МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 154/2016Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД - ГР. КУБРАТ

 

Наказателното производство е образувано по тъжба на Г.Н.Т. ***, с която e обвинил лицeто Ф. ***, в това, че на 24.05.2016 год. в с.Звънарци, общ.Кубрат, в местността „Стопанския двор” му нанесъл побой, в резултат на което му причинил лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия - престъпление по чл.130, ал1 от НК. 

За претърпените вреди от престъплението, претендира на основание чл.84 от НПК  граждански иск срещу подсъдимия в размер на 5000.00 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.05.2016 год. до окончателното  изплащане, като претендира и направените по делото разноски.   

В съдебно заседание повереникът на тъжителя поддържа обвинението така, както е било възведено с тъжбата, както и предявения граждански иск за неимуществени вреди. Пледира подсъдимият да бъде признат виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен, като съдът му наложи предвиденото за това наказание, както и да бъде уважен предявения граждански иск за неимуществени вреди в пълен размер.

Подсъдимият Ф.А.С., разпитан на съдебното следствие не признава вината си. Заявява, че на посочената дата и място действително е бил с пръскачка на гърба си и са имали спречкване с тъжителя, за пореден път, тъй като имат дългогодишен спор за нива, и че именно тъжителят му нанесъл удар със сопа, а когато  подсъдимият тръгнал към него, той се уплашил, залитнал и паднал на земята. Категорично отрича да е нанасял каквито и да било удари на тъжителя. Защитникът му пледира за постановяване на оправдателна присъда, поради това, че обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин. Претендира да им бъдат присъдени разноските по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

         Подс.Ф.А.С. е 64-годишен, с българско гражданство, женен, неосъждан, със средно образование, пенсионер.

         Подсъдимият и тъжителят са съселяни и живеят в село Звънарци, община Кубрат. От няколко години са във влошени отношения, породени от спор относно собствеността на нива в землището на селото, като често пъти страните са търсили и съдействие от полицейските служители.

         На 24.05.2016 год. след обяд св.Д.С., дъщеря на тъжителя, извела кравите си да ги пасе в близост до кулата на село Звънарци в местността „Стопански двор”.  В този район се намирал и св.Н.Я., като бил нает да връзва бали. Подсъдимият Ф.С. бил в спорната нива с пръскачка на гърба и пръскал с препарат, при което тъжителят като го забелязал в мястото, отишъл пред него с цел да му попречи да продължи работата си. Въпреки молбите и настоятелните думи на подсъдимия, отправени към Н., последният да се махне от мястото и да не му пречи да си върши работата, тъжителят не отстъпвал. Тогава ядосан подсъдимият Ф.А.С. нанесъл няколко удара с пръчката (удължената част) на пръскачката в областта на главата, ръцете и краката на Г.Н., при което последният паднал на земята и започнал да вика. Разправията между двамата била чута от св.С., която възприела как подсъдимият ударил тъжителя. Тя се обадила по телефона на св.Е., зет на тъжителя, който пристигнал с колата си, взел тъст си и го завел в дома му. Тъжителят имал болки, при което се обадили на другата му дъшеря в гр.Кубрат – св.Н.К., която уведомила полицейските служители за случилото се, след което пристигнала със сина си в с.Звънарци. Поради това, че родителят й имал насинявания, рани, ръката му била подута, К. го прибрала в дома си в гр.Кубрат, за да се грижи за него и да прави превръзки, като на 26.05.2016г. го завела в гр.Разград, където Г.Н. бил освидетелстван от съдебния лекар д-р В.. При извършения преглед съдебният медик направил и съхранил в електронния си архив и снимков материал, приложен по делото. Издал приложеното съдебно-медицинско удостоверение № 51/2016г., в което са описани констатираните телесни увреждания.

По доказателствата:

От изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на инцидента пострадалият Г.Т.Н. е получил следните телесни увреждания: кръвонасядания над и под тилната линия на окосмяване на главата, дясната раменна област; хематом на лява ушна мида и гърба на дланта на дясна ръка; разкъсно-контузна раничка под ушната висулка на дясно ухо; палпаторна болезненост в лява раменна област и дясна подбедрица. По своята медико-биологическа характеристика описаните увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Описаните увреждания според експерта са резултат от твърд/и тъп/и и тъпоръбест/и предмети, и могат да бъдат получени по начин, както е посочил тъжителя. Среден срок за приключване на оздравителния процес около две седмици. 

Изслушан в съдебно заседание експертът заявява, че уврежданияга по своето разположение са в различни части на тялото, от което следва че не могат да бъдат получени с един удар или само при падане на земята. Единственото увреждане, което би могло да се получи при падане от собствен ръст това е увреждането над тилната линия. Но за да се случи това, както посочва експертът, то следва да бъде при падане по гръб, като при това падане главата се удря в твърд тъп предмет, който има определена ширина, по-скоро определено като дърво, удължен предмет някакъв, защото констатираната дължина на това увреждане е 11 см.  Това е така, защото при падането има контакт с терена и при съприкосновението с удрящия предмет тилната линия относително се изправя, а констатираното от нея кръвонасядане под тилната линя е с леко удължена форма, то е разлято с площ от 11 см и ширина 4.5 см, при което може да се получи от удължената част на пръскачката.

По това обвинение се събраха и гласни доказателства. От една страна това са показанията дадени от свидетелите С. и К., дъщери на тъжителя и св.Е. – зет на тъжителя, като първата е била очевидец на нанесените от подсъдимия удари, а другите двама възпроизвеждат факти относно състоянието на пострадалия непосредствено след инцидента.  Съдът ги кредитира изцяло, тъй като те макар и дадени от лица, заинтересовани от изхода на делото, отразяват факти, които са възприели по време и  непосредствено след инцидента, житейски и логични са и съвпадат с останалия събран доказателствен материал.

Показанията на св.Я. от една страна подкрепят показанията дадени от св.С., а именно че по време на инцидента тя се е намирала близо до мястото и е имала възможност да възприеме случилото се. От друга страна този свидетел заявява, че тъжителят е направил опит да го подкупи като му даде 100 лева в замяна на това да свидетелства по делото, но при въпрос кога е било това заявява първо презд месец април, а впоследствие в периода 15-20 май, т. г. Ето защо съдът не дава вяра на това негово твърдение, че е бил подбуден да лъжесвидетелства.

Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия в частта им, че тъжителят му е нанесъл удар със сопа, както и че е паднал сам на земята при категорично заявено твърдение, че не е нанасял каквито и да било удари на пострадалия. На първо място не се установи тъжителят да е носил сопа или пък в близост до мястото да е имало сопа и той да я е взел. На второ място, дори и без да е необходимо да притежаваш специални знания, е видно, че се касае за множество на брой телесни увреждания, които са получени в различни части на тялото – и в ляво, и в дясно, като за едното увреждане е характерно с удължена форма, при което съдът намира, че действително е получено от нанесен удар с удължената част на пръскачката.

Съдът намира, че по делото се събраха единни и безспорни доказателства, които установяват по несъмнен начин, че подсъдимият Ф.А.С. е автор на инкриминираното с тъжбата деяние по чл.130, ал1 от НК. Показанията на свидетелите С., Е. и К. са единни и безпротиворечиви. Съдът, както посочи и по-горе изцяло ги кредитира, тъй като същите са  последователни и логични и в тяхна подкрепа са обективните находки, закрепени в съдебномедицинското освидетелстване и заключението на вещото лице – д-р В., която е категорична за механизма на получените увреждания и че не могат да бъдат получени само и единствено от падане на земята, а се касае несъмнено за нанесени няколко удара.  

Между така анализираните доказателства, събрани на съдебното следствие – показания на посочените свидетели, обективните находки в медицинското освидетелстване и съдебно-медицинската експертиза съществува обективна връзка, а направеният и единствено възможен извод е, че именно подсъдимият Ф.А.С. е автор на инкриминираното деяние по чл.130, ал1 от НК, за което е обвинен с тъжбата.

От правна страна:

         Установи се, че подсъдимият Ф.А.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.130, ал1 от НК - на инкриминираната дата - 24.05.2016г.  в с.Звънарци, Разградска област, в местността „Стопанския двор” е причинил лека телесна повреда на Г.Т.Н., довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.  

От обективна страна елементите на изпълнителното деяние  са налице  –  подсъдимият е нанесъл удари с удължената част на пръскачката в областта на главата и горната част на тялото на пострадалия, и така е причинил телесни увреждания на тъжителя Г.Н.Т. - кръвонасядания над и под тилната линия на окосмяване на главата, дясната раменна област; хематом на лява ушна мида и гърба на дланта на дясна ръка; разкъсно-контузна раничка под ушната висулка на дясно ухо; палпаторна болезненост в лява раменна област и дясна подбедрица. Този вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия. Действал е при евентуален умисъл - предвиждал е, че следствие на ударите ще настъпят конкретните увреждания, но се отнесъл с безразличие към това, преследвайки друга цел – саморазправа с пострадалия.

По наказанието:

Предвид изложеното съдът призна подс.Ф.А.С. за виновен в извършване на престъплението по чл.130, ал1 от НК  и предвид наличието на материалните предпоставки на чл.78а НК (за деянието е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация, подсъдимият е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.375 и сл. от НПК, с деянието не са причинени имуществени вреди и не е бил в пияно състояние) и императивната разпоредба за приложението му, го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева.

При определяне на същото съдът се съобрази с разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като отчете следните смекчаващи отговорността обстоятелства:  чисто съдебно минало; отегчаващи: няма. Съдът определи глобата при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, на минимума на предвиденото наказание в чл.78а НК. С така определеното наказание съдът намира, че ще се постигнат целите на чл.12 от ЗАНН – подсъдимият ще преосмисли постъпката си и ще го мотивира за в бъдеще да избира установени от правовия ред методи за разрешаване на конфликти.

   

ПО  ГРАЖДАНСКИЯ  ИСК

Гражданският иск в размер на 5 000.00, като обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, е доказан по своето основание. Деянието на подсъдимия представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД, той е длъжен да репарира вредите, които пострадалият е понесъл. Съдът като отчита тежестта на уврежданията /всъщност са причинени множество телесни увреждания/, понесените болки и страдания, предвид естеството им и здравословното състояние и възрастта на тъжителя, намира, че за репариране на понесените неимуществени вреди подсъдимият му дължи обезщетение в размер на 800.00 лева, а в останалата част до 5 000.00 лева, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Искането за присъждане на лихва върху присъденото обезщетение е основателно и следва да се уважи, считано от датата на увреждането.

Искането за присъждане на сторени разноски е основателно и следва да се уважи в размера на 562.00 лева, от които 12.00 лева – държавна такса, 150.00 лева възнаграждение за извършена СМЕ и 400.00 лева – адвокатски хонорар.

Подсъдимият Ф.А.С. следва да заплати и по сметка на Районен съд гр.Кубрат държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50.00 лева, както и сторените разноски за повторното явяване на експерта в съдебно заседание в размер на 29.70 лева.

Така мотивиран съдът постанови  присъдата си.

 

                                                                      Председател: /П/ Ал. Великова