О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№.........
гр.Шумен, 16.08.2022г.
Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на шестнадесети
август две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
като разгледа докладваното от съдията АД № 232 по описа за 2022г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на „А.Б.Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, офис 6,
представлявано от И.И.И., срещу Заповед № Т-РД-16-269/08.07.2022г. на Министъра
на туризма. С обжалвания акт, издаден на основание чл.25, ал.4 от Закона за
администрацията и чл.7, ал.7 и ал.8 от Закона за устройството на Черноморското
крайбрежие (ЗУЧК), е актуализиран списъкът на неохраняемите морски плажове в
Приложение №1 към Заповед № Т-РД-16-213/27.05.2022г. на министъра на туризма.
Оспорващият сочи,
че е закупил тръжни книжа и е участник в търг за отдаване под наем на плаж „Крапец
север – част 2“, като към момента е издадена Заповед № Т-РД-16-223/02.06.2022г.
на министъра на туризма, с която е определен за спечелил търг за отдаване под
наем на изключителна държавна собственост плаж „Крапец север – част 2“ и е
определен за спечелил процедурата. С оглед на това счита, че е недопустимо
обявяването на посочените плажове за неохраняеми, в това число и плажа в
Крапец. Твърди, че са сключени трудови договори със спасителите и медицинско
лице. Закупени са плажни принадлежности за водноспасителната дейност.
Аргументира и липса на мотиви, изложени в административния акт. Въз основа на
изложените доводи моли за отмяна на заповедта и за присъждане на направените по
делото разноски.
При проверка
редовността на жалбата съдът е констатирал, че са налице основания за оставяне
на същата без движение, като е дал конкретни указания на жалбоподателя, в това
число да посочи дали предмет на обжалване е заповедта в цялост или в отделна
нейна част, както и да обоснове правния си интерес от обжалване на заповедта,
като представи доказателства за твърденията си.
С молба вх. № ДА-01-1959/15.08.2022г.
дружеството уточнява, че предмет на оспорване е заповедта на министъра на
туризма в частта за плаж „Крапец север – част“, която засяга плажа, предмет на
търга за отдаване под наем, който дружеството е спечелило и по отношение на
който към настоящия момент е налице сключен Договор за наем на плаж №
Т-РД-35-21/01.08.2022г. Счита, че предвид отдаването под наем на процесния
плаж, за дружеството е налице правен интерес от оспорване на заповедта в частта
ѝ относно вписването на плаж „Крапец север – част“ в списъка на
неохраняемите плажове. Представя Договор № Т-РД-35-21/01.08.2022г., видно от
който наемодателят – държавата, представлявана от Министъра на туризма
предоставя на наемателя – „А.Б.Т.“ ЕООД за временно и възмездно ползване обект
– изключителна държавна собственост, обособена част от крайбрежна плажна ивица,
част от морски плаж „Крапец север“, индивидуализирана като морски плаж „Крапец
север“ – част 2, за срок от 5 години, считано от датата на подписване на
договора. Към молбата прилага документ за внесена държавна такса и надлежно
подписана жалба.
Ответната страна –
министър на туризма, с придружително писмо рег.№ ДА-01-1890/03.08.2022г., с
което жалбата е изпратена в съда и е представена под опис административната
преписка по издаване на акта, изразява становище за недопустимост на
оспорването. Излага аргументи, че по своето естество заповедта и съответните
изменения на обхвата ѝ имат характер на констатиране на определени факти
от действителността, във връзка с които за областните управители възникват
определени правомощия, които да упражнят при оперативна самостоятелност. Сама по
себе си заповедта не създава права или задължения за частноправни субекти, не
засяга техни права или законни интереси. Вследствие евентуалната отмяна на
заповедта в правната сфера на частноправните субекти няма да възникне никаква
промяна, която да обоснове правния им интерес от обжалване. По изложените
мотиви моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като подадена от лице без
правен интерес и производството да бъде прекратено.
Шуменският
административен съд след запознаване с твърденията в жалбата, представената
преписка и допълнително внесените доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед №
Т-РД-16-223/02.06.2022г. на министъра на туризма „А.Т.Б.“ ЕООД *** е определен
за спечелил проведен търг за отдаване под наем на обект – изключителна държавна
собственост, обособена част от крайбрежната плажна ивица, представляващ част от
морски плаж „Крапец север“, индивидуализирана като морски плаж „Крапец север –
част 2“.
На основание чл.8,
ал.1, т.5, вр. чл.7, ал.5 от ЗУЧК и
заповед № Т-РД-16-223/02.06.2022г. на МТ, на 01.08.2022г. между
държавата, представлявана от МТ и оспорващото дружество е сключен Договор за
отдаване под наем на обект - изключителна държавна собственост, обособена част
от крайбрежната плажна ивица, представляващ част от морски плаж „Крапец север“,
индивидуализирана като морски плаж „Крапец север – част 2“.
Предмет на
оспорване с настоящата жалба е Заповед № Т-РД-16-269/08.07.2022г. на Министъра
на туризма, с която е актуализиран списъка на неохраняемите морски плажове в
Приложение №1 към Заповед № Т-РД-16-213/27.05.2022г., в частта ѝ относно
вписването на морски плаж „Крапец - север – част“ като неохраняем плаж.
От приложените към
преписката заповед № Т-РД-16-269/08.07.2022г.; заповед № Т-РД-16-213/27.05.2022г.; заповед №
Т-РД-16-172/27.04.2022г.; заповед № Т-РД-16-70/11.02.2022г., е видно, че със
същите се изменя списъкът на неохраняемите морски плажове за летен сезон
2022г., обявен със Заповед № Т-РД-16-2/11.01.2022г. на министъра на туризма.
Последно посочената заповед № Т-РД-16-2/11.01.2022г. на министъра на туризма е
издадена на основание чл.7, ал.7 и ал.8 от ЗУЧК, във връзка с чл.22а, ал.4, т.4
от ЗУЧК. С нея е обявен списъкът на неохраняемите морски плажове за летен сезон
2022г., изброени в Приложения №1 и №2. Със същата заповед на областните
управители на областите Добрич, Варна и Бургас е възложено в срок до 30.04.2022г.
да предложат за одобрение на министъра на туризма схеми за обезпечаване с
водноспасителна дейност на неохраняемите морски плажове. Разпоредено е също да
се актуализира Приложение №1 след приключване на процедури за възлагане на
концесия или за отдаване под наем на морски плажове.
В приложение №1 от
първата заповед под №5 в списъка и съответно № 5 в област Добрич е вписан
морски плаж „Крапец – север“. С атакуваната заповед в приложение №1 е посочено
„Крапец – север – част“. Разликата между двете приложения е включване на уточнението
„част“.
Изложената
фактическа обстановка се установява от приложените към делото писмени
доказателства. Същата по същество не се оспорва от страните.
Въз основа на
фактите по делото и като съобрази предмета на съдебното производство, съдът
намира, че жалбата е недопустима по следните съображения:
Законът за
устройството на Черноморското крайбрежие не съдържа специална клауза за
обжалване на заповеди от вида на процесната и евентуалните им изменения.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от лице без правен интерес от обжалване на конкретната
заповед съгласно общата клауза за обжалване на административни актове, тъй като
за дружеството тази заповед не създава права или задължения, нито засяга права,
свободи или законни интереси.
За да обоснове
правния си интерес от обжалване на Заповед № Т-РД-16-269/08.07.2022г. в частта
относно обявяването на плаж „Крапец север – част“ като неохраняем плаж,
дружеството твърди, че е участник в тръжна процедура за отдаване под наем на
посочения плаж, като към настоящия момент е налице сключен договор за отдаване
под наем, представен по делото с молба рег. № ДА-01-1959/15.08.2022г. Липсват изложени
конкретни твърдения за засегнати от заповедта права или законни интереси на
дружеството, или за възложени му задължения.
Съгласно чл.120,
ал.2 от Конституцията на РБ, уредено детайлно в чл.15 и чл.147, ал.1 от АПК,
правото на съдебно оспорване принадлежи на гражданите и организациите, чиито
права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от
административния акт или за които той поражда задължения. Обект на закрила чрез
правото на жалба може да бъде субективно право, свобода или законен интерес, а
формата на засягането им съгласно чл.147, ал.1 от АПК е нарушаване или
застрашаване. За да възникне правото на съдебно оспорване, съответният правен
субект следва да е снабден с правен интерес, т.е. негово субективно право,
свобода или законен интерес да са нарушени или застрашени от акта. В случая
обаче такъв правен интерес не е налице. Правният интерес е процесуалноправно
понятие и се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна
защита. Поражда се от засягане или застрашаване на законни интереси, субективни
права и свободи по аргумент от чл.15,
ал.1 от АПК. Ако административният акт има пряк правопроменящ,
правопрекратяващ и правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни
интереси на съответния правен субект, е налице правен интерес. Правният интерес
трябва да е пряк, личен и непосредствен. Пряк интерес означава със самата
отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се
предотврати настъпване на такава от изпълнение на административния акт. Той
трябва да е личен, т. е. защитата да е в защита на свои субективни права,
свободи и законни интереси. Правният интерес трябва и да е непосредствен - административният
акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или
ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя или
създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Следователно
правният интерес е налице тогава, когато оспореният акт има пряко действие по
отношение на личните права и законни интереси на лицето, като поражда
неблагоприятни последици за него. В конкретния случай, правата на жалбоподателя
не са засегнати лично, пряко и непосредствено с обжалваната от него заповед. Нещо повeче – в самата жалба липсват
твърдения, че е налице пряко и непосредствено засягане на личен интерес на
оспорващия. Изложените доводи, че по отношение на плаж „Крапец север – част 2“
е налице сключен договор за отдаване по наем не аргументират накърнени права на
жалбоподателя и не обосновават наличието на правен интерес от съдебното
оспорване.
По същество
обжалваната заповед няма самостоятелно съдържание, а с нея се разширява обхвата
на първата Заповед № Т-РД-16-2/11.01.2022г. на министъра на туризма, като по
отношение на морски плаж „Крапец север“, вписан по този начин в първата
заповед, разликата се състои с прибавяне на уточнението „част“. Така с
настоящата заповед в Приложение №1 под №5 от списъка и № 5 в областта е вписан
плаж „Крапец север – част“, без да е налице уточняване на конкретна част от
посочения плаж.
Основната заповед
е издадена на основание чл.7, ал.7 и ал.8 от ЗУЧК, според който морските
плажове, за които не е възложена концесия или не са отдадени под наем, се
обявяват ежегодно до 31 март със заповед на министъра на туризма и се създава
възможност за областните управители да предлагат схема за обезпечаване с
водноспасителна дейност. Съдът споделя становището на ответника, че по своето
естество заповедта и съответните изменения на обхвата ѝ има характер на
констатиране на определени факти от действителността, във връзка с които за
областните управители възникват определени правомощия. Сама по себе си тази
заповед не създава права или задължения за частноправни субекти, не засяга
техни права или законни интереси. Вследствие на евентуална отмяна на тази
заповед в правната сфера на частноправни субекти няма да възникне никаква
промяна, която да обосновава правния им интерес от обжалването.
Наличието на проведена
процедура за отдаване под наем на тези обекти, които са посочени в заповедта,
както и сключване на договор за наем, какъвто в случая е налице, не обосновава правен
интерес от обжалването на процесната заповед. Издаването на заповед за обявяване
на списък на неохраняемите плажове е предпоставка за такава процедура, от
участието в която жалбоподателят черпи процесуални права. След сключване на
договора за отдаване под наем е налице основание за изменение на заповедта в
частта досежно обявяването на тази част от морски плаж „Крапец север“ като
неохраняем плаж, в какъвто смисъл е разпореждането на министъра на туризма,
обективирано в негова Заповед № Т-РД-16-2/11.01.2022г.
По изложените
съображения съдът приема, че за „А.Б.Т.“ ЕООД не е налице правен интерес от
оспорването на Заповед № Т-РД-16-269/08.07.2022г. на Министъра на туризма в
частта, с която плаж „Крапец север – част“ е включен в списъка на неохраняемите
морски плажове, поради което подадената жалба е процесуално недопустима и
съгласно чл.159, т.4 от АПК, следва да се остави без разглеждане, а
образуваното съдебно производство да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл.159, т.4 от АПК,
Шуменският административен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „А.Б.Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, офис 6, представлявано от И.И.И., срещу Заповед №
Т-РД-16-269/08.07.2022г. на Министъра на туризма, в частта, с която плаж „Крапец
север – част“ е включен в списъка на неохраняемите морски плажове.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 232
по описа за 2022г. на Административен
съд – Шумен.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в седем дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд на РБ. Частната жалба се подава чрез Административен съд –
Шумен.
Препис от
настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: