№ 416
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20221100501319 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 5163 от 29.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 37652 по описа на СРС,
43-и състав за 2021 г. е отхвърлен предявеният от "Застрахователно акционерно дружество
Д.Б.Ж.И З." АД иск с правно основание чл.411 от КЗ срещу "ЗК Л.И." АД за осъждането му
да заплати на ищеца сума в размер на 834,07 лв., представляваща неизплатена част от
заплатено застрахователно обезщетение по щета № 0201-001374/202-01 в размер на 1995,13
лв., ведно с направени ликвидационни разходи за обработка на щетата в размер на 15 лв.,
както и ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба, подадена
от "Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З." АД, срещу решението в неговата
цялост. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушения на
материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Жалбоподателят твърди, че
мотивите, послужили за отхвърляне на исковата претенция, са неясни, противоречиви и
непълни. Заявява, че съдът в нарушение на процесуалните правила е кредитирал едни
доказателства за сметка на други без да изложи мотиви за изводите си. Според
жалбоподателя съдът неправилно се позовал на показанията на св.Д., която при разпита си
заявила, че не е много сигурна за вредите, които са причинени на управлявания от нея
автомобил, въпреки че от заключението на вещото лице ставало ясно, че всички описани
увреждания по лекия автомобил са в причинно-следствена връзка с приетия механизъм на
настъпване на процесното ПТП. Заявява, че като не е разгледал в цялост събраните
доказателства, не е изложил съображения, а само е приповторил отговора на исковата молба
на ответника и се е позовал на неотносими факти, съдът неправилно достигнал до извода за
недоказаност на предявения иск.
1
Въззиваемото дружество в законоустановения срок е подало писмен отговор, в който
излага доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди, че правилно
първоинстанционният съд е приел за недоказано по несъмнен начин увреждане на детайла
"ляв стоп" вследствие на настъпилото ПТП. Такова увреждане не било посочено нито в
представения двустранен констативен протокол, нито в претенцията за заплащане на
обезщетение за щети, както и в опис-заключение, съставен при огледа след завеждане на
щетата. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение -
изцяло потвърдено като правилно и обосновано.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. По отношение
на правилността съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.411 от КЗ. За да бъде уважен като
основателен, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП
застрахователно правоотношение между него и увреденото лице по имуществена
застраховка "Каско", валидно застрахователно правоотношение между ответника и
причинителя на щетата по застраховка "Гражданска отговорност", настъпилото ПТП и
неговия механизъм, причинените вреди, тяхната стойност и причинно-следствената връзка
между ПТП по вина на застрахования при ответника водач и вредите.
В настоящия случай наличието на застрахователни отношения и механизмът на ПТП
са безспорни обстоятелства между страните. Страните не оспорват и че имуществените щети
са били оценени от ищеца на сума в размер на 1210,13 лв., която сума е заплатена на
автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, както и че ответникът е
възстановил извънсъдебно сума в размер на 376,06 лв. Единственият спорен момент е
обемът на вредите и по-конкретно дали увреждането на ляв стоп на процесния автомобил,
разходите за възстановяването на който възлизат на стойност от 834,07 лв., претендирани в
настоящото производство, е в причинна връзка с настъпилото ПТП и следва да се
възстанови от ответника.
Въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд, послужили за
отхвърляне на предявения иск. Правилно съдът е приел, че в производството е недоказано,
че увреждането на ляв стоп е в причинна връзка с настъпилото на 06.11.2020 г. ПТП.
Единственото доказателство, представено от ищеца по делото в тази насока, е втори опис-
заключение без дата, в който е посочена необходимостта от подмяната на този детайл. Това
доказателство съдът намира за недостатъчно да установи пълно и главно, т.е. да създаде
абсолютна увереност у съда, че в действителност щетата на ляв стоп стои в причинна връзка
с процесното ПТП и следва да се възстанови от застрахователя по регресната претенция, тъй
като достоверността му е разколебана от всички събрани други доказателства по делото, а
именно - претенция за заплащане на обезщетение, двустранен констативен протокол, опис -
заключение от 10.11.2020 г., свидетелските показания на водача на увредения автомобил.
Всички безпротиворечиво сочат, че вследствие на настъпилото ПТП са причинени щети на
задната броня, като липсват всякакви данни за увреждане на детайла ляв стоп.
Първоинстанционният съд е посочил, че левият стоп е видима част, която дори и да не е
забелязана от шофьора на автомобила, то няма как щетите по нея да останат незабелязани
при извършения оглед от представител на застрахователя-ищец. Този извод е правилен,
доколкото се касае за явни вреди. Следва да се посочи, че е напълно възможно вследствие
2
на ПТП да се причинят и щети на такъв детайл, които да не могат да се установят при един
първоначален оглед, а да се забележат на по-късен етап при използването му по
предназначение. В случая обаче ищецът нито сочи какво е наложило извършването на втори
оглед на автомобила, нито какви са откритите впоследствие щети по левия стоп, как са се
проявили те, кое е наложило подмяната на детайла и т.н. Доказателства в такава насока
също не са представени.
При липса на пълно и главно доказване от страна на ищеца и представен един
единствен документ за опис, извършен впоследствие след първоначалния такъв на
неустановена дата, в който е посочено, че следва да се подмени ляв стоп без изложени
никакви други съображения и който документ по своя характер е на частен свидетелстващ,
съдържащ изгодни за издателя си факти и като такъв е непротивопоставим на ответника,
съдът намира, че продължава да съществува съмнението дали в действителност детайлът ляв
стоп е бил увреден вследствие на процесното ПТП, или поради друго, предхождащо го, или
последващо събитие. Неоснователни са оплакванията на въззивника в тази насока, че съдът
не е зачел заключението на вещото лице, че уврежданията били в причинна връзка с щетите.
Експертното заключение е производно доказателство, което не може да отговори на въпроса
дали левият стоп е бил засегнат именно от процесното ПТП, доколкото вещото лице е
ползвало само събраните по делото доказателства, като както бе посочено по-горе
единственото оригинерно доказателство, касаещо датайла ляв стоп, е документ, озаглавен
опис-заключение без дата. Това доказателство е напълно недостатъчно, за да се изгради
обоснован експертен извод за наличието на закономерна причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и настъпилите увреждания на ляв стоп. Изводът при отговора на задача 2,
че уврежданията на лекия автомобил съответстват с описания механизъм не доказват
твърдението на ищеца, че левият стоп е увреден именно от ПТП, настъпило на 06.11.2020 г.,
доколкото подобен механизъм на ПТП е често срещан при подобни пътни инциденти.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде
потвърдено, тъй като същото е правилно и обосновано.
По отношение на разноските:
Поради оставянето на въззивната жалба без уважение и потвърждаването на
атакуваното съдебно решение, на основание чл.78,ал.3 от ГПК следва да бъде възложено на
въззивното дружество заплащането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза
на въззиваемото дружество, чийто размер на основание чл.78,ал.8 от ГПК съдът определи на
100 лв., предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и с оглед
обстоятелството, че във въззивното производство е проведено само едно заседание.
Такава мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5163 от 29.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 37652 по
описа на СРС, 43-и състав за 2021 г.
ОСЪЖДА "З.А.Д.Д.Б.Ж.И З." АД, ЕИК: ******* да заплати на "ЗК Л.И." АД, с ЕИК:
******* на основание чл.78,ал.3 вр.чл.78,ал.8 от ГПК сума в размер на 100 лв. - разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4