№ 1196
гр. С., 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20211110211890 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на жалба, подадена от Инвестиционен посредник (ИП) „Т. 212”
ЕООД, гр. С. срещу наказателно постановление № Р-10-674/22.07.2021 г. на
председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), с което на
дружеството са наложени на основание чл.32, ал.3 от Закона за Комисията за
финансов надзор (ЗКФН) осем административни наказания имуществени
санкции в размер на по 4 000 (четири хиляди лева) лв. всяка за извършени
осем административни нарушения с правна квалификация по чл.32, ал.2, във
вр. с ал.1, изр.I, пр.III-то, във вр. с чл.19, ал.5, т.4 от ЗКФН.
С жалбата се твърди налагане на санкции за деяние, което не съставлява
нарушение, тъй като посредникът не е разполагал и не е бил длъжен да
разполага с документи по чл.66, ал.1 от ЗМИП, а впоследствие по собствена
инициатива е представил документи и информация по чл.66, ал.2 от ЗМИП,
която е различна от разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗМИП, съобразил е
исканията на проверяващите, неправилно бил определен периодът на
извършване на всяко едно от нарушенията, както началната дата, с оглед
датите на исканията и тези на отговорите, така и крайната дата на периода на
нарушенията, с оглед предоставянето на допълнителни документи по
собствена инициатива на посредника, претендирайки, че проверяващите са
1
разполагали с пълна информация след 15.01.2021 г., но не и посочената като
крайна дата 23.122020 г., с което се приема, че е допуснато съществено
нарушение на законовите правила от административнонаказващия орган,
което не може да се санира впоследствиеоспорва се, че е налице твърдяната
повторност, тъй като нарушенията не били от един и същи вид, позовавайки
се на правната квалификация на двете, твърди се, че е налице неправилно
разбиране на правното значение на повторността като квалифициращо
обстоятелство, липса на обосновка на нарушенията, твърди се маловажност.
Моли се за отмяна на НП.
За жалбоподателя редовно призован в съдебно заседание се явява
процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за
уважаването и за отмяна на НП, като се приеме, че не е осъществен
съставът на посоченото в разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗКФН нарушение,
административнонаказващият орган е извел състава на нарушението при
неправилно определяне на началната и крайната дата, твърди се, че акта е
издаден след тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН, като
административнонаказващият орган е трябвало да прекрати производството, а
не да издаде НП. Претендират се разноски за адвокатски хонорар.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се
явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество
пледира да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено наказателното
постановление, като се твърди, че посоченият период е правилно определен,
като е налице възпрепятстване на проверяващия екип, а нарушенията са
извършени при условията на повторност. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
Със Заповед №З-211/16.09.2020 г. на зам. председателя на КФН е
започнала проверка от КФН на ИП „Т. 212“ ЕООД на основание чл.18, ал.1 и
чл.15, ал.1, т.6 и т.20 от ЗКФН. На 18.09.2020 г. е посетен офисът на ИП, като
седалище и адрес на управление на същия, а именно: гр. С., ул. „Л.С.“№3,
офис сграда „Л.Т.“ и на представляващите дружеството е връчен препис от
заповедта за проверката от проверяващия екип.
2
ИП „Т. 212“ ЕООД притежава лиценз за извършване на дейност като
инвестиционен посредник, въз основа на издадено решение №368-
ИП/21.06.2011 г. на КФН. Предвид което неговата дейност подлежи на
контрол от КФН.
С обективираното по т.2 от искане №2 от 05.10.2020 г., проверяващият
екип е изискал от ИП предоставяне на клиентски досиета на посочените в
същото клиенти на ИП, както и включените в него информация и документи
за изяснява произхода на средствата, съгласно чл.66, ал.1 от ЗМИП на
съответния клиент. Срокът, който е посочен за предоставяне на исканата
информация е до 08.10.2020 г.
С обективираното по т.1 от искане №4 от 22.10.2020 г., проверяващият
екип е изискал от ИП предоставяне на клиентски досиета на посочените в
същото клиенти на ИП, както и включените в него информация и документи
за изяснява произхода на средствата, съгласно чл.66, ал.1 от ЗМИП на
съответния клиент. Срокът, който е посочен за предоставяне на исканата
информация е до 27.10.2020 г.
С писмо, постъпило в КФН на 08.10.2020 г. ИП е предоставил на
проверяващия екип изисканите клиентски досиета, сред които са и на
клиентите Е.Ч., Ц. Ф.М.У., С.Д. и Н.А.М.Е.А..
С писмо, постъпило в КФН на 27.10.2020 г. ИП е предоставил на
проверяващия екип изисканите клиентски досиета, сред които са и на
клиентите Ивайло Емилов Велев, Борис Бориславов Чобанов, Моджтаба
Шекофтех и Жак Фурие.
Сред предоставените документи от ИП с двете писма същият е предоставил
и справки-разпечатки от информационните си масиви с наименование
Traiding Experience Detail, съдържащи графа „произход на средствата“, като
част от досиетата на клиентите.
С писмо, постъпило в КФН по електронен път на 24.11.2020 г. ИП е
отговорил на обективираното по т.2 от искане №7 от 10.11.2020 г. на
проверяващия екип, а именно декларация на представляващите ИП, че
изпратените клиентски досиета, изискани по т.2 на искане №2 и по т.1 на
искане №4, съдържат всички документи за съответния клиент и не разполагат
с допълнителни документи.
3
На 23.12.2020 г. е изпратено писмо от ИП по електронна поща, което е
входирано в КФН на 29.12.2020 г. и друго писмо, което е входирано също на
29.12.2020 г. в КФН, с които са предоставени допълнителни документи, сред
които и декларации за изясняване произхода на средствата по чл.66, ал.2 от
ЗМИП, а именно декларации на клиентите Е.Ч., Ц. Ф.М.У., С.Д., Н.А.М.Е.А.,
И.Е.В., Б.Б.Ч., М.Ш. И Ж.Ф.
Предвид допълнително постъпилите писмени документи проверяващия
екип е изискал от ИП писмени обяснения, обективирани по т.4 на искане №11
от 11.01.2021 г. и постъпили в КФН на 15.01.2021 г. Като в обясненията
представителите на ИП посочили, че декларациите за изясняване на
произхода на средствата по чл.66, ал.2 от ЗМИП са интегрирани в клиентски
сметки за търговия с финансови инструменти на съответните клиенти в
собствена на ИП електронна платформа като на декларациите за произход на
средства има дата на попълване от клиента, но не и дата на получаване от ИП,
тъй като те с попълват автоматично в акаунта на клиента и докато не ги
попълни сумата не се захранва в платформата, респективно не може да се
използва, а след попълване се визуализира от служители от отдел
„Разплащания“. Проверяващият екип е приел, че ИП ги е получил преди
датата на депозиране на обективираното по т.2 от искане №2 от 05.10.2020 г.
и на обективираното по т.1 от искане №4 от 22.10.2020 г., както и преди
крайния срок за предоставяне на исканите досиета с тях от ИП, съответно за
първото до 08.10.2020 г. и до 27.10.2020 г.
На 08.02.2021 г., от оправомощеното длъжностно лице Д.С. З.: главен
експерт в отдел „Надзор на инвестиционни посредници, пазари на финансови
инструменти и разследване на пазарни злоупотреби”, управление „Надзор на
инвестиционната дейност“ при КФН е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № Р-06-98/08.02.2021 г. срещу ИП „Т.
212” ЕООД, за това, че дружеството е извършило осем нарушения по чл.32,
ал.2, във вр. с ал.1, изр.I, пр.III-то, във вр. с чл.19, ал.5, т.4 от ЗКФН, които са
приети, че са извършени всяко поотделно в периода от 24.11.2020 г. до
23.12.2020 г. в гр. С.. АУАН е връчен на упълномощено лице на 08.02.2021 г.
Депозирани са писмени възражения по електронна поща срещу АУАН на
12.02.2021 г.
Въз основа на този цитиран по-горе АУАН е съставено наказателно
4
постановление № Р-10-626/22.07.2021 г. на председателя на Комисията за
финансов надзор (КФН). Същото е връчено с обратна разписка на 28.08.2021
г.
Спрямо ИП „Т. 212“ ЕООД има влязло в законна сила на 03.07.2020 г. НП
№Р-1-774/22.08.2019 г. на председателя на КФН, с което на основание чл.32,
ал.3 от ЗКФН е наложена имуществена санкция на същия в размер на 2000 лв.
за извършено нарушение на чл.32, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗКФН, извършено на
21.01.2019 – 05.02.2019 г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите по
делото писмени доказателства, както и гласните: показанията на свидетеля З..
Доказателствата са пълни, логични и непротиворечиви, поради което и се
кредитират.
Въз основа на тази фактическа обстановка съда стига до следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е допустима като подадена в
законния седмодневен срок и от надлежно легитимирано лице, имащо правен
интерес от обжалване, като по своята същност е основателна, поради
следното:
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство
са били допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до
нарушаване на основните права на жалбоподателя, включително и това на
защита, поради следното:
АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от
съответните компетентни длъжностни лица, но не са спазени изискванията на
ЗАНН и сроковете, посочени в същия.
Разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗКФН обявява за наказуемо
възпрепятстването на Комисията за финансов надзор, нейните органи или
надлежно упълномощени служители от нейната администрация при
осъществяване на техните надзорни правомощия, възложени им със закон. С
разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗКФН е предвидена възможността
възпрепятстването да бъде осъществено от страна на ЮЛ.
При осъществяване на финансов надзор, възложен на КФН, съгласно
предвиденото в разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗКФН, то КФН и органите са
5
овластени с правомощията по чл.18, ал.1 от ЗКФН да извършват проверки,
при които, съгласно разписаното в чл.19, ал.3 и ал.5 от ЗКФН поднадзорното
лице е длъжно да осигури всички условия за нормално протичане на
проверката, като оказва съдействие на комисията и длъжностните лица от
администрацията и, като предоставя място за извършване на проверката,
както и да се яви при поискване в сградата на комисията; определя свой
служител за контакти и оказване на съдействие на проверяващите
длъжностни лица;предоставя достъп до служебни помещения и до
информационни системи; предоставя всички счетоводни, търговски и други
документи, необходими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с
обхвата на проверката; при поискване предоставя заверени копия от
счетоводни и други документи; заверката се извършва с полагане на надпис
„Вярно с оригинала“, дата, подпис и печат от упълномощен представител на
проверяваното лице; дава писмени обяснения при поискване от длъжностното
лице. Съответните функции и правомощия на КФН са уредени в разпоредбите
на чл.12, чл.13 и чл.20, ал.1 от ЗКФН.
В случая не е налице възпрепятстване на органите на КФН, а именно
определения проверяващ екип, въз основа на възложена проверка на ИП, със
заповед №З-211/16.09.2020 г. на зам. председателя на КФН. Поднадзорното
лице е предоставило надлежно всички данни, документи и сведения, които са
им били поискани, като информацията е била вярна, пълна и точна за
съответния период и съобразно предмета и съдържанието на искането.
Следователно, видно е, че каквито данни и документи е поискала КФН, те са
били предоставени на проверяващия екип. Обстоятелството, че впоследствие
са предоставени разпечатки от електронен регистър на декларации за
произход на средства на клиенти на ИП, не води до извод, че е затруднена от
ИП проверката на екипа на КФН. Съответните декларации са в електронен
вид и не съществуват на хартиен носител, но следва да се има предвид и че в
хода на проверката проверяваното лице е предоставило справки-разпечатки
от информационните си масиви с наименование Traiding Experience Detail. В
този смисъл не се потвърждава тезата на административното обвинение, че е
налице действие или бездействие от страна на дружеството, което по
естеството, резултата или целите си да представлява възпрепятстване на
контролните органи на КФН. В сроковете административнонаказаното лице е
предоставило изисканата от проверяващите информация, като сред
6
предоставените документи от ИП с двете писма същият е предоставил както
бе посочено и по-горе относими към чл.66, ал.1 от ЗМИП справки-разпечатки
от информационните си масиви с наименование Traiding Experience Detail,
съдържащи графа „произход на средствата“, като част от досиетата на
клиентите. Допълнително, след посочения срок е предоставила и разпечатка
от водения от дружеството електронен регистър, съдържащ електронно
попълнени декларации за изясняване произхода на средствата по чл.66, ал.2
от ЗМИП на клиентите Е.Ч., Ц. Ф.М.У., С.Д., Н.А.М.Е.А., И.Е.В., Б.Б.Ч.,
М.Ш. И Ж.Ф.
С оглед на гореизложеното в никакъв случай не може да се приеме, че
дружеството-жалбоподател в хода на проверката на КФН е възпрепятствало
проверяващите в срока на неприключилата проверка от тях и е осъществило
състава на чл.32, ал.2, във вр. с ал.1, изр.I, пр.III-то от ЗКФН, да
възпрепятства органи от администрацията на КФН при осъществяване на
надзорни правомощия, възложени им със ЗКФН.
Следва да се има предвид и следното:
Съгласно попълнените обяснения от представляващите ИП до
проверяващите, от 15.01.2021 г., подадени по електронна поща е, че относно
декларациите за произход на средства няма дата на получаване в
дружеството, а единствено дата на попълване от клиента, т.е.е не може да се
установи по несъмнен начин коя е датата, на която същата е била
визуализирана от служител на ИП, респективно добавена като такава в
електронното досие на клиента и водения електронен регистър. С оглед на
което не може по категоричен начин да се приеме за вярно посоченото от
актосъставителя, а впоследствие и от административнонаказващия орган като
дата на получаване на електронно попълнената декларация у ИП.
Налице е и абсолютно основание за отмяна на процесното НП, а именно:
В случая е изтекъл тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, поради
следното: Твърдят се осем на брой нарушения първите четири от тях с дата на
изпълнение до 08.10.2020 г., а останалите четири с дата на изпълнение до
27.10.2020 г. Предвид което, ако се приеме, че се касае до неизпълнение на
задължение, в случая неоказано в срок съдействие за подаване на изискана
информация, то относно обективираното по т.2 от искане №2 от 05.10.2020 г.
срокът е бил до 08.10.2020 г., а относно обективираното по т.1 от искане №4
7
от 22.10.2020 г. срокът е бил до 27.10.2020 г. Не може да се приеме, че се
касае за продължени административни нарушения относно нито един от така
визираните, доколкото са свързани с изпълнение в срок, след изтичането, на
който настъпва неизпълнението, съответно относно първите четири на
09.10.2020 г., а относно осталите четири на 28.10.2020 г. Предвид което
сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, които текат за съставяне на АУАН започват
да се броят от изтичането на сроковете, в случая относно първите четири
твърдяни нарушения от 09.10.2020 г., а относно останалите четири така
твърдяни нарушения от 28.10.2020 г. Ето защо за първите четири твърдяни
административни нарушения този срок е изтекъл на 09.01.2021 г., до когато е
следвало да се състави АУАН за тях, а относно останалите четири до
28.01.2021 г., до когато е следвало да се състави АУАН за тях. Съставеният
АУАН и за осемте нарушения е съставен на 08.02.2021 г., поради което не е
спазен тримесечния срок за съставянето на АУАН за което й да е от тях.
Не става ясно поради какви причини се приема първо от актосъставителя, а
след това и от административнонаказващия орган, че осемте на брой
административни нарушения са осъществени по едно и също време,
независимо от факта, че срокът за предоставяне на исканите документи по
чл.66, ал.1 и ал.2 от ЗМИП са текли в различни времеви периоди, с оглед
двете искания от различни дати, като се сочи, че всяко едно от
административните нарушения се приема да е осъществено в един и същи
период от 24.11.2020 г. до 23.12.2020 г. В този период проверяващите не са
възлагали на проверяваното дружество чрез представляващите го да
предоставят документи и информация с конкретен срок.
Ето защо след като не е бил спазен срокът за съставяне на АУАН по чл.34,
ал.1 от ЗАНН – тримесечен от твърдяното откриване на нарушителя, то не е
следвало да се образува административнонаказателно производство, а
съставянето на АУАН след този срок съставлява грубо нарушаване на
процесуалните норми.
По тези съображения наказателно постановление № Р-10-626/22.07.2021 г.
на председателя на КФН следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно по изложените по-горе съображения.
В конкретния случай процесуалното представителство на дружеството-
жалбоподател в производството по делото е осъществено от адвокат, който е
8
бил надлежно упълномощен и на същия е изплатено възнаграждение,
съгласно отразеното в договора за правна защита и съдействие, в размер на
1173, 50 лв. без ДДС и 1408, 20 лв. с ДДС. Размерът е съобразен с чл. 18, ал.
2, във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, където се сочи, че за сумата при
дела с интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над
10 000 лв., какъвто е и процесния, чийто общ размер на имуществени санкции
е 32 000 лв. Предвид което така определения размер по наредбата е 1 490 лв.,
а е платен в размер от 1173, 50 лв. без ДДС и 1408, 20 лв. с ДДС. С оглед
релевираното от въззиваемата страна възражение за прекомерност, съдът
намира, че същото е неоснователно. Съгласно параграф 2а от допълнителните
разпоредби на посочената по горе наредба „За нерегистрираните по Закона за
данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по
тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за
регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност“. Дружеството-
жалбоподател се е представлявало от адвокат, който се е явил в съдебно
заседание, делото не представлява фактическа и правна сложност, въпреки
направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител ан
въззиваемата страна, то платеният размер на адвокатско възнаграждение е
под минимума съгласно интереса, предвид което и съобразно гореизложеното
следва да бъде уважен размера, съгласно поисканото и платено за
процесуално представителство пред въззивната инстанция адвокатско
възнаграждение с начислено ДДС, за която сума следва да бъде осъдена
въззиваемата страна.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № Р-10-626/22.07.2021 г. на
председателя на КФН, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА КФН да заплати на ИП „Т. 212” ЕООД сумата в размер на 1408,
20 (хиляда четиристотин и осем лева и двадесет стотинки) лв. за процесуално
9
представителство пред въззивния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
гр.С. на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-
дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10