Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………./26.05 |
Година 2021 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-13 състав
|
на
двадесет и осми април |
Година 2021 |
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното
от съдията търговско дело № 332 по описа
за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане са
обективно съединени искове с правно основание чл. 127 ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) вр. чл. 499 ал. 7 от Кодекса за
застраховане (КЗ).
Ищецът „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и
З.“ АД твърди по издадена от него полица по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите да е
застраховал водача на л.а. марка „Ситроен“ модел „С4“ рег. № ******, а
ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ да е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност за водача, управлявал л.а. „Мерцедес“ модел „412 Д“ с рег № ******. При пътно.транспортно произшествие между
двата автомобила, настъпило на 05.05.2018 г. около
12,25 ч. на главен път II – 13.118.502
е настъпило ПТП е починала Л.К., пътувала на предната дясна седалка на л.а.
„Ситроен“. Твърди се, че ищецът е осъден и заплатил обезщетение в размер на
100 000 лв. за причинени вреди на М.Г.Р., 13 833 лв. законна лихва,
66 лв. такса по т. 29 ТРРРЗЧСИ, 6651,19 лв. такса по т. 26 ТРРЗЧСИ, 2300 лв.
адвокатски хонорар и обезщетение в размер на 100 000 лв. за причинени
вреди на М.Г.К., 13 833 лв. законна лихва, 66 лв. такса по т. 29 ТРРРЗЧСИ,
6651,19 лв. такса по т. 26 ТРРЗЧСИ, 2300 лв. адвокатски хонорар. Твърди, че
причина за увреждането са както действията на застрахования при него водач – Г.Г.К., предприел маневра „завой наляво“, за да навлезе по
ведомствен път и ресторант „Мак Доналдс“, така и
застрахованият при ответника водач, който поради движение с превишена скорост и
ненавременна реакция не е могъл да предотврати удара. Смята, че като
застраховател ответникът дължи да отговаря за изплатеното обезщетение
съразмерно на приноса на застрахования при него водач за увреждането. Смята за
съответно на поведението на водача на л.а. „Мерцедес“ поемане на 40 % от
размера на платеното обезщетение, законна лихва и разноски в изпълнителното
производство. При тези обстоятелства ищецът претендира сумата 98280,19 лв.
В отговор по исковата
молба от името на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ се оспорва твърдяния
механизъм на ПТП както и наличието на вина на застрахования при ответника
водач. Застъпена е теза, че неосигуреното предимство е единствената причина за
възникване на произшествието. При условията на евентуалност оспорва
предложеното съотношение на приноса за увреждането като счита за съответен не
повече от 10 %. Оспорва се и задължението да възстанови изплатените разноски в
изпълнението с довод, че не попадат в обхвата на отговорността на
застрахованото при ответника лице.
От името на ответника се оспорва претендираната
законна лихва с довод, че забавата предполага покана, тъй като задължението за
плащане не произтича от закона.
В съдебно заседание по съществото на спора ищецът, представляван от юрк. Г., поддържа предявените искове като се позовава на заключението на вещото лице. Наведени са доводи и в писмени бележки за налично съпричиняване като смята за адекватно поемане от ответника на 40 % от платеното от ищеца обезщетение за пострадалите. Смята, че застрахованият при ответника водач при движение с разрешената скорост, а и при превишение до 85 км/ч., обективно е могъл да предприеме аварийно спиране и да предотврати увреждането. Претендират се разноски като е представен списък. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Процесуалният представител на
ответника – адв. Е., оспорва исковете. Претендират се
разноски като е представен списък. Наведени са доводи в писмени бележки, ,
че поведението на застрахования при него водач не е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП, поради което и спрямо него не са предприети никакви
мерки от компетентните органи. Евентуално смята, че застрахования при ответника
водач е отнел предимството на застрахования при него водач и не е предприел
никакви действия за предотвратяване на ПТП, а е продължил с извършването на
маневрата, довела до произшествието. Евентуално смята за съответно съпричиняване на застрахования при него водач не повече от
10 %.
Съдът
като обсъди по същество надлежно въведените в процеса факти с оглед на
събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията
на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и доказателствата позволяват еднозначен извод, че на 05.05.2018 г. застрахования при ищеца водач по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е управлявал л.а. „Ситроен“, модел „С4“ с рег. № ******. Около 12:00 ч. на път II-37 с. Джурово, общ. Правец – с. Баратин, общ. Доспат на пътния участък между с. Гелеменово – гр. Пазарджик, на кръстовището на км. 118 + 5102 м., отклонението за с. Сарая и комплекс „Макдоналдс“, водачът предприел маневра „ляв завой“ без да осигури предимство на насрещно движещият се товарен автомобил м. „Мерцедес 412 Д Спринтер“ с рег. № ******. Водачът на товарният автомобил К. Д.сочи, че времето било ясно, настилката суха, а видимостта добра. Видял л.а. „Ситроен“ спрял в неговата лента за движение, предназначена за завиващите наляво към „Макдоналдс“. Автомобилът тръгнал внезапно (около 72 метра преди товарния автомобил да достигне мястото на удара според изчисленото от вещото лице). Водачът Д.натиснал спирачките и завил надясно, но не успял да избегне завиващия автомобил и последвал удар в дясната лента в посоката на движение на т.а. „Мерцедес“. До мястото на удара управляваният от водача К.автомобил е изминал около 17 метра и е достигнал скорост от 32 км/ч.
От заключението на вещото лице Г. се установява, че установените и описани в протокола за оглед вреди позволяват определяне скорост на движение на т.а. „Мерцедес“ от 113 км/ч преди удара и 83 км/ч към момента на самия удар. От показанията на свид. Д., а и от данните в протокола за оглед се установява ограничение в скоростта на движение преди мястото на удара от 60 км/ч, а вещото лице установява, че при движение на товарния автомобил със скорост до 85 км/ч. водачът е имал техническа възможност и при своевременно предприемане на аварийно спиране е могъл да спре преди мястото на удара с л.а. „Ситроен“.
В резултат на сблъсъка е починала пътувалата на предна дясна седалка на лекия автомобил Л.Г.К.. Ищецът е осъден да заплати на наследниците й М.К.и М.Р.обезщетение в размер от по 100 000 лв.
По делото не се спори, че увреждането е настъпило в периода на действие на сключени застраховки по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съответно за водача на л.а. „Ситроен“ при ищеца, а за водача на т.а. „Мерцедес“ при ответника.
Няма също така спор, че на 28.01.2020 г. по изпълнително дело, № 20208380400373 ищецът е заплатил на двукратно сумата от 122850,19, указана в поканите за доброволно изпълнение като дължима съответно за М.Г.К. и М.Г.Р.в това число по 100 000 лв. главница ведно със законната лихва, определена към 23.01.2020 г. на 13833 лв., 66 лв. – такси по т. 29 от ТТР към ЗЧСИ, адвокатски хонорар в размер на 2300 лв. и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер от по 6651,19 лв.
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните доказателства.
При
възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
По
иска с правно основание чл. 127 ал. 2 ЗЗД вр. чл. 499
ал. 7 КЗ
Законът изрично повелява, че
аналогично на солидарната отговорност на множество причинители на непозволено
увреждане техните застрахователи по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите отговарят солидарно спрямо увреденото лице. Липсва особено
правило за уреждане на отношенията между застрахователите, поради което следва
да бъде приложено правилото на чл. 127 ал. 2 ЗЗД – солидарният длъжник,
изпълнил към кредитора в повече от съответното на неговата отговорност, може да
претендира от останалите приспадащата им се част от платеното.
Установената от чл. 499 ал. 7 КЗ солидарност е ограничена до следващото се обезщетение. По силата на чл. 477
ал. 1 КЗ отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите обхваща всички вреди, за които отговаря
застрахования. Съгласно чл. 51 ЗЗД българският закон определя като граница на
отговорността вредите, стоящи в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с виновното поведение. В тази насока и отговорността на всеки от
застрахователите е ограничена до вредите, намиращи се в същата степен на обусловеност
от действията на застрахования водач съответно при ищеца и ответника. Извън
тези рамки остава отговорността за разноските, за принудителна реализация на
изпълнението. Това вземане произтича пряко от бездействието на длъжника да
изпълни дължимото доброволно, а не от факта на увреждането. Кредиторът е в
правото си да избере кой от множеството длъжници да
ангажира с изпълнение, а ангажираният – да предприеме всички разумни мерки, за
да предотврати допълнителната имуществена тежест, каквато се явяват необходимите
разноски за принудителната реализация на вземането. Макар и плащането да е
дължимо към третото увредено лице, то е резултат от ангажираната лична
отговорност на длъжника. Законът не предписва споделянето й между солидарните длъжници. От ангажирания длъжник зависи дали ще предизвика
тези разноски и ще пи поеме или от своя страна ще ангажира и останалите
солидарно отговорни, за да съгласуват действията си като си спестят разноски
или да поделят и отговорността за формираната допълнителна тежест.
Нормата на чл. 86 ЗЗД свързва
вземането за законна лихва с несвоевременно изпълненото парично задължение.
Отговорността на застрахователя не произтича от закона, поради което и
предпоставка за изискуемост на задължението е предявено искане – чл. 496 ал. 1 КЗ.
Забавата настъпва едва когато застрахователят не е определил следващото се
обезщетение въпреки че правоимащият му е осигурил
дължимото съдействие за изясняване механизма на увреждането и размера на
вредите – арг. от чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ. Съгласно чл.
126 ал. 2 ЗЗД забавата на ищеца не произвежда действие спрямо другия както в
рамките на отношението кредитор – длъжник, така и между солидарните длъжници. Аналогично на отговорността за разноски и последиците
от забавата произтичат пряко от контролирана причина от ангажирания с
изпълнението длъжник. Като акцесорен елемент по
отношение на дължимата главница мораторната лихва
обременява привлечения към отговорност длъжник. От него изцяло зависи момента
на изпълнение. Своевременното привличане и на останалите солидарно отговорни длъжници в процеса на удовлетворяване на общото задължение
му осигурява възможност както своевременното разпределение на имуществената
тежест, така и с обединени усилия да предотвратят тази допълнителна тежест или
да редуцират нейния размер. По тези съображения настоящият състав приема, че и
законната лихва като елемент от дълга не подлежи на разпределение между
солидарните длъжници. Индивидуално поетата
отговорност ангажира ищеца да понесе и акцесорните
елементи на общия дълг – дължимото към третото увредено лице, явяващо се пряка
и непосредствена последица от увреждането.
Доказателствата по делото
определят и двамата водачи като действали в отклонение от предписаните правила
за движение по пътищата. Застрахованият при ищеца водач не е осигурил
предимство, за което го задължава нормата на чл. 37 ал. 1 изр. първо от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП). Показанията на свид. Д.,
напълно съответстващи и на отразените в протокола за оглед метеорологични
условия обуславя обективна възможност за него да установи насрещно движещия се
товарен автомобил. Данните сочат на предприета маневра завой наляво без да бъде
изчакан приближаващия се автомобил. Предприетата маневра е довела до
припокриване на тракториите на движение на двата
автомобила и в крайна сметка е довела до настъпване на увреждането.
В нарушение на чл. 21 ал. 2 ЗДвП водачът на товарния автомобил не е съобразил забраната за движение със
скорост по-висока от 60 км/ч. Видно от заключението на вещото лице при движение
с тази скорост водачът е могъл да предотврати увреждането (за което го
задължава нормата на чл. 20 ал. 2 изр. второ ЗДвП) чрез намаляване и спиране
преди мястото на удара независимо от допуснатото нарушение на правилата от
страна на водача на лекия автомобил. Без значение в случая остава, че водачът
на товарния автомобил не е санкциониран за допуснатото нарушение.
Регламентацията на отношението между солидарните длъжници
налага непосредствено изследване на участието им в причинно-следствения процес
в рамките на инициирания съдебен спор.
При установените
обстоятелства настъпилото увреждане е пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на двамата водачи. Застрахованият
при ответника водач е могъл да съобрази ограничението в скоростта и да
предприеме намалението преди да се наложи аварийното спиране в резултат на
неправилно предприетата маневра от водача на лекия автомобил. Същевременно
обаче водачът на лекия автомобил е предприел маневра в разрез с предписаното от
правилата очакване за водача на насрещно движещия се автомобил, че ще му бъде
осигурено безпрепятствено преминаване през кръстовището. Липсват обективни
данни, които да обосноват отклонение от правилото на чл. 127 ал. 1 ЗЗД –
двамата водачи отговарят поравно.
Настоящият състав приема, че
е обвързан от предявеното в процеса искане, идентифицирано чрез неговите
белези. Ищецът се позовава на принос в причинно следствения процес и на
застрахования при ответника водач, но и определя така твърдяния
принос на 40 %. Посоченият обем на ангажирана отговорност от общото задължение
по силата на чл. 6 ал. 2 ГПК ангажира съда. Доколкото претендираната
сума се свързва и с елементи, стоящи извън обхвата на общото задължение
размерът на претендираната сума не се явява меродавен
идентификационен белег. Ето защо предявеният иск се явява изцяло основателен за
приспадащата се част от главницата, но следва да бъде уважен до сумата от
80 000 лв. – търсения размер според възприетия от законодателя механизъм
за разпределение на отговорността за общото задължение.
По
искането, предявено при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният закон
установява изключение от правилата за огласяване на съдебно предявеното и
признато право досежно лихва, дължима след датата на
съдебно предявено вземане – чл. 214 ал. 2 ГПК. Съдът дължи да установи и обяви
с решението си съществуването на вземането, а неговият размер подлежи на
определяне към момента на погасяване на главницата. Това процесуално правило
обаче не засяга естеството на вземането, а основанието му произтича от
очертания вече материален закон.
Нормата
на чл. 79 ал. 1 ЗЗД повелява, че неизпълненото своевременно задължение ангажира
длъжника да престира ведно с обезщетение за забава. Съгласно
чл.86 от ЗЗД неизпълненото парично задължение в срок поражда отговорност за
вреди при нормативно утвърден механизъм за остойностяването им. Ето защо така
предявеният иск предполага да бъде установено в процеса съществуващо лихвоносно
парично задължение, определен момент за неговото изпълнение, който да е
настъпил.
Установеното
в случая вземане произтича от правна норма и законът не свързва момента на
изпълнението му с датата на плащане към общия кредитор, с която ищецът свързва
момента на забавата. Не се твърди в процеса моментът да е определен и по
съгласие между страните. Ето защо и в сила е правилото на чл. 84 ал. 2 ЗЗД –
длъжникът изпада в забава след получена покана да изпълни. По делото не се
твърди ответникът да е канен преди предявяване на исковата молба, поради което
и не се установява към датата на предявяване на исковата молба да е изпаднал в
забава.
За разлика от чл. 136 ал. 2 ЗЗД (отм.) действащият понастоящем материален закон, регламентиращ вземането за
законна лихва, не придава материалноправно значение на
процесуалното действие по предявяване на исковата молба. Дефинитивната нормата
на чл. 84 ЗЗД изчерпателно определя хипотезите, при които възниква забава с
придадения й от чл. 86 ЗЗД правопораждащ ефект. Понеже
изпълнение е невъзможно преди длъжникът да разбере кой, какво и защо търси от
него, поканата по смисъла на чл. 84 ал. 2 ЗЗД предполага достигнало до него
изявление, осветляващо очертаните въпроси. На тези обстоятелства отговаря
исковата молба. Депозирането й в канцеларията на съда обаче обективно
препятства ответника да узнае, че от него се очаква изпълнение. Необходимите
предпоставки се проявяват с връчване на преписа на исковата молба. Забавата
предполага и обективна възможност за изпълнение, а предвид нормата на чл. 69
ал. 1 ЗЗД длъжникът е обвързан да изпълни задължението си веднага при
получаване на поканата. Следователно, срокът за изпълнение изтича в края на деня,
в рамките на който е получена поканата. При тези съображения съдът приема, че
ответникът е изпаднал в забава при изпълнение на задължението си считано от
04.06.2020 г. Тъй като не установява задължението да е погасено до приключване
на устните състезания, главницата следва да бъде присъдена ведно със законната
лихва от момента на забавата до окончателното й погасяване.
Настоящият
състав приема, че разрешаването на предявения спор в пълнота изисква нарочно
произнасяне с решението. Ето защо макар и претенцията, предявена при условията
на чл. 214 ал. 2 ГПК да не съставлява самостоятелен иск с предписаните от
закона формални критерии за предявяването му в процеса, достигнатият извод, че
предявеното по облекчения ред притезание не
съществува за част от претендирания период
формираната воля следва да бъде отразена в диспозитива
на решението.
По разноските
При установения изход от спора
ищецът е в правото си да получи разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
Нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК овластява страната, защитавана в процеса от юрисконсулт, да
бъде възмездена за необосновано ангажирания ресурс. Законът не държи сметка
дали това участие е довело до реален разход. Претендираната
в случая сума от 200 лв. е приемлива с оглед предмета на спора и извършената по
делото работа.
Ответникът
също е в правото си да получи част от направените по делото и доказани в
процеса разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Законът утвърждава възнаграждението,
заплатено за осигуряване на адвокатска защита като присъщ разход за съдебно
производство. За разлика от останалите, чийто размер се определя от съда или с
нормативен акт, размерът на възнаграждението за адвокат е резултат на
договаряне и пряко зависи от решението на страната да избере конкретен адвокат.
Поради тази причина и законът възлага в отговорност на насрещната страна по
спора този разход доколкото той е обоснован с оглед фактическата и правната
сложност на делото – чл. 78 ал. 5 ГПК. Същевременно обаче по силата на законова
делегация критерий за остойностяване на адвокатския труд при оценяеми искове е стойността на предявения за защита
интерес. Тази регламентация определя разхода като предвидим в рамките на
указания минимум. В случая за предявения размер на исковете минималният размер
на адвокатското възнаграждение възлиза на 3507,89 лв. Делото не разкрива
фактическа и правна сложност, обосноваващи разликата до договорения размер,
поради което възражението за прекомерност е основателно. Сумата 3507,89 лв.
следва да бъде включена в основата за формиране размера на подлежащите на
възстановяване разноски.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ******със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на „Застрахователно Акционерно
Дружество Д.Б.“ АД, ЕИК ******с
адрес по делото: гр. София, бул. „Г.М.Д.“ № 1, както следва:
1.
на
основание чл. 127 ал. 2 ЗЗД вр. чл. 499 ал. 7 КЗ сумата от 80000,00 лв. – приспадаща се част от изплатено обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на М.Г.К. и на М.Г.Р., претърпени в резултат на
смъртта на тяхната наследодателка Л.Г.К.настъпила
вследствие на ПТП, реализирано на 05.05.2018 г.,
ведно със законната лихва по чл. 86 ЗЗД, считано от 04.06.2020 г. до
окончателно погасяване на главницата като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 18771,63 лв.
- разлика до пълния предявен размер от 98771,63 лв..
2.
на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК
сумата от 3771,01 лв. – разноски
пред Софийски градски съд.
3.
на
основание чл. 78 ал. 8 ГПК сумата
от 161,19 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Застрахователно Акционерно
Дружество Д.Б.“ АД срещу „ОЗК
Застраховане“ АД,
ЕИК ******предявената претенция по реда на чл. 214 ал. 2 ГПК за законна лихва
за периода от 14.02.2020 г. до 03.06.2020 г., включително.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „Застрахователно Акционерно Дружество Д.Б.“ АД, ЕИК ******с адрес по делото: гр. София, бул. „Г.М.Д.“ № 1 да заплати на „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** сумата от 719,56 лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчване на препис от съобщението до всяка от страните, а в
частта за разноските – пред настоящия съд при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: