Р Е Ш Е Н И Е
№1390
гр.Пловдив, 23.07.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД – двадесет и шести наказателен състав в публично
заседание на трети юли, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при секретаря: ДАНИЕЛА
ДОЙЧЕВА
като разгледа АНД № 3210/2019г. по описа на ПРС, XXVI наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН и е второ по ред пред Районен съд
гр. Пловдив, доколкото с Решение № 1083 от 16.05.2019 г., постановено по КАНД №
841/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив е било ОБЕЗСИЛЕНО
Решение № 266 от 13.02.2019 г. постановено по АНД № 7772/2018 г. по описа на РС
гр. Пловдив и делото е било върнато за разглеждане от друг състав на районния
съд.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 992/2018 г. от 01.11.2018 г., издадено от ****Митница Пловдив с
което е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в
размер от 100 лева на ,,БУЛБОРГ‘‘ АД с ЕИК: ********* за извършено от него
нарушение по чл. 87, ал. 2 ЗАДС.
Дружеството жалбоподател,
чрез процесуалния представител адв. Т. обжалва процесното наказателно постановление.
Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което
иска неговата отмяна. Твърди, че в случая нарушителят не е следвало да подава
декларация, тъй като не упражнявало фактическа власт върху данъчния склад.
Въззиваемата страна редовна
уведомена, чрез процесуалния представител юрисконсулт С. оспорва подадената
жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на
обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за това лице, в
предвидения преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество се явява
неоснователна.
В конкретния случай дружеството жалбоподател е било
санкционирано за това, че след извършена на 19.04.2018 г. от служители на отдел
,,Акцизна дейност‘‘ в Митница Пловдив проверка в централизираната система било
установено, че дружеството жалбоподател, като титуляр на лиценз за управление
на данъчен склад за производство и складиране на алкохолни напитки, не е било
подало акцизна декларация за данъчен период 01.03.2018 г. – 31.03.2018 г. От
протокола за извършена проверка се установявало, че срокът през който би могло
да се подаде акцизна декларация обхваща периода 01.04.2018 г. – 16.04.2018 г.,
включително. Нарушението било извършено на 17.04.2018 г. Управителят на
дружеството жалбоподател – П.Н.бил търсен за съставянето и връчването на АУАН
чрез ,,Български пощи‘‘ ЕАД, както и от служители от отдел ,,Акцизна дейност‘‘,
но отново безуспешно, което наложило и съставянето на АУАН в негово отсъствие,
който впоследствие му бил връчен от служители на III РУП към ОДМВР гр. Пловдив.
В хода на съдебното следствие беше разпитан
актосъставителят А.Д., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че не
си спомня да е имало наведено възражение във връзка с въвод на владение от ЧСИ.
Съдът намира,
че следва да се кредитира заявеното от свидетеля, тъй като същият депозира
ясни, логични и взаимоподкрепящи се останалия събран по делото доказателствен
материал.
Съдебният състав кредитира приобщените по делото
писмени доказателства, доколкото същите са събрани по предвидения в НПК ред,
като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
От представеното копие от Лиценз № 239 от 29.09.2006
г. се установява, че бил издаден такъв в полза на дружеството жалбоподател,
поради което и за същото съществува задължение за подаването на декларация по
чл. 87, ал. 2 ЗАДС.
От представеното копие от Заповед от 11.05.2017 г. се
установява, че НП е издадено от компетентен орган.
От представения Протокол за извършена проверка се
установява посоченото в него.
От представената разпечатка се установява, че през
периода 01.04.2018 г. – 16.04.2018 г., дружеството жалбоподател не е подало
декларация по чл. 87, ал. 2 ЗАДС.
Въз основа на така възприетата от Съда фактическа
обстановка се достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗАДС е в насока, че декларацията по ал. 1 се подава за всеки
данъчен склад, съответно за всеки специализиран малък обект за дестилиране или
обект за винопроизводство на малък винопроизводител, в компетентното митническо
учреждение по местонахождението на склада или обекта в 14-дневен срок от
изтичането на данъчния период, за който се отнася.
В конкретния случай по отношение на дружеството
жалбоподател съществува издаден лиценз в негова полза, поради което и за същото
съществува задължение за подаването на декларация.
Неоснователно е възражението, че длъжностното лице на
дружеството жалбоподател не може да подаде такава декларация, която да съдържа
точни и коректни данни, включително с оглед наказателната отговорност и така
нарушителят е изправен пред обективна невъзможност да подаде такава декларация,
защото вече не е собственик на акцизния склад. Следва изрично да се посочи, че
в случая е ангажирана административно-наказателната отговорност на юридическо лице,
която е обективна и безвиновна. Още повече, че при наличие на твърдяната от
жалбоподателя обективна невъзможност, същият е следвало да предприеме
своевременни действия за прекратяване на лиценза на дружеството, което обаче не
е било сторено.
Също така, обстоятелството дали е бил извършван въвод
във владение в процесния обект е ирелевантно, доколкото в Закона за акцизите и
данъчните складове се предполага пряко контролиране на обекта, за който е
издаден лиценза. В случая от значение за правилното решаване на делото е
обстоятелството дали в полза на жалбоподателя има издаден Лиценз, като
отговорът на този въпрос е положителен, поради което и за него в съществувало
задължение за подаване на декларация по чл. 87, ал. 2 ЗАДС.
Съдът след
запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от
компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, като материалната компетентност. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени
са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Конкретният случай не може да бъде
определен като такъв по чл.28 от ЗАНН.
Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива
една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение разпоредбата на чл.87, ал.2 от ЗАДС, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като конкретни обществено
опасни последици не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки
отделен случай. Също следва да се отбележи, че в случая се касае за стоки в
значителен обем и стойност.
Правилно на основание чл.
110, ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове на дружеството
жалбоподател е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘
в минимален размер.
Предвид гореизложеното
обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно,
поради което следва да се потвърди.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 992/2018 г. от 01.11.2018
г., издадено от *** Митница Пловдив с
което е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в
размер от 100 лева на ,,БУЛБОРГ‘‘ АД с ЕИК: ********* за извършено от него
нарушение по чл. 87, ал. 2 ЗАДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Пловдивски административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен
срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.