Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 109
21.02.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и шести януари две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
Председател: Пенка
Костова
Членове: Росица Чиркалева Антоанета Митрушева
при
секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева
АНД (К) № 983 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д.И.З., с посочен
служебен адрес: ***, подадена чрез пълномощник – адв. В.П.М. ***, с посочен
съдебен адрес:***, против Решение № 260134 от 20.05.2021 г., постановено по АНД
№241 по описа на Районен съд – Кърджали за 2021г.
В касационната жалба се сочи, че решението на районния
съд е незаконосъобразно, тъй като било постановено в нарушение на материалния
закон и при допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилни
били изводите на районния съд, че оспореното наказателно постановление било
издадено законосъобразно. В хода на проведеното съдебно производство се
установило, че било налице нарушение на чл.40 ал.2, във връзка с ал.1 от ЗАНН,
а именно - по делото не били налице доказателства, че представената по делото
покана (на основание чл.40 ал.1 от ЗАНН) била връчена на жалбоподателя. В тази
връзка АУАН незаконосъобразно бил съставен в негово отсъствие, така, както било
отразено на стр. 2 от акта. В този смисъл били и показанията на разпитания по
делото актосъставител, включително и по АНД №929/2020г. по описа на Районен съд
– Кърджали. Неясно по делото останало как АУАН бил връчен на лицето и как били
нанасяни и явно допълвани отразявания в съдържанието на АУАН, относими само към
момента на съставянето, който бил предходен, при положение, че жалбоподателят
всъщност отсъствал. Актосъставителят смесил недопустимо действията по съставяне
на АУАН с действията по връчване на АУАН, които по своето съдържание имали
различно правно значение и последици, като действията по връчване на акта не
можело „да заместят“ или да се приравнят с редовни действия по съставяне на
акта, като по този начин грубо били нарушени императивни нормативни правила по
съставяне на АУАН. По делото не се установило и при каква проявна форма на
вината било извършено визираното в АУАН и НП административно нарушение. В тази
връзка липсвали каквито и да било отразявания в АУАН и НП. Сочи се, че съгласно
нормативните изисквания на разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за
административно нарушение било виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. От прецизния преглед на издадените в хода на административното
производство документи оставало напълно неизвестно всъщност под коя от двете
форми на вина била ангажирана и реализирана административнонаказателната
отговорност на лицето. Поради това се твърди, че АНО във фазата на издаване на
обжалваното НП допуснал нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН,
във връзка с чл.7 от ЗАНН, което довело и до нарушаване на правото му на
защита, тъй като заявеното административно обвинение се явявало неизяснено и
неконкретизирано в тази насока. В НП единствено било посочено, че безспорно
било установено извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Каква
всъщност била вината не се посочвало и не се изяснявало. Така, като привлечено
към административнонаказателна отговорност лице, жалбоподателят бил поставен в
положение, при което отново бил лишен от възможност да узнае с какво субективно
отношение и форма на вина извършил нарушението, какви били доказателствата,
които установяват вината му, както също бил възпрепятстван да ангажира оборващи
доказателства и доказателствени средства в този смисъл. Неправилни били и
изводите на въззивния съд, въз основа на които приел, че няма допуснати
нарушения на АНО, за който всъщност се установявало, че участвал недопустимо и
във фазата на съставяне на акта, с каквито правомощия същият не разполагал,
съгласно чл.40 ал.2 от ЗАНН. Участието на АНО се установявало от
доказателствата по административнонаказателната преписка, представена по
делото, а именно, видно от покана по чл.40 от ЗАНН за съставяне на АУАН,
подписана от Началника на РДНСК Кърджали, който издал и обжалваното НП и се
явявал в конкретния случай в качеството си на АНО. При внимателния преглед на
съдържанието на изпратената покана се установявало, че същата възпроизвежда
формулираното в АУАН и НП административно обвинение, още преди същите дори да
са съставени. Така, в резултат на тези действия, се установявало, че още преди
съставяне на акта, следвайки правилата на чл.40 от ЗАНН и следващите се
разпоредби, още преди привличане и повдигане на административното обвинение
срещу З. с АУАН, АНО вече възприел съвсем предубедено извършването на
административното нарушение от лицето. В тази връзка следвало да се отбележи,
че изпращането на покана за съставяне на АУАН по чл.40 ал.2 от ЗАНН на известен
извършител, било процесуалноправно техническо действие, което било разписано в
раздел II от ЗАНН „Образуване на административно-наказателното
производство“, в която нормативна регламентация и уредба нямало разписани
правомощия и действия да участва АНО. Следвайки правилното и точно тълкуване на
цитираната разпоредба, изпращането на покана следвало да се извърши от
актосъставителя, като обстоятелството, че АНО се представлявал от своя
директор, не освобождавало от задължение и не лишавало от компетентност именно
актосъставителя да осъществи това действие. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление.
Ответникът, чрез процесуален представител моли да бъде
потвърдено решението на районния съд. Претендира се присъждане на минимално
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника за представителство пред
касационната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Предлага да бъде оставено в сила решението
на Районен съд – Кърджали като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Наказателно постановление №КЖ-11/14.07.2020г.,
издадено от Началник на РДНСК – Кърджали, на основание чл.232 ал.1 т.2 от Закон
за устройство на територията (ЗУТ), на Д.И.З., в качеството му на Главен
архитект на Община Кърджали, е наложена глоба в размер на 1000 лева.
С обжалваното Решение №260134 от 20.05.2021 г., постановено
по АНД №241/2021г., Районен съд – Кърджали е потвърдил наказателното
постановление и е осъдил Д.И.З. с ЕГН **********, адрес ***, да заплати на
Дирекцията за национален строителен контрол със седалище гр. София, сумата от
100 лв., представляващи направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел за установено описаното в АУАН и НП административно нарушение, като
е мотивирал изводите си. Посочил е също, че наложената на жалбоподателя санкция
е минималната по размер.
Административен съд - Хасково намира, обжалваното
съдебно решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. Възприемат се и правните изводи на съда, като същите не
следва да се преповтарят. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил подробни мотиви относно преценката
на доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния
си правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно
постановление.
Наведените в
касационната жалба възражения са неоснователни. В голямата си част те са идентични с оплакванията,
изложени пред районния съд и обсъдени в обжалваното решение. Касационната
инстанция намира за изцяло правилен извода на Районен съд - Кърджали, че при
установяване на нарушението и провеждане на производството по издаване на
процесното наказателно постановление няма допуснати съществени нарушения. Не е
налице твърдяното нарушение на
процедурата по съставяне на акта по чл.40 ал.2 от ЗАНН. В случая се
установява, а и не е спорно, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но
това не представлява съществено процесуално нарушение, което да е самостоятелно
основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Правилно районният
съд е приел, че поканата за съставяне на акта е била изпратена и получена в
Община Кърджали, по месторабота на главния архитект, а дори и да няма данни, че
той лично е получил поканата, то впоследствие актът му е предявен и връчен по
надлежния ред, при което той е имал възможност да упражни пълния си обем от
права – запознал се е с акта, вписал е в същия, че има възражения още при
връчването му, имал е възможността да депозира такива и след това. Нарушението
е извършено виновно, тъй като именно главния архитект на общината, с оглед
изискването на чл.145 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗУТ е длъжен да провери съответствието
на инвестиционните проекти с това, което предвиждат подробния устройствен план
и правилата и нормативите за разполагане на застрояването. Не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6
от ЗАНН, доколкото в наказателното постановление са посочени законните разпоредби,
които са били нарушени виновно. Неоснователно е и възражението, че АНО участвал недопустимо и във фазата на
съставяне на акта. Обосновано в тази връзка районният съд е приел, че по
правило административнонаказателното производство се образува не с изпращане на
покана, а със съставяне на АУАН, а по делото липсват доказателства наказващият
орган да е участвал в процедурата по съставянето му.
В случая безспорно е установено нарушението, авторът
му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената
глоба е определена в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.232 ал.1 т.2 от ЗУТ.
Изложените от районния съд мотиви за оставяне в сила
на процесното наказателно постановление изцяло се споделят от настоящия състав.
Оспорваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото е основателно заявеното от
процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за
присъждане на разноски. Производството по делото не е с фактическа или правна
сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минималния предвиден в разпоредбата на чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ размер от 80 лева.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260134 от 20.05.2021г.,
постановено по АНД №241/2021г. по описа на Районен съд - Кърджали.
ОСЪЖДА Д.И.З. с ЕГН **********,***, да заплати на Дирекция за
национален строителен контрол гр. София разноски по делото в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.