Р Е Ш Е Н
И Е
№….
гр. София,24,06,2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на двадесет
и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: М. АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря
Красимира Г., като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова, гр. дело № 3303 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от С.А.К. срещу Р.П.Г., П.Й.К., А.Р. П.– С., Н.Р.В.,
Р.Д.П., Т.Г.П., Д.Г.Д., М.М.С., Б.С.К. и В.А.К. иск,
с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС, вр. чл.
68, ал. 1 от ЗС, за признаване на установено спрямо ответниците, че ищецът
е собственик на недвижим имот, представляващ Апартамент № 3, на втори етаж,
находящ се в гр. София, бул. „********/предишен адрес“ бул. „********/, състоящ
се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, с площ от 80 кв.м., при
съседи: Н. *** /стар бул. „Климент Готвалд“/ отдолу: М.И.С.,
отгоре: Л.Й.и С.С., заедно с избено помещение с площ
от 7,30кв.м., при съседи: избено помещение на А.Н., избено помещение на Н. ***/80
ид.ч. от специалните общи помещения и инсталации и
8/100 ид.ч. от общите части на сградата и от мястото
с площ 243,30 кв.м., представляващо УПИ I-A 17, кв. 560 по плана на гр. София,
местност ГГЦ - зона Г-12, одобрен със заповед № РД-50-09-317/09.10.1990г.,
предишен парцел - I, кв. 560, м. „Центъра“, по плана на гр. София, при съседи:
бул. „Климент Готвалд“ (настоящо наименование бул. „Евлоги Георгиев“), ул.
„Шипка“, П. З.и Н. Ст. Б., изнесено като имот с идентификатор
68134.407.224.1.3, брой нива на обекта 1, прилежащи части: зим.пом., таван. пом., 8/100 ид.ч. от общ.ч. на сградата, при съседи имоти с
идентификатори 68134.407.224.1.4, под обекта имот: 68134.407.224.1.1 и над обекта: 68134.407.224.1.5.
Релевират се доводи, че ищецът живее в процесния недвижим имот от 1980
г. заедно с родителите си. От началото на 1995г. те се преместили да живеят в
гр. Перник. От този момент ищецът установил владение върху имота, поради незаинтересованост
на родителите му и влошени отношения с тях, с намерението да го придобие.
Посочва се, че ищецът понасял всички разходи за подобрения, поддръжка и участие
в етажната собственост, като е заплащал местните данъци и такси. В апартамента,
от момента на сключването на гражданския им брак през 2005г. живеела и
съпругата му, както и роденото от брака дете. Адресът на апартамента бил
посочен от него и съпругата му при първоначалния избор на семеен лекар. На този
съдебен адрес ищецът бил призоваван и по други съдебни дела. Излагат се
съображения, че установил по отношение на имота да се води делбено
дело между неговия баща ѝ ответниците по настоящето дело. Имотът бил
изнесен на публична продан по и.д. № 340/2017 г. на ЧСИ М.Б.. Навеждат се доводи,
че водено между трети лица дело не може засегне неговите права, възникнали по
силата на оригинерен придобивен способ – десетгодишно
непрекъснато владение.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена.
Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от П.Й.К., в който са изложени доводи за неоснователност на предявените
искове. Твърди, че доколкото ищецът е живял в апартамента в качеството си на
син на А.К., той имал качеството на държател на апартамента, като не е имал
съзнание, че упражнява фактическата власт върху него като свой. Поддържа, че от
самите твърдения на ищеца е видно, че неговият баща се е противопоставил на
владението на сина си. В случая била неприложима презумпцията на чл. 69 от ЗС,
доколкото тя касае начална липса на основание за владение на имота, докато в
конкретния случай, ищецът бил първоначално негов държател. Навеждат се доводи,
че бащата на ищеца предявил иск за установяване на собствеността му върху имота
на основание завещателно разпореждане в рамките на производство по делба по гр.д. №
2431/1991 г. на VI-ти Районен съд, 8 с-в, който бил отхвърлен, а завещанието
било признато за нищожно. В тази връзка се излагат съображения, че доколкото
предишният владелец – бащата на ищеца А.К., предявил права върху имота, се
изключвала възможността ищецът да обективира пред него промяна на намерението,
с което ползва имота. Твърди, че докато е траело производството по гр.д. №
2431/1991 г., завършило през 2012 г., на основание чл. 115, ал. 1 б. „ж“ от ЗЗД
вр. чл. 84 от ЗС, придобивна давност въобще не е текла.
Подаден е отговор и от името на ответницата Д.Г.Д., в който се твърди ищецът
да е държател на процесния апартамент, а не негов владелец. В случая сочи да е неприложима
презумпцията на чл. 69 от ЗС, доколкото
касае начална липса на основание
за владение на имота, докато в конкретния случай, ищецът бил първоначално негов
държател, в качеството си на член на домакинството на А.К.. Липсва промяна на
намерението в упражняването на фактическата власт върху имота, което не е
демонстрирано пред собственика на имота. В тази връзка се излагат съображения,
че доколкото предишният владелец – бащата на ищеца А.К., предявил права върху
имота, се изключвала възможността ищецът да обективира пред него промяна на
намерението, с което го ползва. Поддържа, че владението не е постоянно и
непрекъснато, доколкото апартаментът не е състояние годно за постоянно обитаване.
Не е достатъчно владелецът да извършва еднократни въздействия върху вещта –
инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни епизодични действия
през отдалечени във времето периоди. Владението не било и явно, като
действителните собственици на имота нямало как да знаят, че имотът се владее от
ищеца. Ищецът не бил извършвал никакви действия, с които да демонстрира
намерението си да свои с имота. Не се оспорва процесния имот да е бил предмет
на делбено производство по гр.д. № 2431/1991 г. на
V-ти Районен съд, 8 с-в. Ищецът бил наясно за това дело и придружавал баща си
при срещи с другите страни по него. Твърди, че докато е траело производството
по гр.д. № 2431/1991 г., завършило през 2012 г., на основание чл. 115, ал. 1 б.
„ж“ от ЗЗД вр. чл. 84 от ЗС, придобивна давност въобще не е текла, евентуално следва
да се счете, че тя била прекъсната веднъж през 2012 г., с образуването на и.д.
№ 662/2012 г. на ЧСИ Р.М.и втори път през 2017 г. с образуването на и.д. №
340/2017 г. на ЧСИ М.Б..
Идентични по съдържание доводи са изложени в отговора на ответницата Т.Г.П.,
както и в този на ответниците А.Р.П., Н.Р.В. и Р.Д.П.
и Р.П.Г..
Ответницата М.М.С.
не е подала отговор на исковата молба.
Отговор не е подаден и от ответниците
Б.С.К. и В.А.К.. В съдебно заседание проведено на 03,12,2018год. е изложено
становище за признание на иска.
При така изложеното
след като обсъди доказателствата по делото и на
осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Представено е удостоверение за
постоянен адрес, изх. № РОБ17-УГ01-1298 от 13,03,2017г. на Столична община,
р-н. Оборище /л. 5/, видно от което, на 23,11,2007год., ищецът С.А.К. е заявил за
постоянен адрес този на процесния недвижим имот, а именно гр. София, бул. „****.
Видно от удостоверение за постоянен адрес, изх. №
РОБ17-УГ01-1298 от 13,03,2017 г. на Столична община, р-н. Оборище /л. 6/, на
същата дата този адрес е заявен и от лицето Д.П.П.-К.-съпруга
на ищеца.
Не е спорно между страните, че С.Й.К.е
била собственик на процесния недвижим имот на основание договор за продажба,
обективиран в нотариален акт № 97, том XIX, дело № 3417/1972 год.
Представено е саморъчно завещание /л. 14/, по
силата на което С.Й.К.е завещала на А.М.К., всички нейни движими и недвижими
вещи, оставени след смъртта ѝ.
Не е спорно процесния имот да е бил предмет на
съдебна делба. С решение от 25,09,2006год. по гр.д. № 4909/2003 год. по описа
на СГС, IV Г
с-в. /л. 91/ е отменено решение от 15,10,2001год. по гр.д. № 2431/1991год. по
описа на СРС и е допусната делба на процесния недвижим имот между съделителите Р.П.Г., П.Й.К., В.Г.П., Т.Г.П., Д.Г.Д., В.Й.Р., М.Г.К., Р.К.М.,
М.М.С. и А.М.К. при посочени в решението квоти като е
потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявен от А. М.К. иск
с пр.осн.чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ за признаване за
установено, че А.К. е собственик на
имота на основание саморъчно завещание от С.Й.К..
С окончателно решение от
23,06,2008год. по гр.д. № 990/2007год. по описа на ВКС /л. 95/ решението на СГС
е оставено в сила.
Представена е справка от СВ-гр.
София /л. 270/ за налични помощни вписвания по партидата на процесния недвижим
имот.
Представени са документи във
връзка с участието на А.М.К. по гр.д. № 2431/1991 г. по описа на СРС /л. 279 и
сл./
Представен е изпълнителен лист по гр.д. № 2431/1991
год. по описа на СРС /л. 16/, с който, на основание чл. 288, ал. 1 от ГПК
/отм./ имотът е изнесен на публична продан. С обявление по и.д. № 340/2017 год.
по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ /л. 15/ е обявена публичната продан на
имота.
Не е спорно въз основа на влязло в сила
постановление за възлагане по изпълнителното дело процесния недвижим имот да е
възложен на А.У.У., което е вписано на
27,03,2018год., с извършена поправка на 22,05,2018год.
Видно от представено по делото
удостоверение от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД
/л. 301/, партидата за имота е с титуляр А.У.У..
От справка изх.№Г-28717/07,01,2019год.
на Т.С.ЕАД е видно, че за периода от
месец май 1994год. до м.11,2000год. титуляр на партидата за имота е П. А.Т.. В
периода от м.12,2000год. до м.03,2018год.-А.М.К., а считано от 30,03,2018год.-А. У.У..
От справка
изх.№ЗИ-1098/02,01,2019год. на „С.В.“ЕАД е видно партидата за имота да е
открита през 1996год. с титуляр С.К., Считано от 2002год. титуляр е А.М.К., а
от 19,04,2018год. -А.У..
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св. Г.С.Д.- живеещ в съседство на процесния имот. Посочва, че ищецът
е живял в процесния имот повече от 30 години. В имота живели и родителите на
ищеца, както и баба му и дядо му, като след смъртта на последните, родителите
му са се преместили да живеят в гр. Перник. Ищецът живял на адреса до 2017г.,
след което в имота се нанесло непознато за свидетеля лице. Сочи да има преки
наблюдения като домоуправител на входа от 2000год. Ищецът е заплащал редовно входните
такси и е извършвал ремонтни дейности в общите части – поправяне на покрив и
ограда и др. Ищецът живеел сам в апартамента от 1999год., а от 2000год. със
семейството си. Сочи да няма данни имотът да е бил обитаван от други лица.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св. П.Д. Ц.– вуйчо на ищеца, чиито показания съдът цени по реда на
чл.172 от ГПК. Посочва, че ищецът живеел в процесния недвижим имот от 1985год.
заедно с брат си и родителите си, както и баба му и съпругът ѝ. Считано
от 1999год. живее в имота заедно със съпругата си. През 1999 год. имотът е бил
посетен от непознати за свидетеля лица, които изисквали от ищеца ключ от имота,
впоследствие станал скандал. Ищецът правил частични ремонти в имота, плащал е
данъци. Имал намерение да продава имота, но баща му не се съгласил. Свидетелят
му дал пари в заем за да заплати дължими за имота данъци. Данъците били внасяни
на името на бащата на ищеца.
В открито съдебно заседание от 03,12,2018 год., ищецът
заявява да е знаел за водено от баща му съдебно дело, но не е знаел с какъв
предмет е същото.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта на иска:
Възражението на ответниците за недопустимост на исковата претенция съдът намира да е
неоснователно. Воденото делбено производство е непротивопоставимо спрямо ищеца, тъй като видно от влязло в
сила решение от 25,09,2006год. по гр.д. № 4909/2003 год. по описа на СГС, IV Г с-в., с което е допусната делба на
процесния недвижим имот като съделител е участвал бащата на ищеца - А.М.К.. Ищецът не излага
твърдения да черпи права от правоприемство от неговия
наследодател, нито е взел участие в делбения процес. По този начин, основанието
на исковете и страните по делото не са обхванати от субективните и обективни
предели на силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 4909/2003 год. по описа на СГС, IV Г с-в. и исковата претенция е процесуално допустима.
По
основателността на иска:
Релевантните факти обуславящи основателност на
исковата претенция по установителния иск за собственост, на основание давностно владение, са упражняване на фактическа власт
върху имота за релевантния период от време и намерение за своене.
Необходимо е владението да е било непрекъснато - чл. 79 от ЗС и да е продължило
повече от 10 години. Според презумпцията
на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже,
че я държи за другиго. Презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията
между съсобствениците е приложима, но следва
да се счита
оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение.
В случаите, при
които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху чуждата идеална
част на основание,
изключващо владението на останалите, намерението му за своене се
предполага. Тогава е достатъчно
да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот
в сроковете по чл.79 ЗС.
Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената
си идеална част, но да
държи вещта като обща, то
той е държател на идеалните части
на останалите съсобственици и презумпцията се счита за
оборена. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е бил
първоначално държател на процесния недвижим имот като низходящ на А.К., по
отношение на който е безспорно да е бил съсобственик на имота наред с
ответниците по делото, която съсобственост е възникнала на основание
наследствено правоприемство. В тази хипотеза владението е част от
имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от
наследниците по право, независимо че само един
от тях остава
в наследствения имот като ищецът посочва да е знаел
за воденото съдебно производство.
Съгласно константната е безпротиворечива практика на ВКС, презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение само когато по естеството си
фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на
установяването си, но не и при промяна държане във владение /interversio possessionis/. В
последния случай, след като веднъж фактическата власт върху имота е установена
като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното
отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване
на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и
превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна
давност. За да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за
себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването
владението да не е установено по скрит начин. Тази промяна в намерението следва
да е открито демонстрирана спрямо собственика. В посочения смисъл - Решение №
12 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г., Г. К., І Г. О. на ВКС; Решение №
41 от 26.02.2016 Г. по гр. д. № 4951/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС; Решение №
291 от 09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, Решение №
270 от 20.05.2010 г. по гр. д. № 1162/2009 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС и др.
Манифестирането на намерението за
своене следва да се извърши посредством действия, които по открит и недвусмислен начин да показват отричане владението на останалите
съсобственици, с което да се установи, че съсобственикът е престанал да държи идеалните части от вещта
за другите съсобственици и е започнал да ги държи
за себе си
с намерение да ги свои. Тези действия е необходимо да са доведени до знанието на
останалите съсобственици, чрез действия с които те са
запознати и отблъскващи владението им. В този смисъл и разясненията
дадени с Тълкувателно решение №1/2012год. на ОСГК на ВКС. Предвид горните
мотиви, въпреки че по делото се установяват действия, които биха могли да
демонстрират намерение за владение – извършване на ремонтни дейности, заплащане
на разноски във връзка с имота, регистриране на постоянен адрес, те не са от
естество да манифестират намерението на ищеца да свои имота, доведено до
знанието на останалите съсобственици, поради което не се установява промяна от
държането във владение при упражняване на фактическата власт по отношение на
процесния недвижим имот.
Предвид гореизложеното, по делото не се установява започнало
владение от страна на ищеца върху процесния недвижим имот. Ето защо искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В този смисъл и съобразно чл.237,
ал.3, т.1 от ГПК следва да бъде ценено и признанието на иска от Б.К. и В.К..
