№ 179
гр. Стара Загора, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20245500500240 по описа за 2024 година
Производството е образувано след отмяна на решение № 289 от
21.10.2022г. , постановено по въззивно гр.д.№ 395/2022г. по описа на ОС –
Стара Загора с решение № 242 от 22.04.2024г. по гр.д.№ 774/2024г. по описа
на ВКС.
Инициирано е с въззивна жалба от Рудник „Т.-* с. Т“ с.Т., клон на
"М.М.И." ЕАД, гр.Р ЕАД, гр.Раднево, представлявано от управителя
инж.М.М., чрез юрисконсулт Д. П.-С. против Решение № 48 от 13.05.2022г.,
постановено по гр.дело №181/2022г. по описа на Районен съд - Раднево, с
което е уважен изцяло предявения от П. Д. П. иск с правно основание чл.200
от КТ за сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от претърпяната на 27.08.2020г. злополука, приета за
трудова с разпореждане №71/09.09.2020г. на ТП на НОИ Стара Загора, ведно
със законната лихва от 27.08.2020г. до окончателното погасяване на дълга;
присъдени са разноски.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, като неправилно
и незаконосъобразно. Твърди, че ищецът отказал преназначаване на по – лека
работа след като се върнал на работа след злополуката. Навежда доводи за
приложение на чл. 200, ал.2 КТ, тъй като може би ищецът карал с
несъобразена скорост за съответния терен. Присъденото обезщетение било
прекомерно завишено, тъй като ищецът останал на същата длъжност след
злополуката. Въззивникът сочи, че първоинстанционният съд неправилно
приел, че дължимото обезщетение на ищеца е 30000 лв., въпреки
1
диспозитивното начало, действащо в процеса, и уважил изцяло предявения
иск. В нарушение на разпоредбата на чл.200, ал.4 от КТ, съдът приспаднал
платените от застрахователя суми и лечение от работодателя, вместо от
25 000 лв. от 30 000 лв. Неправилно било прието, че ответникът дължи
законна лихва върху неправомерно приетото за дължимо обезщетение от
25 000 лв., без да се приспадне изплатеното вече обезщетение от
застрахователя и от работодателя - разходи за лечение. Твърди, че
работодателят положил дължимата грижа при оказване първа помощ след
трудовата злополука, изплатил полагащото му се обезщетение, докато ищецът
бил на същата длъжност, но с по- малко натоварване и със съответната на
длъжността заплата в пълнота. Сочи, че присъденото обезщетение значително
надхвърляло претърпените от ищеца неимуществени вреди от трудова
злополука.
Претендира отмяна на постановеното първоинстанционно решение,
като неправилно и незаконосъобразно или да се намали размера на
присъденото с него обезщетение от 25 000 лева на ищеца по делото П. Д. П.,
ведно със законните последици от това. Претендира разноски пред всички
съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца в случай, че
въззивната жалба бъде уважена.
Въззиваемата страна П. Д. П. от гр.С.З., чрез пълномощника си адв.Ж. З.
оспорва въззивна жалба като неоснователна и необоснована. Моли да бъде
отхвърлена. Излага подробни съображения. Счита, че размера на присъденото
обезщетение е съобразен, както с тежестта на травматичните увреждания,
така и със съдебната практика по сходни казуси.
Претендира за отхвърлянето на въззивната жалба, като неоснователна и
необоснована и потвърждаване на първоинстанционното решение, като
правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на П. Д. П. срещу Рудник
„Т.-*“, клон на „М.М.и.” ЕАД, по предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 200 КТ. Ищецът твърди, че работил в Рудник „Т.-*“ на
длъжността „тракторист - до 100 к.с.“ в звено „Вторични суровини“. На
27.08.2020 г. около 16,50 часа изпълнявал трудовите си задължения в района
на ЗС-1201 в участък РТНК-2, където управлявал трактор „Булгар ТК-80“ с
вътрешно-рудничен номер 715, с монтирано повдигателно устройство
„Шипка“, а след като приключил с възложените му задачи потеглил към
звено „Вторични суровини“. По време на движение в района на ГТЛ-1201,
2
участък РТНК-2, се скъсала задна лява полуоска на трактора, вече
освободената задна лява гума се ударила в двата рейкови хидравлични
цилиндъра на повдигателното устройство, повдигнала трактора нагоре и го
обърнала надясно. При обръщането на трактора кабината му затиснала десния
крак и така останал към половин час, докато неговите колеги успеят да
повдигнат трактора и да го освободят. Злополуката станала по време и при
изпълнение на трудовите му задължения и била призната за трудова с
разпореждане № 71 от 09.09.2020 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ-
Стара Загора. В резултат на притискането получил травматични увреждания -
счупване на втора и трета метатарзална кост на глезена на десния крак. След
пристигане на място на инцидента дежурният лекар му оказал първа помощ,
обездвижил крака му, поставил му обезболяващо и го откарали до ЦСМП-
Стара Загора, където му били направени рентгенова снимка и преглед от
специалист, които установили счупванията. Бил приет за лечение в болница
УМБАЛ-Стара Загора, Ортопедичния комплекс в Клиниката по ортопедия и
травматология, претърпял 2 оперативни интервенции на 27.08.2020 г. и на
04.09.2020 г., като му били направени разделяне на ставна капсула, лигамент
или хрущял - стъпало и пръст, с 3 надлъжни разреза били освободени
мускулно фасциалните ложета на дясното ходило и открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, тарзални и метатарзални. Бил изписан от
болницата на 05.09.2020 г. Вследствие на това получил и следоперативни
болки при натоварване на дясното ходило, оток, особено вечер, ограничени
движения, изтръпване на ходило и пръсти, което било причина за дългия
възстановителен период. Болките били много силни при злополуката и
първите месеци след нея. Изпитал силен страх за живота и здравето си, тъй
като престоял доста време затиснат под трактора, с риск да се премаже
окончателно затиснатия му крак. В следболничния престой не можел да се
движи, а след това започнал придвижване с патерици, а понастоящем почти
година по-късно не се бил възстановил и продължавали болките в дясното
ходило. Твърди, че изпитвал страх при управление на трактори от този вид и
отказвал да ги управлява. Твърди, че оценката на претърпените болки и
страдания като неимуществени вреди оценя на сумата от 25000 лв. Поради
това моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество
да му заплати сумата от 25000 лв. за претърпените неимуществени вреди -
болки и страдания от твърдяната трудова злополука, ведно със законната
лихва от 27.08.2020 г. до окончателното изплащане на дълга.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Рудник „Т.-*“, клон на
„М.М.и.” ЕАД, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че
ищецът е служител на дружеството по трудов договор № 44 от 19.10.2016 г.,
като с допълнително споразумение от 16.06.2021 г. е преназначен на
длъжността „тракторист - до 100 к.с.“ в отдел „Вторични суровини“, и още
заемал длъжността към 04.01.2022 г., когато подал исковата си молба. Твърди,
че във връзка с извършени от ищеца нарушения на трудовата дисциплина на
16.11.2021 г., установени от вътрешна комисия, на 24.01.2022 г. му била
3
връчена заповед № 142/21.01.2022 г. за дисциплинарно уволнение. Въпреки
твърденията на ищеца за изпитвани болки до уволнението му, нямало данни
да бил трудоустроен или да искал да бъде преместен на друга длъжност.
Твърди, че обстоятелствата относно трудовата злополука били подробно
описани в протокол № 15969/01.09.2020 г., от който било видно, че
отговорните длъжностни лица реагирали незабавно и оказали своевременна
медицинска помощ на ищеца, като дошла техника да освободи затиснатия
крак на ищеца, след което му била оказана от дежурния лекар първична
медицинска помощ, обездвижен му бил крака, дадени му били обезболяващи
и бил откаран в ЦСМП-Стара Загора, където след преглед и рентгенова
снимка било установено счупване на крака на втора и трета метатарзална кост
на ходилото на десния крак, след което бил приет за лечение в болницата.
Твърди, че работодателят на основание КТД 2020 г. поел разходите за
прегледи и лечение на ищеца на стойност 992,29 лв. Съгласно договор за
застраховка на служителите от „ОЗОК Инс“ АД му било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1339,33 лв. във връзка с трудовата
злополука. Счита, че претендираната сума от 25000 лв. била силно завишена с
оглед претърпяната трудова злополука и свързаните с нея болки и страдания
за ищеца. Поради това счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
Радневският районен съд, за да постанови решението си в този смисъл е
приел, че ищецът е работил при ответника по трудов договор № 44 от
19.10.2016 г., като с допълнително споразумение от 16.06.2021 г. е
изпълнявал длъжността „тракторист - до 100 к.с.“ в отдел „Вторични
суровини“. На 27.08.2020 г. около 16,50 часа, ищецът в изпълнение на
служебните си задължения е управлявал трактор „Булгар ТК-80“ с вътрешно-
рудничен номер 715, с монтирано повдигателно устройство „Шипка“, като се
придвижвал към отдел „Вторични суровини“. По време на движение в района
на ГТЛ-1201, участък РТНК-2, се е скъсала задна лява полуоска на трактора,
като вече освободената задна лява гума се е ударила в двата рейкови
хидравлични цилиндъра на повдигателното устройство, повдигнала е
трактора нагоре и го е обърнала надясно, а при обръщането на трактора
кабината е затиснала десния крак на ищеца и така е останал към половин час,
докато неговите колеги успеят да повдигнат трактора и да го освободят. На
ищеца е била оказана първа медицинска помощ в здравната служба в
рудника, след което е бил хоспитализиран в УМБАЛ - Стара Загора, получил
е травматични увреждания - счупване на втора и трета метатарзална кост на
глезена на десния крак, като в Ортопедичния комплекс в Клиниката по
ортопедия и травматология е претърпял 2 оперативни интервенции на
27.08.2020 г. и на 04.09.2020 г., направени са разделяне на ставна капсула,
лигамент или хрущял - стъпало и пръст, с 3 надлъжни разреза са освободени
мускулно фасциалните ложета на дясното ходило и открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, тарзални и метатарзални, а престоят му в
болницата е бил до 05.09.2020 г. С разпореждане № 71 от 09.09.2020 г. на
4
НОИ, на основание чл. 60, ал. 1 КСО е била призната настъпилата и
декларирана злополука за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Установил е, че ищецът е бил в отпуск за временна неработоспособност
/болнични/ в периода от 27.08.2020 г. до 22.02.2021 г. общо за 180 дни. Със
заповед № 142 от 21.12.2021 г. ищецът е бил дисциплинарно уволнен от
ответното дружество, малко повече от година след настъпване на трудовата
злополука.
От заключението на СМЕ, съдът е установил, че получените
травматични увреждания на ищеца - счупване на II-III предно ходилни кости
на десния крак и размачкване на меки тъкани са лекувани оперативно и с
медикаменти, като оздравителния процес е протекъл за 140 дни. Към момента
основната функция на крака, а именно ходенето, е възстановена.
Неподвижността на счупените пръсти на десния крак и липсата на
чувствителност е затруднила фините движения, което ще продължи най-
вероятно неопределено време напред в бъдеще, без изгледи да се възстанови.
Това усложнение не затруднява движението на десния крак, но влошава
качеството на живот на ищеца.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания във
връзка с трудовата злополука, пред районния съд са събрани гласни
доказателства. От показанията на съпругата на ищеца Ж.П. се установява, че
е разбрала за злополуката от съпруга си, който й е звъннал по телефона и й е
казал за случилото се. Тя е отишла в болницата, където ищецът е чакал на
носилка и е „умирал от болка“. Кракът на ищеца е бил тъмно лилав, а
докторът след като го е видял, е казал, че положението е зле. Попитал го е от
къде иска да бъде отрязан, дали под или над коляното, но е заявил, че ще
търсят варианти да спасят крака. След десетина минути ищецът спешно е
влязъл на операция и кракът му е бил целият нарязан след операцията,
постоянно му е течала кръв и се е чувствал много зле. Ищецът й е казал, че не
усеща дали кракът му е там. Лечението в болницата е продължило 10 дена,
след което е бил изписан и са го прибрали вкъщи на инвалидна количка.
Първоначално ищецът с патерици е успявал да отиде само до тоалетна, но за
всичко друго му е помагала свидетелката. След като се прибрал вкъщи,
ищецът около 3-4 месеца е ходил с патерици, докато започне да ходи
самостоятелно без тях. При къпането в банята свидетелката е слагала стол,
понеже кракът му е трябвало да бъде вдигнат през повечето време. Доста
време единственото излизане на ищеца от вкъщи е било да отиде на прегледи
в болницата, като после е започнал да излиза на пейката пред блока. Около
един месец на ищеца са му слагали инжекции, а в продължение на 2-3 месеца
е пиел лекарства. Ищецът е посещавал рехабилитационни програми през
периода на временната неработоспособност. Според свидетелката кракът още
не е възстановен нацяло. Лекарят им е казал, че този крак няма как да се
възстанови нацяло. В този смисъл е и приетото заключение на СМЕ с вещо
лице д-р Бъчваров. Поради премазването на тъканите в крака, при най-
5
малкото натоварване той се е подувал. Има деформации по самия крак от
премазването и тъй като са му слагали игли и пирони, за да заздравеят
костите. Правили са се превръзки постоянно. Били притеснени да не стане
инфекция в домашни условия.
От показанията на свидетеля Н.Я.Я. съдът е установил, че кракът на
ищеца П. е бил много зле в началото, а като го е видял след операцията
кракът му е бил нарязан, за да се оттекат съсиреците вътре. Кракът на ищеца е
бил много подут и целият бинтован, много го е боляло. Докторът му е казал,
че ако не се оттекат съсиреците, ще се наложи да му отрежат крака.
Първоначално са носили ищеца да отиде до тоалетна у тях, а по-късно са
започнали да го носят на гръб, за да излезе малко долу на пейката пред
жилището му. Ищецът е имал забити пирони и около 5-6 месеца го е нямало
на работа. Сега ищецът вече върви сам, но накуцва. Тези обстоятелства
напълно съответстват на другия доказателствен материал. Ищецът е бил
около 40 минути затиснат под кабината на трактора, опитвал се е първо
самичък да излезе, като е ровил с щанга пръста под крака си, но не е успял, а
после са дошли работници, които са опитвали с щанги да повдигнат кабината
и пак не са успели, след което фадрома е дошла и е вдигнала трактора, за да
освободят ищеца.
От събраните писмени доказателства по делото съдът е установил, че за
разходи за медицински дейности по чл. 41 КТД на ищеца П. Д. П. е
определена и заплатена сума в размер на 992.29 лв. общо от работодателя.
Съгласно представения КТД-2020 г., сключен на 24.07.2020 г., чл. 41, ал. 1 е
предвидено, че работодателят поема разходите за прегледи и лечение на
работници и служители след трудова злополука, при представяне на
оригинални разходно-оправдателни документи. Съдът е приел, че
работодателят е изпълнил задължението си по КТД да поеме реални разходи
за лечение и прегледи на ищеца,.
Въз основа на договор за застраховка между „М.М.-и.“ ЕАД, от чийто
състав е ответния рудник, и застрахователя Застрахователно дружество
„ОЗОК Инс“ АД, с който са застраховани работниците и служители на „М.М.-
и.“ ЕАД със застраховка „Трудова злополука“, на ищеца е определено
обезщетение в размер на 1339,33 лв., което е изплатено на 09.04.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че
вследствие на претърпяната от ищеца трудова злополука на 27.08.2020 г. е
настъпила за него вреда /травматични увреждания/ като счупване на втора и
трета метатарзална кост на глезена на десния крак и размачкване на меките
тъкани на десния крак. Така посочената вреда е причинила на увреденото
лице неблагоприятен резултат - временна неработоспособност за 180 дни,
установена по надлежния ред с болнични листи, поради което са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200 КТ
за претърпените от него болки, страдания, затруднения в бита и преживения
стрес.
6
При определяне размерът на обезщетението съдът е съобразил, че
вследствие на процесната трудова злополука ищецът е получил сериозно
размачкване на меките тъкани на десния крак и счупване на два пръста, които
са му причинили болки и страдания, не само свързани с физически болки,
които били много силни в началото и отшумяващи с времето, но с
невъзможност на напълно възстановяване. Ищецът е претърпял две
оперативни интервенции, по спешност, за да се спаси кракът му. Бил е с
превръзки много време, направените му разрези за оттичане на съсиреците са
кървели постоянно, кракът му е бил обездвижен и е имал нужда от чужда
помощ при социално- битовото си обслужване. Кракът му е следвало да бъде
предимно вдигнат. Изпитвал е изключително силни болки в началото, като
следва да се отчете, че е бил затиснат под кабината изключително дълго
време, което неминуемо носи допълнителни притеснения и негативни
чувства. Направени са му спешни медицински интервенции, първата по
спешност за освобождаване на натрупали се съсиреци в размачканите меки
тъкани /виж епикризата и заключението на СМЕ/, а след това на 04.09.2020 г.
и наместване на фрактурите /счупените пръсти/ с вътрешна фиксация.
Възстановителният период е изключително дълъг при получените травми -
140 дни. Възстановяването ще продължи с години, а липсата на
чувствителност ще затруднява фините движения и ще продължи
неопределено време в бъдеще и без изгледи за възстановяване. Дълъг период
от време ищецът не е могъл да прави нищо поради травмата, за което му е
помагала неговата съпруга в ежедневието. Във връзка с претърпяното
увреждане ищецът е имал нужда от чужда помощ в битово отношение,
поради невъзможността да се самообслужва. Понастоящем ищецът не
продължава да търпи болки и страдания, върви самостоятелно, накуцва, но не
може да ходи продължително време, тъй като кракът му получава отоци.
Ищецът се е върнал на работа на 22.02.2021 г. и е работил на същата работа.
Отчел е и обстоятелството, че към момента на увреждането ищецът е бил на
35 години, млад мъж в разцвета на силите си, живее със семейството си, като
отражението на случилото се върху неговата психика е довело до негативни
мисли и чувства.
Като е взел предвид съвкупността от посочените обстоятелства,
обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в страната
/особено бурните инфлационни процеси в страната, с официален
инфлационен индекс около и над 10 % последните 2 години/, съдът е
намерил, че справедливото обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на 30 000 лв. Претендираният от ищеца
размер от 25 000 лв. се явява напълно съразмерен с критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Макар и изключително значителна травмата в
началото, с много голям риск от загуба на крайника, все пак ищецът не е
загубил способността си за работа и е продължил след 6 месеца отпуск за
временна неработоспособност да полага труд и да получава трудово
7
възнаграждение. Като цяло паричната оценка на неимуществените вреди е
обективна, но следва да се държи сметка и на това, че евентуално висок
размер на обезщетението би довело до неоснователно обогатяване и
съответно несправедливост и към работодателя, който се явява източник на
ежемесечни доходи за ищеца, съответно пък занижен размер на
обезщетението би означавал несправедливо използване на работния труд с
риск за неговото здраве при рискова среда.
Според РРС липсват данни за приложението на чл. 201, ал. 1 КТ и
изключване на това основание на отговорността на ответника за обезвреда на
тези претърпени от ищеца вреди, защото няма данни последният умишлено
да е причинил увреждането си. Работодателят не отговаря по чл. 200 КТ само
ако пострадалият е причинил умишлено увреждането си, а данни за такова
умишлено причиняване от ищеца на увреждането му при процесната
злополука по делото няма (чл. 201, ал. 1 от КТ; Р 690-88-IV г.о. на ВС).
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява
с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите. Ищецът е получил сумата от 1339,33 лв. от
застрахователя при ответното дружество за застраховка трудова злополука. С
тази сума следва да се намали определеното обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30000 лв., като се получава чист размер на дължимото
обезщетение по чл. 52 ЗЗД във вр. чл. 200 КТ в размер на 28 660,67 лв., който
размер е по-висок от претендирания от ищеца размер от 25000 лв. А тъй като
в гражданския процес действа т.нар. диспозитивно начало, съдът не може да
присъжда служебно по-висок размер от претендирания от ищеца, то като
краен резултат искът е основателен за сумата от 25000 лв. и следва да бъде
уважен изцяло в този размер.
Приел е за основателен и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да плати на ищеца законната лихва върху дължимото
обезщетение от 25000 лв. от датата на злополуката - 27.08.2020 г. до
окончателното погасяване на дълга и го е уважил.
Въззивният съд изцяло споделя съображенията на районния съд, към
които препраща на основание чл. 272 ГПК. Фактическата обстановка е
установена правилно от районния съд.
Ищецът е работил при ответника по трудов договор № 44 от 19.10.2016
г., а от 16.06.2021 г. е изпълнявал длъжността „тракторист - до 100 к.с.“ в
отдел „Вторични суровини“. На 27.08.2020 г. около 16,50 часа, при
изпълнение на служебните си задължения ищецът е управлявал трактор
„Булгар ТК-80“ с вътрешно-рудничен номер 715, с монтирано повдигателно
устройство „Шипка“. Придвижвал се е към отдел „Вторични суровини“. По
време на движение в района на ГТЛ-1201, участък РТНК-2, се е скъсала задна
лява полуоска на трактора. Освободената задна лява гума се е ударила в двата
рейкови хидравлични цилиндъра на повдигателното устройство, повдигнала е
трактора нагоре и го е обърнала надясно, а при обръщането на трактора
8
кабината е затиснала десния крак на ищеца и така е останал към половин час,
докато неговите колеги успеят да повдигнат трактора и да го освободят. На
ищеца е била оказана първа медицинска помощ в здравната служба в
рудника, след което е бил хоспитализиран в УМБАЛ - Стара Загора. Получил
е травматични увреждания - счупване на втора и трета метатарзална кост на
глезена на десния крак, като в Ортопедичния комплекс в Клиниката по
ортопедия и травматология е претърпял 2 оперативни интервенции на
27.08.2020 г. и на 04.09.2020 г., направени са разделяне на ставна капсула,
лигамент или хрущял - стъпало и пръст, с 3 надлъжни разреза са освободени
мускулно фасциалните ложета на дясното ходило и открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, тарзални и метатарзални, а престоят му в
болницата е бил до 05.09.2020 г. С разпореждане № 71 от 09.09.2020 г. на
НОИ, на основание чл. 60, ал. 1 КСО е била призната настъпилата и
декларирана злополука за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност в периода от
27.08.2020 г. до 22.02.2021 г., общо за 180 дни.
От заключението на СМЕ се установява, че получените травматични
увреждания на ищеца - счупване на II-III предно ходилни кости на десния
крак и размачкване на меки тъкани са лекувани оперативно и с медикаменти,
като оздравителния процес е протекъл за 140 дни. Към момента основната
функция на крака, а именно ходенето, е възстановена. Неподвижността на
счупените пръсти на десния крак и липсата на чувствителност е затруднила
фините движения, което ще продължи неопределено време напред в бъдеще,
без изгледи да се възстанови. Това усложнение не затруднява движението на
десния крак, но влошава качеството на живот на ищеца.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания във
връзка с трудовата злополука, пред районния съд са събрани гласни
доказателства. От показанията на съпругата на ищеца Ж.П. се установява, че
при посещението си в болницата, ищецът е чакал на носилка и е изпитвал
силни болки. Кракът на ищеца е бил тъмно лилав, а докторът след като го е
видял е казал, че положението е зле, и че може да бъда отрязан, но ще търси
варианти да спаси крака. Ищецът спешно е влязъл на операция, а кракът му е
бил целият нарязан след операцията, течала е кръв и се е чувствал много зле.
Ищецът не е усещал дали кракът му е там. Лечението в болницата е
продължило 10 дена, след което е бил изписан и се е прибрал вкъщи на
инвалидна количка. Двама човека са го качили до дома му. Първоначално с
патерици е успявал да отиде само до тоалетна, но за всичко друго му е
помагала свидетелката. След като се е прибрал вкъщи около 3-4 месеца е
ходил с патерици, докато започне да ходи самостоятелно без тях. При
къпането в банята свидетелката е слагала стол, понеже кракът му е трябвало
да бъде вдигнат. Дълго време единственото излизане на ищеца от вкъщи е
било да отиде на преглед в болницата, а после е започнал да излиза на
пейката пред блока. Около един месец на ищеца са му слагали инжекции, а в
9
продължение на 2-3 месеца е пиел лекарства. Ищецът е посещавал
рехабилитационни програми през периода на временната
неработоспособност. Свидетелката твърди, че кракът още не е възстановен
нацяло. Лекарят е казал, че кракът няма да се възстанови напълно. Поради
премазването на тъканите в крака, при най-малкото натоварване той се е
подувал. Има деформации по самия крак от премазването и тъй като са му
слагали игли и пирони, за да заздравеят костите. Правили са се превръзки
постоянно. Били притеснени да не стане инфекция в домашни условия.
От показанията на свидетеля Н.Я.Я. се установява, че кракът на ищеца
П. е бил много зле в началото. Като го е видял след операцията кракът му е
бил нарязан, за да се оттекат съсиреците вътре. Кракът на ищеца е бил много
подут и целият бинтован, много го е боляло. Докторът му е казал, че ако не се
оттекат съсиреците, ще се наложи да му отрежат крака. Първоначално са
носили ищеца да отиде до тоалетна у тях, а по-късно са започнали да го
носят на гръб, за да излезе малко долу на пейката пред жилището му. Ищецът
е имал забити пирони и около 5-6 месеца го е нямало на работа. Сега ищецът
вече върви сам, но накуцва. Ищецът е бил около 40 минути затиснат под
кабината на трактора, опитвал се е първо самичък да излезе, като е ровил с
щанга пръста под крака си, но не е успял, а после са дошли работници, които
са опитвали с щанги да повдигнат кабината и пак не са успели, след което
фадрома е дошла и е вдигнала трактора, за да освободят ищеца.
Съдът намира,че следва да даде вяра на показанията на разпитаните по
делото свидетели, тъй като говорят за непосредствените си възприятия от
състоянието на ищеца и показанията им се потвърждават от останалите
събрани по делото доказателства.
Не е спорно обстоятелството, че работодателят е изпълнил
задължението си по КТД да поеме реални разходи за лечение и прегледи на
ищеца като му е изплатил общо сумата от 992.29 лв.
На 09.04.2021 г. ищецът е получил обезщетение в размер на 1339,33 лв.,
от Застрахователя, по сключен договор за застраховка от работодателя на
09.04.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира,
че вследствие на претърпяната от ищеца трудова злополука на 27.08.2020 г. е
настъпила за него вреда - травматични увреждания, представляващи счупване
на втора и трета метатарзална кост на глезена на десния крак и размачкване на
меките тъкани на десния крак. Така посочената вреда е причинила на
увреденото лице неблагоприятен резултат - временна неработоспособност за
180 дни, установена по надлежния ред с болнични листи, поради което са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл.
200 КТ за претърпените от него болки, страдания.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено
увреждане е свързан с критерия за справедливост. Справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката
на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики -
10
характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е
получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално
положение, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в
страната
При определяне на размера на обезщетението следва да се вземе
предвид, че вследствие на претърпяната трудова злополука ищецът е получил
сериозно размачкване на меките тъкани на десния крак и счупване на два
пръста, които са му причинили интензивни болки и страдания, свързани както
с физически болки, които са били много силни в началото и намаляващи по
нататък, така и с невъзможност за пълно възстановяване на увредения крак.
Ищецът е претърпял две оперативни интервенции, по спешност, за да се
спаси кракът му. Бил е с превръзки много време, направените му разрези за
оттичане на съсиреците са кървели постоянно, кракът му е бил обездвижен,
имал е нужда от чужда помощ при ежедневното си обслужване. Кракът му е
следвало да бъде вдигнат. Изпитвал е изключително силни болки в началото.
Бил е затиснат под кабината на управлявания от него трактор продължително
време, което също е свързано с негативни емоции и притеснения.
Възстановителният период е продължил дълго, 180 дни е бил в отпуск по
болест. Възстановяването е продължило и по време на делото, ще продължи
години, а липсата на чувствителност ще затруднява фините движения и ще
продължи неопределено време в бъдеще и без изгледи за пълно
възстановяване. Дълъг период от време ищецът сам не е могъл да прави нищо
поради травмата, помагала му е неговата съпруга в ежедневните дейности.
Във връзка с претърпяното увреждане ищецът е имал нужда от чужда помощ
в битово отношение, поради невъзможността да се самообслужва.
Понастоящем ищецът не търпи болки и страдания, върви самостоятелно,
накуцва, но не може да ходи продължително време, тъй като кракът му
получава отоци. Ищецът се е върнал на работа на 22.02.2021 г. Пострадалият
към момента на увреждането е бил на 35 години, млад мъж в разцвета на
силите си. Отражението на случилото върху психиката му е довело до
негативни мисли и чувства. За дълъг период от време е било нарушено
обичайното му ежедневие и силно влошено качеството му на живот.
Качеството му на живот ще продължи да бъде влошено и в бъдеще.
С оглед на всички изброени по – горе обстоятелства, предвид
съществуващата икономическа конюнктура в страната, въззивният съд
приема, че справедливото обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на 30 000 лв.. Претендираният от ищеца
размер от 25 000 лв. напълно съответства на критерия за справедливост,
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Това е така, защото макар и да е
изключително значителна травмата в началото, с голям риск от загуба на
крайник, все пак ищецът не е загубил способността си за работа и е
продължил след 6 месеца отпуск за временна неработоспособност да полага
труд и да получава трудово възнаграждение. Следва да се държи сметка и на
11
това, че евентуално по - висок размер на обезщетението би довело до
неоснователно обогатяване, а по – нисък размер на обезщетението не би
обезвредил преживените от ищеца болки и страдания.
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява
с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите. Ищецът е получил сумата от 1339,33 лв. от
застрахователя при ответното дружество за застраховка трудова злополука. С
тази сума следва да се намали определеното обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30000 лв. При приспадане на платеното застрахователно
обезщетение оставащата сума е по-висока от претендирания от ищеца размер
от 25000 лв. Заплатените от работодателя суми за медицински разходи и за
лечение в размер на 992.29 лв. на ищеца не следва да се приспадат от
определеното по делото обезщетение за обезвреда на претърпените вреди, тъй
като това плащане е в изпълнение на предвидено в КТД задължение на
работодателя – чл. 41, ал.1.
В гражданския процес действа диспозитивно начало, поради което
съдът не може да присъди по-висок размер от претендирания от ищеца
размер на иска. Като резултат, съдът намира, че искът е основателен за сумата
от 25000 лв. и следва да бъде уважен изцяло.
Основателен е и предявения акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр.
чл. 212 КТ за осъждане на ответника да плати на ищеца законната лихва
върху дължимото обезщетение от 25000 лв. от датата на злополуката -
27.08.2020 г. до окончателното погасяване на дълга.
Неотносимо към предмета на делото е оплакването във въззивната
жалба, че не отговаряло на истината твърдяното от св. Я. обстоятелство, че
ищецът искал многократно да го преместят на по – лека работа, след
връщането му на работа след възстановяването му от травмата, поради което
изобщо не следва да се коментира.
Второто оплакване за наличие на съпричиняване на увреждането на
ищеца от него, с правно основание чл. 201, ал.2 КТ е недопустимо да се прави
пред въззивната инстанция за пръв път. Такова твърдение не е изложено в
отговора на исковата молба от работодателя, поради което е преклудирано.
От друга страна за това обстоятелство пред първата инстанция не са събирани
доказателства. Още повече, че във въззивната жалба е изложено само едно
предположение, че е възможно ищецът да е карал с несъобразена скорост при
настъпването на инцидента.
Третото оплакване, че определеното обезщетение на ищеца е
неправомерно завишено, защото П. П. е останал на същата длъжност,
въпреки, че твърдял, че изпитва страх да работи на тези трактори и явно не
бил работил пълноценно, но получавал същото полагащо се възнаграждение
за длъжността, както и другите работници, също е неотносимо към предмета
на спора и не следва да се обсъжда от въззивния съд.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че неправилно
районния съд е приспаднал платените вече на работника от работодателя
12
разходи за лечение и застрахователно обезщетение от застрахователя от
сумата 30 000 лв., вместо от претендирания размер 25 000 лв. Основната
функция на съда е да осигури прилагането на закона и тази му дейност не
може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен
интерес. В съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да
определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от
деликт, а в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд на РБ е
указано, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно и е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
Оценката на увредения по отношение на претърпените неимуществени
вреди, която намира своя израз в петитума на исковата молба, не е и не може
да бъде ограничителен критерий за свободното определяне на размера на
справедливото обезщетение от страна на съда. Пострадалият претендира
справедливо обезщетение на своите засегнати блага с неимуществено
изражение, като посочва сумата, до която би искал да бъде обезщетен.
Същата не е непременно свързана с неговото разбиране за справедливост, тъй
като той съобразява различни фактори - родова подсъдност, дължима
държавна такса, евентуални разноски и пр.
Когато пострадалият твърди, че е претърпял вреди от непозволено
увреждане в определен размер и посочва паричния им еквивалент, съдът не е
длъжен да възприеме неговата оценка, тъй като законодателят е възложил
именно на него задължението да определи размера на справедливото
обезщетение (чл. 52 ЗЗД). Диспозитивното начало е водещо в гражданския
процес и съобразно този принцип предметът на съдебното производство и
участниците в процеса се определят по волята на търсещото защита лице, но
същият не изключва задължението на съда да направи своите изводи за това
дали юридическите факти, на които страните основават правата си, са се
осъществили и са породили твърдените от тях правни последици, както и да
се съобрази с принципа за справедливостта при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди от деликт. Пострадалият следва да посочи ясно
обстоятелствата, от които може да се направи извод за накърняване на негови
неимуществени блага, а съдът по вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК) определя
обезщетението за всички неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, и спрямо определения по
справедливост размер прилага разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. При
постановяване на решението съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, от
значение за размера на вредите, настъпили след предявяване на иска (чл. 235,
ал. 3 ГПК), тъй като продължаващите в хода на процеса болки и страдания не
са ново правопораждащо основание. Съдът следва в своите мотиви да посочи
величината (размера), спрямо която прилага намаляването, а размерът на
паричното обезщетение, предявен с исковата молба, има значение с оглед
13
забраната за произнасяне plus petitum. Затова при прилагане разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите преценката на съда за
размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не
е ограничена от заявената претенция, но не може да се присъди сума,
надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба. В този смисъл е
налице задължителна за съдилищата практика на ВКС – Тълкувателно
решение № 1 от 01.08.2022г. по тълк. д. № 1/2021г. на ОСГТК.
Неоснователно е оплакването за акцесорния иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД,
поради изложените по – горе съображения.
Неотносимо към предмета на спора е обстоятелството, че работодателят
положил дължимата грижа при оказване на първа помощ след трудовата
злополука и е изплатил полагащото се на работника обезщетение, докато той
бил на същата длъжност, но с по – малко натоварване, а с пълно
възнаграждение.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че размерът на
присъденото обезщетение от първоинстанционния съд бил прекомерно
завишен, при съобразяване на всички относими за определянето му
обстоятелства. Установените по делото обстоятелства относно характера на
телесното увреждане, продължителния период на пълно възстановяване;
значителната физическа болка; неудобствата в ежедневието; негативната
промяна в нормалния начин на живот за дълъг период; възрастта на ищеца;
продължителността и степента на претърпените болки и страдания;
невъзможността за полагане на труд за известен период от време,
невъзможността за пълно възстановяване на увредения крайник, при
съобразяване конкретните икономически условия в страната, съдът намира,
че справедливият размер за обезщетение на ищеца е 30 000 лв.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
въззивната жалба е неоснователна. Решението на районния съд като правилно
следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемият следва да се присъдят разноски за настоящата
инстанция в размер на 2650 лв., съгласно представения списък и
доказателства. Възражението на въззивника за прекомерност на
възнаграждението на пълномощника на въззиваемия съдът намира за
неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото.
Следва да се присъдят направените по делото разноски и за другите две
инстанции – въззивната и касационната, доколкото такива не на присъдени с
друг акт, макар и да не са включени в списъка на разноските по чл. 80 ГПК,
представен по настоящото дело.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 48 от 13.05.2022г., постановено по
14
гр.дело №181/2022г. по описа на Районен съд - Раднево.
ОСЪЖДА Рудник „Т.-*“, клон на „М.М.и.” ЕАД, ЕИК ***, с адрес на
управление село Т., ***, да заплати на П. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр.
С.З., ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5450 лв. / пет хиляди
четиристотин и петдесет лева/, представляващи възнаграждение за един
адвокат, от които 2650 лв. - за настоящата въззивна инстанция, 1400 лв. - за
касационната инстанция и 1400 лв. – за първоначалното разглеждане на
делото във въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15