№ 2755
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110133364 по описа за 2024 година
Предявени са от „ТС” ЕАД, ЕИК ......, седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Я № 23Б, представлявано от АА – изпълнителен директор, срещу П. Н. К. с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, УЛХП 15, вх.А, ет.4, ап.15, действаща чрез процесуален
представител адвокат П. С. М., със съдебен адрес: гр. София, бул. Витоша № 1-А, ет. 2,
кантора 210, иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр. с чл.150 от ЗЕ - за установяване в отношенията между страните на основание чл. 422 от
ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът дължи на
ищеца сумите 805,05 лева (осемстотин и пет лева и 05 стотинки), представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.02.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 103,93 лева (сто и три лева и 93 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2022 г. до 13.02.2024 г., сумата от 54,23 лева (петдесет и четири лева и 23
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.02.2024 г.
до изплащане на вземането, сумата 10,25 лева (десет лева и 25 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 13.02.2024 г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр.София, ул.ХП №
15, вх. А, ет. 4, ап. 15, аб.№..... за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., включително.
Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му
топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
като изразява становище за частична недопустимост на исковата молба и изцяло
1
неоснователна. Твърди, че исковата молба е неоснователна относно претенцията за дялово
разпределение. Сочи, че между ответника и фирмата за дялово разпределение няма
сключени каквито и да било договори. Счита, че не са ангажирани доказателства как се
определя размера на дължимите суми и кога настъпва падежа. Навежда множество доводи за
недопустимост на исковата претенция в тази част. Оспорва иска и като неоснователен, като
прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли съда да отхвърли иска като
изцяло неоснователен.
Третото лице-помагач (ТЛП) „Далсия“ ООД, с предишно наименование „Бруната
България“ ООД не оспорва предявените искове. Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 23.02.2024 г. срещу ответника за
вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 10960/2024 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е
било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
като длъжникът е възразил по реда на чл. 414 от ГПК в законовия срок, поради което съдът е
дал указания на заявителя за възможността да установи вземането си по исков ред. Това
обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответницата е
собственик на процесния топлоснабдяем имот, придобит с Нотариален акт № 86 от
12.09.2005 г., като лицето е подало заявление-декларация до Директора на ТР „Земляне“ за
разкриване на партида съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„ТС“ АД, като същата е вписана в списъка на етажните собственици в сградата, където се
намира топлоснабдяемият имот с трите си имена, единен граждански номер и се е подписала
срещу данните си. Ответникът оспорва в отговора на исковата молба доказателствата,
касаещи облигационната му връзка с ищеца, но не е конкретизирал кои точни доказателства
оспорва, нито е оспорил подписа си под тях или върху тях, поради което съдът счита, че с
описаните документи се установява наличие на качеството потребител за ответника по реда
и при условията, уредени с Общите условия на ищцовото дружество и съгласно чл. 150 от
Закона за енергетиката.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Бруната
България“ ООД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на
апарнтаментните топломери и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите
в СЕС. В имота на ответника е монтиран апартаментен топломер и два водомера за топла
вода, отчитани през процесния период от ТЛП. В имота се ползва топла вода и е начислена
2
топлинна енергия за загряване на вода. През периода 01.05.2021 – 30.04.2022 г. е начислена
служебно разхода за подгряване на топла вода, поради неосигуряване на достъп от
потребител. Вещото лице установило, че за процесния период сумата за изразходвана
топлинна енергия за отопление е 625.41 лв., сума за подгряване на топла вода – 197.94 лв.,
или общата сума за доставената топлинна енергия в имота възлиза на 823.35 лв. за
процесния имот.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че към датата на проверката в счетоводството на ищеца сумата не
е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на 805.05 лв. за топлинна енергия,
както и главница за такса дялово разпределение – 54.23 лв. Съответно лихвите за периода
възлизат общо на 114.18 лв., а лихвата върху таксата за дялово разпределение в размер на
10.25 лв.
Констатациите на двете вещи лица се подкрепят и от писмените документи,
представени от третото лице-помагач, конституирано по делото. Ответникът оспорва двете
експертизи.
Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно
право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се явява клиент на топлинна
енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия
при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (НТ). Липсват данни ответникът да е подал възражение срещу приетите
Общи условия на ищцовото дружество за доставяне на топлинна енергия за битови клиенти,
поради което лицето е приело същите и е задължено да заплаща суми за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация. В действителност, част от главницата за доставената
топлинна енергия в имота е начислена служебно и на база, като този начин на изчисление на
дължимите суми се е наложил след неосигуряване на достъп за отчет на индивидуалния
уред за отчитане на топлинната енергия, доставяна в имота, което се установява от
документите, депозирани от третото лице-помагач, които не са оспорени от страните. Като
не е осигурил достъп до имота си за отчет на уредите в него, ответникът сам се е поставил в
това положение, поради което начисленото по посочения от наредбата методи следва да се
приеме за реално потребеното. Никой не може да черпи права от собственото си неизправно
поведение в конкретния случай по договор за доставка на топлинна енергия. Служебното
начисляване на суми за топлинна енергия, доставяна в имота на ответника е извършено,
съгласно нормативната уредба, действаща към процесния период. Ответникът не е оспорил
начислените му суми при извършване на годишните отчети от третото лице-помагач.
Ответникът в отговора на исковата молба е оспорил вземането, поради частичната
отмяна на Наредба № Е–РД–04–1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на министъра на
енергетиката съдът счита за неоснователно. С Решение от 03.07.2023 г. на тричленен състав
на ВАС по административно дело № 746 от 2021 г. са отменени разпоредби от Наредбата за
топлоснабдяването и отчитането на топлинната енергия в сгради етажна собственост, като
3
решението е потвърдено от петчленен състав с решение по касационно адм. дело № 84 от
2024 г., образувано по жалба на министъра на енергетиката. Отменените текстове са т. 6.1.1
от Методиката - Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е–РД–04–1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването на министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от Преходните и
Заключителните разпоредби на Наредба № Е–РД–04–1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването
на министъра на енергетиката. Съгласно отменения § 2 „Пломбираните отоплителни тела,
на които не са монтирани средства за дялово разпределение, се приравняват на отоплителни
тела без уреди“. Съгласно отменения § 3 от Преходните и Заключителните разпоредби на
наредбата „За отчетен период 2019/2020 г. определянето на прогнозните количества
топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване на имотите на клиентите
и изготвянето на изравнителните сметки се извършват по правилата на тази наредба.“
Решението е постановено след процесния период и е потвърдено с решение на петчленен
състав на ВАС през 2025 г., поради което същото подлежи на прилагане от датата му на
влизане в сила, тъй като няма допуснато предварително изпълнение на същото. Ето защо,
съдът приема, че това оспорване е неоснователно.
Съдът приема за обосновани заключенията на двете вещи лица, същите са изготвени
въз основа на доказателствения материал по делото и съответстват на неоспорените
документи, представени от ТЛП. Въз основа на комплексния материал, събран по делото,
съдът приема за доказани исковите претенции по основание и размер.
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като
потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец
в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).
Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за
месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са
ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху двете главници е
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
Ответникът е навел възражение за погасяване по давност на част от вземанията,
поради което съдът извърши проверка дали същото е основателно. Предвид това, че
исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното
производство за същите вземания, проведено по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
10960/2024 г. по описа на СРС, 120 състав, поради което давността е спряла с подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК на 23.02.2024 г. С оглед характера на вземанията, които са
периодични, същите се погасяват с кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Следва да се има предвид и спирането на теченето на давностните срокове по време на
обявеното извънредно положение със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
В конкретния случай, съобразявайки горните обстоятелства, погасени по давност
биха били всички вземания с падеж преди месец октомври 2020 г. Тъй като исковият период
е за суми, дължими за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., същите се явяват непогасени по
давност.
При така установеното, съдът приема, че дължими са главница за доставена топлинна
енергия в имот в размер на 805.05 лв. за топлинна енергия, както и главница за такса дялово
4
разпределение – 54.23 лв. В тези размери следва да се уважи исковата молба за главници,
ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК - 23.02.2024 г. Следва да се отхвърлят изцяло претенциите за лихви, като
недоказани.
При този изход от спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в общ
размер на 75.00 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, както и в исковото в общ размер на 525.00 лв., в това число за държавна
такса, за депозити за вещи лица, като съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв. Общо
разноските на ищеца възлизат на 700.00 лв., като от тази сума му се следва съразмерно на
уважената част от иска срещу ответника сума в размер на 616.00 лв. за двете производства.
Ответникът е ангажирал доказателства за извършени разноски в двете производства,
като е заплатил адвокатски хонорар в заповедното производство в размер на 300 лв., а в
исковото в размер на 400 лв., като общите разноски възлизат на 700 лв. Съразмерно на
отхвърлената част от иска на ответника му се следва сумата от 84 лв. за заплатено от него
адвокатско възнаграждение в двете производства-
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните “ТС” ЕАД, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Я № 23Б, представлявано от АА и П. Н. К. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛХП 15, вх.А, ет.4, ап.15, действаща чрез
процесуален представител адвокат П. С. М., със съдебен адрес: гр. София, бул. Витоша № 1-
А, ет. 2, кантора 210, че ответникът П. Н. К. с ЕГН: ********** дължи на “ТС” ЕАД,
ЕИК ......, на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 805,05 лева (осемстотин и пет лева и 05 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.02.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 54,23 лева (петдесет и четири лева и 23 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 23.02.2024 г. до
изплащане на вземането, като отхвърля изцяло исковете за мораторна лихва за период от
15.09.2022 г. до 13.02.2024 г. в размер на 103,93 лева (сто и три лева и 93 стотинки), и за
мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение в размер на 10,25 лева
(десет лева и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до
13.02.2024 г., като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА П. Н. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛХП 15, вх.А, ет.4, ап.152,
да заплати на “ТС” ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Я
5
№ 23Б, представлявано от АА, сумата от 616.00 лв. (шестстотин и шестнадесет лева) за
разноски в исковото производство и заповедното производства, съразмерно на уважената
част от иска срещу ответницата и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “ТС” ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Я
№ 23Б, представлявано от АА да заплати на П. Н. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
УЛХП 15, вх.А, ет.4, ап.152, за направени разноски в исковото и заповедното производства
за адвокатски хонорари сумата в размер на 84.00 лв. (осемдесет и четири лева), съразмерно
на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Далсия“ ООД, с предишно
наименование „Бруната България“ ООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните и на третото лице–помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6