№ 411
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Анелия Ст. Янева
Яна Борисова
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20221100512065 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по подадена жалба от Гаранционен фонд срещу Постановление за
разноски от 08.09.2022 г. по изпълнително дело № 2384 по описа на ЧСИ М.П. за 2022
г., с което съдебният изпълнител е отказал намаляването на приетите по делото
разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 400,26 лв. на 200 лв., както и
пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
В жалбата се твърди, че след подаване на молбата за образуване не са
извършвани никакви принудителни действия за събиране на вземането, тъй като
задължението, което е предмет на изпълнителния лист, е платено в срока за
доброволно изпълнение. Твърди, че неправилно съдебният изпълнител е начислил
разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство не само за
образуване на дело, но и за процесуално представителство, защита и съдействие по
чл.10, т.2 от Наредбата, въпреки липсата на всякакви извършени действия от
процесуалния представител на взискателя, предвид осъщественото доброволно
плащане.
Моли да бъде отменено постановлението на ЧСИ, с което е отказал да намали
определения адвокатски хонорар на взискателя, както и да бъде изменено
постановлението, с което са определени разноските в изпълнителното производство,
като претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение да бъде намалено до
законоустановения минимум от 200 лв. за образуване на изпълнително дело. В
условията на евентуалност моли в случай, че съдът приеме, че на взискателя се дължат
разноски за водене на изпълнително производство, то същото да бъде намалено до
законоустановения минимум, съобразно правилата на чл.10,т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случай, че
1
съдът прецени, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран,
то моли да бъде изменена и дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Взискателят по изпълнителното дело е депозирал становище в предоставения му
срок. Излага доводи за неоснователност на жалбата, тъй като счита, че сключеният
договор за правна защита и съдействие се отнася не само до образуването на
изпълнителното дело, но и до неговото приключване, като длъжникът е имал
възможност да внесе сумата по банкова сметка на взискателя.
Съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви съобразно разпоредбата на
чл.436,ал.3 от ГПК, като е посочил, че счита жалбата за допустима, но неоснователна с
подробно изложени съображения в тази насока.
Съдът, като разгледа жалба, прецени доводите на страните, както и данните по
делото, намира от фактическа страна следното:
Производството по изпълнително дело № 2384 по описа на ЧСИ М.П. с рег.№
851 за 2022 г. е образувано по повод подадена от взискателя Я.В.С. молба чрез
процесуалния му представител адвокат К.М. срещу длъжника Гаранционен фонд.
Предмет на изпълнителното производство е вземане в размер на 2 436 лв. за
адвокатско възнаграждение за касационна инстанция на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.,
за което е издаден изпълнителен лист от 10.03.2022 г. от СГС, 21-и състав по гр.д.№
5571/2019 г.
Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложен Договор за
процесуално представителство, правна защита и съдействие с предмет завеждане и
водене на изпълнително дело и оказване на процесуално представителство за
принудително събиране на процесното вземане. Между страните е уговорена безплатна
правна помощ на основание чл.38,ал.1,т.3, пр.3 от Закона за адвокатурата.
С Постановление от 22.08.2022 г. съдебният изпълнител е приел за събиране в
изпълнителното производство сума в размер на 400,26 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение, както и сума в размер на 296,77 лв., представляваща такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
Видно от приложената разписка, поканата за доброволно изпълнение е връчена
на длъжника на 24.08.2022 г., като съгласно удостоверение от 23.12.2022 г. от ЧСИ
М.П., цялата сума, предмет на изпълнителния лист е платена от длъжника доброволно
по сметката на съдебния изпълнител още на следващия ден – 25.08.2022 г.
На 26.08.2022 г. длъжникът е входирал възражение, с което е поискал
адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано до сума в размер на 200 лв., както и
да бъде намалена таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
С Постановление от 08.09.2022 г. съдебният изпълнител е отказал да намали
приетото адвокатско възнаграждение, като е посочил, че същото е в минималните
размери по чл.10,т.1 и 2 вр.чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г.
Въз основа на приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
В чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 са определени минимални размери на
дължимите адвокатски възнаграждения в изпълнителното производство, като за
2
образуване на изпълнително производство е предвидено такова в размер на 200 лв., без
същото да се изчислява съобразно това какъв е размерът на вземането, както и за
процесуално представителство, защита и съдействие в хода на изпълнителното
производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания,
което се определя според материалния интерес /т.2/. Размерите на минималните
адвокатски възнаграждения изрично са разграничени в зависимост от процесуалното
поведение и необходимостта от участие на процесуалния представител в
изпълнителното производство. Така, ако след образуване на производството е
необходимо да бъдат извършвани справки, да се подават молби за предприемане на
принудителни действия с оглед събиране на вземането и др.действия, които налагат
участието на процесуалния представител, на същия му се следва възнаграждение по т.2
за защита и съдействие в хода на вече образувано производство. Ако процесуалният
представител не само е взел участие в хода на вече образувано производство, но
самият той е изготвил и подал молбата за образуване на изпълнително дело, то следва
да му се присъди възнаграждение не само по т.2, но и по т.1. В случай, че
процесуалният представител е изготвил и депозирал единствено молба, насочена към
образуване на производство, каквато е и настоящата хипотеза, не е оправдано същият
да получи възнаграждение освен по т.1, но и по т.2, доколкото положените
процесуални усилия са приключили до този първи етап от развитие на изпълнителното
дело и необходимостта участието му да продължи в по-нататъшния ход на
производството е отпаднала. Поради неосъществени процесуални действия от страна
на представителя на взискателя по настоящото дело след образуване на
изпълнителното дело предвид направеното от длъжника незабавно плащане в срока за
доброволно изпълнение и липсата на приложени изпълнителни способи от съдебния
изпълнител, то на същия не се следва адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от
Наредбата, доколкото посочените в т.2 дейности, услуги, обосноваващи заплащане на
възнаграждение, не са осъществени от него. Ето защо съдът намира, че приетото за
събиране в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение следва да бъде
намалено до размер от 200 лв. за образуване на производство по чл.10,т.1 от Наредба
№ 1 от 2004 г.
По отношение на пропорционалната такса по т.26, съдът намира следното:
Съгласно т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ,
таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под
"парично вземане" по смисъла на посочената норма следва да се разбира само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по
самото изпълнително дело, върху които, такса по т. 26 от Тарифата не следва да се
дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при
изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Съдът намира, че
неправилно съдебният изпълнител е изчислил дължимата такса по т.26, включвайки в
размера на вземането, подлежащо на изпълнение и послужило като основа за
определеното за плащане адвокатско възнаграждение в размер на 400, 26 лв.
Вземането, което е предмет на изпълнителното производство и което всъщност
представлява материалния интерес, върху който следва да се определи дължимата
3
такса, е 2 436 лв., като дължимата такса, изчислена съобразно т.26, б.“в“ от Наредбата /
интерес от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв./ е 214, 88
лв. Ето защо постановлението за разноски от 22.08.2022 г. в частта, в която е
определена пропорционалната такса по т.26 следва да бъде изменено, като същата бъде
намалена от сума в размер на 296,77 лв. до сума в размер от 214,88 лв.
По отношение на направеното искане за присъждане на разноски за настоящото
производство, съдът намира, че същото не следва да се уважава. По общо правило
отговорността за разноски е отговорност за неоснователно предизвикан правен спор и
се понася от страната, която с поведението си е станала причина за завеждане на
делото. В случая обаче се касае за производство по проверка на действията на ЧСИ, а
не за неоснователно предизвикан спор, поради което и насрещната по жалбата страна
не може да бъде отговорна за разноските в настоящото производство.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 08.09.2022 г. по изпълнително дело №
20228510402384 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с което съдебният
изпълнител е отказал да измени постановлението за приемане на разноски по
изпълнението от 22.08.2022 г., като намали присъденото адвокатско възнаграждение и
размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към
ЗЧСИ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановлението за приемане на разноски по изпълнението, като
намалява приетото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя от сума в размер на 400, 26 лв. /определено по чл.10,т.1 и т.2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ до сума в
размер на 200 лв., /дължимо на основание чл.10,т.1 от Наредба № 1/, както и намалява
пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ от сума в размер на 296,77 лв. до
сума в размер на 214,88 лв.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4