Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 28.04.2018г.
В
И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети април през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното съдията гр.д. №15658/ 2017г., за да постанови решение,
взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с активно субективно съединени искове с правно основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ (отм.).
Предявена
е искова молба от И.Х.Ю., ЕГН **********, Д.М.Х., ЕГН **********, Н.М.М., ЕГН **********,
Н.М.А., ЕГН ********** и Х.М.И., ЕГН **********, чрез адвокат С.Ч., със съдебен
адрес:***, срещу Г. фонд, булстат ********, с адрес ***, представляван от Б.М.и
С.С.. Ищците твърдят, че на 07.12.2015г. А.Н.В.управлявал л.а. марка
„Фолксваген”, модел „Пасат” с д.к.№ ********по път SHU 1041. В района на
км.5+520 водачът нарушил правилата за движение по пътищата като се движил със
скорост, несъобразена с конкретните пътни условия, вследствие на което загубил
контрол над управляваното от него МПС, то напуснало платното за движение,
преобърнало се и се самозапалило. Излагат, че в
резултат на настъпило ПТП настъпила смъртта на М.И.Х.. Твърдят, че ПТП е
предизвикано от виновното и противоправно поведение на водача на МПС, който
нарушил правилата на чл. чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като не контролирал
непрекъснато управляваното от него МПС; чл. 20, ал. 2 и чл. 21 от ЗДвП - като
се движил със скорост, несъобразена с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост. Заявяват, че по повод ПТП било
образувано и д.п. № 162/2015г. по описа на РУ ОД на МВР Шумен, пр.пр. №
2333/2015г. по описа на Окръжна прокуратура – Шумен. Ищците навеждат, че в
резултат от смъртта на М.И.Х. са им причинени значителни неимуществени вреди,
които подлежат на обезщетяване. И.Х.Ю.,
като баща на починалия, твърди, че е изпаднал в шок след като научил, че
детето, което е отглеждал толкова години с обич и внимание, е починало внезапно
и по такъв начин. Проклина деня, в който това се е случило и търпи огромна болка,
защото е загубил опората си, своята гордост и надежда, че на старини ще има кой
да се грижи и за него. Заявява, че няма
по голяма трагедия от това родителят да надживее своето дете и все още не може
да повярва, че това се е случило именно на тях. Вечер трудно заспива и броди из
стаите в търсене на загубеното си дете, продължавайки да очаква, че то ще се
прибере у дома. Твърдят, че не по-леко страдат и децата на починалия - Н.А., Х.И.
и Н.М.. Макар и пълнолетни, тримата са разчитали постоянно на своя баща, който
е бил за тях морална и материална опора в живота. Сега те са отчаяни и
обезверени. Все още не могат да се отърсят от преживяното и да приемат смъртта
на своя баща. Те са се затворили в себе си, опитват се да преодолеят мъката и
скръбта, но загубата на най-близкия им човек - който ги е отгледал и възпитал и
който им е дал старт в живота и е оказвал подкрепата си до последния му дъх,
няма да бъде преодоляна никога. Изключително тежко страда съпругата на М. - Д.
- тя е отчаяна и съкрушена - животът за нея е загубил смисъл след като любимият
и най-близък човек вече никога няма да бъде до нея. Ищците излагат, че
изживяват изключително тежко загубата на М.. Чувстват се обезверени и отчаяни,
постоянно плачат, не могат да превъзмогнат скръбта. Баща им бил най-близкият им
човек в живота им - морална и материална опора на цялото семейство - добър син,
предан съпруг и грижовен баща. След загубата му ищците не могат да намерят
покой. Изживяват стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност,
ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за
"разрив" в отношенията с другите и живота като цяло. Загубили са М.
като емоционално присъствие, опора в живота им и надежда за сигурност на
бъдещето си, което довело до развитие на остра стресова реакция и душевно
разстройство у ищците. Имайки предвид степента и интензитета на причинените
неимуществени вреди, както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени
продължително време, молят съдът да им присъди обезщетения в размер от по
200 000 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва, считано от
19.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Представят доказателства за
извънсъдебно сезиране на Гаранционния фонд, в резултат от което е постановен
отказ за определяне и изплащане на обезщетение. Сочат, че л.а.
марка„Фолксваген”, модел „Пасат” с д.к.№ ********няма сключена валидна
застраховка“ Гражданска отговорност“. Претендират разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- Г.Ф.***,
оспорва иска по основание и размер. Заявява
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия.
Прави искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1,
т.4 ГПК и доказателствени искания. Не претендира разноски.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
По
делото не се спори относно настъпилото ПТП и това, че при процесното ПТП е пострадал(починал)
наследодателя на ищците.
Оспорват се твърдените от ищците
неимуществени вреди, механизма на
ПТП , наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, размерът
на обезщетението съобразно критерия на чл. 52 ЗЗД.
В тази връзка е прието заключението на СМЕ, неоспорена от страните, според
което смъртта на М.Х. е настъпила в резултат от
изгаряне на 100 % от кожната повърхност с голяма част от подлежащите кости и
вътрешни органи. Между телесните увреждания на М.Х.,
настъпването на смъртта му и механизма на процесното ПТП има
причинно-следствена връзка.
От приетата по делото АТЕ се установява следният
механизъм на ПТП: на 07.12.2015 г., около 22.00 ч., край
с. Божурово на път SHU км. 5+520,
е станало ПТП с л.а. Фолксваген Пасат с per №
*******. Л.а. се е движил с посока от с. Божурово към с. Чернооково през
тъмната част на денонощието. Пътят е с широчина 5.80 м., с асфалтово покритие,
без неравности и дупки, суха настилка. На км.
5+520 непосредствено след десен завой, при лек наклон на изкачване, водачът
губи контрол върху автомобила, като най-вероятно поднася наляво и,
преминавайки в насрещната лента, навива рязко волана в дясно към десния пътен
банкет. Автомобилът излиза вдясно, преминавайки през банкета,
и пада в крайпътно дере с дълбочина 2.5 метра и широчина 5 метра. Падайки,
той ротира по посока на часовниковата стрелка и се преобръща по таван. В
резултат на удара при падането автомобилът се
самозапалва и изгаря напълно. В резултат на това изгарят двамата пасажери в
автомобила. Вещото лице сочи, че състоянието на пътната настилка, както и метеорологичните
условия не са фактор, от които зависи възникването на ПТП. Асфалтът е бил сух,
видимостта е била на фарове, не е имало движение и двете платна са били
свободни. Непосредствената причина няма технически характер, а има чисто
субективно изражение и се състой в управлението на л.а. от водача с
несъобразена скорост и нетрезво състояние.
От
приетото по делото заключение на КПЕ, неоспорено от страните се установява психичното състояние на ищците в резултат от
загубата на техния родственик. Вещото лице сомчи, че в делото не са представени
медицински документи от психологични и психиатрични консултации, ищците
потвърждават, че не са търсили професионална помощ. Заключението ми се базира
на анамнезата и проведените клинични прегледи за настоящата експертиза. И
петимата са преживели Остра стресова реакция при узнаване факта за смъртта на М.И.Х.
- описват характерни емоционални и физиологични симптоми с различна тежест при
всеки от тях, продължили няколко дни. Последвани са от тревожно-депресивни и
астенни оплаквания, нарушения на съня, преживявания на тъга, безпомощност,
както и ужас от обстоятелствата на инцидента. Последното е особено изразено при
ищеца Х.И.,- който е бил свидетел на непосредствените последици от катастрофата
и е съобщил на близките си за нея. Възможно е тежестта им, особено при ищеца Х.И.
да е била в степен да удовлетворява диагностичните критерии за Разстройство в
адаптацията, но не са посещавали медицински специалисти и няма документирани
записи за състоянието им тогава. Н., Н. и Х. постепенно са се върнали към
обичайните си задължения и към настоящия момент не се установяват болестни
симптоми. Налице са последици в психологичен план /нормалпеихологична реакция
на траур/, които не нарушават справянето им в ежедневието и постепенно ще
избледняват. При ищцата Д., съпруга на починалия, се установяват
тревожно-хиподепресивни оплаквания и симптоми, представляващи Протрахирана
депресивна реакция/Р43.21/. Персистирането им към настоящия момент е свързано с
тежестта на психотравмата и индивидуалната личностова уязвимост. Причиняват
субективен дискомфорт и снижават възможностите й за справяне в ежедневието.
Препоръчително е провеждане на лечение с антидепресаити и/или психотерапия.
Прогнозата е благоприятна по отношение на постепенното им отзвучаване. При
ищеца И.Ю., баща на починалия, не се установяват актуални болестни симптоми, но
също са налице изразени психологични последици - преживявания на тъга,
невъзвратима загуба, чувство на опустошеност, примиреност, самота и
безнадеждност, които вероятно ще продължат до края на живота му. Вещото лице,
сочи, че и за петимата ищци смъртта на техния родственик представлява тежка
психотравма с трайни последици за живота на всеки от тях.
По делото са
събрани и гласни доказателства. Разпитаните свидетели А.А. и О.А. установяват,
че всеки от ищците преживява тежко загубата на техния родственик.
Представени са
писмени доказателства с исковата молба- акт за смърт и удостоверение за
наследници, удостоверяващи активната легитимация на ищците.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Исковете са е основателни.
Всеки ищец твърди, че има вземане спрямо ответника, тъй
като същият е отговорен по силата на закона да обезщетява за неимуществени
вреди, когато неимуществената вреда е причинена
от водач на автомобил, за който
липсва застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Следователно искът се основава на чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ (отм.). Реализирането
на отговорността на ГФ се обуславя от установяването на две групи факти:
възникнали права на ищеца /срещу причинител на вредата на основание на чл.45
ал.1 от ЗЗД – т.е. причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно
поведение вреди, както и че пътнотранспортното произшествие е причинено от
водач на автомобил, за който липсва застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
В производството безспорно се
установи и не се спори между страните, че във връзка със заведена извънсъдебни
претенции от ищците ответникът-ГФ им е
отказал да изплати обезщетение, като ги
е насочил да предявят претенциите си по съдебен ред.
Не се оспорва и активната
легитимация на ищците с оглед представените в тази насока с исковата молба
писмини доказателства- извлечение от акт
за смърт и удостоверение за наследници.
По отношение на
деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е
проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква.
Извършването на противоправното деяние от деликвента(неизвестен) е установено
по несъмнен начин от заключениета на АТЕ.
Неоснователно е
възражението на ответника за наличие на съпричиняване с оглед заключенията на
СМЕ и АТЕ.
Претърпените от ищците вреди, изразяващи се в болки и страдания, и
настъпването им в причинна връзка от деянието, са установени по несъмнен начин
от показанията на разпитаните свидетели и от заключението на СПЕ.
Досежно
размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливия размер на това обезщетение. По делото се установи, че претърпените
от ищците вреди, изразяващи се в болки и
страдания, и настъпването им в причинна връзка от ПТП, продължават, неотшумели с течение на изминалото време.
Житейски неоспоримо е, че голяма е болката
от загубата на съпруг, баща и син. При това положение, както и като взе предвид утвърдената практика на САС да увеличава
винаги присъдените от първата инстанция обезщетения,
обезщетение от по 100 000 лв. за всеки
един от ищците е справедливо по размер и исковете
следва да се уважат до тази част, а разликата да се отхвърли.
Отговорността на Гаранционния фонд не е нито деликтна, нито договорна. Тя
произтича от законова разпоредба, израз на държавната закрила, давана при
увреждане от лица, които не
могат да бъдат установени в срока за
разследване. Фондът е държавен орган със социални функции и от него може да се
търси само това, което е изрично уредено в закона. Обезщетението, което фондът
е длъжен да плати, покрива само вредите, но не и обезвредата за забава, която
дължи деликвентът съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. В това отношение съдът приема,
че положението на Гаранционния фонд е различно от това на застрахователя, който
при застраховка “гражданска отговорност” следва да обезщети и вредите от забавата.
Този извод се налага и от разпоредбата
на чл.288, ал.7 от КЗ- Фондът изплаща обезщетения и дължи лихва за забава от
датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от
увреденото лице, срокът за произнасяне не
може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията.
Фондът може да отговаря за забава само ако не е постигнато споразумение с
увредения и искът му се уважи. Ето защо следва да се уважи искането за
присъждане на законната лихва върху главницата от датата 19.11.2016г. -датата
на отказа на ответника за определяне на обезщетение и така, както е поискано в
исковата молба.
При този изход не делото на ищците следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски. Същите са освободени с определение от 01.09.2017г. на СОС от
внасяне на такси и разноски, поради което и
и такива не са реализирани, за да им бъдат присъдени. При ищците видно от
данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът счита, че посоченото адвокатско
възнаграждение в списъка по чл.80 (на л.56 от делото) в размер на
33 180лв. е изключително висок с оглед липсата на фактическа и правна
сложност на делото и представлява злоупотреба с права от страна на адв.Ч..
Съдът определя възнаграждение в размер на 6 000лв. макар и да счита, че
отново е много високо, но въпреки това следва да го присъди с оглед практиката на по-горните съдилища.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът дължи и държавна такса върху по сметка на СГС в размер на 20 000лв., както
и 1 400лв. разноски по делото,
платими от бюджета на съда ( за възнаграждение на вещи лица).
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Г. ф., ***, да заплати на И.Х.Ю., ЕГН **********, Д.М.Х., ЕГН **********, Н.М.М.,
ЕГН **********, Н.М.А., ЕГН ********** и Х.М.И., ЕГН **********, чрез адвокат С.Ч.,
със съдебен адрес:***, по искове с правно основание чл.288, ал.1,т.1 от КЗ (отм.) обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. /сто хиляди лева/ на
всеки един от ищците, заедно със законната лихва върху тази сума от 19.11.2016г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над 100 000 лв /сто хиляди лева/ до пълния им предявен
размер от по 200 000лв.(двеста хиляди
лева).
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на адвокат С.Ч., със съдебен адрес:***,
адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 (шест хиляди) лева.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 20 000лв.(двадесет хиляди лева), както и 1 400лв.(хиляда и четиристотин лева) разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок
от съобщаването на страните за изготвянето
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: