МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 291/2016
Г.
Подсъдимият А.А.М. е предаден на съд с
обвинителен акт от Шуменската окръжна прокуратура за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198,
ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК, за това, че на 01.02.2016 г. от
11,19 ч. до 11,40 ч. в гр. Шумен на ул. „Петър Парчевич”, в участъка й между кръстовището
й с ул. „В. Априлов” и кръстовището й с ул. „Св. Св. Кирил и Методий” отнел
чужди движими вещи: 1 бр. портмоне от изкуствена кожа, кафяво на цвят на
стойност 26,00 лева, и намиращите се в него – пари на обща стойност 200,00
/двеста/ лева, всичко на обща стойност 226,00 лева, както и 1 бр. лична карта,
и карта за намаление по БДЖ, от владението на пострадалата М.Н.М., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът на вещите
представлява опА.рецидив.
В съдебно заседание, насрочено
служебно от съда за предварително изслушване на страните, подсъдимият и
неговият защитник заявиха, че желаят делото да протече по реда на съкратено
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласи да
не се събират доказателства за тези факти. Съдът разясни правата му и го
уведоми, че доказателствата от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата. Тъй като
самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства съдът постанови определение, с което обяви, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът поддържа изцяло изложеното
в обвинителния акт, както в неговата обстоятелствена част, така и в
диспозитивната относно правната квалификация на обвинението. Предлага
подсъдимият да бъде признат за виновен по това обвинение и да му бъде наложено
наказание над средния размер, предвиден в закона, а именно – 12 години лишаване
от свобода, което след редукцията по чл. 58а от НК да бъде в размер на 8 години
лишаване от свобода ефективно изтърпяване в затворническо заведение от закрит
тип. Счита, че това е максимумът на снизхождението, което съдът следва да
прояви към този подсъдим и че всяко по-малко наказание би било неоснователно
малко.
Служебният защитник на подсъдимия не
оспорва фактическата обстановка и правната квалификация, но възразява срещу
пледоарията на прокурора относно твърдението му, че подсъдимият имал
предварителен план за извършване на престъплението, както и твърдението му, че
при извършване на деянието е участвало и друго лице. Намира, че за поправяне и
превъзпитаване на подзащитния й не е необходимо той да изтърпи толкова дълъг
срок на наказание лишаване от свобода и че и една присъда, определена към
минимума на предвиденото в закона наказание, също би оказала своето превантивно
въздействие по отношение на М..
Подсъдимият в защитната си реч
заявява, че е съглА.с казаното от своя защитник. Декларира съжалението си за
извършеното престъпление. Заявява, че е помогнал на пострадалата, обаче е и
сгрешил. В последната си дума моли съда за по-леко наказание.
Като граждански ищец по делото съдът
конституира пострадалата М.Н.М. по предявения от нея граждански иск за
причинени имуществени вреди в размер на 250 лева, от които 200 лева, отнети от
подсъдимия, и 50 лева – транспортни разходи, направени от нея за явяване пред
разследващите органи и съда. Поддържа иска си в пълния му размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.
3 от НПК, позовавайки се на направеното самопризнание и всички доказателства,
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, съдът прие за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Счете за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият А. А.М. ***, няма
образование и професия – неграмотен е, не е семеен. Бил осъждан многократно за
кражби и грабежи. С последната присъда от 2012 г. за грабеж, извършен през 2011 г. при
условията на опА. рецидив, му е наложено
наказание от 4 години лишаване от свобода, което изтърпял на 18.12.2015 г. След
освобождаването от затвора подсъдимият
пребивавал в с. ****, общ. Нови пазар, където живеела майка му, или в гр.
Шумен, при баба си – майка на неговия баща. Обикалял из града, за да си търси
работа. При една от разходките си срещнал св. С.Д. – полицай, с когото се
познавал, защото той работел по разкриването на предишни негови престъпления.
Подсъдимият разказал на свидетеля, че е освободен от затвора, гостува на баба
си и си търси работа и му дал номера на мобилния си телефон.
На 01.02.2016 г. преди обед
подсъдимият се намирал в района на поликлиниката в гр. Шумен. Видял възрастна
жена – пострадалата М.Н.М.,***, прилошало й и паднала на тротоара, при което
ударила главата си и от носа й потекла кръв. Подсъдимият и други минувачи й се
притекли на помощ, помогнали й да се изправи и й дали стол, за да седне.
Гражданин се обадил по мобилния си телефон и скоро на мястото пристигнала
линейка, за да я откара до болницата. Подсъдимият помогнал на жената да се качи
в линейката и останал с нея като придружител. В болницата я съпровождал до
рентгена и до кабинетите, за да й извършат необходимите прегледи. Купил мокри
кърпички и й ги предоставил, за да избърше кръвта от лицето, чантата и дрехите
си. При престоя си в болницата двамата разговаряли, пострадалата обяснила защо
е в града. Поинтересувала се с какво се занимава подсъдимия и той обяснил, че
извършва строително-ремонтни дейности. М. заявила, че има нужда от ремонти в
дома си и за да може да се свърже с него подсъдимият написал на листче номера
на мобилния си телефон и име „A.” и й го дал. Пострадалата се почувствала
по-добре и казала на подсъдимия, че ще се върне в поликлиниката, защото в 11,30
ч. има час за преглед при кардиолог. Той предложил да я придружи дотам, защото
има работа в намиращата се в близост банка. Двамата тръгнали по улицата покрай
болницата и жената решила да плати на момчето мокрите кърпички, които й купил,
и да му даде 5 лева за това, че си е изгубил времето с нея. Извадила портмонето
от дамската си чанта и го отворила, за да извади парите. Подсъдимият видял, че
в него има много банкноти, пресегнал се и го издърпал от ръцете й. Веднага
побягнал към центъра на града. Извадил от портмонето намиращите се в него
банкноти – една от 100 лева и няколко от по 10 и 20 лева, на обща стойност 200
лева, а него и намиращите се вътре документи на пострадалата – лична карта,
карта за пътуване с намаление по БДЖ, карта Била и рецепти, укрил в недостроена
сграда. В района на автогарата подсъдимият си закупил нови маратонки и
хранителни продукти, които занесъл в дома на майка си в с. ****. Похарчил
всичките пари за пътуване с такси и закупуване на алкохол.
Пострадалата М., за която действията
на подсъдимия били изненадващи, се изплашила и притеснила. След като се съвзела,
отишла в РУ на МВР – Шумен и подробно разказала на дежурните за случилото се с
нея. Полицейските служители – св. С.Д. и Й.А. от сектор „Криминална полиция”,
сравнили номера на мобилния телефон от листчето, което пострадалата им предала,
и номера, който подсъдимият съобщил на св. Д. при срещата им, и установили
тяхната идентичност. Веднага започнали издирването на А. М., но не го намерили
в дома на баба му. Обадили се на колегите си от гр. Нови пазар, които отишли в
дома на майка му в с. **** и изчакали завръщането на подсъдимия, който по това
време пътувал с такси със свой сродник до с. Изгрев. При завръщането си, още
щом видял полицаите, подсъдимият заявил, че знае защо са там и че сигурно са им
се обадили от Шумен. Малко по-късно пристигнали и св. Д. и А. и дежурният ст.
разследващ полицай –Т.Т., на когото вече било възложено започналото с разпита
на тъжителката ДП. По време на пътуването до гр. Шумен подсъдимият им разказал,
че първоначално помогнал на жената и й оказал помощ, придружавайки я до болницата,
но впоследствие като видял, че в портмонето й има доста пари, решил да го
грабне и да избяга. Обяснил им, че скрил портмонето и при пристигането в града
завел полицаите на мястото и показал укритите вещи. Бил извършен оглед на
местопроизшествие и вещите били иззети като веществено доказателство по делото.
На 02.02.2016 г. в хода на разследването било извършено и разпознаване на лица,
при което св. М. разпознала подсъдимия без колебание, заявявайки, че това е
мъжът, който я съпроводил до болницата и отнел от ръцете й портмонето и
наличните в него 200 лева и документи.
Горната фактическа обстановка е
безспорно установена от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства – разпити на свидетели Д., Р., Г., Ц., А., А., М., А., Щ., М., от
изготвените по делото видео-техническа и лицево-идентификационна, оценителна,
дактилоскопна експертизи, огледните протоколи, веществените доказателства и
всички останали документи по делото.
Съдът намира, че с описаното деяние
подсъдимият М. осъществил състава на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във
вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК. Доказателствата по
делото дават основание да се приеме, че са налице всички признаци на престъплението
грабеж, тъй като отнемането на портмонето е станало със сила. Деянието е
осъществено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК,
защото подсъдимият е осъждан многократно на лишаване от свобода за различни
престъпления от общ характер, като изпълнението на наказанието не е отложено по
реда на чл. 66 от НК и от изтърпяване на последната присъда не е изтекъл срок
по-дълъг от 5 години. Подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съдът не споделя
становището на прокурора, че подсъдимият е планирал предварително
престъплението, подбрал си е жертвата и действал в преценения от него
най-удобен момент за реализация на плановете си. В конкретния случай такива
доказателства по делото няма. Подсъдимият е взел решение да извърши грабежа в
момента, в който видял, че пострадалата
разполага с пари. Действал е с внезапно възникнал пряк умисъл. Подсъдимият дал
на пострадалата номера на мобилния си телефон и написал името си, което
означава, че той не е имал предварителен план да отнеме нейни вещи. М. призна
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в нея
няма твърдения, за предварителен замисъл или такива за участие и на друго лице
в извършване на престъплението.
При определяне на наказанието съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства признанията на подсъдимия, съдействието
му в хода на разследване, демонстрираното разкаяние. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете лошите характеристични данни за
подсъдимия, множеството осъждания, като от последните четири три са за грабеж и
едно за кражба, всички извършени при условията на опА. рецидив. Ето защо
определи наказание лишаване от свобода при баланс на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства малко под средния размер, предвиден в закона, а
именно – наказание 9 години лишаване от свобода. Редуцира така определеното
наказание с 1/3, съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК, и наложи наказание в
размер на 6 години лишаване от свобода, които подсъдимият следва да изтърпи при
първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Съдът счете,
че това наказание ще отнеме възможността на подсъдимия да върши други
престъпления, но ще даде и възможност да се поправи и превъзпита. Подсъдимият
изтърпял по последната си присъда наказание от 4 години лишаване от свобода, но
то явно било недостатъчно, за да преосмисли поведението си и да престане да
върши престъпления, настоящото деяние е извършено малко повече от месец, след
излизането му от затвора.
Съдът счете за неоснователна претенцията на
гражданската ищца М. за заплащане на направените от нея пътни разноски, тъй
като от нейна страна не бяха представени никакви доказателства, установяващи
извършването им и техния размер. Съдът намери за основателен и доказан иска за
причинените й от деянието имуществени вреди в размер на 200 лева, тъй като
видно от доказателствата по делото портмонето и намиращите се в него документи
са й били върнати в хода на досъдебното производство. Осъди подсъдимия да й
заплати тази сума, ведно със законната лихва от 01.02.2016 г. до окончателното
изплащане.
На подсъдимия бяха възложени направените в хода на
досъдебното производство разноски, които следва да бъдат заплатени по сметка на
ОД на МВР – Шумен.
Съдът постанови веществените доказателства да останат
приложени към делото.
В този смисъл, съдът постанови присъдата си.
Съдия: