№ 17128
гр. ..., 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110166752 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.500, ал.1, т.3 от КЗ– за осъждане
на ответника да заплати на ищеца изплатено обезщетение за вреди по МПС,
застраховано при ищеца, причинени виновно от ответника, ведно с лихви и
разноски, тъй като след настъпване на ПТП виновният причинител е напуснал
местопроизшествието преди идването на контролните органи, а посещението на
местопроизшествието е било задължително по закон.
Ищецът твърди, че със застрахователна полица е застраховал. МПС,
повредено от ответника при реализирано от последния ПТП. Твърди, че след
настъпване на ПТП виновният причинител е напуснал местопроизшествието
преди идването на контролните органи, а посещението на местопроизшествието е
било задължително по закон – чл.125 от ЗДвП. По заведената щета ищецът
определил обезщетение, което било изплатено на увреденото лице. Въпреки
отправената покана, причинителят на вредите – ответникът, не е възстановил на
ищцовото дружество заплатеното застрахователно обезщетение.
Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че не е установен
механизмът на настъпване на ПТП, липсва застрахователна правоотношение тъй
като не са представени ОУ и застрахователен договор, както и липса на
1
елементите от фактическия състав по чл.500, ал.1, т.3 от КТ – напускане на
мястото на ПТП, както и изискването за задължително посещение от контролните
органи.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Няма спор и от всички, събрани по делото доказателства се установява,
че на ... г. в района на ..., е реализирано ПТП с участието на МПС ..., с per, № ...,
собственост на В. Н. Й., управлявано от Й. С. К., който при неспазване на
необходимата дистанция удря спиращото пред него МПС ..., с per. № ...,
собственост на ..., управлявано от Б. Х. Д., при което по автомобила на последния
били нанесени вреди.
След настъпването на инцидента Й. С. К. напуснал ПТП-то.
Мястото било посетено контролните органи, за което бил съставен
Протокол за ПТП № .../...г. В същия е отразено, че причините за произшествието
се дължат по вина и противоправно поведение от страна на водача на МПС ..., с
per. № ... - Й. С. К.. На последния е съставен АУАН, а въз основа на него и НП,
влязло в сила на 30.06.2020г.
От заключението на приетата по делото СААТЕ, което съдът цени като
компетентно изготвено и неоспорено от страните се установява, че вина за
настъпилото ПТП има водачът на МПС ..., с per. № ..., който не е спазил
необходимата дистанция и всички увреждания са в пряка причинно следствена
връзка с процесното ПТП.
Към датата на застрахователното събитие водачът на МПС ..., с per. Ne ... е
бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в ... със
застрахователна полица № BG......, валидна към момента на събитието. Била
заведена щета под № ... от ... - застраховател по застраховка „Каско” на
увреденото МПС. След направена оценка на щетата, било изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 1586.45 лв. на ... за увреденото МПС ...,
с per. № ....
Независимо от това обаче, не са налице основания за уважаване на
регресното вземане на застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. застрахователят има право
да получи платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, от
виновния водач, когато последният е напуснал мястото на настъпването на
2
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
За уважаване на иска по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ в тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, следните предпоставки: 1)
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между ищеца застраховател и застраховано при него
лице към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2) възникнало в
полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу
причинителя на вредата-т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез негово
виновно и противоправно поведение съгласно чл. 45 ЗЗД 3) заплащане от страна
на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на застрахователно
обезщетение на увреденото лице; 4) че делинквентът-ответникът е причинил
виновно ПТП, след което е напуснал местопроизшествието преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата и посещаването на
местопроизшествието от тях е било задължително по закон.
Правният спор по делото е концентриран основно върху това дали в
процесния случай посещаването на местопроизшествието от органите за контрол
на движение по пътищата е било задължително по закон.
Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително
мястото на ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, като
според действащата към релевантния момент редакция на посочената законова
разпоредба, то е задължително когато: 1) при произшествието има убит или ранен
човек; 2) произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3)
в произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар
или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за
движението; 5) има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на
алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно
превозно средство; 6) произшествието е с участието на пътно превозно средство
на ... или на ..., както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили,
преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в
този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната;
7) между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него; 8) произшествието е с един участник и
3
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход
поради причинените му от произшествието вреди.
Посочените хипотези са изчерпателно изброени в закона- чл. 125 ЗДвП,
като настоящият състав приема, че процесният случай не попада в нито една от
тях, съобразно наличните данни и доказателствен материал по делото. Макар в
ИМ да се твърди, то недоказано остана по делото, да е имало разногласие между
ответника и собственика на увредения автомобил относно обстоятелствата по
настъпването на инцидента. Ищецът счита, че напускането на
пътнотранспортното произшествие и несъставянето на двустранен протокол
между участниците в ПТП, при наличие на причинени имуществени вреди, следва
да се приравни на разногласие съгласно чл. 125, т. 7 ЗДвП.
Действително, по делото не е бил съставен Протокол за ПТП от ответника и
от собственика на увредения автомобил относно причините и условията по
настъпване на ПТП, като не е спорно по делото и това, че ответникът е напуснал
местопроизшествието.Макар мястото на ПТП да е посетено от органите за
контрол на движение по пътищата, напускането му от водача, когато не е налице
някоя от хипотезите на чл. 125 ЗДвП, какъвто е процесният случай, няма да
доведе до възникването на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ на
виновния водач, защото тяхното посещение на местопроизшествието не е било
задължително по закон. Напусналият местопроизшествието водач е възможно да е
осъществил неправомерно поведение, което да подлежи на санкциониране по
административен ред /какъвто е настоящия случай/, но последното, не е
достатъчно, за да породи в полза на застрахователя по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" право на регрес срещу виновния водач,
напуснал местопроизшествието, защото регресното вземане възниква само при
наличието на предвидените в чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ предпоставки, а не при всички
случаи на напускане на мястото на ПТП.
Поради това съдът приема, че не е налице една от кумулативно
предвидените предпоставки за уважаване на иска по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ – че
посещаването на мястото на ПТП от органите за контрол е било задължително по
закон, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
само на това основание, без да се обсъждат останалите доводи за неоснователност
на претенцията, поддържани от процесуалния представител на ответника.
При този изход на делото, разноски на ищеца не се дължат.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК ..., гр. ..., бул.... N ..., Й. С. К. ЕГН: ...,
от гр. ..., бул. ..., иск по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ – за осъждане на ответника да
заплати на ищцовото дружество сумата 1611.45 лева - изплатеното
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни по щета № ..., ведно със
законната лихва върху главницата от 06.12.2022 г. до окончателното й изплащане,
както искането за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5