Решение по дело №511/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Постъпила е касационна жалба от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново, чрез адв. Е. Н., срещу Решение № 17/10.05.2024 г. по НАХД № 29/2024 г. на Районен съд-гр. Елена, с което е отменено Наказателно постановление № **********/21.02.2024 г., издадено от касатора. Касаторът оспорва решението като издадено в съществено нарушение на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди, че не са обсъдени всички събрани гласни и писмени доказателства, като конкретно се сочат свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по АУАН. Според касатора липсва конкретика какво точно обстоятелство не е отразено в НП. Излага доводи, че намерените в производственото помещение вещи следва да се съхраняват в складово помещение и няма как да са част от производството, тъй като създават риск от замърсяване на храните, които се произвеждат там. Моли за отмяна на решението на ВТРС и потвърждаване на НП. Претендира направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „Д. Тончев“, чрез адв. М. Т., оспорва жалбата като неоснователна в представен писмен отговор. Претендира направените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 17/10.05.2024 г. по НАХД № 29/2024 г. на Районен съд-гр. Елена е отменено Наказателно постановление № **********/21.02.2024 г. на директора на ОДБХ Велико Търново, с което на ЕТ „Д. Тончев“ гр. Елена за нарушение на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 14/2021 г. за хигиена на храните във вр. с Приложение № II, Глава IX, § 3 от Регламент (ЕО) 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните във вр. с чл. 7, ал. 5, т. 3 от Закона за храните /ЗХ/ и на основание чл. 134, ал. 1 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

От фактическа страна въззивният съд е установил, че на 24.11.2023 г. в гр. Елена била извършена проверка в търговски обект – павилион за продажба и производство на място на тестени изделия, находящ се в гр. Елена, [улица], стопанисван от ЕТ „Д. Тончев“, от свидетелите П. П. и Д. П., двамата служители на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Велико Търново на длъжност – инспектор в отдел „Контрол на храните“. Проверката била извършена по повод получено писмо от Регионална здравна инспекция – Велико Търново за дете със симптоми на салмонела, което преди това консумирало пилешки хапки, продавани в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя. Проверяващите служители установили, че в производственото помещение се съхраняват вещи – празни кашони, празни кори от яйца, пластмасови касетки, които нямат отношение към дейността на търговския обект и създават риск от замърсяване на приготвените на място храни. В търговския обект се приготвяли и изпичали тестени изделия. За извършената проверка проверяващите съставили Констативен протокол от 24.11.2023 г. По-късно свидетелят П. П. съставил АУАН № 1313/27.11.2023 г., в присъствието на свидетеля Д. П., срещу който жалбоподателят представил писмени възражения. Въз основа на АУАН било съставено НП № **********/21.02.2024 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Велико Търново, в което по идентичен начин, както в АУАН, е описано извършеното нарушение. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 14/2021 г. за хигиена на храните във вр. с Приложение № II, Глава IX, § 3 от Регламент (ЕО) 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните във вр. с чл. 7, ал. 5, т. 3 от Закона за храните. На жалбоподателя за извършеното нарушение на осн. чл. 27, ал. 1 от ЗАНН и чл. 134, ал. 1 от Закона за храните е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000.00 лв.

За да отмени НП районният съд е приел, че са нарушени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно които АУАН и НП следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Конкретизирано е, че АУАН и в НП не са описани фактическите обстоятелства, обосноваващи констатираното нарушение и липсва пълно описание на същото. Отбелязано било, че жалбоподателят съхранява в производственото помещение, където се подготвят и изпичат тестените изделия, предмети – празни кашони, празни кори от яйца и пластмасови касетки, с които създава риск от замърсяване на храните, произвеждани в момента в търговския обект, но нито в АУАН, нито в НП е посочено с какво се нарушават законовите изисквания за хигиена при съхранението на изброените предмети в производственото помещение. Според съда е очевидно, че в същите са били поставени продуктите, използвани в проверения търговски обект, необходими за приготвяне на храните, които се предлагат, т. е. тези предмети са свързани с производствения процес. На следващо място, последните не са индивидуализирани като брой, за да се извърши преценка дали жалбоподателят системно не изхвърля отпадния амбалаж или констатираният такъв от проверяващите служители е събраният за работния ден. Съдът е акцентирал също така, че в обекта не са установени други нарушения и това било отбелязано в съставения на място констативен протокол, като проверяващите служители са взели и микробиологични проби от работната среда и инвентар.

Настоящият касационен състав намира, че решението на ЕРС е валидно, допустимо, и правилно, като съображенията за това са следните:

Санкционната разпоредба на чл. 134, ал. 1 от ЗХ, на която се е позовал АНО, предвижда административно наказание "имуществена санкция" за лицата по чл. 4, § 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004, които не изпълняват задълженията си, произтичащи от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 852/2004. Става въпрос за бланкетна правна норма, която следва да се запълни със съответното относимо към случая съдържание, посредством посочването на конкретните императивни разпоредби на Регламента. Настоящият състав намира, че липсват факти и обстоятелства, които да са посочени в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление и въз основа на които да бъде ангажирана отговорността на дружеството за нарушение на разпоредбата на Приложение II, Глава IX, § 3 от Регламент (ЕО) № 852/2004 относно хигиената на храните. Според посочената разпоредба на всички етапи на производството, обработката и разпространението храните трябва да се предпазват от всякакво замърсяване, което би могло да ги направи негодни за консумация от хора, вредни за здравето или ги замърси по такъв начин, че би било неразумно да се очаква да се консумират в това състояние. Прието е от административнонаказващия орган, че търговецът е съхранявал в производственото помещение, където се подготвят и изпичат тестените изделия, предмети – празни кашони, празни кори от яйца и пластмасови касетки, с които създава риск от замърсяване на храните, произвеждани в момента в търговския обект, но липсват каквито и да е твърдения, че това само по себе си е довело до замърсяване на приготвяните храни. Освен че съществува неяснота относно броя им, по никакъв начин не е описано къде е местонахождението на гореизброените вещи в помещението и дали същите са в контакт с приготвяните храни.

Освен това, настоящата инстанция намира, че бизнес операторът ЕТ „Д. Т.“ не е „лице по чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004" – а именно оператор на предприятие за храни, извършващо първично производство и тези операции, свързани с него, изброени в Приложение I. Ответникът по касация е лице по чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 852/2004, в която разпоредба попадат операторите на предприятия за храни, които осъществяват етап от производството, преработката или разпространението на храни след етапите, за които се прилага параграф 1, и които са длъжни да спазват общите хигиенни изисквания, определени в приложение II и всички специфични изисквания, предвидени в Регламента, с оглед на което и формално няма как отговорността му да бъде ангажирана на основание чл. 134, ал. 1 ЗХ, както е посочено в НП, тъй като разпоредбата урежда налагането на санкции на лица по чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004.

По изложените съображения решението на Районен съд-гр. Елена следва да се остави в сила.

Въпреки изхода на делото не следва да се присъжда претендираното от процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗА визира точно определени физически лица, сред които ответникът не попада, тъй като е едноличен търговец, на който е съставено НП при осъществяване на търговска дейност-

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17/10.05.2024 г. по НАХД № 29/2024 г. на Районен съд-гр. Елена.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М. Т. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.