Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 11.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в открито
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
НИКОЛОВА гражданско дело №665 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от *** чрез
пълномощника: В.П.Л., юрисконсулт н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, със съдебен адрес по чл.
39, ал. 1 от ГПК ***, ***, e-mail: *** против В.П.Л., ЕГН **********,***, в
която се твърди следното : на 20.07.2018 г. е подписан Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ с Приложение № 1 към него, към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г.,
сключен между „*** ЕАД, ЕИК *** и „А.з.с.н.в.” ЕАД с ЕИК ***, по силата на
което вземането на „*** ЕАД срещу В.П.Л., произтичащо от Договор за
потребителски кредит № ***/21.12.2011 г., е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор.
Общите условия на „*** ЕАД съдържат изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Съгласно договора за цесия от
20.12.2016 г. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, в качеството си на цесионер, се е задължило от
името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия
до длъжниците. Ищцовото дружество има изрично пълномощно от цедента „*** ЕАД за
уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД.
В изпълнение на изискванията на
закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за
извършената цесия от страна на „*** ЕАД с изх. № УПЦ-П-УКФ/*** от 03.08.2018
г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД до адреса, посочен в
договора. Същото се върна в цялост. Ищцовото дружество изпрати повторно
уведомително писмо е изх. № УПЦ-С-УКФ/*** от 03.01.2020 г. чрез куриер -
товарителница № ***. Същото отново се върна в цялост като неполучено.
Към настоящата искова молба се
представя с искане да бъде прието копие от уведомлението за извършената цесия
ведно с уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост от страна на „***
ЕАД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД с изх. № УПЦ-С-УКФ/*** от 03.01.2020 г., което да връчите
на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позоваваме се на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г.
по т. д. №1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 год. на II т. о., съгласно които, ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение
за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен
на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на
чл. 47, ал. 1 ЕПК и съдът назначи на основание чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника
особен представител и последният възрази относно редовността на уведомяването
за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба, моля да имате
предвид следното: установената фикция в чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК е приложима,
когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай законът
приема връчването за редовно и с изтичане на срока за получаване на книжата,
съдът приема, че длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника
уведомление за цесиите. С назначаването на особен представител на ответника по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниква представителство по закон, не договорно
представително за назначения адвокат и до назначаването му се стига след като
съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно. Т.е. връчването на
исковата молба и книжата към нея предхождат назначаването на особения
представител и последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от
особения представител не засягат редовността на връчването на ответника. В
подкрепа на гореизложеното е са Решение № 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. М
1708/2017 на PC Сандански и Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. №
5274/2018 на PC Барна.
Сочи се, че с факта на редовното
връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и
договора за цесия и пълномощното и уведомление за извършената цесия, изходящо
от цедента чрез неговия пълномощник, на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, с
изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е получил изходящото
от цедента, чрез пълномощник, до него уведомление. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по
реда на чл.47, ал. 5 от ГПК се прави с оглед залепването на уведомление на
настоящ и постоянен адрес на ответника - физическо лице при неоткриването му на
адреса и изтичането на срока по ал. 2 и тя предхожда назначаването на особен
представител на ответника, съобразно ал. 6 на чл.47, поради което и
получаването на книжата от особения представител е ирелевантно към редовността
на връчването на исковата молба и доказателствата към нея. В този смисъл е
Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд - Барна.
На 21.12.2011 г. В.П.Л., в качеството на
Кредитополучател, е сключил Договор за потребителски паричен кредит № *** с „***
ЕАД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на
основание Общите условия, при които „*** ЕАД предоставя потребителски кредити.
Цитираните Общи условия са неразделна част от договора за кредит. С факта на
подписването на Договора Кредитополучателят е удостоверил, че му е предоставен
целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил
е екземпляр от Общите й условия, запознат е с тях и безусловно ги приема.
При условията на Договора за
потребителски паричен кредит, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя
потребителски паричен кредит в размер на 15000,00 лева, която сума е преведена
по посочената от Кредитополучателя банкова сметка ***.12.2011 г. Съгласно
сключения договор страните са постигнали съгласие, че общият размер на кредита
е 16893,96 лева, който представлява сборът от следните компоненти: чиста
стойност на кредита в размер на 15000,00 лева, такса за разглеждане на кредита
в размер на 450,00 лева и застрахователна премия в размер на 1443,96 лева.
Таксата за разглеждане на кредита и застрахователната премия,
Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 84 броя равни
части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в
погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. Посоченият в
погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна
част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от
застрахователна премия. В погасителния план са посочени и падежът на
изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.
Съгласно
клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечният размер на
която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на
отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните са
постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ
размер на 7407,24 лева. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да
върне при сключване на договора за кредит е в размер на 24301,20 лева, която
съгласно клаузите на договора за кредит е платима на 84 броя анюитетни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 289,30 лева, като първата погасителна
вноска е дължима на 14.01.2012 г., а последната е е падеж на 14.12.2018 г.,
съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за кредит, в който е
посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е 14.12.2018 г. (дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителен план), предвид което по отношение на вземанията по
договора за кредит не е обявявана предсрочна изискуемост.
Плащанията на дължимите от
Кредитополучателя суми, същият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени
и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника е начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 506,51 лева за
периода от 14.04.2015 г. до датата на входиране на задължението в съда.
Кредитополучателят
не е заплатил изцяло дължимия кредит към Дружеството. Сумата, която е погасена
до момента, е в размер на 11567,64 лева, с която са погасени, както следва:
възнаградителна лихва в размер на 3077,57 лева, главница в размер на 8461,46
лева и лихва за забава в размер на 28,61 лева.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с
което да признае за установено, че В.П.Л., ЕГН **********,***, дължи н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД сумите, както следва:
1.
главница в размер на 3461,01 лева по неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 14.11.2017 г. до 14.12.2018 г.;
2.
обезщетение за забава в размер на 477,90 лева за периода от 14.04.2015 г. до
датата на подаване на заявлението в съда;
3.
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга.
Претендират
се разноски.
В
срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез назначения особен
представител адв. М.Д.,***, тел. ***, с който
исковете се оспорват.
Оспорва размера на вземанията по
договор за отпускане на потребителски паричен кредит №*** от 21.12.2011 г.,
посочени в исковата молба.
Твърди, че ответникът В.П.Л. не е
уведомен редовно, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, нито преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито едновременно
с исковата молба, за това, че е извършена продажба и прехвърляне на твърдяното
като съществуващо вземане от кредитора „***” ЕАД н. „А.з.с.н.в.” ЕАД. Не
споделям изложеното от ищеца виждане, че уведомлението за цесия следва да се
счита връчено на длъжника едновременно с връчването на исковата молба. В
конкретния случай намирам този начин за уведомяване на длъжника за неприложим,
поради факта, че ответникът се представлява в процеса от назначен особен представител,
който няма правомощия да приеме от негово име изявление от кредитора по чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Особеният представител, назначен в инстанционното производство,
има правомощия да осъществява единствено процесуални действия за защита на
представляваното лице в рамките на ГПК, но не и да осъществява негови лични
права в отношенията му с негови контрагенти. Обемът на представителната му
власт се изчерпва с процесуално представителство в процеса, но не обхваща и
процедурата, установена в чл.99, ал.4 от ЗЗД. Във връзка с това, считам, че „А.з.с.н.в.”
ЕАД не се явява кредитор на ответника нито в заповедното, нито в исковото
производство, а аргументите на ищеца, изложени в исковата молба, с които същият
обосновава активната си легитимация, намирам за несъстоятелни.
Твърди, че процесният договор за
отпускане на потребителски паричен кредит №*** от 21.12.2011 г. по форма и
съдържание не отговаря в значителна степен на изискванията, съдържащи се в
глава Ш, IV, V и VI от Закона за потребилтеския кредит, накърнява равноправието
между страните и противоречи на добрите нрави и на принципите на
добросъвестност при договарянето, поради което е нищожен по смисъла и на този
специален закон и на общия чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение претендираната като
част от общия размер на кредита сума от 450 лв. следва да се отбележи, че в
исковата молба същата е посочена като такса за разглеждане на кредита, а в
договор за отпускане на потребителски паричен кредит №*** от 21.12.2011 г. -
като комисионна. Т.е., налице е неяснота относно това, за каква точно услуга се
изисква от кредитополучателя да заплати тази сума и изобщо предоставена ли е
такава в контекста на общоприетото схващане, че услугата следва да ползва
лицето, което я получава, а не този, който я предоставя. Този извод следва и от
нормата на чл.16 от ЗПК. Разглеждането на кредита, респ. оценката на риска се
свързва от законодателя с вземането на решение от кредитора за предоставяне на
кредита, поради което извършването й е в негов интерес. На следващо място, в
конкретния случай липсват данни изобщо, в какво точно се изразява тази
„услуга”, както и че същата е предоставена на ответника. Също така липсват
доказателства, за това как точно ищецът е формирал цената на „услугата”, въз
основа на какъв установен механизъм, както и на какво законово основание е
въвел тази т.н. „такса” за нейното предоставяне. Счита, че е налице освен
незаконосъобразност на въведената „такса” и явна нееквивалентност между
предоставяната услуга и размера на таксата за това. Така определената цена на
посочената по-горе услуга е и прекомерна с оглед размера на процесния кредит.
Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената
за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения.Част от изложените по-горе аргументи са относими и към
посочения в договора за кредит годишен процент на разходите /ГПР/ - 12, 56 %. В
договора за потребителски кредит и в приложените към исковата молба общи условия
липсват данни какво точно кредиторът включва в тези разходи и как ги формира до
достигане на посочения размер. В конкретния случай размерът им е по-голям дори
от вънаградителната лихва. Счита, че посоченият размер не е съответен нито на
разходите, които прави заемодателят, нито на риска, който носи, нито на размера
на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Това означава, че същият е
определен в противоречие с изискванията на чл.19 от ЗПК, което обстоятелство
представлява нарушение на ЗПК, предпоставящо недействителност на процесния
договор.
В о.с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява.
Представено е писмено становище от
пълномощника.
В о.с.з. ответната страна, редовно призована, се представлява от особения представител адв.Д. ,
която изразява становище,вкл. писмено ,
че искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д. №7080/2019г. по описа на
ПлРС се установява, че на 30.10.2019год. ищецът е депозирал в ПлРС заявление срещу
ответника за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Издадена е заповед за изпълнение за процесните суми, като се установява, че
вземането – предмет на заповедното и
исковото производство е идентично по основание и размер.
Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Представените от ищеца писмени доказателства не се оспорват от ответната
страна и в този смисъл не се оспорва наличието на описаната в обстоятелствената
част на исковата молба /отразена
по-горе/ облигационна връзка между страните по делото. Процесният договор за потребителски кредит е сключен
в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като липсват
нарушения на правилата, съгласно специалния ЗПК и в този смисъл съдът не приема за основателни
наведените от особения представитгел на ответника доводи. Посочена е главницата по кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по заема,
начинът на усвояване, общият размер на всички плащания по договора, условията
за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, ден на
всяка падежна вноска и
размерът на дължимата погасителна вноска. Вземането
по договора за кредит е било прехвърлено с цесия, за което също са представени
съответните писмени доказателства, като цесията е напълно редовна. Старият
кредитор е овластил с изрично пълномощно новия от негово име да информира
длъжника за сключените цесии, като по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е
съобщено от предишния кредитор. Не съществува законова пречка уведомяването да
се направи и от цесионера, когато той е изрично овластен за това, както е
станало в случая, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. В този
смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на
цедента, е правно валидно, действително и поражда правните си последици.
Длъжникът е получил уведомлението за прехвърленото вземане, а и той принципно
се счита уведомен за това с получаване на заповедта за изпълнение и исковата
молба. Няма данни лицето да е плащало на стария кредитор след прехвърлянето на
дълга, а смисълът на съобщаването е именно това - да се уведоми длъжникът да не
изпълнява на лице, което вече не е негов кредитор, т.е. тук целта е защита на
длъжника при евентуална престация спрямо ненадлежен кредитор. От всичко
изложено дотук, в конкретния случай се налага извода за това, че цесията е
валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен
кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в
качество на цесионер.
По отношение претенцията на ищецаза заплащане на такси за разглреждане на кредита следва
да се съобразят наведените от особения представител доводи : уговорена е в
размер 450лв. Съдът приема, че уговореното от страните по договора противоречи
на разпоредбата на чл.10а ал.1, ал.2 от ЗПК, а
именно - кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит.Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Освен, че
този вид такса не е ясно и точно определени в договора за потребителски кредит -
ал.3, то в случая несъмнено не се касае
за такса за допълнителна услуга, свърздана с усвояване и управление на кредита. Уговарянето на
такава такса съдът приема, че е в
противоречие с критерия за добросъвестност и води до явно неравновесие в
правата и задълженията на страните по договора, а съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, като това се явява основание за
отхвърляне на иска в тази му част. Уговорката за тази такса е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на
чл.10а, ал.4 от ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени
в договора за потребителски кредит. Посочената таксата е уговорена в договора като задължителна, като ищецът твърди, че е включена в месечните
вноски по кредита. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря
на разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, тъй като е неясна- не става ясно за
какво точно действие (услуга) се дължи въпросната такса. Следователно се
заобикалят изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по аргумент
на чл.21, ал.1 от ЗПК. От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ се установява, че
таксата е прихваната от размера на предоставения кредит на датата на
усвояването му. По изложените по-горе съображения, съдът приема, че същата не
се дължи от ответната страна.
Относно
претенцията за заплащане на застрахователна премия в размер 1443,96лв.:
Съдът намира, че доколкото по делото не са
представени писмени доказателства, че застрахователната премия е заплатена
авансово на застрахователя от УКФ, не може да се направи и извод за валидност
на полицата. С оглед изложеното съдът приема, че ответната страна не дължи и тази сума.
ВЛ е изготвило заключение за размера на задължението на
ответника към ищеца, без включване на
комисионна за кредит - 450лв. и
без застрахователната премия в размер 1443,96лв. От заключението се
установява също така, че ответникът е заплатил на ищеца общо сумата в размер 20835,59лв., като при
това положение се установява, че остават дължими от ответника суми, както
следва : 798,37лв.-за главница и 77,43лв. лихва за забава. ОТ тези суми съдът
приема, че следва да приспадне
удържаната от ответника още при
скючване на договора сума в размер 450лв., поради което се налага извод,
че ответникът не следва да дължи лихва
за забава, а остава задължен към ищеца само за главница – в
размер 333,50лв.
С оглед изложеното,
искът е основателен и доказан за претендирана главница до размера 333,50лв., а
за разликата до претендираните 3461,01лв. следва да бъде отхъврлен като
неоснователен и недоказан. Изцяло следва да се отхвърли искът за лихва за
забава – 477,90лв.Следва да се присъди
законната лихва въргу главницата, считано от датата на подаване на здаявлението на основание чл.410
от ГПК.
При този изход на делото ищецът има
право на разноски съразмерно с уважената част от иска, а именно : за заповедното
производство – 25лв. - за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер 50лв. За исковото производство са
направени разноски, както следва : 109,66лв. държавна такса, 376лв.
възнаграждение за особен представител, 250лв. за възнаграждение на ВЛ и следва
да се определи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер -100лв. От
общата сума за разноски следва да се присъди такава, съответстваща на уважената
част на иска, а именно – 70,75лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че В.П.Л., ЕГН **********,***,
представляван по делото от особен представител адв.М.Д. от ПлАК ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от *** чрез
пълномощника: В.П.Л., юрисконсулт н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, със съдебен адрес по чл.
39, ал. 1 от ГПК ***, ***, сумата 333,50лв. - представляваща главница, дължима на основание
сключин договор за потребителски паричен кредит от 21.12.20181од., и законната лихва за забава върху
главницата от датата на депозиране на заявлението – 30.10.2019год. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №7080/2019год. по описа на Плевенски районен съд, като
ОТХВЪРЛЯ иска за претендираната
главница за разликата от присъденато сума от 333,50лв. до до претендираните 3461,01лв., за сумата 477,90 лв.,претендирано
претендирано обезщетение за забава за периода от 14.04.2015 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 30.10.2019год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК В.П.Л., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, представлявано от *** чрез пълномощника: В.П.Л.,
юрисконсулт н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК ***,
***, разноски по делото за исковото производство в
общ размер 70,75лв. и разноски за заповедното производтство по ч.гр.д.№67080/
2019год. по описа на ПлРС – 25лв.
- за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер 50лв.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: