Р Е Ш Е Н И Е № 30
гр.
Бургас,18.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на двадесет и девети януари, две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 145 по
описа на БОС за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на глава 32 от ГПК „Търговски спорове“.
Образувано е по искова молба, с която са обективно
кумулативно съединени искове от Д.И. ***, чрез адв. Димитринка Радева от
АК-Бургас, съдебен адрес гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов №26, вх.А, ет.3,
срещу ДЗИ Общо Застраховане ЕАД, ЕИК121718407, със седалище гр. София, район
„Триадица“, бул. Витоша №89Б, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди – болки и страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП,
реализирано на 14.02.2018г. на автомагистрала „Хемус“, край Нови пазар, на
км..369+168, поради нарушаване на правилата на движение от Р.З.В., при
управлението на МПС марка „Рено“, модел „Меган“,
ДК №********, както и сумата от 884,19 лева-имуществени вреди за лечение и
медикаменти, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
14.02.2018г. до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение №113 от 06.12.2018г.
на РС-Нови пазар по чл.78а от НК, имащо характер
на влязла в сила присъда, причинилият ПТП водач В. е признат за виновен за
нарушение на правилата за движение на чл.6, т.1 и чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП,
като се е движил с превишена скорост и
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пътника в автомобила Д.И.Д.-престъпление
по чл.343а, ал.1, б“а“, пр. последно от НК вр. чл. 343, ал.1, б“б“ от НК вр.
чл. 342, ал.1, пр.3 от НК. Посочва се, че ищецът е получил множествени счупвания
на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза, причинено му е трайно
затруднение на движението на снагата с възстановителен период от 12
месеца. Ищецът поддържа, че
първоначално е ползвал болнични в продължение на шест месеца, след това е бил
насочен към ТЕЛК, който удължил периода на възстановяването му с още два
месеца. Изнася данни, че след това ползвал
платен годишен отпуск, но като се върнал на работното си място не бил
възстановен и не можел да изпълнява трудовите си функции по длъжностна характеристика.
С експертно решение на ТЕЛК е бил удължен периодът на временната
работоспособност на ищеца и са дадени са указания за трудоустрояването
му. Заявява, че вследствие на инцидента е преместен на длъжност с по-ниско трудово възнаграждение, а след това заради продължилата дълго време трудова
неработоспособност е прекратено трудовото му правоотношение
с едностранна заповед на работодателя. Твърди, че нанесената му средна телесна
повреда е донесла значителен дискомфорт, затруднения в чисто битов план, не е
могъл да се обслужва самостоятелно първите три месеца без чужда помощ, в
продължение на повече от година и към момента носи ортопедичен колан. Посочва,
че вече се върнал на робота, но лесно се
уморява, при продължително стоене на едно място, пътуванията на дълги
разстояние са вече непосилни за него, походката му и двигателната функции на
гръбнака не са възстановени напълно. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
В
срока по чл.
367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който възразява по редовността на исковата молба, като счита, че липсва
описание и конкретизация на посочените от ищеца неимуществени вреди. Възразява
и по допустимостта на производството, като твърди, че вече е бил сезиран
извънсъдебно от ищеца с искане за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, като му е заплатил такова в размер на 18 000 лева. При условията на
евентуалност оспорва исковете по основание и размер. Оспорва, че ищецът е
получил множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и
таза, като според ответника тазът не е засегнат и фрактурите са на първи и
втори прешлен. Намира, че обстоятелството, че ищецът е преместен на друга
позиция, с по-ниско възнаграждение и по-късно работодателят е прекратил
трудовото правоотношение не се намира в причинна връзка с продължителния болничен и поведението на ответника.
Посочва, че трудовият договор е прекратен поради несправяне с работата. Оспорва иска за неимуществени вреди по размер, като счита
предявеният размер за силно завишен. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, като твърди, че е пътувал на предната
седалка без поставен предпазен колан. Счита, че от представените фактури и
касови бонове за претърпени имуществени вреди не става ясно за какво е бил
извършен разход, бил ли е необходим и по
лекарско предписание ли е направен, поради което оспорва искът за неимуществени
вреди по основание и по размер. Възразява, че не следва да дължи закъснителни лихви от датата на деликта, като
излага подробни съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Депозирана е допълнителна искова молба в
срока по чл.372, ал.1 от ГПК от ищеца, с която изразява становище за неоснователност
на въведените от ответника оспорвания с отговора. Ангажира допълнителни
доказателства.
По делото е постъпил допълнителен писмен
отговор от ответника в законоустановения срок по чл.373, ал.1 от ГПК., с който
се поддържат възраженията в първоначалния отговор. Прави се възражение за
недопустимост на производството поради предявяване за същите вреди на иск
срещу работодателя от ищеца, за което е образувано гр.д.№2559/2019г. на БРС,
като се моли производството по делото да бъде спряно на осн. чл. 229, ал.1, т.4
от ГПК. Счита, че застрахованият не може да получи общо обезщетение, което да е
в повече от действително претърпените вреди. Твърди, че ищецът е имал хронични
заболявания и дегенеративни изменения преди настъпилото на 14.02.2018г.
произшествие, като не е налице причинна връзка между посочените в исковата
молба вреди и процесното ПТП. Оспорва механизма на получаване на твърдяните от
ищеца увреждания, както и, че работодателят е предложил да го премести на друга
позиция, но с по-ниско възнаграждение и е прекратил трудовото му
правоотношение. Излага, че на 06.02.2018г. ищецът е подал молба за напускане, с
включено предизвестие за прекратяване. Ангажира допълнителни доказателства.
БОС счете
за неоснователно възражението на ответника за нередовност на исковата молба
предвид липсата на описание и
конкретизация на посочените от ищеца неимуществени вреди.
Когато се иска присъждане на парично обезщетение за причинени вреди достатъчно
изискване за редовност на исковата молба е посочването, че същите са неимуществени,
с което предметът на спора се счита очертан в рамките на обичайните негативни
преживявания. Съдът е редовно сезиран, независимо дали същите са подробно
описани и индивидуализирани от ищеца. При болки и страдания над обичайните или
специфични увреждания, извън обичайните, те следва да се посочат изрично в исковата молба, за да
станат предмет от иска. В случая твърдения за претърпени неимуществени вреди над
обичайните за така описаното телесно увреждане, изразяващо се в множествени счупвания на лумбосакралната
част на гръбначния стълб и таза, не са формулирани в исковата молба. Не води до недопустимост на
производството обстоятелството, че ответникът вече е сезиран извънсъдебно от
ищеца с искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и е извършил
плащане в определен от него размер, от който пострадалият не е удовлетворен.
Неоснователно
е възражението за недопустимост на предявените искове поради висящо
производство, образувано по искове с правно основание чл.200 от КТ. Следва да
намери приложение разрешението, дадено в ТР №1/2016г. на ОСГТК на ВКС при
удовлетворяване на увреденото лице с изплащане от страна на работодателя на
уговореното в споразумението обезщетение в пълен размер претенцията на
пострадалия против застрахователя се
явява неоснователна, но не и недопустима, тъй като основателността на иска не е
процесуална предпоставка за неговото
надлежно упражняване. Освен това по отношение на отговорността на
застрахователя по гражданска отговорност и на работодателя по повод на причинените
от процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди, не е налице солидарност.
Всеки от тях отговаря спрямо увредения на различно основание, без да са
солидарно отговорни длъжници за заплащане на обезщетението, независимо, че
правото на обезщетение е възникнало за едни и същи вреди.
Само ако работодателят извърши плащане на делинквента на претендираното
обезщетение за вреди, то трябва да бъде отчетено при ангажиране на
отговорността на ответника – застраховател по иска с правно основание чл.432 от КЗ. Работодателят, срещу когото е предявен иск по чл.200 от КТ, може да
привлече по реда на чл.219 от ГПК като трето лице-помагач както делинквента,
така и застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, спрямо които има
регресни права. Тогава регресните права на работодателя срещу привлечените лица
ще са в постановения от съда размер на обезщетението по чл. 200 от КТ. БОС съобрази, че отговорността на
застрахователя по чл. 432 от КЗ и на работодателя по чл.200 от КТ произтичат от
различни правопораждащи фактически състави. Отговорността на
работодателя по чл. 200 КТ е гаранционно – обезпечителна и безвиновна,
като дължи обезщетение, независимо от причината за настъпване на трудовата
злополука, дали тя е в резултат на случайно събитие или непреодолима сила,
както и дали вредите са настъпили в причинна връзка от виновното поведение на работодателя,
негови работници или служители и трето лице. Липсата на общност или солидарност в задълженията им към увредените и
различието на основанията не допускат обикновено субективно пасивно съединение
на искове за обща отговорност. Дори и застрахователят да е привлечен в производството по чл.200 от КТ, при
влизане в сила на съдебното решение в това производството, ще се формира сила
на присъдено нещо единствено относно размера на вредите, претърпени при
трудовата злополука, но не и относно деликта, който функционално обуславя
застрахователната отговорност.
Видно
от изисканата официална справка от РС–Сливен след изпращането на производството
по подсъдност от РС-Бургас е постановено решение №751 от 28.07.2020г. по гр.д.
№ 4327/2019г. по описа на РС-Сливен по предявения иск с правно основание чл.
200 от КТ, при участието на трето лице-помагач ДЗИ Общо Застраховане АД, но същото не е влязло в законна сила поради постъпили
въззивни жалби. Не е налице плащане от страна на делинквента, работодателя или
застрахователя на определения размер на обезщетението, погасяващо
претендираните имуществени и неимуществени вреди от пострадалия. В тази връзка
БОС съобрази, че ищецът е носител на повече от едно субективно материално
право, което може да бъде реализирано по различен гражданско-правен ред, за да
получи обезвреда на едни и същи вреди. Вредата,
респективно нейният размер, се смята за обезщетена не когато е
установена с влязло в сила решение, а с извършеното плащане. Всяко едно от
тези материални права следва да се счита за погасено само след окончателно
удовлетворяване на увреденото лице, което настъпва с реалното плащане на пълния
размер на тази вреда, но не и с уважаването на който и да е от двата иска-
по чл.200 от КТ или по чл. 432 от КЗ.
Предявени са искове по чл. 432, ал.1 вр. чл. 493 от Кодекса за застраховането
вр. чл.
45 от Закона за задълженията и договорите, които са допустими предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от КЗ.
Окръжният
съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
съставен от ОД на МВР –Шумен, РУ Нови Пазар, видно от който на 14.02.2018г. водачът Р.В. на МПС Рено Меган“, рег.№********
– собственост на Топ Микс ООД е допуснал
ПТП като не е съобразил скоростта на движение с пътната настилка-мокър асфалт и
изгубил контрол при управлението на автомобила, като се удря в мантинелата,
като вследствие на инцидента е пострадал ищецът Д.И.Д..
С решение №113 от 06.12.2018г. на РС-Нови Пазар по АНХД№353/2018г.
Р.З.В. е признат за виновен за това, че на 14.02.2018г., при управлението на
МПС товарен автомобил марка „Рено Меган“, рег.№********, на автомагистрала
Хемус е нарушил правилата за движение на чл.6, т.1 и чл. 21, ал.1 и ал.2 от
Закона за движението по пътищата, като при приближаването на бензиностанция
„Шел Енево Юг“, край гр. Нови Пазар, област Шумен, не съобразил своето
поведение с пътните знаци и се движил с превишена скорост от 108 км./ч.при
максимално разрешена от 70 км./ч., сигнализирана с пътен знак и по
непредпазливост
причинил
средна телесна повреда на пътника в автомобила Д.И.Д., изразяваща се в трайно
затрудняване на движението на снагата - престъпление по чл. 343а, ал.1, б“а“
вр. чл.343, ал.1, б“б“ вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, като на основание чл.78а
от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на
1000 лв. Видно от мотивите на наказателния съд към решението по приложеното АНХД
№353/2018г. по описа на РС-Нови Пазар, формиращи сила на присъдено нещо заедно
с диспозитива, средната телесна повреда, довела до трайно затруднение на движението
на снагата на пострадалия Д.Д., се изразява в следните травматични увреждания:
компресионни фрактури на телата на първи и втори поясен прешлен, без данни за
спондиолистеза и за стеснения на медуларния канал, контузия на гръден кош и на
десен лакът.
На основание чл.300 от ГПК настоящият
граждански съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, е обвързан от
влязлото в сила решение по чл.78а от НК на наказателния съд, приравнено по
правни последици на влязла в сила присъда, относно извършването на
деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, в това число по отношение на причинената в
причинна връзка с деликта средна телесна повреда на ищеца, явяваща се
съставомерен признак и елемент от състава на престъплението, описан в решението
по АНХД№353/2018г. на РС-Нови Пазар.
Не е спорно по делото, че
пострадалият Д.И.Д. непосредствено след процесното ПТП е бил откаран в МБАЛ-Шумен.
Съгласно приложената епикриза от МБАЛ – Шумен, находяща се на стр. 6 по делото,
както и история на заболяването му, ищецът е постъпил за лечение 14.02.2018г. и
изписан на 19.02.2018г., с поставена окончателна диагноза „множество счупвания
на лумбосакралната част на гръбначния стълби и таза, закрито“. Снета е анамнеза
по данни на пациента за претърпяно ПТП на задната седалка и болки в посочената
област, както и в лява част на гръдната кост и гръден кош при натиск, като не е
използвал колан. След проведено консервативно лечение е изписал в стабилно
соматично и неврологично състояние, без настъпили усложнения.
Приобщената като писмено доказателство по делото медицинска епикриза представлява официален
документ, изготвен от длъжностно лице, в кръга на службата и удостоверява факти с правно значение по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила за
направените изявления пред длъжностното лице, както и за извършените от него и
пред него действия, касаещи факти с правно значение /в този смисъл решение № 250
от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2011 г./
Приложено е съдебно-медицинско
удостоверение №103 от 17.05.2018г., съгласно което Д.Д. е получил множество
счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза и му е причинено
трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 12 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес.
Установява се от представените
болнични листи на стр. 15-22 по делото, че ищецът е бил в отпуск поради
временна нетрудоспособност в периода 14.02.2018г.-11.10.2018г., при домашен
амбулаторен режим на лечение.
Представена е етапна епикриза от МЦ Свети Николай Чудотворец ЕООД-гр. Бургас за периода
17.10.2017г.-19.10.2018г. от доктор Емил Костов –специалист по нервни болести,
съгласно която ищецът страда от хипертония и кризи в поясно-кръстната области
схващания, ограничен е двигателният обем. През месец февруари 2018г. е
претърпял автомобилна катастрофа с множество компресионни счупвания в
лумбасакралната част на гръбначния стълб, има реактивни остеохондрозни
изменения и остатъчни болки, схващане, сковавене в поясно-кръстната област и
двата крака, повече в десния, затруднено и ограничено е движението на пръстите
на десния крак, моменти на незадържане при уриниране и болезнена дефекация.
Поставена му е водеща диагноза „счупване на гръбначния стълб в поясната част“ и
придружаващи заболявания „хипертоночно сърце без застойна сърдечна
недостатъчност“, „други спондилози с радикулопатия“ и „увреждания на
междупрешлени дискове в поясния и в другите две отделения на гръбначния стълб с
радикулопатия“.
Приложена е етапна епикриза от
Хелп-Хелп ООД, АГППИМП, доктор С.М., находяща се на стр. 192 по делото,
съгласно която ищецът е посещавал амбулаторията през 2013г. по повод бъбречна
колика и дископатия, през 2014г. е насочен отново към нефролог по повод
оплаквания в дясна лумбална област, парене
и болки при уриниране, през месец март 2018г. посетил лабораторията по
повод болки в кръста от ПТП, установени са множество счупвания на
лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза, консултиран многократно с
ортопед и насочен за физиотерапия.
Видно от приложения амбулаторен
лист №1113 от 26.04.2018г. в обективното състояние на ищеца са посочени
затруднено самостоятелно предвижване с накуцване, ограничен обем на движенията
и болки в лумбалната област, носи колан „лумбостат“, има фрактури на гръбначния
стълб L1 и L2.
Според амбулаторни листи №328 от
24.10.2018г. и № 351 от 14.11.2018г. Д.Д. страда от вертебрален синдром,
ограничени и болезнени са движенията в кръста при навеждане, двустранна
хипестезия, трудно стои на пети и пръсти, има анталгична походка. Посочено е в
амбулаторен лист №2892 от 25.10.2018г., че се предвижва с накуцване, изпитва
стрелкаща и пареща болка към двата долни крайника, ограничен обем на движения,
15 процента флексия в лумбалната област, ротация в същата област 10 градуса,
силно ограничени движения, придружени с болки в лумбалната област, изтръпване с
парастезии, стрелкащи към двата долни крайника с ирадиация към ходила и пръсти,
невъзможност за самостоятелно повдигане на пръсти. Към прегледа му с
амбулаторен лист №2526 от 23.11.2018г. е имал оплаквания от болезнени и
ограничени движения в гърба и кръста с ирадиация по задна странична повърхност
на двата крака, като е констатирано, че се намира в добро общо състояние и е
предписана терапия за провеждане на 20 броя физиотерапевтични процедури.
Представени са изследвания от
15.11.2018г. от Медико-диагностична лаборатория по образна диагностика МДЛ –
Русев ЕООД-гр. Бургас за установена кистична формация в задно епидурално
пространство на гръден дял на гръбнака.
С експертно решение №2123 от
26.10.2018г.*** ищецът е освидетелстван, определена му е временна
неработоспособност до 12.08.2018г. и като противопоказание е посочено
полагането на тежък физически труд. При
прегледа и изследванията е установена двустранна радикулопатия Л5 с изразен
вертибрален радикуларен синдром АХ, без органни увреждания, състояние след
фрактура на Л1Л2 с леко ограничени активни движения в лумбалния отдел на
гръбначния стълб. Констатирано е, че походката му е възможна без помощни
средства, но не може да стои на пръсти и на пети, изгладена лумбална лордоза и
ограничени активни движения в лумбалния отдел на гръбначния стълб, задържа добре
и четирите крайника двустранно, с изразена хипестензия по Л5 коренче
двустранно.
От ответника е ангажирана образувана при него
застрахователна щета №43072951800040, по която освен посочената по-горе
медицинска документация се съдържат медицинско направление за ортопед от
26.01.2018г., както и извлечение от личния амбулаторен картон на ищеца.
От приложената щета се установява, че с протокол №241 от
08.08.2018г. комисията при застрахователя е определила на Д.Д. обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 18 000 лева, което му е изплатено на 27.08.2018г. по
банков път.
С исковата молба са представени фактура от 15.03.2018г.
за закупени медикаменти на стойност 8,33лв., фактура от 19.02.2018г. за
заплатена потребителска такса болничен
престой в размер на 29лв., фактура от 19.02.2018г. за образно изследване на
стойност 10лв., фактура от 19.02.2018г. за поддържащ корсет на стойност 68лв.,
фактура от 19.02.2018г. за закупени медикаменти на стойност 55,07лв., фактура
от 04.05.2018г. за изследване ЯМР на стойност 610лв., фактури от
12.03.2018г. и 01.04.2018г.за закупени
медикаменти на стойност 35,55лв. и 36,34лв., както и фискални бонове за
заплатена потребителска такса на обща стойност 31,90лв.
По делото не е спорно, че
е налице застраховане на гражданската отговорност на причинилия ПТП
водач при ответника – застраховател по време на настъпването на
застрахователното събитие.
Няма спор между страните и, че
ищецът е бил назначен на длъжността „продуктов мениджър“ по трудово правоотношение с работодателя „ХЛ Топ Микс“ ООД, като по време на
изпълнение на трудовите си задължения е
претърпял процесното ПТП докато е пътувал на задната седалка на служебния
автомобил, управляван от водача Р.В.. След инцидента с приложеното по делото допълнително
споразумение от 20.11.2018г. Д.Д. е бил преназначен на длъжността „технолог
производство“, с по-ниско основно трудово възнаграждение, като е уговорен срок
за изпитване в полза на работодателя. Впоследствие трудовото му правоотношение
е прекратено едностранно от работодателя в изпитателния срок със заповед №057
от 28.11.2018г., считано от същата дата.
С решение №751 от 28.07.2020г. по
гр.д. № 4327/2019г. по описа на РС-Сливен, след като е отчетено извършеното
частично плащане от застрахователя на сумата от 18 000 лева за причинените
на ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП и възприето съпричиняване поради непоставянето на обезопасителен колан
от ищеца, е бил частично уважен предявеният от него иск с правно основание чл.
200 от КТ против „ХЛ Топ Микс“ ООД до
размера от 12 000 лева неимуществени вреди и изцяло уважен искът за
имуществени вреди в предявения размер от 884,19 лева. Решението по гр.д. №
4327/2019г. по описа на РС-Сливен е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ответника ДЗИ Общо Застраховане АД, като към
приключване на съдебното дирене в настоящата съдебна инстанция не е влязло в
сила, поради което страните не са обвързани със сила на присъдено нещо от
размера на вредите-предмет на предявения иск по чл.200 от КТ.
В депозираните пред настоящата съдебна
инстанция показания свидетелят А.Д.обяснява, че пострадалият от ПТП след
инцидента е бил на легло вкъщи в продължение на около един месец, изглеждал зле
и бил отчаян, тъй като не можел да работи и имал финансови затруднения.
Свидетелства, че преди процесното ПТП ищецът бил много здрав физически и нямал
оплаквания. Въпреки, че с времето се възстановил понастоящем продължава да
изпитва болки в кръста и гръбнака, не може да шофира на дълги разстояния и да
се разхожда, както преди.
Свидетелката М. Д.-съпруга на
ищеца си спомня, че в късния следобед на 14.02.2018г. й се обадил по телефона,
че е претърпял катастрофа с колегата си служебно. След като узнала за случилото се го посетила в
болницата в гр. Шумен, където престоял една седмица, в тежко състояние.
Обяснява, че Д. е бил на подлога, цветът му бил син и нямал сили да става от
леглото. Посочва, че съпругът й е бил още една седмица на подлога и един месец на
постелен режим след като са го изписали от болницата. Поддържа в показанията
си, че след това с нейна помощ постепенно започнал да се изправя в леглото,
стоял на една страна и трудно се завъртал. От самото начало след катастрофата
ищецът бил обездвижен, наложило се да носи корсет. До третия месец след
инцидента не можел да излиза от къщи, а след това постепенно започнал да се
разхожда до асансьора и пред блока. Според свидетелката нейният съпруг все още
не се е възстановил напълно от ПТП. Преди това работата му била свързана с
пътуване и през почивните дни редовно спортувал, карал велосипед, разхождал
кучетата и посещавал фитнес. Обяснява,
че в момента не е възможно да осъществява тези физически активности, понеже е
нестабилен, бързо се изморява и кръстът му омалява. При шофиране по-дълго време
все още се налага да използва корсет. Свидетелката
допълва, че към момента все още походката на ищеца не се е възстановила напълно
и лекарите не могат да дадат прогноза, продължава да изпитва болки в кръста,
трудно изкачва стълби и извършва клякания, не може дълго да стои в седнало положение
и да пътува, единният му крак леко изтръпва и не може да извършва тежка работа.
Съобщава, че ищецът емоционално сее сринал, притеснявал се за издръжката на семейството,
затворил се вкъщи, не искал да вижда приятели, освен най-близките.
Допусналият ПТП свидетел Р.В. в
показаният си заявява, че е работил на длъжността „търговски директор“ в „ХЛ
Топ Микс“ ООД и на въпросната дата
14.02.2018г. са пътували заедно с ищеца, който по това време заемал длъжността
„продуктов мениджър“, в посока от гр. Сливен за свинеферма в Добричка област. Твърди,
че ищецът седял на задната дясна седалка, без поставен предпазен колан. Посочва,
че е шофирал със скорост около 100-110 км./час, имало събрана вода на пътното
платно и се блъснал в мантинелата. По негова преценка ударът не бил толкова силен.
Свидетелства, че по данни на лекуващия лекар на Д.Д. по време на престоя му в
болницата в гр. Шумен пациентът имал ошипяване на гръбначния стълб като на
60-65 годишен мъж Показанията му в частта, в която посочва, че ищецът е подал предизвестие за прекратяване
на трудовото правоотношение не следва да се ценят предвид забраната по чл. 164,
ал.1, т.3, изр.1 от ГПК доколкото за установяване на соченото обстоятелство
законът изисква писмен акт, като освен това липсват въведени твърдения от
страните в процеса в тази връзка. Съдът не кредитира показанията му и по
отношение на изложеното от свидетеля, че в случай, че ищецът е бил с
обезопасителен колан е нямало да
претърпи телесни увреждания. БОС намира, че в тази част показанията почиват на
предположения, като същевременно се касае за специални знания, с каквито
свидетелят В. очевидно не разполага. БОС не цени като неясни и недостатъчно
конкретизирани показанията на този свидетеля и в частта, в която посочва, че
ищецът имал стари травми и събрана походка преди инцидента. Не следва да бъдат кредитирани показанията на
свидетеля В. и в частта, в която изразява предположения, че Д. страдал от
високо кръвно налягане, защото лицето му било зачервено.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели Д.и Д.изцяло и частично показанията на свид. В.
в обсъдените по-горе части, които не се опровергават от останалите събрани по
делото доказателства.
Според приетото по делото
заключение на вещото лице В.Г. по назначената съдебна авто-техническа
експертиза причина за възникване на процесното ПТП е аквапланинг, като водачът Р.В.
е управлявал застрахованото при ответника МПС със скорост от около 70 км./час.
Лекият автомобил Рено Меган е бил
оборудван фабрично с триточков инерционен предпазен колан, пострадалият Д.Д. е
пътувал на задната дясна седалка без поставен обезопасителен колан, като това
обстоятелство е предопределило тежестта на получените наранявания вследствие на
удара на автомобила в предпазната ограда. Вещото лице поддържа, че при
процесното ПТП има комбинация от два удара - фронтален и страничен и тялото на
ищеца е можело да се движи свободно. Посочва, че най-силен е бил ударът в
облегалката на предната дясна седалка и в резултат от възникналата голяма
инерционна сила тялото е политнало напред и поело силата на удара с гърдите,
по-слаб е бил страничният удар отдясно.
Заключението на вещото лице Г. е
оспорено от процесуалния представител на ищеца, като по делото е изпълнено
повторното заключение по авто-техническата експертиза от вещото лице Т.И.,
което е достигнало до същия краен извод относно наличието на съпричиняване. В
с.з. от 18.12.2020г. вещото лице И. при изслушване на заключението пояснява, че
когато автомобилът е в аквапланинг, той извършва движение, подобно на слалум,
което се характеризира като парабола, премества се напред и се завърта около
вертикалната си ос. Нараняванията на ищеца са настъпили не при това движение, а
при последващия удар в мантинелата, като при поставен предпазен колан е нямало
да получи процесните телесни увреждания.
Вещото лице П.П. по назначената
съдебно-медицинска експертиза при
прегледа на ищеца на 25.11.2019г. е констатирал, че се движи без помощни
средства с дискретна накуцваща походка и носи стабилизиращ корсет /ламбостат/,
може да извършва движение с горни и долни крайници в пълен обем, но е
ограничено по обем движението в кръста. Според вещото лице П. са налице частични флексия, екстензия и ротация, пострадалият
не може да кляка и да седи седнал повече от 1-2 часа, трудно изкачва стълби и
слиза по тях. При прегледа ищецът е съобщил за болки по гръбначния стълб от
опашката до врата при промяна на времето и при физическо натоварване, дори и с
малка тежест.
От заключението по назначената съдебно-медицинската
експертиза на вещото лице И.Т.-специалист по образна диагностика, се установява, че преди инцидента ищецът е
страдал от редукция на височината на дисковите пространства, остеохондрозни
изменения, остеотити, шморлови тела, дискова протрузия при 6 и 7 шийни прешлени
и кистозна формация при 7 и 8 гръдни
прешлени. Установява се от заключението на вещото лице Т., че в пряка причинна
връзка с процесното ПТП Д. е получил фрактура на тялото на първи поясен прешлен
на фона на предходни дегенеративни промени на прешлените на гръбначния стълб.
Обичайният оздравителен процес при счупване на първи лумбален прешлен е в
рамките на 10-11 месеца, но при дегенеративните промени може да бъде разтегнат
във времето. Вещото лице Т. посочва, че в медицинската документация липсват
описани типични белези от поставен предпазен колан. Като изхожда от механизма
на ПТП – движение на тялото в купето със съприкосновение с гърба на предната
седалка и получените травми вещото лице е достигнало до категоричен извод, че
пострадалият е бил без предпазен колан, като в случай, че е бил с правилно
поставен предпазен колан травмите биха били по-леки. В същия смисъл е и
направеното уточнение от вещото лице П. при изслушване на заключението му,
който поддържа, че счупването на първи прешлен не може да бъде вследствие на
дегенеративните заболявания на ищеца, при фрактура на поясните прешлени обаче
ищецът не би могъл да спортува преди ПТП.
Вещото лице Н.Б. със специалност
неврохирургия посочва в заключението си, че ищецът има компресионни клиновидни фрактури
на първи и втори лумбални прешлени, без засягане на спинален канал. По принцип
фрактурите от този тип се образуват от хиперфлексионно натоварване,
предизвикващо патологично въздействие на предните отдели на прешлените тела.
Според вещото лице Няголов при правилно проведено консервативно лечение – прием на обезболяващи
и постелен режим – 1-3 седмици и носенето на специален колан до 12 седмици не
би трябвало да има нарушения в работоспособността на ищеца. Работоспособността
му би могла да се наруши при персистиращ болков синдром от наличието на
хронични дегенеративни изменения. В с.з. на 29.01.2021г. при изслушване на
заключението сочи, че възникналите травми от нарушаване на архитектониката на
междупрешления диск и навлизането на част от него в тялото на прешлена са много
преди възникването на ПТП . По отношение на неврологичния дефицит, констатиран
с решението на ТЕЛК, намира, че няма нищо общо с ПТП, тъй като това са нервни
тъкани и пораженията са моментални и няма как да се проявят осем месеца след
инцидента.
БОС кредитира заключенията на
вещите лица по авто-техническите и медицинските експертизи, които са обстойно обосновани.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Нормата на чл.432
от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност“, който поема задължение да заплати на увреденото лице
обезщетение за причинените му вреди.
По делото беше установено,
че водачът на застрахования при ответника автомобил, за който е
сключена застраховка гражданска отговорност, виновно е допуснал ПТП
като е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 6, т.1 и
чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, вследствие на което е причинил средната телесна повреда, довела до трайно затруднение на
движението на снагата на пострадалия Д.Д., изразяваща се в следните травматични
увреждания: компресионни фрактури на телата на първи и втори поясен прешлен,
без данни за спондиолистеза и за стеснения на медуларния канал. Предвид
влязлото в сила решение по чл.78 от НК,
обвързващо гражданския съд на осн. 300 от ГПК доказан по безспорен и несъмнен начин е фактическият състав на
непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно деяние,
вреда, причинно-следствена връзка между тях и вина на извършителя на деянието. В
тази връзка БОС не съобрази изводът на вещите лица П. и Т., че фрактурата на
втори поясен прешлен не може категорично да се отнесе в причинна връзка с
процесното ПТП поради наличието на дегенеративни промени на прешлените на
гръбначния стълб на ищеца преди инцидента.
Ответникът е поел
договорно задължение да заплати обезщетение на всяко увредено лице.
Спорен по делото е въпросът за
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е
съпричиняване, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Относно размера на дължимото
обезщетение съдът определя същия по справедливост, като взе предвид броя,
произхода, вида и степента на причинените на ищеца телесни увреждания,
произхода, тяхната продължителност и интензивност, възрастта на пострадалия и
икономическата конюнктура в страната. На основание чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че присъждането на обезщетение в размер на 50 000
лева в полза на ищеца би репарирало в пълна степен причинените му неимуществени
вреди вследствие на деликта. В тази връзка БОС съобрази, че на ищеца е причинена средна телесна повреда, довела
до трайно затрудняване на движението на снагата,
възстановителният
период е протекъл продължително, по-дълго от обичайното с допълнителни
усложнения поради наличието на предходни заболявания, ищецът е ползвал болнични
в продължение на шест месеца, в които е бил неработоспособен. Съдът при определяне на обезщетението отчита трудоспособната му възраст,
както и семейното му положение, при които
загубата на способността да
извършва тежки физически дейности създава допълнителен психически
и социален дискомфорт, не само от гледна точка на нормална физическа
активност, но и при намиране на работа. Несъмнено в пряка причинна връзка с
деликта ищецът е претърпял значителен стрес
при изменение на трудовото му правоотношение и назначаване на друга по–ниско заплатена длъжност, с
предвиден срок за изпитване в полза на работодателя, а след това и при прекратяването на трудовия договор едностранно
от работодателя в изпитателния срок. Нарушен
е нормалният ритъм на живот на пострадалия, като травмите от телесните увреждания
продължават и не са отшумели към приключване на съдебното дирене в настоящата
инстанция. Все още пострадалият не може да стои седнал и да шофира по-продължително
време, затруднява се като изкачва стълби и като слиза, налага му се периодично
да носи колан, изпитва болки при промяна на времето, не може да спортува
активно и да води предишния си начин на живот.
Съдът приема за основателно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца по следните съображения:
В процесния случай безспорно се доказва по делото, че ищецът е пътувал на задната
седалка, като автомобилът е оборудван с фабричен колан на
тази седалка,. Установява се от заключенията по назначените авто-технически и
съдебно-медицински експертиза, че е нямало да получи твърдените травматични увреждания, при
правилно поставен обезопасителен колан. Ищецът
би имал характерни травматични наранявани при поставен предпазен колан, но
данни за такива няма в медицинската документация според съдебно-медицинската
експертиза. Следователно вредите са
настъпили и поради виновното поведение на ищеца, който с поведението си е
допринесъл за настъпване на вредоносните последици. БОС определя степента му на съпричиняване на 1/4.
При горните мотиви и като съобрази извършеното частично погашение от
страна на ответника на сумата в размер на 18 000 лева, БОС приема, че предявеният
иск за неимуществени вреди е частично основателен, като в полза на ищеца следва
да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 19 500 лева.
За горницата над посочения
размер до предявения размер от 50 000 лв. искът за неимуществени вреди е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По иска за имуществени вреди:
По делото беше доказано, че
ищецът е заплатил разходи за медицинско лечение, изследвания и медицински
консумативи в резултат на претърпяното ПТП в общ размер на 884,19лева. Съдът
намира претендираните имуществени вреди за доказани по основание и размер.
При съобразяване на възприетата
по горе от настоящия съдебен състав степен на съпричиняване на вредоносния
резултат искът за имуществени вреди е
основателен до размера от 663,15 лева,
за който следва да бъде уважен. За горницата над посочения размер до предявения
размер от 884,19 лева искът за имуществени вреди е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Съгласно
чл.429, ал.3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования
по застраховка „Гражданска отговорност”, считано
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая уведомяването до ответника със заявление от пострадалия е от 03.08.2018г.,
когато е входирано при застрахователя. С оглед на това акцесорната претенция за
лихви върху обезщетението за имуществени и неимуществени вреди до
окончателното плащане е основателна, считано от 03.08.2018г.до окончателното
плащане и следва да се отхвърли за периода от датата на деликта до 02.08.2018г.
Съразмерно на
уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 990,64 лева.
Ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 1739,25лева
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Възражението на ищеца за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатското възнаграждение е
неоснователно предвид материалния интерес и цената на иска за обезщетение за
неимуществени вреди, с който е сезирал съда.
Ответникът следва да заплати по
сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, дължимата държавна такса
за разглеждане на исковете в размер на 830 лева и 300лв. платено възнаграждение
на вещото лице Т.И. от бюджета на
съдебната власт.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ДЗИ
Общо Застраховане ЕАД, ЕИК121718407, със седалище гр. София, район Триадица,
бул. Витоша №89Б да заплати на Д.И. ***, чрез адв. Димитринка Радева от
АК-Бургас, съдебен адрес гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов №26, вх.А, ет.3, сумата от 19 500 лева /деветнадесет хиляди и петстотин/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили от средната телесна
повреда, довела до трайно затруднение на движението на снагата, вследствие на ПТП, реализирано на
14.02.2018г. на автомагистрала „Хемус“, край Нови пазар, поради нарушаване на
правилата на движение от Р.З.В., при управлението на МПС марка „Рено“, модел „Меган“, ДК №********, както и сумата от 663,15 лева /шестстотин шестдесет и три лева и петнадесет стотинки/ -имуществени вреди за лечение и медикаменти, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 03.08.2018г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Д.И.Д.
искове за осъждане на ДЗИ Общо Застраховане ЕАД да му заплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди за разликата над уважените
до предявените размери, както и акцесорните претенции за законна лихва върху
главниците, считано от датата на деликта до 02.08.2018г.
ОСЪЖДА ДЗИ
Общо Застраховане ЕАД да заплати на Д.И.Д. сумата от 990,64 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски
ОСЪЖДА Д.И.Д. да заплати на ДЗИ Общо Застраховане ЕАД сумата от 1739,25лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ОЗК Застраховане АД да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на
съдебната власт, сумата от 830 лева държавна такса за разглеждане на исковете и сумата
от 300лева изплатено възнаграждение на вещо лице от бюджета на съдебната власт.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския
апелативен съд.
СЪДИЯ: