№ 6259
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110169929 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба на Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С,
чрез пълномощника си: адв. Ю. О. Г. - вписана в САК, със съдебен адрес: гр.
София, п. к. 1504, ул. „Искър“ № 69 против „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С.
Раковски“ 147, ап. 14, представлявано от .......
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор за
потребителски кредит № 150323 от 10.12.2021 г. Описва се, че отпуснатият
кредит е в размер на 1000 (хиляда) лева със срок на погасяване 21 месеца,
считано от датата на усвояване на кредита. Уговорено между страните било
плащането да се извършва на 21 месечни вноски, със срок на издължаване на
кредита 10.09.2023 г. В сключеният договор за заем бил определен и годишен
процент на разходите (ГПР) в размер на 49,65 %, а също така и ГЛП в размер
на 41 %. Твърди се, че като условие за отпускане на кредита е предвидено
изрично неговото обезпечаване. Описва се, че съгласно чл. 10 (1)
кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че
не представи обезпечение. Неустойката е в размер на 6,90 лева плюс 0,230 %
от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,230 % от усвоения
размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. В
чл. 20, ал. 1 - 4 са посочени условията, на които следва да отговаря
поръчителят. Кредитополучателят следвало да се задължи в срок от 3 работни
дни от сключването на договора, да обезпечи кредита с поръчителство на едно
физическо лице, одобрено от кредитора. Физическото лице — поръчител
следвало да отговаря на определени кумулативни условия: да; е с брутен
осигурителен доход над 1400 лева; да работещо по трудов договор с най-малко
6 месеца трудов стаж при последния работодател; да няма активни експозиции
1
в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни; да не е страна по
договор за кредит сключен с „Макроадванс“ АД. Съгласно чл. 12 от
сключения договор неустойката се изплаща на падежа на всяка следваща
вноска. В чл. 18, ал. 4 пък е уговорена неравноправната разпоредба, сключена
във вреда на потребителя - страните се съгласяват, че всички разноски,
свързани с действия по събирането на дълга, в това число използването на
услугите на фирми за събиране на вземания се поемат от кредитополучателя.
Ищецът твърди, че сключеният - Договор за потребителски кредит № 150323
от 10.12.2021 г. е нищожен в неговата цялост, тъй като противоречи на закона
и го заобикаля, а също така накърнява добрите нрави. Твърди с, че част от
клаузите в договора са неравноправни и са сключени във вреда на
потребителя. Твърди се, че не са спазени изискванията на разпоредбите
регламентирани в Закона за потребителския кредит. С оглед на твърденията в
исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено в правоотношенията между Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
С и „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ 147, ап. 14, представлявано от ......,
че Договор за потребителски кредит № 150323 от 10.12.2021 г. сключен между
Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, в качеството на кредитополучател и
„МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ 147, ап. 14, представлявано от ...... – е
нищожен. Иска се – в условията на евентуалност да бъдат провъзгласени за
нищожни клаузи от Договор за потребителски кредит № 150323 от 10.12.2021
г. сключен между Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, в качеството на
кредитополучател, и „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ 147, ап. 14,
представлявано от ...... в качеството на кредитодател, с които са уговорени
неустойка за непредставено обезпечение в 10, ал. 1 от договора за кредит,
както и начислените ГЛП - уговорен в чл. 7, ал. 1 и ГПР - уговорен в 9, ал. 1,
като противоречащи и заобикалящи закона, и накърняващи добрите нрави.
Прави се искане за присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковата претенция като
недопустима и неоснователна. Счита, че ищецът няма правен интерес от така
предявения иск. Твърди се, че не е вярно че условие за отпускането на кредита
е изричното негово обезпечаване. Твърди се, че договорът е сключен между
страните в съответствие с изискванията на закона и по никакъв начин
обезпечението не е условие за облигационната връзка между страните. Твърди
се, че ГПР не надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Твърди се, че е неоснователно и възражението за нищожност на
договора, поради това, че уговорената в договора неустойка не е включена при
изчисляване на ГПР и по този начин в договора е посочен ГПР, който е
неверен. Твърди се, че уговорената в чл. 10 от договора неустойка е за
неизпълнение на конкретно договорно задължение, а именно - осигуряване на
достатъчно обезпечение на задължението да върне главницата и договорната
лихва. Сочи се, че с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК тя не се
включва в ГПР по кредита и нейният размер не води до увеличаване на ГПР
2
над максимално допустимия праг по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което съгласно чл. 19,
ал. 5 от ЗПК да обуслови нищожността на тази уговорка за неустойка. С оглед
на възраженията и твърденията в отговора на исковата молба се иска от съда
да отхвърли исковата претенция и присъди разноски в полза на ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
В настоящето производство е заявен главен иск прогласяване на нищожност
на договора и в условията на евентуалност за прогласяването за нищожни на
отделни договорни клаузи като противоречащи на закона и добрите нрави с
правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите
във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от Закона за потребителския
кредит.
С доклада по делото съдът е указал на страните, че разполага с
възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са
заявени от ищеца, като се има предвид постоянната съдебна практика – така
Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо
Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat 3
Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-
244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по:
дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С40/08; дело С-
137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24,
дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има
предвид, че облигационното правоотношение очертава ищеца като потребител
и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този
смисъл относно неравноправността на клаузите на процесния договор и
приложимите към него Общи условия и тарифа, относими към процесния
период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за
защита на потребителите.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 150323 от
10.12.2021 г., както и че същият е нищожен на твърдените в исковата молба
основания – поради противоречие, съответно заобикаляне на ЗПК и/или
поради накърняване на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си,
както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и
коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени
икономическите последици от сключването на договора.
Възражението на ответника за недопустимост на иска поради липсата на
правен интерес на ищеца е неоснователно, доколкото ищецът е страна по
твърдения договор и съответно за него биха настъпили благоприятни
3
последици при уважаването на иска, с оглед на което същият има правен
интерес от предявяването му.
Между страните не спори, че между тях е сключен Договор за
потребителски кредит № 150323 от 10.12.2021 г., по който на ищеца е
отпусната сумата в размер на 1000 лв.
От приетия договор за потребителски кредит № 150323 от 10.12.2021 г. се
установява още, че срокът за издължаване на кредита е 21 месеца, считано от
датата на заверяване на банковата сметка на кредитополучателя или от
превеждането й чрез услугите на „Изипей“ АД, като последната вноска е
дължима на 10.09.2023 г.. Предвиден е ГЛП в размер на 41 %, както и че
спрямо кредитопололучателя се прилага преференциален лихвен процент от
36,00 %, ГПР - 49,65 %.
Съгласно чл. 10 от договора, раздел „V Неустойки“ кредитополучателят
дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай, че не представи
обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20 от договора.
Неустойката е в размер на 6,24 лв. плюс 0,208 % от усвоения размер на
кредита за първия ден забава и 0,208% за всеки следващ ден от кредита, за
който същият не е обезпечен, която неустойка се отнася по отношение на
ищеца при преференциални условия, а в противен случай същата би била 6,90
лева плюс 0,230 % от усвоения размер на кредита за първия ден забава и 0,230
% за всеки следващ ден. Преференциалните условия се отнемат, в случай на
повече от 60 дни просрочие при издължаването на която и да е погасителна
вноска, съгласно погасителния план към договора (чл. 10, ал. 3) и отнетите
преференции са без право на възстановяване (чл. 13, ал. 4). Съгласно чл. 11, ал.
1, в случай, че кредитополучателят представи обезпечение след срока, описан
в чл. 20, неустойката се дължи само за срока, за който кредитът е бил без
обезпечение. Начислената неустойка се изплаща на падежната дата, посочена
в чл. 6, ал. 1 – чл. 12.
В чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от договора, раздел „Х Обезпечения“ е предвидено, че
вземането по договора за кредит се обезпечава с поръчителство за пълния
размер на кредита, като кредитополучателят се задължава, в срок от 3 работни
дни от сключването на договора, да обезпечи кредита с поръчителство на едно
физическо лице, одобрено от кредитора, което следва да отговаря на
описаните в чл. 20, ал. 3 изисквания, като кредиторът не може да откаже
необосновано одобрение на физическо лице, което отговаря на тези условия.
Според ал. 3 на чл. 20, поръчител може да бъде дееспособно физическо лице,
което поема задължението да отговаря солидарно с кредитополучателя за
изпълнение на всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от
договора за потребителски кредит, при условията на чл. 138 и сл. ЗЗД, като
следва да е: 1. Физическо лице с брутен осигурителен доход над 1400 лв.; 2.
Работещо по трудов договор, с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния
работодател; 3. Да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с
просрочие над 30 дни; 4. Да не е страна по договор за кредит, сключен с
„Макроадванс“ АД. Съгласно чл. 20 ал. 4, вземането по договора за счита за
обезпечено от датата на подписване на договор за поръчителство.
4
От приложимите Общи условия за предоставяне на потребителски кредити
на физически лица от „Макроадванс“ АД – чл. 12-16, раздел „Обезпечения“ е
предвидено, че за обезпечаване вземанията на кредитора по предоставения
кредит кредитополучателят учредява в полза на кредитора обезпечения,
конкретизирани в договора за потребителски кредит. За учредяване на
предвидените обезпечения се сключват съответните видове договори в
изискуемата от закона форма. „Макроадванс“ АД има право по собствена
преценка на база кредитоспособността на кредитополучателя да изисква едно
или няколко от следните видове обезпечения, които не са изброени
изчерпателно: т. 15.1. Участие на солидарен длъжник като страна по договора
- лице, което, на основание чл. 101 и при условията на чл. 121-127 ЗЗД,
отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълняване на задълженията му
за погасяване на кредита от момента на възникване на тези задължения до
окончателното им погасяване, съгласно Договора и настоящите Общи
условия; т. 15.2 Сключване на договор за поръчителство, като под поръчител
следва да се разбира лице, което при условията на чл. 138-148 ЗЗД отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълняване на задълженията му да погаси
кредита от момента на възникване на тези задължения до окончателното им
погасяване, съгласно договора и настоящите общи условия. При неизпълнение
на задълженията по договора от кредитополучателя, поръчителят се
задължава, при първа покана от кредитора, доброволно да внесе
неиздължените суми по кредита. Пълното погасяване на кредита погасява и
отговорността на поръчителя. При частично изпълнение отговорността на
поръчителя се редуцира до намаления размер на кредита. Поръчителят и
солидарният длъжник се одобряват предварително от кредитора, като към тях
са приложими изискванията, отнасящи се до кредитополучателите;
поръчителят следва да отговаря кумулативно на следните изисквания:
физическо лице с брутен осигурителен доход над 1400 лв., работещо по трудов
договор, с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател, да
няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30
дни, да не е страна по договор за кредит, сключен с „Макроадванс“ АД. След
пълното погасяване на всички задължения на кредитополучателя по договора,
кредиторът се задължава да освободи всички обезпечения, учредени в негова
полза, съгласно договора.
Видно от приетите по делото Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити и Погасителен план
към Договор за потребителски кредит № 150323, неустойката за
непредоставяне на обезпечение е в размер на 1310,40 лв., посочено е, че общо
дължимата сума при предоставяне на обезпечение е в размер на 1376,16 лв., а
с включена неустойка за непредоставяне на обезпечение – 2683,56 лв.
От представеният по делото погасителен план към договора е видно, че
дължимата неустойка е дължима разделно заедно с всяка вноска по кредита.
Между страните не се спори, че възнаграждението за неустойка не е включено
към посочения Годишен процент на разходите в размер на 49,65 %, като в
същия влиза единствено възнаградителната лихва по договора.
Процесният договор за кредит е потребителски - страни по него са
5
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищцата е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова
институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото не се
твърди и не се установява сумата по предоставения заем да е използвана за
цели, свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя,
то следва да се приеме, че представеният по делото договор за кредит е по
правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9
ЗПК, при който са спазени и изискванията за сключване от разстояние - чл. 6
ЗПФУР. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона
за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Според императивните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК)
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, били те настоящи или бъдещи, в това число и преки и косвени
разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, като така определения
годишен процент на разходите не може да надхвърля петкратния размер на
законовата лихва по просрочени задължения, определена от Министерския
съвет (чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК). Под общи разходи по кредита за потребителя
на свой ред се разбират всички разходи по кредита, включително такси,
комисиони и всички други видове разходи, които са пряко свързани с договора
за потребителски кредит, известни са на кредитора и трябва да бъдат
заплатени от потребителя, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит (пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към
ЗПК). Неустойката по чл. 10, ал. 1 от договора за кредит следва да се приеме
за сигурен разход по кредита. Достатъчно косвени доказателства за това се
съдържат в самия текст на договора – от една страна, задължението за
предоставяне на обезпечение е свързано с редица трудно изпълними условия и
трябва да бъде осъществено в кратък тридневен срок; от друга страна, още с
погасителния план, който е неразделна част от договора за потребителски
кредит и е бил съставен на датата на сключването на договора, страните са
предвидили, че това задължение няма да бъде изпълнено, като са разсрочили
плащането на свързаната с него неустойка. Ако този сигурен разход по
кредита беше включен при изчисляването на годишния процент на разходите
по кредита, неговият размер щеше да е съществено по-голям от посочения от
страните в договора.
Пропускът на страните да посочат действителния размер на годишния
процент на разходите в договора за потребителски кредит обуславя
недействителността му на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Смисълът на изискването в договора за потребителски кредит да бъде
посочен тъкмо действителният годишен процент на разходите произтича от
правото на потребителя да може да прецени правилно икономическите
6
последици от сключването на договора, както и да може да направи адекватно
сравнение с предложения за сключването на други договори за потребителски
кредит (така че да може евентуално да „рефинансира“ кредита). Затова
посочване в договора на годишен процент на разходите, който не съответства
на действителния, съставлява заблуждаваща търговска практика и следва да
се приеме за нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В сходен
смисъл е трайната съдебна практика на почитаемия Софийски градски съд
(решение № 3609 от 04. 07. 2023 г. на СГС, II – А въззивен състав, по в. гр.
дело № 8049/2022 г.; решение № 4456 от 11. 08. 2023 г. на СГС, II – Е въззивен
състав, по в. гр. дело № 1898/2022 г.; решение № 4304 от 02. 08. 2023 г. на
СГС, IV – Е въззивен състав, по в. гр. дело № 8430/2022 г.; решение № 4067 от
20. 07. 2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело № 9689/2022 г.;
решение № 4058 от 20.07.2023 г. на СГС, II – В въззивен състав, по в. гр. дело
№ 7753/2022 г.; решение № 3868 от 13. 07. 2023 г. на СГС, II – Б въвззивен
състав, по в. гр. дело № 62/2023 г.; решение № 3480 от 06. 07. 2023 г. на СГС,
II – Д въззивен състав, по в. гр. дело № 9659/2022 г.; решение № 2449 от 16.
05. 2023 г. на СГС, IV – А въззивен състав по в. гр. дело № 87/2022 г.; решение
№ 1407 от 22. 03. 2023 г. на СГС, IV – Д въззивен състав, по в. гр. дело №
1167/2022 г.).
С оглед гореизложеното настоящият състав счита, че следва да уважен
предявеният главен иск за прогласяването на нищожността на целия Договор
за потребителски кредит № 150323 от 10.12.2021 г.
По разноските
При този изход на спора и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има единствено ищецът, който е заплатил държавна такса в размер на 80 лв.
Освен това по делото се претендират и разноски от процесуалния
представител на ищеца за оказана безплатна правна помощ съгласно
представения договор за правна помощ от 26.06.2023 г. Искането е
основателно, като съдът счита, че на процесуалният представител на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 400 лв. за оказаната
безплатна правна помощ по делото.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо от Закона за задълженията и договорите в отношенията между ищеца Г.
Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, и ответника „МАКРОАДВАНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С.
Раковски“ 147, ап. 14, че сключеният между тях Договор за потребителски
кредит № 150323 от 10.12.2021 г. е нищожен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С.
Раковски“ 147, ап. 14 да заплати на Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С
7
сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА ответника МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ 147, ап. 14 да
заплати в полза на адвокат Ю. О. Г. - вписана в САК, със съдебен адрес: гр.
София, п. к. 1504, ул. „Искър“ № 69, сумата 400 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за безвъзмездно процесуално представителство в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8