Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 12
гр.Пловдив, 14.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести ноември две хиляди и двадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
при секретаря Пенка Стоянова и
прокурора Галин Гавраилов, след като разгледа докладваното от съдия Бозева ВНОХД № 1899 по описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 131/03.05.2019г. по НОХД № 990/2007г. по
описа на ПРС, 21 н.с. съдът е признал подсъдимите Р.Б., Ю.И. и Н.Х. за виновни,
както следва: Р.Б. - за това, че през периода ***г. – ***г. в гр. П. и в гр. П.при
условията на продължавано престъпление, след предварително сговаряне в
немаловажен случай с Ю.И., Н.Х., Д. М. и неустановени лица, а подсъдимите И. и Х.
– за това, че на ***г. в гр. П., след предварително сговаряне в немаловажен
случай помежду им и с Р.Б. и Д. М., чрез използване на неустановено моторно
превозно средство и лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** и по специален
начин – отвличане на вниманието на пострадалите лица чрез създаване на аварийна
ситуация чрез повреждане на автомобилна гума на управляваните от тях
автомобили, са отнели чужди движими вещи, както следва: за подс. Б. - на ***. в гр. П.общо на стойност 11 092 лв. от
владението на ЕТ „*** – Д.П.“ със собственик и управляващ Д.В.П. от гр. П. и на
***г. в гр. П. е отнел от владението на италианския гражданин А. Л. пари – 50
000 лв.; а за тримата подсъдими - на ***г. в гр. П. са отнели от владението на Д.Д.
пари – 15 000 лв. и чанта – 24 лв. – общо 15 024 лв.; без съгласието на
посочените лица с намерение противозаконно да ги присвоят, като общата стойност
на отнетите вещи е в големи размери – 76 116 лв. /за Б./ и по 15 024 лв. /за
останалите двама подсъдими/ – престъпление по чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.4 пр.1 и 3
и т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК, а за подс.Б. и вр. чл.26 ал.1 от НК.
Съдът им е наложил наказания, както следва:
на подс. Б. – лишаване от свобода в размер на две години и десет месеца, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет
години; а на подс. И. и на подс. Х. – наказание лишаване от свобода в размер от
по две години за всеки един от тях, чието изпълнение е отложил с изпитателен
срок от четири години. С присъдата съдът е приспаднал от изтърпяване на
наказанието времето, през което подсъдимите са били задържани. С присъдата
съдът се е произнесъл по приетите за съвместно разглеждане граждански искове,
като е осъдил подс.Б. да заплати на ГИ Д.В.П. сумата от 11000лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва,
като до пълния предявен размер от 11092 лв. е отхвърлил иска като
неоснователен; както и е осъдил подс. Б., подс. И. и Х. да заплатят солидарно
на ГИ Д.Н.Д. сумата от 15 000лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, като за разликата до пълния предявен размер от 15024 лв. е отхвърлил
иска като неоснователен. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства
и по разноските, които е възложил в тежест на подсъдимите; осъдил ги е да
заплатят и държавна такса за уважените размери на гражданските искове.
Против така постановената присъда е подадена
въззивна жалба от адв. Е.Г. – служебен защитник на Р.Б., в която е посочено, че
присъдата е незаконосъобразна, както и че наложеното наказание е явно несправедливо.
В уточнение, представляващо допълнителни бележки към въззивната жалба, се
конкретизира, че събраните доказателства не позволяват ясен извод за виновно
поведение от страна на подзащитния й, били са допуснати съществени нарушения,
довели до нарушаване на процесуалните права на подс. Б.. Акцентира се на
противоречие в мотиви и диспозитив на съдебния акт. Моли се за отмяна на
постановената присъда в частта, касаеща подс. Б., като същият бъде оправдан,
алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Подадена е била въззивна жалба и от адв. П.К.
– защитник на подс. Н.Х. и допълнение към същата, в които се сочи, че присъдата
почива на предположения, акцентира се също на допуснати съществени процесуални
нарушения, както и на несправедливост на наложеното наказание. Отправя се
искане за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава,
алтернативно - за връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на
първоинстанционния съд или за намаляване размера на наложеното наказание.
Срещу присъдата е била подадена въззивна
жалба и допълнение към същата и от адв. К.М. - защитник на подс. Ю.И., в които
се изтъкват идентични оплаквания за недостатъци на съдебния акт – недоказаност
на обвинението, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
рефлектирали върху правата на подсъдимото лице и несправедливост на наложеното
наказание. Отправят се искания за отмяна на присъдата и постановяване на
оправдателна такава за неговия подзащитен, алтернативно – за връщане на делото
за ново разглеждане или за намаляване на наложеното наказание.
В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив посочва,
че присъдата е правилна и обоснована, обсъдени са били от районния съд всички
събрани доказателства, които доказвали извършеното престъпление и авторството в
лицето на подсъдимите. По отношение на наложените им наказания, прокурорът
отчита същите за справедливи поради изминалия продължителен период от
реализиране на престъпните деяние до постановяване на присъдата, поради което
предлага на съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт.
Повереникът
на гражданския ищец Д.Д. – адв. К. изразява съгласие със становището на
прокурора и моли съда да потвърди присъдата на първата инстанция. Самият
граждански ищец не се явява.
Гражданският
ищец Д.П., редовно призован не се явява и не взема становище по делото.
Въззивното
производство бе проведено в отсъствие на подс.Б. /както междувпрочем и
първоинстанционното/, като съдът прие, че местоживеенето на подсъдимия не е
известно, не е могъл да бъде намерен на известните адреси за призоваване и след
щателно издирване не е установен, без това да рефлектира на разкриване на
обективната истина – правно основание по чл. 269, ал.3, т.2 от НПК.
Защитникът
на подс. Б. - адв. Е.Г. поддържа
подадената въззивна жалба по изложените в нея аргументи при алтернативно
отправените искания.
Защитникът
на подс. Н.Х. – адв. П.К. също поддържа подадената от името на подзащитния й
въззивна жалба и допълнение към същата; сочи недоказаност авторството на
престъплението касателно нейния подзащитен, както и че присъдата се гради на
доказателства, които не са били събрани по съответния процесуален ред и за липса
на мотиви. Формулира също искане за отмяна на присъдата и постановяване на
оправдателна такава или за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на съда поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателят
Х. поддържа становището на защитника си, като моли съда да бъде оправдан.
Подс.
Ю.И. се представлява в настоящото производство от адв .К.М., преупълномощен от
адв. Б./защитник на подсъдимия по въззивното дело/. Становището на
защитника е също за незаконосъобразност
на постановения съдебен акт, по съображения, идентични с изложените във
въззивната жалба и допълнението към същата, възразява се също, че присъдата
страда от вътрешно противоречие /касателно доказаност на специалния начин на
извършване на деянието спрямо Д./, както и изцяло на показания на свидетели от
досъдебното производство, за приобщаването на които подсъдимите и техните
защитници не били дали съгласие. Възразява се и за несправедливост на наложеното
наказание.
Жалбоподателят
И. поддържа становището на защитника си и моли съда да бъде оправдан.
*****
Съдът в настоящия състав, след
като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивните
жалби, допълнението към същите и съображенията на страните в съдебно заседание,
а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:
Всяка една от въззивните жалби е
процесуално допустима - подадена в срок и при наличие на правен интерес от
правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице.
За да постанови съдебния си акт
районният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите Б., И. и Х. били
лица от *** произход, които към момента на инкриминираните дейния пребивавали в
гр. С.. Самоличността на съучастниците на подс. Б. по отношение на първите две
деяния, включени в обвинението за продължавана престъпна дейност, както и
местонахождението на Д.М., въпреки проведените оперативно-издирвателни
мероприятия, не са могли да бъдат установени, с Постановление на РП Пловдив от
25.10.2006г. досъдебното производство е било разделено, като са отделени
материали и е било образувано досъдебно производство, което да се води срещу
неизвестен извършител и Д.М..
Районният съд е приел, че престъпленията
са били извършени след набелязване на лице, което тегли голяма сума пари от
банка, повреждане на задна дясна гума на автомобила, с който се придвижва, след
което автомобилът се проследява и докато се извършва смяна на гумата, се
извършва кражбата, а в първия случай чантата с парите и документите била
открадната от цех за алуминиева дограма.
Така на ***г. подс. Б. заедно с
още три, неустановени в хода на разследването лица и с неустановено МПС,
посетили гр. П. именно с цел извършването на кражба по описания по-горе начин. Свид.
Д.П. бил управител и собственик на ЕТ „П. – Д.П.“, притежаващ цех за
производство на алуминиева дограма в гр. П., бул. „Г. Б.“ № *** На същата дата ***г.
около 12.00 ч. свидетелят излязъл от цеха и с управлявания от него автомобил
„Нисан Примера“ с рег. № ***посетил ОББ гр. П., където пристигнал около
12.30ч., като преди това се отбил в друг обект в рамките на града. В банката
свидетелят подготвил документите, които му били необходими, за да изтегли сума
в размер на 8 000 лв., преведени от „Елит строй“ ООД за изработка на дограма.
Това той направил около 13.45ч., след което напуснал банката с автомобила си,
минавайки през офиса на „ЗЕМП“ ООД, където получил аванс в размер на 3 000 лв.,
след което продължил към цеха. Парите свидетелят поставил в кожена чанта, черна
на цвят, закопчаваща се с п-образен цип и разделящ чантата на две еднакви
половини. В чантата се намирали личната карта на свидетеля, свидетелството му
за управление на МПС, БУЛСТАТ, печат, мастилен тампон, телбод, тефтерче и
визитник.
Подс. Б. и неговите съучастници
проследили движението на свид. Д.П. с неустановеното МПС, с което се
придвижвали, тъй като преди това в резултат на осъщественото наблюдение било
установено, че същият е изтеглил голяма сума пари от банката, след което била
повредена задна дясна гума на управлявания от него автомобил. Свидетелят бил
проследен, за да се изчака възникването на предизвиканата от съучастниците
ситуация, а именно смяна на спуканата гума.
Свид. Д.П. се придвижвал към
цеха, като по време на движението усетил, че автомобилът му занася, но
първоначално не обърнал внимание на това. Малко преди да стигне до цеха, на
бул. „Г. Б.“, отбил вдясно и спрял, тъй като разбрал, че има спукана гума. След
като слязъл, видял, че задна дясна гума е спаднала нацяло. Заключил автомобила,
оставил го и тръгнал пеша към цеха, който се намирал на около 100 м. от
мястото, взимайки със себе си чантата с парите и останалите вещи, които се
намирали вътре в нея.
Влизайки в цеха свид. Д.П.
оставил чантата на работната маса, намираща се вляво от входната врата. По това
време в цеха се намирал и бащата на свидетеля – свид. В. П., а малко по-късно
дошли брат му – свид. К.П. заедно с един от работниците – свид. И. Ш.,
последните двама от които преди това били на друг обект. В цеха бил и друг от
работниците - свид. И.Н.. Няколко минути след това цехът бил посетен от подс. Б.
и един от неустановените му съучастници. Подс. Б. задавал въпроси на свид. Д.П.
за цената на произвеждана от фирмата врата, като последният, макар и от краткия
разговор, останал с впечатлението, че подсъдимият не е компетентен по тези
въпроси. Намиращите се в цеха по това време свидетели видели пристигането на
двамата мъже и чули разговора, който те провели със свид. Д.П.. След като
задали няколко въпроса подс. Б. и придружаващото го лице си тръгнали, като след
тях от цеха излезли свидетелите К. П. и И. Ш..
Известно време след това в цеха
влезли други двама от неустановените съучастници на подс. Б., единият от които
попитал свид. Д.П. за цената на витрина за магазин, говорейки с лек акцент,
като след краткия проведен разговор си тръгнал заедно с лицето, с което дошъл.
Около 15 минути по-късно свидетелите Д.П. и И. Н.излезли от цеха, за да сменят
спуканата гума на автомобила на пострадалия, като преди това той казал на баща
си, че в чантата, която оставя, има пари, като му я отворил и му ги показал. Свид.
В.П. взел чантата и я поставил на един стелаж.
Няколко минути след като
свидетелите Д.П. и И. Н.излезли от цеха, подс. Б. и двама от неустановените му
съучастници се върнали. По това време в цеха бил свид. В. П., на когото
подсъдимият започнал да задава въпроси във връзка с изложените алуминиеви
профили. Макар и лицето да говорило добре български език, свид. В. П. доловил
акцент. Разговорът се водел на около два метра от входната врата на цеха, като свид.
В. П. се намирал до лицето, с което разговарял, а до него бил подс. Б.. Към
момента, в който свид. В. П. се насочил към вътрешността на цеха, вече не
виждал третия от съучастниците, който възползвайки се от това, че свидетелят
водел разговор с другите двама и нямал видимост към стелажа, на който се
намирала чантата, я взел и излязъл от цеха. Малко след това от цеха си тръгнали
и останалите двама от съучастниците, които свид. В. П. изпратил до входната
врата, след което, установил, че чантата липсва. Изтичал на улицата и
забелязал, че лицето, с което преди това разговарял, се качва в лек автомобил,
бял на цвят, който се отдалечил в посока стадиона в гр. П.. Тъй като свид. В.П.
не могъл да намери някого с когото да тръгне след автомобила, отишъл при сина
си, който през това време сменял спуканата гума, и му казал за случилото се.
Малко по-късно в цеха се върнал и свид. Н., който разбрал от свид. Д.П., че
липсва чантата, в която имало 11 000 лв.
На следващия ден чантата с
намиращите се в нея вещи, с изключение на парите, била намерена в близост до
гробищния парк на гр. П..
В хода на разследването бил
извършен оглед на цеха, собственост на ЕТ „П. – Д.П.“ и взета дактилоскопна
следа от алуминиев профил. От заключението на изготвената дактилоскопна
експертиза се установява, че следата е оставена от безименния пръст на дясната
ръка на подс. Б..
На досъдебното производство
била изготвена стоковооценъчна експертиза, според която стойността на отнетите
от владението на ЕТ „П. – Д.П.“ вещи е, както следва: кожена чанта – 20 лв.,
лична карта – 13 лв., свидетелство за управление на МПС – 18 лв., БУЛСТАТ – 25
лв., печат – 4 лв., мастилен тампон – 3 лв., телбод – 3 лв., тефтерче – 2 лв.,
визитник – 4 лв.
На ****г. подс. Б. отново с
три, неустановени в хода на разследването лица и с неустановено МПС, посетили
гр. П.с цел извършване на кражба по описания по-горе начин. Около 10.30ч. подс.
Б. се намирал пред сградата на „Булбанк“ АД, клон П., находяща се на ул. „И.В.“
№ ***. По това време в банката отишъл А.Л., придружаван от свид. Е. К., като
последният попълнил документи от името на пострадалия, въз основа на които Л.
изтеглил сумата от 50 000 лв. Междувременно, в 10.45ч. подс. Б. влезнал в
сградата на банката и се качил във фоайето на втория етаж, като оглеждал касите
на първи и втори етаж. След като Л. изтеглил парите, ги сложил в черна
найлонова чанта, двамата със свид. К.напуснали банката и се качили в л. а.
„Форд фиеста“ с рег. № ***, взет под наем от Л.и управляван от него. Чантата с
парите Л. сложил отзад между двете седалки. След тях от банката излязъл и подс.
Б., който провел един след друг два телефонни разговора. Подсъдимият и неговите
съучастници с неустановеното МПС проследили движението на управлявания от Л.
автомобил, задната дясна гума на който била повредена. Свидетелят бил
проследен, за да се изчака възникването на предизвиканата от съучастниците
ситуация, свързана със смяна на гумата, отвличане на вниманието и отнемане на
чантата с парите. Л. се насочил към Централна гара, движейки се по ул. „И. В.“,
след което се отправил по посока Митница Пловдив, продължавайки по бетонния
мост. По време на движение на автомобила свид. К. и Л. усетили, че нещо с
колата не е наред и спирайки малко след това видели, че задната дясна гума е
спаднала нацяло. Свид. К.се заел със смяната на гумата, като през това време Л.
говорел по телефона. Към Л. се приближил подс. Б. и го попитал нещо за някакъв
ресторант, след което се отдалечил. По същото това време свидетелите М. С.и Н.
П., които работели в съседни магазини на бул. „Н. В.“ № ***, в близост до който
адрес бил паркиран и автомобилът, управляван от Л., разговаряли пред единия от
магазините. През това време пред магазина дошли трима непознати за тях мъже,
като единият от тях говорел по телефона и гледал непрекъснато към спирката в
посока кръстовището на бул. „Н. В.“ и бул. „М.“, към бензиностанция „Емко“. На свид.
С. направило впечатление, че тримата мъже се държат неестествено, така все едно
дебнат някого. Впоследствие тримата мъже се разпръснали. Единият от тях тръгнал
да пресича булеварда, приближил се към спрелия в близост автомобил, на който в
същия този момент свид. К. сменял гумата, отворил шофьорската врата и взел
отвътре чантата с изтеглените преди това пари от Л.. След това се върнал,
отново минал покрай магазина, носейки в ръцете си черната найлонова чанта. Свид.
П., която видяла лицето да отваря вратата на автомобила и да взима нещо, казала
на свид. С., че това й прилича на кражба. Свид. П.отишла до автомобила и
попитала лицата, намиращи се в близост до него – свид. К. и Л., дали нещо не им
липсва. Тогава Л. отворил шофьорската врата на автомобила и казал, че чантата с
парите я няма. За случилото се бил подаден сигнал в полицията, известно време
след което на място пристигнали полицейски служители и извършили оглед на
автомобила.
На ***г. подсъдимите Б., И. и Х.
заедно с Д.М.посетили гр. П.с л. а. „Опел Астра“ с рег. № ***. Целта им била
извършването на кражба. В изпълнение на тази цел подс. Б. посетил „Булбанк“ АД,
клон П., находящ се на ул. „И.В. № ***. В същия този ден около 14.00ч. свид. Д.
и съпругата му – свид. Е. Д. паркирали управлявания от последния л. а. „Пежо
партнер“ с рег. № *** на паркинга пред хотел „Тримонциум“. Двамата отишли до
Община Пловдив, след което се разделили, като свид. Д. посетил посочения
по-горе банков клон, където изтеглил сумата от 15 000 лв. Парите свид. Д.
поставил в черна бизнес чанта от промазан плат с документи. Двамата със свид.
Дачева се срещнали на паркинга на хотел „Тримонциум“, където паркирали автомобила
си, малко след 14.30 ч. и потеглили, като чантата с парите била оставена на
задната седалка. Преди да излязат от паркинга спрели на бариерата и платили,
след което продължили движението си по бул. „Ц.Б. III О.“ в посока П..
Подсъдимите и Д. М. с автомобила, с който се придвижвали, тръгнали след
управлявания от свид. Д. автомобил, задната дясна гума на който преди това била
повредена, за да изчакат спиране на автомобила за смяна на спуканата гума, при
което да бъде отвлечено вниманието на пътуващите в него лица и отнета чантата с
парите.
След като свидетелите Д. минали
през тунела, мъж от движещ се покрай тях от дясната им страна автомобил, им
сигнализирал, че нещо с гумата на колата не е наред. Това наложило свид. Д. да
спре автомобила на 10-15 м. преди кръстовището на бул. „Ц. Б.III О.“ с бул. „Ш.с.“,
слязъл и установил, че задна дясна гума е спукана. Междувременно водачът, който
им сигнализирал за проблема, продължил движението си надясно, в посока бул. „Ш.
с.“. Докато свид. Д. търсел резервна гума в багажника, видял, че зад тях спрял
тъмносин автомобил, западна марка. Тъй обаче бил ядосан заради повредата, не
обърнал внимание колко точно човека имало в автомобила, но видял, че са повече
от двама, защото освен на предните две места, имало хора и на задната седалка.
На спрелия зад тях автомобил свид. Д. направил знак да го изпревари. Известно
време свид. Д.останала в автомобила и говорела по телефона, след което слязла,
за да помогне на мъжа си. През това време вратите на автомобила били затворени,
но не заключени. След като свид. Д слязла, към нея се приближил подс. И., който
със сръбски акцент я заговорил, като й казал, че в близост до мястото, на което
са спрели, има вулканизатор, където трябвало да отидат, ако имали нужда от
помощ. Подсъдимият се движил пеша по тротоара срещу тях в посока тунела. Свид.
Д.му казала, че нямат нужда от помощ, след което подсъдимият тръгнал, но малко
след това се върнал, отново предлагайки услугите си, но и този път получил
категоричен отказ, след което се върнал назад към кръстовището и завил надясно
по бул. „Ш. с.“. Междувременно, докато подс. И. предлагал помощ на свид. Д.,
един от останалите трима съучастници взел чантата с парите.
След като свид. Д. сменил
гумата, двамата със съпругата му се качили в автомобила и продължили по бул. „Ц.
Б. III О.“. След моста на р. Марица спрели пред паркинга на банка „Хеброс“, в
която имали работа и установили, че чантата липсва. Тогава двамата се върнали
на мястото, на което свид. Д. извършил смяна на гумата, за да потърсят чантата
и след като не я намерили, се обадили на тел.116, малко след което дошъл
дежурен полицейски екип, който извършил оглед на автомобила.
Подсъдимите и Д. М. се насочили
към изхода от гр. П за гр. С, минавайки по бул. „Б“, като за известно време,
около 15.10ч., осъществявали комуникация, обслужвана от клетка на бул. „Б“ № ***,
в близост до мястото, където била намерена изхвърлена чантата на свид. Д.,
съдържаща документи, но не и парите.
Около 16.00ч. на автомагистрала
„Тракия“, пред тунел „Траянови врата“, полицейски екип от Сектор „Престъпление
по пътищата“ при ОДП гр. София в състав гл. с-т С. Б., гл. с-т Д. Г. и гл. с-т
В.Л. спрял за проверка л. а. „Опел Астра“ с рег. № ***, който бил управляван от
подс. Б.. На предна дясна седалка бил подс. Х., а подс. И. и Д.М. седели на
задната седалка. Свид. Б. в изпълнение на служебните си задължения поискал
документите на подс. Б., като водач на автомобила, за проверка. Тогава подс. Х.
му подал банкнота от 50 лв., за да се почерпи, като му казал, че много бързали
за гр. С.. Тъй като известно време преди това на служителите от полицейското
управление били подадени данни и снимки на лица, *** на Ю. и М., участващи в
група, занимаваща се с кражби на пари и вещи от леки автомобили след спукване
на гума, сред които лица фигурирало и името на подс. Б., свид. Б. извикал
колегата си Г.за съдействие, като междувременно събрал документите и на
останалите лица, които пътували заедно с него и които говорели добре български
език. След като видял документите им, свид. Б. се убедил, че това са лица от
тези, които са подадени за наблюдение. В тази връзка те били поканени в ГКПП,
като докато се придвижвали натам подс. Х. отново извадил банкнота и казал на свид.
Б. да я вземе и да тръгват, тъй като жена му била българка и е в болница.
Веднага бил сигнализиран дежурният следовател при ТСО Ихтиман, като на място
били извършени необходимите процесуални действия с оглед разследване на
престъпление по чл.304 ал.1 от НК, извършено на територията на Софийска област.
От подс. Х. бил иззет сгъваем нож, сто и две банкноти от 10 лв., една банкнота
от 50 лв. и една банкнота от 5 лв. Останалите три лица също притежавали големи
суми пари, по около 3 000 лв. на човек.
На ***г. подс. Х. ***, където
му бил извършен личен обиск, при който били намерени 5 000 лв. в купюри по 50
лв., които били скрити в стелките на обувките му. Предвид информацията, която
имали за участието на четирите лица, които пътували в автомобила, управляван от
подс. Б., били уведомени ОДП Пазарджик, ОДП Пловдив и ОДП Стара Загора, за да
се установи дали на територията им са регистрирани кражби, извършени чрез
повреждане на автомобилна гума, но тъй като не била получена своевременно
информация в тази връзка, Б., И. и Д. М.били освободени, като били призовани на
следващия ден да се явят на разпит в качеството на свидетели във връзка с
воденото срещу подс. Х. производство за престъпление по чл.304 ал.1 от НК. Едва
на следващия ден ОДП Пловдив сигнализирало за извършена кражба на пари, а
именно тази от владението на свид. Д., като Б. и И. били доведени в Четвърто РУ
на МВР Пловдив. Д. М. обаче се укрил, което наложило същият да бъде обявен за
общодържавно издирване.
На ***г. чантата с намиращите
се в нея документи, но без парите, била предадена в Трето РУ на МВР Пловдив от свид.
Я. К.. Същата работела в магазин срещу хотел „Санкт Петербург“, в района на
който чантата и документите, откраднати от свид. Д., били намерени от непозната
за нея жена, която й ги оставила. След това те били върнати на свид. Д..
Съгласно заключението на
изготвената по делото стоковооценъчна експертиза стойността на отнетата от
владението на свид. Д. бизнес чанта от промазан плат е 24 лв.
По делото е било извършено
трасологично изследване на разрезите по автомобилните гуми от втората и третата
кражба, които били предадени на органите на разследването с протоколи да
доброволно предаване. Съгласно заключението на извършената съдебно трасологична
експертиза, по лицевите страни на предоставените за изследване два броя
автомобилни гуми, се откриват разрези със заострен твърд тъп предмет,
наподобяващ нож с едностранна заточка. При направеното съпоставяне по общи
признаци се установяват пълни съвпадения, което говори, че най-вероятно са
причинени с едно и също режещо средство. Следите, открити върху разрезите на
двете автомобилни гуми, обект на експертизата, най-вероятно са оставени от
сгъваемия нож, иззет от подс. Х..
За да приеме изложената
фактическа обстановка, районният съд е кредитирал като достоверни показанията
на свидетелите П., Н., Ш., Д., Б., Г., С., Д., П., С., И., З., А., М., К., Ч.,
С., К., като изрично е посочил, че част от показанията на свидетелите са били
приобщени от досъдебното производство и именно на същите съдът е дал вяра, тъй
като е намерил, че не само кореспондират с останалите събрани доказателства, но
и са били дадени в период, по-близък до процесния. Посочил е и писмените
доказателства, които подкрепят кредитираните от съда гласни такива, както и
експертните заключения. Анализирайки доказателствата, е достигнал до правния
извод за обективна и субективна съставомерност на стореното от всеки един от
подсъдимите като престъпление “кражба“ по повдигнатото на всеки обвинение със
съответните квалифициращи обстоятелства. Като е наложил на подсъдимите
наказания лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК,
приемайки, че е налице изключително смекчаващо обстоятелство – изминалия
продължителен период от време от НК,
като е отложил и изтърпяването на наказанията им по реда на чл. 66, ал.1 от НК.
Произнесъл се е и по предявените граждански искове, веществените доказателства
и разноските.
*****
В жалбите на всеки един от подсъдимите се изтъкват допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Произнасянето по основателността на оплакванията, направени от защитата на подсъдимите и насочени към основанието, обхванато от разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е приоритетно, тъй като проверката за правилното приложение на материалния закон може да
бъде извършена само в рамките на установената от първата инстанция фактическа обстановка и то само ако са спазени процесуалните изисквания за формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите.
На първо място
защитата оспорва протоколите за приобщаване на веществени доказателства /на два
броя гуми, находащи се в т.4, л. 25 и том 1, л.65/ респективно – това възражение
води и до оспорване изводите на изготвената по делото трасологическа експертиза.
Първата инстанция изключително мотивирано е посочила защо не намира процесуален
порок при приобщаване на двете автомобилни гуми като веществени доказателства
по делото, като е подкрепила изводите си със съдебна практика. Настоящата
инстанция напълно споделя изложените съображения, които намира за ненужно да
преповтаря, само ще допълни, че ВКС нееднократно се е занимал в практиката си с
правната природа на протокола за доброволно предаване и еднозначно е приел в
редица решения /Р № 204/ 2010 г. по н.д. № 129/2010 г. на II НО , Р № 202/2015
г. по н.д.№ 1224/2014 г., II НО, Р № 50/01.03.2016 г. по н.д. № 117/2016 г. на
II НО/, че се касае за вид доказателствено средство, нерегламентирано в НПК,
което валидно закрепва приобщаването към материалите по делото на
доказателства, без значение писмени или веществени, по реда на доброволното им
предаване от съответното лице, в чиято фактическа власт се намират те. За
годността на протокола за доброволно предаване е без значение качеството на
лицето, което извършва предаването и кръга от правомощията му, като е допустимо
действието да бъде извършено от всяко лице, тъй като целта е веществените
доказателства, които се предават да бъдат приложени по делото по начин,
гарантиращ тяхната истинност и със запазен първоначален външен вид. Съставените
протоколи за доброволно предаване съдържат описание, макар и обобщено, на двете
автомобилни гуми, но достатъчно, щото да не възникне съмнение в идентичността
на веществените доказателства, приложени
към делото /и изследвани от СТЕ/ и тези, предадени от свидетелите.
Макар да не е преповторено
във въззивната жалба, тук е мястото да се обсъди и наведеното по-рано
възражение на адв. К. относно годността на протокола за обиск на подс. Н.Х. от
09.02.2006г. /л. 29 и 48 от том 4 от ДП/, с който е иззет 1 бр. нож, изследван
от назначената трасологическа експертиза, тъй като обискът не бил извършен в
съответствие с нормата на чл. 164, ал.2 от НПК, т.е. от лице от същия пол. Посоченият
доказателствен способ е нормативно уреден в чл. 164 от НПК. Въведените в същия
изисквания, включително това по ал.2 – да бъде извършено и за участието на лица
от същия пол като обискирания, е гаранция да не бъде накърнявано личната чест и
достойнство на претърсваното лице. В случая, видно от протокола, разследващ полицай
е лице от женски пол – Д. И. С., а като поемни лица и присъствал са посочени
три лица от мъжки пол. Видно от самия протокол, фактически обискът е бил
извършен от лицето Г.В. С.– **** сектор ПП-РДВР София /така изрично е отразено
в протокола/. Но по-същественото е, че видно от словесното описание на самото
действие, при същото Х. не е бил събличан, а вещите са били иззети единствено
от джобове на дрехите му, т.е. действия по разсъбличане и претърсване тялото на
подс. Н.Х. не са били извършвани. При това положение не може да става въпрос за
накърняване на личната чест и достойнство на претърсването лице, поради
присъствието и на лице от другия пол, каквато е именно целта на нормата на чл.
164, ал.2 от НПК. Т.е. правилно долната инстанция е приела за годно писмено доказателство
посочения протокол, както и иззетото със същия веществено доказателство – нож,
които са били надлежно приобщени по настоящото досъдебно производство и посредством
постановление за отделяне от сл.д. № 35/2006г. по описа на ОСС София на
посочените протокол и нож /т.4, л.27-28/ - в този смисъл и Решение № 514/11.11.2003г.
на ВКС , 2 н.о. по н.д. № 302/2003г.
В този ред на
мисли, правилно е прието от първата инстанция, че няма пречка протоколи за
извършени процесуално-следствени действия като доказателствено средство да е
изготвен по друго наказателно производство и да се цени като писмено
доказателство в настоящото, респективно – иззети веществени доказателства по
друго досъдебно производство – да бъдат отделяни и приобщавани по настоящото,
тъй като те са източник на доказателствени факти, които се отнасят до същия предмет.
От разглеждащия делото съд се изисква преценка дали това доказателствено
средство, респективно – веществено доказателство, са събрани по реда на НПК /в
случая положителната по този въпрос преценка на настоящия състав съвпада с тази
на долната инстанция касателно приобщените протоколи и веществени доказателства
от посоченото по-горе ДП по описа на ОСС София/. Няма забрана в НПК при
спазване правилата на чл. 106, 114 и сл., ако предметът или средство на
престъплението е иззет чрез някой от способите за събиране на доказателства по НПК,
но се отнася до повече от едно наказателно производство, той да се приобщи по
другото наказателно производство. В случая това е станало точно така, поради
което и настоящата инстанция намира, че не са били допуснати нарушения на
процесуалните правила при събиране на доказателствата /виж Решение № 1162/01.03.2007г.
по н.д. № 690/2006г. на ВКС, 3н.о./.
Друго преповторено
във въззивните жалби на защитниците на подсъдимите лица възражение касае
процесуално нарушение при формирането на вътрешното убеждение на първата
инстанция, рефлектирало върху правата на подсъдимите, тъй като съдът е базирал
възприетата от него фактическа обстановка на показания на свидетелите от
досъдебното производство, които са били приобщени по реда на чл. 281, ал.4 вр. с
ал.1, т.1 или т.2 от НПК, т.е. без да е било изразено съгласие от страна на
подсъдимите и техните защитници. Вярно е, че нормата на чл. 281, ал.8 от НПК е
гаранция за съблюдаване правата на предадените на съд лица, тъй като въвежда
забрана осъдителната присъда да почива само на показания, прочетени на
основание ал.4. Но видно от обстойните мотиви на долната инстанция, районният
съд не е формирал изводите си за обективна и субективна съставомерност на
деянията само и единствено на показанията на свидетели, приобщени от
досъдебното производство. За всеки един от казусите е посочил кои други
доказателства подкрепят именно тези показания на свидетелите, което е и дало
основание на съда да приеме за достоверни именно част от показанията на
свидетелите, дадени в хода на воденото следствие. Всъщност районният съд не
може да бъде упрекнат във формален подход при анализа на доказателствата,
напротив – задълбочено, обстойно и мотивирано е изложил съображения касателно
всяко събрано доказателство, като го е съпоставил и с останалите. Районният съд
е наблегнал и на несъответствията в отделните групи свидетелски показания /
относно местоположението на плъзгащата врата на автомобила на Д., за броя на
лицата, посетили цеха на ЕТ „П.-Д.П.“/, като е обсъдил относимите гласни
доказателства и на фона на останалата доказателствена съвкупност за тези
обстоятелства, събрана посредством предвидените в НПК доказателствени способи и
е дал мотивиран отговор на възраженията на защитниците, които настоящата
инстанция напълно споделя. Установената
от него фактология съответства на събраните доказателства.
Правилна е преценката на
районния съд, че следва да бъдат приети с доверие показанията на свидетелите В.
П. от досъдебното производство и на свид. К.П., дадени непосредствено пред съда,
както и четените при дадено съгласие от всички присъствали лица показания на
свид. Д.П. от досъдебното производство. Същите си кореспондират по отношение на
основните релевантни обстоятелства. Изложения от районния съд анализ на
посочената група гласни доказателства е задълбочен, подробен, напълно се
споделят съображенията и от настоящата съдебна инстанция за това поради какви
причини и кои показания на свидетелите се кредитират и тези съображения не ще
преповтарят. Редно е да се посочи, че показанията им не остават изолирани, тъй
като на първо място се подкрепят и от тези на свидетелите Ш. и Н./включително приобщени
от досъдебната фаза/, от протоколите за разпознаване на лица, от заключението на
изготвената дактилоскопна експертиза, като последната е категорична, че
иззетата от алуминиев профил в цеха на свид. Д.П. следа е оставена от безимения
пръст на подс. Б.. Последното обстоятелство несъмнено доказва присъствие на
същия в цеха, откъдето са били отнети инкриминираните вещи.
За прецизност следва да се
посочи една неточност в мотивите на районния съд, без това да рефлектира по
какъвто и да е начин на правилността на съображенията или изводите му – по
отношение на протоколите за разпознаване на лица съдът е посочил, че свид. В.П.
изразил несигурност при първото разпознаване на лице по снимковия материал
/съдът визира протокол за разпознаване на лица от 18.10.2005г./, докато при
второто бил „категоричен,“ посочвайки подс. Б.. Всъщност не само при
първоначалното разпознаване, извършено от свид. В.П. /т.2, л.28/ свидетелят е
категоричен относно личността на мъжа, с когото разговарял в цеха при
изчезването на чантата с парите и други вещи на фирмата, като дори посочва, че
на снимката /разпознаването е по снимки/ лицето е с по-високо подстриган
бретон. Самото процесуално следствено действие е извършено непосредствено /само
ден/ след срещата му с въпросното лице, когато логично към този момент
спомените на същия касателно външността му са били по-ярки. Но дори и при
последващото няколко месеца по-късно разпознаване /от ***., т.2, л.70 от ДП/,
свидетелят е категоричен, сочейки отново Б. като човекът „с акцента“, който бил
нещо като „тартор“ на групата . Що се отнася до извършените разпознавания от
свид. К.П., то прави впечатление, че същият е категоричен при извършеното
първоначално разпознаване /още на следващия ден/, като посочва също Б. като
едно от лицата, които били посетили цеха при изчезването на парите – виж протокол
на л. 26 от том 2 от ДП, докато при извършеното месеци по-късно разпознаване
/л. 78, том 2 от ДП/, свидетелят не изразява сигурност в посоченото от него
лице. Това логично би могло да се обясни с изминалия период от време и
избледняване спомените му. Ето защо, правилно е прието от районния съд както
броя на лицата, влезли в цеха на фирмата на свид. П., колко пъти са влизали, така
и безспорно установеното, че едно от тези лица е именно подс. Б..
Долната инстанция обосновано е
отговорила на възражението на защитата относно евентуално съмнение в правилността
на експертното заключение по изготвената дактилоскопна експертиза предвид
разлики в диаграмите между иззетата
следа и отпечатъка, които съображения също напълно се споделят от настоящия
състав, изводимо от обоснованото изложение на вещото лице С.в съдебно
заседание. Заключението и настоящата инстанция намира за обосновано,
компетентно и обективно изготвено, като правилно е било кредитирано от първата
инстанция.
Правилно е прието от долната
инстанция, че съпричастността на подс. Б. към вмененото му деяние се доказва и
от разпечатките от мобилните оператори – виж справка „Мобилтел“ ЕАД на л. 87 от том 2 от ДП. Последната сочи, че
със СИМ карта с № *** и апарат с ИМЕЙ **** са проведени няколко телефонни
разговора от дата ***., като в този момент ползвателят на картата се е намирал
на територии, обслужвани от клетки, ситуирани в гр. П.и то по време, когато свидетелите
П. сочат, че Д.П. е изтеглил сума от бланката до момента на установяване на
кражбата от свид. В. П. – виж л. 88, разговорите от 11:01:24 до 15:41:06 часа. В писмото на „Мобилтел“
ЕАД се сочи също така, че този номер на
СИМ карта е регистриран в мрежата на Мтел с този апарат и на дати ***. и ***.
– т.е. другите две инкриминирани дати от обвинението на Б.. Само ще се допълни,
че телефон с посочената карта е ползван именно от подс. Б., като видно това е телефонния
номер, който лично той е посочил в протокол за разпит като свидетел на л. 48 от
том 2 от ДП. Също така, видно от протокола за оглед на веществени
доказателства от 30.05.2006г. /том 4,
л.20 и сл./, иззетия при обиска на Б. от 11.02.2006г. мобилен апарат Нокия, е с
ИМЕЙ, съвпадащ по номера с този, ползван от СИМ карта ****, при мобилната му
комуникация от ****.
Що се отнася до стойността на
отнетите вещи, правилно районният съд е кредитирал показанията на свид. Д. и В.
П., тъй като не остават изолирани, а се подкрепят от представеното по делото в
заверено копие нареждане –разписка за изтеглена сума от ОББ от ***. /л. 34, том
2 от ДП/, а за останалата – от свидетелските показания на П.. Що се отнася до
отнетите вещи – документи и други вещи в чантата, то видно същите са били
намерени на следващия ден /описани подробно в протокола за оглед на
местопроизшествие от ***./, като са били предмет на оценителната експертиза,
чието заключение обосновано е било кредитирано от страна на долната инстанция.
Впрочем точно на база
кредитираната доказателствена съвкупност, въззивният съд счита, че се налага
една корекция в така изнесената в мотивите на присъдата фактология. Уточненията
касаят детайли от събитията, свързани с увреждане на гумата на свид. П.. От
показанията както на свидетелите П. в кредитираната им от съда част, така и на
свидетелите Ш. и Н. несъмнено се установява, че причина свид. Д.П. да спре с
автомобила си по-далеч от цеха, е повреда на дясна задна гума и наложителната й
подмяна. И според настоящата инстанция безспорно се установява, че подс. Б. и
неустановените в хода на разследването негови съучастници са проследили
автомобила на свид. Д.П. – това е видно и от разпечатката на телефонията на
подс. Б., както и изводимо от факта, че са последвали свидетеля именно в
момент, в който е пренесъл парите в цеха, т.е. същите несъмнено са целели
проследяване и отнемане в удобен момент на паричната сума. Несъмнено е, предвид проследяването на дееца,
че са били наясно с увреждането върху автомобилната гума, заради което в един
по-късен момент водачът на превозното средство ще се наложи да спре, защото
цялостното им поведение – наблюдение, по проследяването му, влизане в цеха,
водените разговори с цел зрително фиксиране местонахождението на парите,
повторни посещение след изчакване братята П.и свидетелите Ш. и Н. да излязат,
отвличане на вниманието на свид. В.П. с цел един от съучастниците да вземе папката
с парите, последващото бягство, са ярък демонстратор не само за добра
подготовка на деянието, но за планираност, за отлични субективни представи
какво се случва, за знание, че са създадени необходимите условия, които ще
доведат до възможност да се извърши отнемането. Но това не означава
автоматично, че било Б. или някой от неговите съучастници в това деяние е повредил
гумата, т.е. са създали условия за аварийната ситуация, до която поради
обстоятелството, че свид. Д.П. късно е усетил спадане на гумата, не е спрял
своевременно да я сменя, а е отнесъл парите в цеха. Подобна възможност не е
съвсем изключена не само изводимо от начина на реализиране на последващите
деяния, включени в обвинението на подс. Б., но така и поради показанията на
свидетелите от СДВР, ангажирани с установяване на участниците – чужди граждани
в кражбите от автомобили след умишлено предизвикана от тях аварийна ситуация,
като снимката и на подс. Б., е била сред тези на заподозрените за това
лица. Въпреки това, в конкретния казус
то си остава хипотеза, но дори и твърде вероятна, неподкрепена от несъмнени
доказателства за съпричастност към повреждането на гумата така, както изисква
НПК – няма очевидец на подобно посегателство, гумата не е била иззета като веществено
доказателство, за да бъде изследвана, не е намерено или иззето и евентуално
средство за извършване на увреждане по гумата. Дори в показанията им от досъдебното
производство, които са били приобщени по съответния процесуален ред, нито един
от свидетелите В. и Д. П. или работещите в цеха лица, не посочва, че причина за
смяна на гумата е срязване на същата, напротив – всички те говорят за
„спукана“, „повредена“ гума. Едва при проведеното съдебно дирене пред РС
свид. К. П. посочва, че „някой … бил
пукнал гумата с нож“ /л.1623 от НОХД/, а свид. В.П. – че в полицията в
последствие установили, че „гумата е била странично набодена“ /л. 1348 от
НОХД/. Но показанията на нито един от двамата не може да свърже по категоричен
начин повредата на гумата с личността на подс. Б. или неговите неустановени за
това деяние съучастници. Всъщност, макар за разисквания фактологичен елемент
районният съд да си послужил с предположение /за това,че съучастниците са
създали предпоставки за аварийната ситуация/, това съвсем не означава, че
цялата фактическа обстановка в мотивите на съда е презумирана, както превратно
се поддържа от защитата. Напротив, в останалата част обстоятелствата по делото
са изнесени съвсем коректно и са доказателствено подкрепени.
По второто деяние, включено в
обвинението на подс. Б. – кражбата на пари от владението на Л.,
доказателствата-гласни, писмени и веществени такива, отново са анализирани
прецизно поотделно и в съвкупност, като съдът е достигнал до правилни
фактически изводи. Правилно съдът е приел, че следва да се довери именно на
показанията на свид. К. /дадени пред съдебния състав, а така и депозираните на
досъдебното производство, които са били приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр.
с ал.1, т.1 от НПК за обстоятелствата, по които свидетелят е посочил различни
данни/, като преценката на съда да приеме за достоверни именно тези, дадени по-рано
е правилна, доколкото действително са били дадени в период много по-близък до
времето на деянието. А пред съда същият е
бил разпитан близо тринадесет години по-късно, когато е напълно
оправдано свидетелят да е изгубил спомен за определени обстоятелства или
времето да е оказало влияние върху коректното запаметяване на фактите. Още повече, че именно предходните му показания
намират пълна опора и в твърденията на свидетелите П., С. и И., също в
кредитираната от съда част от досъдебното производство /приобщени по съответния
процесуален ред/. И касателно това деяние съдът основно е ползвал показанията на
посочените свидетели от досъдебното производство, но същите не остават
единствените доказателствени източници на относима информация. Напълно коректно
съдът е обсъдил, че показанията на очевидците намират опора и в извършеното
разпознаване от самият пострадал – Л. /протоколът за разпознаване на лице в том
1, л.116 от ДП/, където категорично е разпознал именно подс. Б. като мъжът,
който го заговорил; от протокола за оглед на местопроизшествие от 08.12.2005г.
/том 1, л. 25/, от разписка от Булбанк АД за изтеглената от свид. Л. сума /том
1, л. 43/, протокол за доброволно предаване от 08.12.2005г. /л. 65/-като по
процесуалната годност на протокола настоящият състав вече изрази становище
по-горе, както и от изготвената по делото трасологическа експертиза, чието
заключение напълно законосъобразно е било кредитирано от първостепенния състав
/съображения за правилността и обосноваността на същото съдът ще изложи
по-долу/; така също от протоколите за доброволно предаване на дисковете с
видеозаписи и протоколите за оглед на същите. От показанията на свид. И. –
оперативният работник, който е възприел записите от камерите на банката и
предадената също с протокол за доброволно предаване от свид. А. Д. – началник
охрана на „Винпром Пещера“ АД, записи от външни охранителни камери на
дружеството, както и се запознал с изпратени от колегите му от СДВР снимков
материал, се установява, че същият е
установил сходство между лицето от записите от камерите на банката и „Винпром
Пещера“ АД и снимката на подс. Б.. Към
мотивите на долната инстанция за
доказателствената съвкупност, подкрепяща възприетата от съда фактология - в
частност за съпричастност на подс.Б. - следва да се посочи и постъпилата справка от „Мобилтел“
ЕАД с подробна разпечатка за проведена телефония от СИМ карта с № *** /вече се
посочи, че подс. Б. е използвал този номер/ и от дата ****. /том 3, л. 29 и
сл./, видно от която по времето, когато Л. и свид. К. са се намирали в банковия
клон /на ул. „И.В.“ в гр. П./, а и в последствие до спирането на автомобила им в
близост до бензиностанция „Емко“ на бул. В.- /сочена от свидетелките П.и С./,
подс. Б. е провеждал телефонни разговори
и получавал СМС-и, докато се е намирал на територии на мобилни клетки,
обслужващи именно посочените райони /виж писмо на Мобилтел ЕАД на л.123 от том
3 от ДП – клетки Паркинг М и Емко на ул. „Д. Т.“/, т.е. по траекторията на
движение на автомобила на Л., което не оставя съмнение, че е бил проследяван от
подсъдимия. Почиват на коректен анализ на доказателствата съображенията на съда
и касателно наличието на съучастници на същия, изводимо и от показанията на
свидетелите П. и С..
Правилно съдът е приел да
кредитира и показанията на свидетелите Е. и Д. Д., дадени в хода на съдебното
дирене и от досъдебното производство за обстоятелствата, посочени от съда в
мотивите. Изводът на съда се базира на факта, че показанията на двамата
свидетели не остават изолирани, а се подкрепят и от показанията на свид. Я.К.,
от протоколите за разпознаване на лица /с уточнението, направено от Д. в
последствие в протокол за разпит от ****., реално същата е разпознала подс. И. като
лицето, което я е заговорило/, протокол за оглед на местопроизшествие, разписка
за изтеглената сума от „Булбанк“ АД П. /том 1, л. 194 и 195 от ДП/, от протокол
за доброволно предаване на 1 бр. автомобилна гума /том 4, л.25 от ДП/, косвено
от показанията на свидетелите Ч., С., Б., Г., А. и С. /на последните касателно
поведението на установените на АМ Тракия лица и намерените в последствие вещи у
тях/, от подробните разпечатки от мобилните оператори за местонахождението на
ползваните от подсъдимите и съучастника им М. мобилни апарати.
Правилно долната инстанция е
кредитирала показанията на пострадалия и неговата съпруга касателно
хронологията на събитията от изтеглянето на средствата в банковия клон,
поставянето им в чанта в колата и последвалото им спиране с оглед създадената
аварийна ситуация, описанието на автомобила, в който са се намирали мъжете,
появата на непознатия, предложил им съдействие, местонахождението на Д. към
момента, в който са разговаряли с него и последващото установяване липсата на
средствата. Показанията им в тази част са непротиворечиви. Правилно долната
инстанция е приела, че при извършване на деянието тримата подсъдими са били
придружавани и от четвърто лице, изводимо от показанията на свид. Д., както и
от показанията на полицейските служители, спрели за проверка автомобила, в
който четиримата са се намирали – отново тъмносин /както сочи и свид. Д./ –
Опел Астра с рег.№ ***. Междувпрочем, както правилно е отбелязал районният съд,
този автомобил е бил отдаден под наем от свид. М. на лице, което е посочило
телефонен номер за връзка *** и ***, като първият номер бил посочван и преди
това при наемане на автомобили от тази фирма. Видно от разпечатките на
мобилните оператори в том 3 от ДП, именно карта **** фигурира като мобилен
номер, с който останалите трима подсъдими са осъществявали многократно
телефонна връзка на ****., като и четиримата са били по това време на
територията на гр. П.. Според справка от „Космо България Мобайл“ ЕАД /л. 2, том 3 от ДП/ този номер е бил ползван
и с телефони с различни ИМЕИ, единият от които **** /том 3, л. 11 и сл. от ДП/
и то именно на дата ****г., при това хронологично и темпорално в
последователност на обслужвалите го мобилни клетки, които са идентични с
описания от свидетелите Д. техен маршрут от момента на изтегляне на средствата
от банковия клон. Не може да не се отбележи, че именно в този времеви период
ползвания от четвъртия съучастник на подсъдимите мобилен телефон /М./ е провеждал
разговори както с номера, използван от подс. Б. /***/, така и с номера **** и № ****. Първият от
тези номер се установява да е ползвал в
този период подс. Н.Х., видно посочен е дори от него самия в протокол за привличане
на обвиняемо лице /т.1, л.164 от ДП/, а вторият номер – от подс. И.. Според
писмо изх.№ С-576/05.04.2006г. на БТК АД /л. 138 и сл. от том 3 от ДП/, вторият
номер - № **** - е бил ползван от апарат с ИМЕЙ ***, а това е именно ИМЕЙ-номерът
на апарата, намерен при обиска на подс. И. в Следствения арест в гр. София /виж
том 4, л.18 и л.20 - Протокол за оглед на ВД/. Според приложената информация в
писмо изх.№ С- 414/23.03.2006г. на БТК АД, както и от разпечатката, представена
към писмо № 33178/15.03.2006г. на „Мобилтел“ ЕАД – том 3, л.120-121 от ДП,
ползвателите на всеки един от посочените телефони номера, т.е. подсъдимите и
съучастника им М., на ****. не само се е намирал на територията на гр. . но и
четиримата активно са провеждали телефонна комуникация помежду си, като разговорите
от тези мобилни номера са били обслужвани от клетки, разположени по
траекторията на движение на свидетелите Д., вече както се посочи – и по времето,
когато същите са изтеглили средствата от банковия клон до момента на кражбата.
Почива на коректен и задълбочен
анализ и изводът на първата инстанция,
че съучастниците, аналогично на казуса със свид. Л., са създали описаната
аварийна ситуация посредством повреждане на задна дясна автомобилна гума на
моторното превозно средство, ползвано от свидетелите Д.. Това е така не само
поради показанията на самите Д., но и поради факта, че предадената от Д.автомобилна
гума е била пробита с нож, а същевременно в подс. Н.Х. е бил намерен нож
/приобщен като веществено доказателство по настоящото дело/ и изводимо от заключението
на трасологическата експертиза на вещото лице И.. Доказателствено обосновано е
становището на районния съд, че посредством намерения у подс. Х. нож е било
извършено увреждането на гумата на автомобила на Д., а и на Л., тъй като самият
експерт обосновано в съдебно заседание е защитило становището си относно получените
съвпадения между изследвания нож и разрезите по двете автомобилни гуми – по
форма, гладкост, размери на следите от
разрезите по гумите и експериментално направените разрези за нуждите на експертното
изследване с работната част на ножа, като е посочило, че най-вероятно са
причинени именно от ножа. Наред с това вещото лице е категоричен в заключението
си, че при направеното съпоставяне по общи признаци на разрезите по
изследваните гуми, се установило пълно съвпадение, поради което е посочил, че
най-вероятно са били причинени от едно и също режещо устройство. Заключението е
обосновано и според настоящия състав обсъждания факт – за умишлена увреда от
страна на съучастниците по автомобилната гума на свид. Д., а и в казуса с Л.
два месеца по-рано, е неразколебан. Че се касае до умишлена повреда, освен
показанията на посочените групи свидетели и заключението на вещото лице от трасологическата
експертиза, е видно и от местоположението на двата среза – отстрани на гумите,
а не отдолу по грайфера, т.е. частта, която влиза в съприкосновение с асфалта и
както е посочено от вещото лице – по ходилото на гумите не са били установени
разрези или разкъсвания, което и предвид характеристиката на установените
срезове, изключва друг механизъм на причиняване на уврежданията /напр. от
експлоатация при движението, стареене на материала, минаване през остър предмет
и др./. Освен това подсъдимите са били задържани с намерени в същите нож /у Н.Х./
и парични средства в немалки размери у всеки един от тях още същия следобед
след извършване на кражбата от Д. в П., време, достатъчно им да напуснат територията
на града и достигнат до 54-ти км на АМ
Тракия, където са бил спрени за проверка.
Споделими са съображенията на
долната инстанция и за намерените у подсъдимите и съучастника им суми, както и
за обясненията, дадени от тях непосредствено след спирането им, те почиват на
правилен доказателствен анализа на показанията на полицейските служители,
поради което и не ще се преповтарят.
Оценката на стойността на чантата,
отнета от владението на Д., е изготвена обективно и съобразно събрание гласни и
писмени доказателства в тази насока от вещото лице, изготвило назначената
оценъчна експертиза , която правилно е била кредитирана от съда.
*****
Ето защо, съдът намира, че така
събраните доказателства са правилно и коректно оценени от долната инстанция /с
корекцията, посочена по-горе касателно първото инкриминирано деяние/, като
съдът е достигнал до законосъобразния извод, че и тримата подсъдими са
извършили вменените им престъпления. Ревизията по фактическата част касателно увреждането
на задната гума на свид. Д.П. не влияе на приетата от първата инстанция
правната квалификация за подс.Б. – цифрово или словесно описание на престъплението,
доколкото общо същото е квалифицирано като извършено „по специален начин“,
доказва се несъмнено да е реализирано именно по този начин при кражбите на ***.
и на ****., оказва значително влияние върху тежестта на цялостната престъпна
дейност на Б.. Затова и не налага корекция на присъдата.
Законосъобразно е прието от
районния съд, че подсъдимите Б., Н. и И. са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал.2 вр. с ал.1, т.4,
предл.1 и 3 и т.5 вр. с чл. 194, ал.1 от НК, а за подс.Б. и вр. с чл. 26, ал.1
от НК. Тримата подсъдими на ***. след предварително сговаряне в немаловажен
случай помежду им и с Д. М., по отношение на когото материалите са отделени в
друго наказателно производство, чрез използване на МПС – наетия автомобил Опел
Астра с рег.№ ****, чрез създаване на аварийна ситуация /повреждане на
автомобилната гума на автомобила на свидетелите Д./, т.е. по специален начин,
са отнели чужди движими вещи от владението на Д. – пари в размер на 15 000 лв. и
вещи /чанта с документи/ на стойност 24 лв. без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, като общата стойност на отнетите вещи е в големи
размери.
Правилно е прието от районния
съд, че наред с това подс. Б. е
реализирал други две деяния преди това – на ***г. и на ****. съответно в гр. П.
и гр. П., като след предварително сговаряне в немаловажен случай с неустановени
в хода на разследването лице /по отношение на които материалите са отделени в
друго наказателно производство/, чрез използване на моторни превозни средства и
по специален начин /при отнемане на вещите от владението на Л./ - чрез
отвличане на вниманието на пострадалия като са създали аварийна ситуация чрез
повреждане на гума на ползвания от Л. автомобил, е отнел чужди движими вещи –
на ***. в гр. П.пари на стойност 11 000 лв. и вещи на обща стойност 92 лв. от
владението на ЕТ „П.- Д.П.“ със собственик и управляващ Д.В.П. и на ***. в гр.
П. – сумата от 50 000 лв. от владението на А.Л.; без съгласието на владелците с
намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетите общо
за подс. Б. вещи, включващи и деянието от ****. възлиза в размер на 76 116 лв.,
т.е. е в големи размери.
Относно обективната съставомерност на престъплението първият съд
е изложил законосъобразни и подкрепени със съответната относима съдебна
практика подробни съображения, които въззивната инстанция изцяло споделя,
поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни и в настоящите мотиви.
Единствената корекция, както се посочи, касае недоказаността на квалифициращия
елемент специален начин за първата като време вменена на Б. кражба. Изложени са
подробни съображения за всеки един елемент от обективния състав на
престъплението по отношение на всяко едно от подсъдимите лица, изложени са доказателствено
подкрепени съображения за причастността на всеки от съучастниците, респективно
на М. за последното деяние и на неустановените съучастници на Б. при предходните
два казуса; относно използването на МПС за всеки един от казусите,
предварителния сговор между отделните съучастници, както и защо всяко от
деянията не съставлява маловажен случай, за ролята на всеки от съучастниците
/според наличния доказателствен обем/, специалният начин, използван от тях,
както и че кражбите покриват критерия „големи размери“, с посочване на задължителната
съдебна практика.
Неоснователни са възраженията
на защитниците от въззивните жалби, че мотивите на съда не отговарят на задължителната
съдебна практика касателно елементът „използване на МПС“. Съгласно т. 11 от Постановление
№ 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление №
7 от 6.VII.1987 г.) кражбата е квалифицирана по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, когато
деецът е използвал моторно превозно средство за отнемане на вещите или за
превоз на имуществото и отдалечаване от местопрестъплението, за да установи
трайна фактическа власт върху него, както се доказва несъмнено, че се е случило
при всеки един от процесните казуси. Не намират доказателствена опора, нито
подкрепа в съдебната практика и възраженията за липсата на съпричастност на
съучастниците, след като не се установявало всеки един то тях да е взел участие
във фактическото отнемане на вещите. Прав е районният съд, че категорични
доказателства за това кой от отделните съучастници при всеки един от
разглежданите посегателства пряко е отнемал паричните средства и вещи, не са
събрани. Но това не прави деянието или авторството на престъплението недоказано.
Отдавна е изяснено в съдебната практика, че съизвършителство има не само когато
всеки от съучастниците участва в извършването на дейности, очертаващи всички
елементи на престъплението, но и когато той осъществява само отделни елементи
на престъпния състав, като съзнава, че другите му съучастници извършват другите
елементи на престъплението /Решение № 268 от 18.V.1995 г. по н. д. № 131/95 г.,
II н. о., ВС/. А в случая несъмнено се доказва и предварителния сговор между
съучастниците, което прави крайно несъстоятелни възраженията на защитата.
Поради изложените съображения
настоящата инстанция намира, че няма несъответствие или противоречие в мотивите
на районния съд и за това дали е доказан елементът „специален начин“ на
извършване на кражбата от Д.. Районният съд коректно на база събрания
доказателствен материал е посочил, че не се установява кой от съучастниците е
повредил автомобила, но се доказва несъмнено подобно посегателство от тях, а
това, предвид предварителния сговор между съучастниците /подготовка и формиран
план за отвличане вниманието на лицата чрез умишлено създаване преди това на
аварийната ситуация/, е достатъчен, щото престъплението да се квалифицира
именно по посочения законов текст. Изложеното важи и за второто по време
деяние, включено в обвинението на подс. Б..
Законосъобразен е и изводът на
първата инстанция, че всеки един от подсъдимите е реализирал престъплението под
форма на вината пряк умисъл, тъй като всеки един от тях не само е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е предвиждал и искал настъпването на
общественоопасните последици, но и е съзнавал, че участва съвместно с други
лица при престъпното отнемане на вещите, което несъмнено се извежда от
доказателствата – предварителната планираност на действията и в този смисъл
предварителната подготовка у тях /предварителен сговор/, носенето на режещ
предмет, ролята на отделните
съучастници, проследяването на пострадалите, отвличане на вниманието от един от
съучастниците, докато останалите участват в отнемането на вещите и наблюдение,
всичко това говори за добра координираност в действията на участниците и
подготовка , т.е. ясно са съзнавали целените от всеки един последици и са се
стремели към постигането им – да отнемат съвместно вещи от пострадалите, за да
установят собствена фактическа власт върху тях.
За подс. Б. се установява, че
всяко от деянията е извършено при условията на продължавана престъпна дейност,
както коректно е приел и районния съд.
*****
При индивидуализация на
наказанията, които да наложи на подсъдимите, съдът е преценил, че за всеки един
от тях са налице като смекчаващи обстоятелства чисто съдебно минало към датата
на извършване на деянията и едно изключително такова – изминалия твърде
продължителен период от реализиране на същото до постановяване на
първоинстанционния акт. Ето защо, съдът е приел да опреди наказанията на всеки
от подсъдимите при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, тъй като и най-лекото
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Следва да се
посочи, че районният съд е напълно прав в преценката си при индивидуализиране
на наказанията, но обективността изисква да се отбележи, че изключително
дългото забавяне на воденото съдебно производство е и по вина на подсъдимите Б.
и И., които дълго време съдът е издирвал и дори издал европейски заповеди за
арест по отношение на двамата. Укриването на лицата е принудило и съдът да спре
производството, водено пред него за период от близо девет години.
Предвид изложените обстоятелства
настоящата инстанция намира размера на наложените наказания лишаване от свобода
от долната инстанция на всеки един от подсъдимите са законосъобразно определени
и справедливи по размер с оглед личността на подсъдимите и стореното от тях –
две години и десет месеца лишаване от свобода, т.е. малко под минимума за подс.
Б. и в размер на по две години лишаване от свобода за другите двама подсъдими,
като несъмнено е отчетена престъпната деятелност на всеки от тях, а именно –
участието на подс. Б. при извършването и на други две престъпни посегателства. Отлагане
изпълнението на наложените им наказания е съобразено с формалните изисквания на
закона – нормата на чл. 66, ал.1 от НК, като и настоящият съдебен състав
споделя мнението на районния съд, че предвид изминалия твърде продължителен
период от време, целите на наказанието и специално поправителният ефект спрямо
подсъдимите би се постигнал и с условното им осъждане. Определените от долната
инстанция срокове на изпитателния срок – от пет години /максималния/ за подс. Б.
и от по 4 години за останалите две подсъдими лица, не само съответства на
закона, но и е съобразено, че само по този начин би постигнал поправителен и превантивен
ефект с оглед стореното от подсъдимите. Приспаднато е времето, през което
подсъдимите са били задържани по това производство, като се споделят и съображенията
защо районният съд е преценил да не налага наказанието „конфискация“ до
½ от имуществото, които не ще се преповтарят.
*****
Съдът е уважил предявените и
приети от него граждански искове за обезвреда на причинените им имуществени
вреди до размер от 11 000 лв. за свид. П. и до размер от 15 000 лв. за свид. Д.,
като становището му е съобразено със събраните доказателства за основателност на
исковите претенции и доказаност на същите до посочените размери – за претендираната
горница, представляваща всъщност стойността на чантите и намиращите се в тях
вещи на пострадалите, които реално са им били върнати /видно и от прокурорските
постановления/, правилно исковите претенции са били отхвърлени.
Законосъобразно е произнасянето
на съда по веществените доказателства и направените по делото разноски, както и
по таксите, които подсъдимите следва да заплатят с оглед уважените части на
гражданските искове, които са правилно изчислени и не се налага преповтаряне на
изложените в тези части мотиви, които напълно се споделят от съда.
С оглед на изложеното и на
основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от
НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 131
от 03.05.2019г. по НОХД № 990/2007г. по описа на ПРС, 21 н.с.
Решението е окончателно и не
подлежи на протест и обжалване.
Да се изпрати съобщение по чл.
340, ал.2 от НПК до страните за
изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: