фонд, е нямало
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Според чл.647 ал.3 изр.1-во от Кодекса на застраховането, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата. В случая нарушението е установено със
АТСС, за което са представени годни доказателства.
В същото време, въпреки безспорното установяване на факта на
извършено административно нарушение, съдът счита, че в
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.13 от ЗАНН, действаща към
момента на извършване на деянието, за извършено административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН се предвиждат и налагат следните по
вид административни наказания: обществено порицание; глоба; временно
лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Така
предвидените административни наказания могат да се налагат единствено по
отношение на физически лица, доколкото съгласно чл.24 ал.1 от ЗАНН,
административно наказателната отговорност е лична, а чл.6 от ЗАНН
3
предвижда като елемент от състава на всяко административно нарушение и
наличието на вина.
За да не бъде изключена възможността за ангажиране отговорността
на юридически лица и едноличните търговци за извършени от тях нарушения
на произтичащи от нормативен акт задължения, законодателят е предвидил в
чл.83 ал.1 от ЗАНН възможността при неизпълнение от страна на посочените
субекти да се налага имуществена санкция, при това само в случаите,
предвидени в съответния нормативен акт.
Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен като
обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните
търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност. Съгласно чл.83 ал.1 от ЗАНН в
предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския
съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и
еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение
на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност. Законодателят прави ясно разграничение между глобата и
имуществената санкция като правни термини и правни институти, доколкото
същите са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни
разпоредби.
Имуществената санкция не е сред административните наказания,
визирани в чл.13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения,
за които административно наказателна отговорност могат да носят физически
лица. Съответно и правният режим на имуществената санкция е различен от
този на глобата, като налагането на такава санкция има и по-различни
последици за съответното санкционирано лице. В тази насока е ТР 3/2014г. на
ВАС, което прави ясно разграничение между глобата и имуществената
санкция конкретно във връзка с приложението на давностните срокове за
изпълнение на административното наказание глоба, които се считат за
неприложими по отношение на имуществената санкция, именно поради това,
че тя е самостоятелен правен институт.
В настоящият случай субект на административното нарушение е
земеделски производител, който е физическо лице. За физическите лица
законодателят е предвидил налагане на административно наказание глоба в
4
случаите на извършено административно нарушение, в случая предвидената
такава в чл.638 ал.1 т.1 от КЗ е 250 лева. С процесния електронен фиш на
жалборподателя П. П. Г. /земеделски производител, който е физическо лице/ е
наложен друг размер, а именно 2000 лева „имуществена санкция“, т.е. вместо
глоба в размер от 250 лева, на същият е наложена имуществената санкция,
налагана на друг вид субекти– ЕТ и ЮЛ. Като основание за налагане на
имуществената санкция е посочена разпоредбата на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ,
относима към посочените, различни от физическо лице, субекти и уреждащи
налагани на същите санкции различни от глобата за физическите лица.
По този начин е допуснато съществено нарушение на материалния
закон, тъй като субект на административно наказателна отговорност е
физическо лице, като относимата санкционна норма е тази по чл.638 ал.1 т.1
от КЗ, а не възприетата по т.2, посочена в процесният ЕФ. Жалбоподателят е
и лишен от възможността да разбере в какво качество е санкциониран,
предвид противоречието между наложеното му наказание като вид и
посоченото правно основание за налагането, предвиждащо и различен размер
от този за глобата. Допуснатото нарушение води до незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш, който следва да бъде отменен на това основание.
Предвид и изложеното съдът намира, че така обжалваният ел.фиш
следва да бъде отменен изцяло.
По делото не са сторени разноски от жалбоподателя, поради и което
съдът не се произнася по такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено и заснето с АТСС серия Г № 0057665 на
ОД на МВР- Кърджали, с който на П. П. Г. с ЕИК- *********, е било
наложено административно наказание- „имуществена санкция“ в размер на
2 000 лева на осн.чл.638 ал.4 вр.чл.638 ал.1 т.2 вр.чл. 461 т.1 от Кодекса за
застраховане /КЗ/- за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
5
Административен съд- Кърджали, в 14-дневен срок, считано от деня на
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
6