По
разноските:
Предвид изхода от спора на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК на ищеца разноски не се дължат.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК
с оглед изхода от спора на ответниците А.Р. П.– С., Н.Р.В., Р.Д.П., Д.Г.Д., Т.Г.П., следва да
бъдат присъдени разноски, които съдът намира за доказани в размер на 2400,00лв. – адвокатско
възнаграждение. /Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК заявено от ищеца е
неоснователно. С оглед чл.7, ал.5 от НМРАВ дължимото минимално възнаграждение
за ответниците е 3000,00лв./.
С оглед изхода от спора на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК на ответника П.Й.К. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 900,00лв.
от общо 1580,00лв.-адв.възнаграждение. /Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК за разноски на ответника е основателно. За дължимото адв. възнаграждение
съдът съобрази фактическата и правна сложност на делото, вида извършени
процесуални действия, брой съдебни заседания и минимално възнаграждение съобразно
чл.7, ал.5, вр.чл.7, ал.2 от НМРАВ, като за ответника
К. съобразно притежаваните ид.части от собствеността възнаграждението е 898,82лв./
Мотивиран от гореизложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявен от С.А.К., ЕГН **********,***,
кантора 262 срещу П.Й.К., ЕГН **********, съдебен адрес ***, бизнес център, ет.
1, оф. 4, А.Р. П.– С., ЕГН **********, Н.Р.В., ЕГН **********, Р.Д.П.,
ЕГН **********, Д.Г.Д., ЕГН **********, Т.Г.П., ЕГН **********, всички със
съдебен адрес: *** – адв. М., Р.П.Г., ЕГН **********,
съдебен адрес *** – адв. Г., Б.С.К., ЕГН **********, адрес: *** и В.А.К.,
ЕГН **********, адрес: ***. 124, ал.1 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗС, вр. чл. 68, ал. 1 от ЗС, за признаване
за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на следния
недвижим имот:
Апартамент № 3, на втори етаж, находящ се в гр. София, бул.
„********/предишен адрес“ бул. „********/, състоящ се от две стаи, хол, кухня и
сервизни помещения, с площ от 80 кв.м., при съседи: Н. *** /стар бул. „Климент Готвалд“/ отдолу: М.И.С., отгоре: Л.Й.и С.С., заедно с избено
помещение с площ от 7,30кв.м., при съседи: избено помещение на А.Н., избено
помещение на Н. ***/80 ид.ч. от специалните общи помещения и инсталации и
8/100 ид.ч. от общите части на сградата и от мястото
с площ 243,30 кв.м., представляващо УПИ I-A 17, кв. 560 по плана на гр. София,
местност ГГЦ - зона Г-12, одобрен със заповед № РД-50-09-317/09.10.1990г.,
предишен парцел - I, кв. 560, м. „Центъра“, по плана на гр. София, при съседи:
бул. „Климент Готвалд“ (настоящо наименование бул. „Евлоги Георгиев“), ул.
„Шипка“, П. З.и Н. Ст. Б., изнесено като имот с идентификатор
68134.407.224.1.3, брой нива на обекта 1, прилежащи части: зим.пом., таван. пом., 8/100 ид.ч. от общ.ч. на сградата, при съседи имоти с
идентификатори 68134.407.224.1.4, под обекта имот: 68134.407.224.1.1 и над обекта: 68134.407.224.1.5., на основание
придобивна давност, за периода от 1995 до датата на исковата молба
16,03,2017год. като
неоснователен.
ОСЪЖДА
С.А.К., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. З. да заплати на П.Й.К., ЕГН **********, съдебен адрес
***, бизнес център, ет. 1, оф. 4 на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 900,00лв.- разноски.
ОСЪЖДА
С.А.К., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. З. да заплати на А.Р. П.– С., ЕГН **********, Н.Р.В., ЕГН **********, Р.Д.П.,
ЕГН **********, Д.Г.Д., ЕГН **********, Т.Г.П., ЕГН **********, всички със
съдебен адрес: *** – адв. М., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сума в размер на 2400,00лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: