Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2312 11.06.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори май две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на
секретаря Василена Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 809 по описа на съда за 2018 г. и, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правна квалификация по чл. 124 от ГПК.
Ищецът
З.П.С., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв.
М.Ч., е предявил против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представлявано от Ж.П.С.и Р.Д., иск за признаване на установено, че не дължи на ответника сумата от 526, 02 лева, представляваща коригирана сметка за електроенергия по фактура № **********/ 02.01.2018 г. за периода 21.06.2016 г.- 19.09.2016 г.
В
исковата молба се твърди, че ищецът бил битов клиент на ответника с № ***, който го
снабдявал с ел. енергия за обект с ИТН ***. През м. януари 2018 г. ищецът бил
писмено уведомен, че на 19.09.2016 г. служители на ЕВН ЕР извършили проверка на
електромера му, като установили, че уредът не отчитал консумираната ел.
енергия, поради монтирано допълнително устройство, за което бил съставен
констативен протокол № ***/ 19.09.2016 г. В следствие на това била извършена корекция на
сметка за минал период от 90 дни- за времето от 21.06.2016 г. до 19.09.2016 г.,
на стойност 526, 02 лева, в която връзка била издадена и съответна фактура с № **********/ 02.01.2018 г. Ищецът не
бил съгласен с извършената едностранна корекция на сметка за минал период от
време, като допълнително начислената сума била недължима, поради липса на
валидно правно основание. На проверката не присъствал абонатът, нито пък той се
бил подписвал в протокола, поради което се оспорват констатациите в него. Никой
не бил извършвал манипулации върху електромера, като ищецът не разполагал с
ключ за таблото. Освен това СТИ се намирало извън апартамента, било заключено и
пломбирано, а и уредът бил собственост на оператора, поради което именно той
бил длъжен да го поддържа в изправност и да следи дали отчита правилно ел.
енергията. Протоколът не бил изпращан на ищеца и той не разполагал с екземпляр
от него, поради което били нарушение разпоредбите на чл. 47 ал. 2, 3, 4 и 5 от
ПИКЕЕ. Задължение на енергоразпределителното
дружество било да поставя изправни СТИ, като евентуалната неизправност се
дължала на действия на неговите служители, без това да води до търсене на
отговорност от клиентите. Счита, че липсвала законова възможност за извършване
на едностранна корекция на сметки за минал период, като и съдебната практика
била в тази насока. Договорната отговорност по чл. 82 от ЗЗД изисквала
задължително установяване на виновно поведение на потребителя и без да е
доказана вина на абоната, препятстваща правилното отчитане, не можело да се
ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция на сметките му за минал
период. Правилата на ПИКЕЕ уреждали само случаите на неизмерена или неправилно/
неточно измерена ел. енергия, като същите били приети от ДКЕВР, която обаче не
разполагала с правомощие да определя в подзаконов нормативен акт начините за
корекция на ел. енергия, а само редът за констатирането й. С тези правила се
получавало дописване на ЗЕ, което било недопустимо, като се твърди, че
разпоредбите на чл. 48- 51 от ПИКЕЕ били приети от комисията в нарушение на
предоставената й делегация по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ и така ДКЕВР била излязла
извън кръга на законоустановената си компетентност.
Ответникът не бил приел нови свои ОУ, които да отговарят на актуалната редакция
на ЗЕ от 17.07.2012 г., а клаузите в ОУ, които предвиждали едностранната
корекция на сметка, се явявали неравноправни по смисъла на чл. 143 т. 6 и 18 от
ЗЗП и като такива били нищожни. В тази връзка се моли за постановяване на
решение за признаване на установено, че ищецът не дължи сумата по корекционната фактура, начислена му без правно основание.
Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си
поддържа иска. Представя и писмена защита.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен
отговор, с който оспорва иска по основание. Твърди се, че служители на
оператора „ЕР Юг“ извършили проверка на електромера, като установили, че върху
него е оказвано неправомерно въздействие. Уредът не е бил демонтиран, а на
място била възстановена правилната схема на свързване и при замерване не се е
констатирало отклонение над допустимите 2 %. Положени били усилия за намиране
на ищеца, но поради неоткриването му, проверката била извършена в присъствието
на двама свидетели, които подписали протокола. В тази връзка били налице
условията за извършване на едностранната корекция на сметка за минал период от
90 дни, който бил максимално допустимият. По случая се издала и фактура за дължимостта на сумата. Твърди се, че съществувало законово
основание за начисляване на процесната сума, като
КЕВР приела ПИКЕЕ и в чл. 51 ал. 1, вр. чл. 48 ал. 1
от правилата се уреждал въпросът за преизчисление на
ел. енергията, при спазване на методиката по чл. 48 ал. 1 т. 1, буква „б“ от
ПИКЕЕ. Ответникът нямал задължението да доказва виновно поведение на ищеца,
като без значение в случая било обстоятелството кой извършил манипулацията,
защото тук не се изисквало виновно поведение на клиента, а само да се установи
неправомерното въздействие, водещо до неточното измерване на енергията. Така не
се целяло да се санкционира абоната, а да се компенсира доставчикът с оглед
изравняване на получения дисбаланс. Бил предвиден нормативно и ред за уведомяване
на клиентите при извършена корекция- чрез ОУ. Моли за отхвърляне на иска. Също
претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа
отговора.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
На
19.09.2016 г. представители на ЕВН ЕР са съставили констативен протокол с № ***
за извършена техническа проверка на електромер с фабричен № ****, в който е
отразено, че имало нарушена цялост на основен капак- пробит отвор в дясно,
залепена държачна пломба, като грешката при замерване
била в рамките на допустимата. Това наложило и демонтаж на електромера и
изпращането му за метрологична експертиза. Извършила се корекция на сметката за
ел. енергия на абоната за минал период- за 90 дни назад, като била издадена процесната фактура № **********/ 02.01.2018 г. за
допълнително начислена енергия за периода за периода 21.06.2016 г.- 19.09.2016
г. в размер на 3 664 kWh.
По
делото е приета съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице въз основа
на данните от метрологичната експертиза установява наличие на неправомерен
достъп до вътрешната конструкция на електромера. Посочва се още, че
неотчетеното количество електрическа енергия било изчислено правилно съобразно
ПИКЕЕ.
Като
писмени доказателства са приети копия от констативен протокол за извършената
проверка, уведомително писмо до абоната за корекцията, процесната
фактура, справка за коригирана сметка за ел. енергия и констативен протокол от
БИМ за извършена метрологична експертиза на уреда за измерване.
Събрани
са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ответника
(протокол от с.з. от 22.05.2018 г.). Св. А.Д.Д.-
съставител на констативния протокол, посочва, че с колега извършили проверка на
жилищен блок, като таблото се намирало в сградата. То било дървено и заключено
от живущите с техен катинар, като след отварянето му започнали проверка на
уредите по предварително зададен им опис. По отношение на въпросния електромер
потърсили собственика му в апартамента, но не го открили, после се обадили на
служба СОТ и извикали двамата свидетели, които констатирали нарушената цялост
на основния капак и манипулацията. В тяхно присъствие демонтирали уреда,
поставили го в специална безшевна торба и го подготвили за извършване на
експертиза в БИМ с цел установяване на технологичната му годност, а след това
поставили нов електромер, като възстановили схемата.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
В
случая е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сума за допълнително начислена електрическа
енергия, поради което ответникът трябва безспорно да установи съществуването на
претендираното от него вземане и размерът му, а
ищецът- да докаже възраженията си срещу недължимостта
на твърдяното задължение.
Безспорно
е по делото, че ищецът е клиент на ответника и абонат на неговите услуги по
пренос на ел. енергия, като провереният електромер е отчитал консумация на
жилищен обект. Също така няма спор и по това, че процесната
сума е била начислена като корекция на сметка и е формирана за минал период от
90 дни, съгласно данните от СТЕ. В тази връзка основният въпрос по делото е
това дали са били налице предпоставките за извършване на подобна едностранна
корекция на сметката за електроенергия, чрез начисляване според методиката на
допълнителната за плащане сума.
За извършената едностранна корекция ответникът се позовава
на разпоредбите на чл. 98а ал. 2 т. 6, чл. 104а ал. 2 т. 5, вр.
чл. 83 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр.
чл. 45 ал. 1, вр. чл. 51 ал. 1, вр.
чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ. Съгласно посочените разпоредби общите условия на
договорите за продажба на ел. енергия съдържат ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83 ал. 1 т.
6 от ЗЕ. Тези правила (чл. 45 ал. 1 от ПИКЕЕ) от своя страна предвиждат, че,
когато при проверка се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метеорологичен контрол и
приложението към правилата, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не
е известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа
енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на
преносната мрежа или в раздел ІХ от правилата. В този раздел ІХ на ПИКЕЕ (чл.
48 ал. 1 т. 2 буква „б”) изрично е посочено, че в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не
измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа
изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране
на неправилното/ неточното измерване или неизмерване до датата на отчетен
период с коректно измерване, но не по-дълъг от 90 дни, като за небитови
клиенти при липса на точен измерител количеството ел. енергия се изчислява като
една трета от пропускателната способност на СТИ, а при липса на СТИ- по
½ от пропускателната способност на присъединителните съоръжения,
свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа при ежедневно 8- часово
натоварване. В случая обаче се установи, че за обекта е имало монтиран и
съществуващ електромер, който не е отчитал с грешка, установена при измерването
му, а горецитираната норма от ПИКЕЕ касае хипотеза на
липса на точен измерител или липса на СТИ. След като е имало електромер и не е
бил установен размерът на грешката, няма как да се приложи съответната
методика, тъй като фактическата обстановка не отговаря на изискванията на
нормата на чл. 48 ал. 1 т. 2 буква „б” от ПИКЕЕ.
На следващо място, според действащото законодателство (чл.
120 ал. 1 от ЗЕ и чл. 28 ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за
търговско измерване, както и електромерните табла, са
собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги
поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране
и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или
нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация
върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване
на реално консумираната енергия. В тежест на ответника е да докаже наличие на
осъществен без санкцията на дружеството достъп на абоната до електромера, за да
се ангажира отговорността му, като при липса на всякакви данни в тази насока не
може да се презюмира виновно поведение на потребителя
по извършване на неправомерна манипулация или осъществяване на нерегламентиран
достъп. Клиентът няма как да носи отговорност, защото няма задължения по
експлоатацията на уреда, нито пък по делото се установяват негови неправомерни
действия в тази насока. В тази връзка е недопустимо да се ангажира
отговорността на абоната чрез едностранна корекция в сметките му за минал
период, защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е
договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора
представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за
всички настъпили за контрагента й вреди. Затова, след като не е било
констатирано съответно виновно поведение на клиента, липсва законово основание
за извършване на въпросната едностранна корекция, която би могла да се извърши
единствено, ако абонатът е осуетил или препятствал правилното отчитане.
Отделно от това, едностранната корекция на сметка за вече
доставена и ползвана ел. енергия противоречи на норми от действащото
законодателство, които уреждат потребителските права- чл. 143 т. 6 и т. 18 от
Закона за защита на потребителите. Коментираните клаузи от ЗЕ и ПИКЕЕ са
нищожни по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД поради противоречието им със закона,
защото нарушават основни принципи за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение и засягат защитата на интересите на
потребителите при продажбата им на ел. енергия. Така абонатът е поставен в
неравноправно положение, защото няма как да защити интереса си при предприета
от страна на дружеството служебна корекция на сметката му за минал период в
следствие на твърдяно неточно измерване на ел. енергията особено, когато
доставената и потребена енергия му е била редовно
отчитана и заплащана във времето. Именно в този смисъл нормите са
неравноправни, защото без да се държи сметка за виновното поведение на една от
страните по договора, същата е принудена да търпи санкционни последици при
добросъвестно изпълнение на задълженията си по заплащане на доставената
енергия.
Действително измененията на ЗЕ, които са в сила от
17.07.2012 г., предвиждат възможност да бъдат извършени корекции на сметки на
потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013 г. правила, приложими в
случая, доколкото се касае за извършена корекция на сметка след изменението на
закона и след приемането на правилата. Измененията в материалния закон обаче не
създават право за едностранна корекция на сметки на клиента, а касаят
съдържанието на общите условия на оператора при реда за уведомяване на абоната
в подобни случаи. Тази законова възможност за корекция на сметка за ел. енергия
за изминал период съвсем не означава автоматично начисляване на суми за неточно
измерена ел. енергия, а предвижда такова само и единствено след надлежно
доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на потребителя,
регламентирани в чл. 48 ал. 1, чл. 47 и чл. 45 от ПИКЕЕ, включително след
установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията,
неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължат на виновното
поведение на клиента съгласно чл. 82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди
вследствие на неизпълнение на договорни задължения. Обективната отговорност, на
която се позовава ответникът, по принцип е изключение, доколкото ангажира
отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му
отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено
на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна
отговорност на потребителя на ел. енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което
остава приложима общата разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при
неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите,
очертани в тази норма, както по- горе вече беше посочено. Това е така, тъй като
не може нито с подзаконов нормативен акт, още по- малко пък с правила,
създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират
разпоредби на закон. Както се отбеляза, посочените разпоредби на ПИКЕЕ, към
които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключват вината на насрещната страна
при неизпълнение на задължения по договора, а само регламентират принципите за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумирана ел. енергия
съгласно чл. 83 т. 6 от ЗЕ и раздел девети от ПИКЕЕ. Те не изключват
необходимостта от установяване, че именно абонатът е извършил действия,
нарушаващи въведената в чл. 45 и чл. 48 от ПИКЕЕ забрана за потребителите да
въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за
търговско измерване (чл. 121 от ЗЕ).
На следващо място, съответната сметка е коригирана за минал
период от 90 дни, без обаче по делото да се ангажирани доказателства от
ответника за това кога точно е била извършена последната проверка на конкретния
електромер, защото това обстоятелство е пряко свързано с периода на корекцията,
чийто начален момент следва да бъде безспорно установен, при наличието на
твърдения за редовно ежемесечно отчитане. Независимо, че периодът е в рамките
на допустимите максимално 90 дни според чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ, винаги следва да
се докаже защо и как точно е установен този период, при положение, че в
отговора дори не се навеждат твърдения за това дали въобще някаква проверка е
била правена на уреда, за да се мотивира така приложеният максимален срок. Така
реално се дава право на доставчика едностранно да коригира сметка за минал
период без точното му определяне и да получи цена за услуга, която не е
доказано, че за този период е била доставена или ползвана.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че не
могат да се приемат за доказани констатациите в протокола на база изслушаната
по делото техническа експертиза, защото вещото лице е изготвило своето
заключение само и единствено въз основа на данните по този протокол, коригираната
сметка по фактурата и констативен протокол от експертиза на средство за
измерване. При положение обаче, че този протокол е непротивопоставим на ищеца,
защото не е подписан от него, нито пък се доказа, че това е направено от негов
надлежно упълномощен представител, той не може да служи като доказателство за
верността на констатациите си, поради което и няма как да се приеме, че СТЕ
доказва, че действителното техническо състояние на електромера е било такова,
каквото е описано в протокола, независимо от това, че формално е посочено, че
той е съставен пред двама свидетели. Отделно от това, отразеното в констативен
протокол от експертизата на БИМ на средство за измерване за несъответствие на
електромера с метрологичните и технически изисквания също няма обвързваща сила,
тъй като въпросната експертиза е частна, проведена е без знанието на едната
страна в процеса и не е била назначена от съда, за да се приобщи като годно
доказателство. Също така поискалата я страна като заявител не ангажира
доказателства за това дали са били спазени изискванията при изготвяне на тази
експертиза, свързани с демонтажа, предаването, съхранението и изследването на
измервателния уред, за се прецени и достоверността на отразените в протокола
обстоятелства.
С оглед горното, не е необходимо да се навеждат повече
допълнителни съображения по всички наведени от страните доводи, защото като
краен резултат съдът намира, че предявеният отрицателен установителен
иск за недължимост на паричната сума по фактурата за
допълнително начислената на абоната електрическа енергия за корекция на сметка
се явява основателен и като такъв следва да се уважи изцяло.
Предвид
изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, доколкото
такива се претендират, като за тях е представен съответен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са действително направени- внесена
държавна такса в размер на 50 лева (лист 13 от делото) и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 350 (л. 48). Направените от ответника разноски за
внесени депозити за вещо лице и за разпит на свидетел, както и за юрисконсултското възнаграждение на пълномощника му си
остават за негова сметка, без да се възлагат в тежест на противната страна.
Поради
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, представлявано от Ж.П.С.и Р.Д., чрез пълномощника си *** В. И., че З.П.С., ЕГН: **********,***, НЕ ДЪЛЖИ
сумата от 526, 02 (петстотин двадесет и шест лева и две стотинки) лева,
представляваща стойност на допълнително начислена на абоната електроенергия в
размер на 3 664 kWh по фактура № **********/ 02.01.2018 г. за корекция на сметка за обект с ИТН: ***, за
периода 21.06.2016 г.- 19.09.2016 г.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано
от Ж.П.С.и Р.Д., чрез пълномощника си *** И.К., да
заплати на З.П.С., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. М.Ч., направените по делото разноски, както следва: внесена държавна
такса в размер на 50 (петдесет) лева и платено адвокатско възнаграждение в
размер на 350 (триста и петдесет) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД