Решение по дело №1112/2011 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 123
Дата: 19 януари 2012 г. (в сила от 7 март 2012 г.)
Съдия: Мария Кирилова Терзийска
Дело: 20113100901112
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 май 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№ …………/..............01.2012 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публичното съдебно заседание, проведено на шести януари през две хиляди и дванадесета  година в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

 

При участието на секретар Х.А., като разгледа докладваното отсъдията т.д. № 1112/2011 г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К. Д. Ф. В. от гр. Мепел, Кралство Нидерландия. Със същата са предявени в условията на обективно и кумулативно съединяване следните искове:1. иск за установяване нищожност на договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 28.07.2010 г. против „БГ ХОЛД” ЕООД и З.Х.Д.; 2. иск против „БГ ХОЛД” ЕООД и З.Д. за установяване неистинност на следните документи: 1.решение от 28.07.2010 г. на едноличния собственик на капитала „БГ ХОЛД” ЕООД за продажба на дяловете му в „БГ ХОЛД” ЕООД и приемане на нов съдружник З.Х.Д.; 2. молба от 28.07.2010 г. от К. Д. Ф.В. да бъде освободен като съдружник и управител на дружеството; 3. иск против „БГ ХОЛД” ЕООД за признаване установено несъществуването на обстоятелства, вписани в Търговския регистър с номер на вписване 20100825091658 от 25.08.2010 г., а именно: прехвърляне на дружествените дялове от В. на Д.; заличаване на В. като съдружник; вписване на Д. като едноличен собственик на капитала и управител и вписване на промяна в учредителния акт на дружеството и тяхното заличаване; инцидентен установителен иск за установяване неистинността на нотариално заверено пълномощно № 225/19.02.2010 г. на нотариус Г. И..

В исковата молба В. твърди, че при справка в ТР по партидата на управляваното от него дружество, чийто едноличен собственик е „БГ ХОЛД” ЕООД, по време на престоя му в България в м. 02.2011 г. е установил, че като едноличен собственик на капитала, представляващ и управляващ дружеството е вписан ответника З.Х.Д.. Сочи, че е констатирал, извършените вписвания по партидата на дружеството да са следствие представени документи, сред които договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 28.07.2010 г., решение от 28.07.2010 г. за прехвърляне на дружествени дялове, решение за приемане на Д. като съдружник; молба от В. да бъде освободен като съдружник и управител. Твърди, че на дата 28.07.2010 г. В. е бил в Нидерландия, поради което и не би могъл да състави документите. Касателно договора за прехвърляне на дружествени дялове твърди, че вероятно сделката е изповядана въз основа на пълномощно в полза на Д., която В. е издал на 28.11.2007 г. /нотариална заверка на подписите/, но в същото не се съдържат права за сделки по чл. 129 от ТЗ и за договаряне сам със себе си от страна на пълномощника.

Въз основа на горното и като твърди нищожност на договора за прехвърляне на дружествени дялове поради липса на съгласие, както и неистинност на документите по вземане на решения за прехвърляне на дялове, приемане на съдружник, освобождаване на досегашен, сочи и че в ТР са извършени вписвания на несъществуващи обстоятелства.

Ответниците възразяват по основателността на предявените искове. Твърдят, че В. е упълномощавал многократно ответницата Д. за извършване на действия по управление на дружествените дела и представляване управителя В. пред трети лица, администрации, съд и други. Не спори по прехвърлянето на дружествени дялове, но възразява, че е извършено въз основа на издадено в нейна полза пълномощно от В. № 225/19.02.2010 г. на нотариус Г. И., а не на твърдяното от ищеца пълномощно от 2007 г.

Счита, че договорът, като сключен при съгласие от страна на ищеца е действителен и поражда предвидените в ТЗ последици. Твърди, че всички документи, съставени във връзка с промяната в собствеността върху капитала, вписването на новия собственик и управляващ са подписани /там където е посочен ищецът/ от лицето В.. С оглед горното и заявява, че в ТР са вписани съществуващи обстоятелства.

В съдебно заседание и писмена защита исковете се поддържат от процесуален представител на изложените основания и при идентично становище по същество на спора.

Ответниците са процесуално пасивни, не се явяват в съдебно заседание.

Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26 от ЗЗД:

От представения договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 28.07.2010 г. е видно, че К.В. в качеството си на едноличен собственик на капитала на „БГ ХОЛД” ЕООД, чрез пълномощник З.Д. е продал на З.Д. всичките си 100 дяла по 50 лева всеки, на обща стойност 5000 лева от капитала на „БГ ХОЛД” ЕООД – гр .Варна за сумата от 100 лева, изплатени напълно на продавача. Договорът е с нотариална заверка на подписите.

Ищецът твърди, че същият не е давал съгласие за прехвърляне на дружествените си дялове, нито е упълномощавал Д. за извършване на такива действия, поради което сделката е нищожна.

Ответницата в чиято тежест е да установи валидно упълномощаване за извършване на разпоредителната сделка е процесуално пасивна. Не представя пълномощно № 225/19.02.2010 г., от което черпи права. Съдът е указал на същата последиците по чл. 161 от ГПК.

При горното искът по чл. 26 ал.2 от ЗЗД е доказан по основание. На първо място в договора от 28.07.2010 г. изобщо не е цитирано конкретното пълномощно, макар ответницата Д. да е посочена като представляващ на ищеца. Това дава основание на съда да приеме, че липсват доказателства ответницата да се е легитимирала именно с пълномощно № 225/2010 г. при изповядване на сделката.

На следващо място: поначало представителят не може да договаря сам със себе си, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Ищецът отрича последното, ищцата не доказва положителния факт. При това липсата на съгласие или последващо одобрение по смисъла на чл. 42 ал.2 от ЗЗД води до недействителност на разпоредителната сделка, която представителят е сключел със себе си при самодоговаряне. Разпоредбата на чл. 38 ал.1 от ЗЗД е проявление на общия принцип за защита интересите на представлявания,  в това число забрана на представителя да договаря в негова вреда – чл. 40 от ЗЗД. Ето защо представляваният може да се съгласи с такъв договора, ако прецени, че е в негов интерес. Тук съгласие липсва.

В контекста на изложеното съдът приема, че процесният договор е нищожен, тъй като липсва съгласие.

Твърденията на ответницата Д., че е налице валидно упълномощаване остават недоказани. Що се отнася до представените от същата пълномощни от други дати с друго съдържание, същите съдът прие за неотносими към предмета на доказване, поради което и не подлага на анализ съдържанието им и евентуално кръга правомощия, предоставени на пълномощника.

По исковете с правно основание чл. 124 от ГПК, а именно за установяване неистинност на следните документи: 1.решение от 28.07.2010 г. на едноличния собственик на капитала „БГ ХОЛД” ЕООД за продажба на дяловете му в „БГ ХОЛД” ЕООД и приемане на нов съдружник З.Х.Д.; 2. молба от 28.07.2010 г. от К. Д. Ф.В. да бъде освободен като съдружник и управител на дружеството.

Твърденията на ищеца по тези искове се свеждат до липса на волеизявление в посочения в писмения документ смисъл.

В документите е обективирано следното съдържание: в решение от 28.07.2010 г. К.В. в качеството си на едноличен собственик на капитала на „БГ ХОЛД” ЕООД е приел молба на З.Х.Д. за постъпване като съдружник в дружеството; изразил воля за продажба на собствените му дялове; за напускане на дружеството от страна на В. и за приемане като управител на З.Д..

В молбата от цитираната по-горе дата е обективирано съдържание в следния смисъл: молба на В. да бъде освободен като съдружник и управител в дружеството.

От изслушаното заключение по съдебно-почерковата експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че подписът в тези документи не е на посочения като техен автор /ищеца/, лице. Напротив, касае се за класически несполучлив опит за имитация на подписа, поради множеството различия в съществени общи и частни признаци.

В контекста на горното, формалната доказателствена сила на документите е компрометирана, а представените документи са неистински. Искът е доказан по основание.

По иска с правно основание чл. 29 от ЗТР.

Искът е предоставен на страната, която цели да установи несъществуване на вписани в Търговския регистър обстоятелства, които подлежат на вписване.

От справка по партидата на „БГ ХОЛД”  ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, в Търговския регистър се установява, че на 25.08.2010 г. са вписани следните промени в обстоятелства, подлежащи на вписване: прехвърляне на дружествени дялове от К.В. на З.Д.; заличаване на К.В. като едноличен собственик на капитала и представляващ дружеството; вписване на З.Д. като едноличен собственик на капитала и представляващ дружеството; вписване промени в учредителния акт на дружеството.

Извършените промени от длъжностното лице по регистрацията са въз основа на следните представени от З.Д. документи към заявление А4, а именно: молба за приемане на нов съдружник, подписана от Д.; молба за освобождаване на съдружника В. от 28.07.2010 г., за която съдът прие, че е неистински документ; решение на едноличния собственик на капитала от 28.07.2010 г. в лицето на В., за който документ съдът прие, че е неистински; договор за прехвърляне на дружествени дялове от 28.07.2010 г., чиято нищожност е предмет на настоящия спор, учредителен акт от „новия” собственик на дружеството.

Понятието „несъществуващо обстоятелство” по отношение на подлежащи на вписване такива е налице когато е вписано обстоятелство, което не е валидно възникнало.

В конкретния случай – с оглед нищожността на договора за покупко-продажба на дружествени дялове, липсва прехвърляне на собственост на същите в полза на З.Д.. От В., в качеството му на едноличен собственик на капитала не е вземано решение нито за излизането му от дружеството като съдружник, нито за прехвърляне на дялове, нито за приемане на З.Д. като съдружник и представляващ дружеството. Такива общи събрания с този дневен ред не са провеждани, подписът под съдържанието в протоколите не принадлежи на лицето, посочено като техен автор. Липсата на промяна в собствеността на капитала на „БГ ХОЛД” ЕООД и представителството води до вписване на нов учредителен акт, който не отразява валидно взети решения за промени. Ответникът не провежда успешно оборване на твърденията на ищеца, които са и доказани по делото. Искът по чл. 29 от ЗТР ще бъде уважен.

По отношение инцидентния установителен иск за неистинност на нотариално заверено пълномощно № 225/19.02.2010 г. на нотариус Г. И. производството следва да бъде прекратено. Документът не е представен по делото, поради което и за ищеца не съществува правен интерес от провеждане на искова защита. Съдът и не гради изводи по иска по чл. 26 от ЗЗД въз основа на същия.

На ищеца се следват разноски с оглед изхода от спора в размер по представения списък по чл. 80 от ГПК, платими от ответника З.Д..

Водим от горното, съдът

                                                                            РЕШИ:

 

ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор с нотариална заверка на подписите от същата дата на нотариус И. Маджунова, вписана под № 195 в Нотариалната камара с район на действие ВРС, за покупко-продажба на дружествени дялове от 28.07.2010 г. с който К. Д. Ф.В., роден на *** г. в Мепел, гражданин на Кралство Холандия, чрез пълномощник З.Х.Д., продава на З.Х.Д., ЕГН ********** всичките си 100 дяла по 50 лева всеки, общо на стойност 5 000 лева от капитала на „БГ ХОЛД” ЕООД – гр .Варна, ЕИК ********* за сумата от 100 лева, на осн. чл. 26 ал.2 от ЗЗД.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К. Д. Ф.В., роден на *** г. в Мепел, гражданин на Кралство Холандия, З.Х.Д., ЕГН ********** и „БГ ХОЛД” ЕООД, ЕИК ********* , че решение от 28.07.2010 г. на едноличния собственик на капитала на „БГ ХОЛД” ЕООД, К. Д. Ф.В. за продажба на дяловете му в „БГ ХОЛД” ЕООД и приемане на нов съдружник З.Х.Д. и молба от 28.07.2010 г. от К. Д. Ф.В. да бъде освободен като съдружник и управител на дружеството „БГ ХОЛД” ЕООД са неистински, на осн. чл. 124 ал.4 от ГПК.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К. Д. Ф.В., роден на *** г. в Мепел, гражданин на Кралство Холандия, и „БГ ХОЛД” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, че на 25.08.2010 г. в ТР по партидата на „БГ ХОЛД” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Дебър” № 27, партер, офиси 5 и 6 са вписани несъществуващи обстоятелства, подлежащи на вписване, а именно: прехвърляне на дружествените дялове от К. Д. Ф.В., роден на *** г. в Мепел, гражданин на Кралство Холандия на З.Х.Д., ЕГН ********** – *** дяла от по 50 лева всеки; заличаване на К. Д. Ф.В., роден на *** г. в Мепел, гражданин на Кралство Холандия като съдружник; вписване на З.Х.Д., ЕГН ********** като едноличен собственик на капитала и управител и вписване на промяна в учредителния акт на дружеството.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения инцидентен установителен иск за неистинност на нотариално заверено пълномощно № 225/19.02.2010 г. на нотариус Г. И..

ОСЪЖДА З.Х.Д., ЕГН **********,*** да заплати на К. Д. Ф.В., роден на *** г. в Мепел, гражданин на Кралство Холандия сумата от 3074 /три хиляди и седемдесет и четири/ лева, разноски в производството за държавна такса, експертизи и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис да се изпрати на АвП, Търговски регистър за заличаване на вписаните обстоятелства.

 

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: