Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Е. Пелин, 05.08.2021 година

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря СТЕФКА СЛАВЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 658/2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ.

Делото е образувано по предявена искова молба от С.П.К., ЕГН **********,***, ж. к. „Севет“, бл. 13, вх. А, ет. 1, ап. 1, срещу „АЛС България“ ЕООД  - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. М., общ. Е. *** 13. Твърди се, че ищцата работила за ответника на длъжност „отговорник на линия“. На 17.03.2017 г. около 20.30 часа ищцата претърпяла трудова злополука. Твърди се, че работникът на ответното дружество Й. М. удрял с длани и бутал в гърдите ищцата, при което тя паднала назад и ударила главата си в твърда повърхност. В следствие на удара ищцата получила увреждане - мозъчно сътресение без открита травма. При извършен преглед е установена подутина на мястото на удара, а на ищцата й се гадило, както и е повърнала няколко пъти. Ищцата потърсила помощ на 17.03.2017 г. и 19.03.2017 г. в ЦСП София филиал Благоевград, а на 20.03.2017 г. била приета в МБАЛ Ботевград, като била изписана на 22.03.2017 г. и ползвала отпуск до 11.07.2017 г. С декларация № 19 от 21.03.2017 г. ответникът е декларирал трудовата злополука с ищцата. С разпореждане № 5104-41/27.04.2017 г. на НОИ ТП София област станалата злополука е приета за трудова. След 11.07.2017 г. ищцата изпитвала голям страх от Й. М. и искала да бъде прекратен трудовия й договор, за да не преживява спомените за случилото се. Твърди се, че ищцата ходила с желание на работа, а след напускането й загубила контакт с много приятели, с които работила. Ищцата изпитвала чести силни болки в главата, получавала световъртеж и гадене при рязко ставане. Ищцата не се чувствала добре при резки промени във времето, като изпитвала същите симптоми, като тези след злополуката. Посоченото я ограничавало при намиране на подходяща работа. Твърди се, че ищцата изпитва физически и психически болки и страдания, които търпи и ще изпитва в бъдеще. Иска се осъждане на ответника да заплати сумата от: 15000 лева,  обезщетение за неимуществени вреди  от претърпяна трудова злополука на 17.03.2017 г., ведно със законна лихва от увреждането на 17.03.2017 г., както и заплащане на направените разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор. С определение от 21.03.2019 г. по ЧГД 194/2019 г. на Софийски окръжен съд в сила от същата дата е потвърдено определението от 05.02.2019 г. по гр. д. № 658/2018 г. на РС Е. Пелин за оставяне без уважение на молбата на „АЛС България“ ЕООД за възстановяване на срока за депозиране на писмен отговор по чл. 131 ГПК. 

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител адв. Б. моли за отхвърляне на иска. С молба от 28.10.2020 г. синдикът Е. Господинов Т. е потвърдил извършените процесуални действия от адв. Б. и го е упълномощава по делото след дадено разрешение от Софийски окръжен съд с определение № 260122/ 23.10.2020 г. по т. д. № 12/2019 г. при условията на чл. 660, ал. 2 ТЗ.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представените трудов договор № ALC BG 151/13.02.2012 г., заповед № 897А/ 12.07.2017 г. и справка от НАП по чл. 62, ал. 5 КТ, че страните са били в трудово правоотношение от 13.02.2012 г. до 12.07.2017 г., като трудовото правоотношение с ищцата С.П.К. на длъжност „отговорник линия“ е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие със заповед № 897А/ 12.07.2017 г. за прекратяване на трудов договор № ALC BG 151/13.02.2012 г.

Установява се от декларация № 19 от 21.03.2017 г., че ответникът е декларирал трудова злополука с ищцата, станала на 17.03.2017 г. в 20.15 ч. с място на злополука производствен цех/линия в с. М., общ. Е. Пелин, като начин на увреждането – колега я удря с ръка по лицето, вследствие на което тя пада на земята и си удря главата, а посочените увреждания са – мозъчно сътресение, без открита вътрешночерепна травма.

Видно е от разпореждане № 5104-41/27.04.2017 г. на НОИ ТП София област, че  станалата злополука с ищцата на 17.03.2017 г. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е, че увреждането мозъчно сътресение, без открита вътрешночерепна травма S06.00 е настъпило по време и във връзка с извършената работа и е довело да временна неработоспособност на пострадалата. В деня на злополуката 17.03.2017 г., С.П.К. - отговорник линия е на работа в “АЛС България” ЕООД от 14,00 часа до 22,15 часа (декларация за трудова злополука вх. № 5101-22-32/23.03.2017 г.). Видно от Протокол № 17/21.03.2017 г. на осигурителя „отговорникът на линията координира процеса на шиене на готова продукция, обезпечава с необходимите материали шивачите и следи за изпълнение на конкретните процеси в линията”. Около 20,30 часа операторът Й. М. иска от пострадалата да му бъдат дадени материали във връзка с работата, при което тя го изпраща сам да си ги вземе. Възниква спор между двамата и операторът удря с длани С.П.К., тя пада назад и удря главата си. След приключване на работа пострадалата е посетила ФСМП Ботевград около 23.50 часа

Видно е фишове от ФСМП София, филиал Ботевград, че ищцата С.П.К. потърсила помощ на 17.03.2017 г. в 23.50 ч. и 19.03.2017 г. в 18.00 ч. Според представената епикриза ищцата С.П.К. на 20.03.2017 г. е била приета в МБАЛ Ботевград с окончателна диагноза - S06.00 мозъчно сътресение, без открита вътрешночерепна травма, като била изписана на 22.03.2017 г. Издаден е амбулаторен лист от 14.06.2017 г. във връзка с  диагноза – последици от други уточнени травми на главата. Според болничен лист за временна неработоспособност, че ищцата ползвала отпуск от 11.06.2017 до 10.07.2017 г. с диагноза – последици от други уточнени травми на главата –възт. Период.

Установява се от заключението на съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р Р.М.Д., която съдът изцяло кредитира като пълно и компетентно изготвено, че телесните увреждания получени от ищцата С.П.К. от претърпения инцидент, признат за трудовата злополука от 17.03.2017 г. са следните: контузия на главата, кръвонасядане в окосмената част на главата - ляво слепоочно; хематом /подкожен кръвоизлив/ отляво в областта на долната челюст; сътресение на мозъка, по типа на зашеметяване, без пълна загуба на съзнание /кома/. По съвкупност причинените увреждания са реализирали медикобиологичния признак-временно разстройство на здравето неопасно за живота. Твърдяното увреждане протича със зашеметяване /няма ясен спомен за случилото се/, без пълна загуба на съзнание/, главоболие, гадене - в случая еднократно повръщане/ световъртеж, което състояние изисква постелен режим, медикаментозна терапия: вливания, аналгетици, заради които оплаквания ищцата е хоспитализирана, направени изследвания, консултации с кардиолог, невролог, неврохирург, офталмолог. След стабилизиране на състоянието, редуциране на оплакванията, лечението продължава в домашно-амбулаторни условия, с предписани медикаменти, спазване на постелен режим, препоръки за ХДР - /без пикантни храни, кофеинови напитки, спазване на покой, без гледане на телевизия и работа с компютър/ контролни прегледи, наблюдение от невролог, ново ЕЕГ изследване, временна нетрудоспособност. Нормалният период на възстановяване е 2-3 месеца и е съобразен с продължаващи оплаквания, ако има такива /периодично главоболие, световъртеж/. В конкретният случай пострадалата била 3.5 месеца временно нетрудоспособна. Поради  оплаквания ищцата е посетила ФСМП-Ботевград в деня на инцидента 17.03.2017 г., но е отказала хоспитализация. Поради задълбочаване на оплакванията на 19.03.2017 г. е посетила ФСМП повторно и на 20.03.17г. била хоспитализирана в МБАЛ-Ботевград. Забавянето на лечението с 3 дни, може да доведе до церебрастения /оплаквания от продължаващо главоболие, световъртеж/, които да персистират във времето от 3 до 6 месеца.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 200 от КТ за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Отговорността по чл. 200 от КТ е безвиновна, като в тази връзка в тежест на пострадалия е да установи само наличието на трудовоправни отношения между него и ответника, наличие на трудова злополука, в резултат на която са настъпили вреди, както и причинната връзка между увреждането и вредите.

Налице са предпоставките по чл. 200 КТ за ангажиране на обективната отговорност на дружеството - ответник, чрез присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Не се спори, че между страните е било налице трудово правоотношение. Според чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Установяването на факта на злополуката и признаването й за трудова се извършва по реда на чл. 57-60 КСО и приетата от Министерски съвет на основание чл. 57, ал. 3 КСО Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/. Съгласно действащата нормативна уредба, това производство се осъществява от длъжностно лице от ТП на НОИ, което е компетентно, въз основа на събраните документи, да издаде разпореждане, с което да квалифицира злополуката като трудова или да не признае трудовия й характер. Разпореждането на длъжностното лице от ТП на НОИ, подлежи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ, а разпореждането на ръководителя се обжалва съгласно чл. 118 КСО пред Административните съдилища по реда на АПК. Трудовият характер на злополуката се установява от представените писмени доказателства - разпореждане № 5104-41/27.04.2017 г. на НОИ ТП София област във връзка с подадената от ответника декларация № 19 от 21.03.2017 г. В рамките на настоящото производство съдът е обвързан от направените констатации относно обстоятелствата, че на посочената дата е станала злополука, която е квалифицирана като трудова. Наличието на причинна връзка между трудовата злополука и уврежданията на ищцата се установяват по безспорен начин от съдебномедицинската експертиза.

Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият „справедливост” по смисъла на цитираната разпоредба, не е абстрактно понятие, а е свързан с преценката на конкретните факти, установени по делото. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди /ППВС № 4/1968 г./. Такива обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., включително и прогнозата за в бъдеще /Решение № 119 от 12.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 675/2012 г., IV г. о., ГК/. Отговорността на работодателя може да се ангажира независимо от процента на настъпила в резултат на злополуката или професионалното заболяване трайна неработоспособност, доколкото работодателят е отговорен за всички причинени на работника вреди при и по повод изпълнение на възложената работа /Решение № 380/23.07.2009 г. по гр. д. № 436/2009 г., Решение № 521/23.06.2010 г. по гр. д. № 550/2010 г., Решение № 286/16.07.2010 г. по гр. д. № 69/2009 г., Решение № 160/17.05.2010 г. по гр. д. № 29/2009 г., Решение № 376/11.05.2010 г. по гр. д. № 1188/2009 г., Решение № 633/1.11.2010 г. по гр. д. № 855/2009 г., Решение № 128/11.02.2010 г. по гр. д. № 268/2009 г., всичките на IV г. о на ВКС/. Справедливият размер на обезщетението овъзмездява болките и страданието, след съобразяване на техния интензитет, отражение върху работоспособността на увредения и прогнозата за развитие на заболяването. Съдът констатира, че в резултат на трудовата злополука е налице се установят следните увреждания на ищцата - контузия на главата, кръвонасядане в окосмената част на главата - ляво слепоочно; хематом /подкожен кръвоизлив/ отляво в областта на долната челюст; сътресение на мозъка, по типа на зашеметяване, без пълна загуба на съзнание /кома/, които са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Ищцата е била в състояние на временна неработоспособност от злополуката на 17.03.2017 г. до 10.07.2017 г., т.е. четири месеца. Няма доказателства за оплаквания на ищцата във връзка със злополуката и проведени лечения след 10.07.2017 г. Според вещото лице нормалният период на възстановяване е 2-3 месеца и е съобразен с продължаващи оплаквания - периодично главоболие, световъртеж, а в конкретният случай пострадалата била за повече от три месеца временно нетрудоспособна. Според вещото лице церебрастения /оплаквания от продължаващо главоболие, световъртеж/ могат да персистират във времето от 3 до 6 месеца. Синдромът на церебрастения при травма се приема за последица от леката степен на мозъчна контузия. Ищцата не доказа конкретните неудобства и затруднения, които е претърпяла след трудовата злополука, но несъмнено такива са налице с оглед представените писмени доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза. С оглед степента на търпените болки и страдания, съдът намира, че сумата от 4000 лева е справедлива и съобразена с изискването на чл. 52 ЗЗД с оглед характера и тежестта на претърпяното увреждане.

Предвид така установеното от правна и фактическа страна и по изложените по-горе съображения, съдът намира искът по чл. 200 КТ за заплащане на неимуществени вреди за частично основателен до размера на сумата от 4000 лв., която ще се осъди ответникът да заплати на ищцата, ведно със законната лихва считано от деня на увреждането от 17.03.2017 г., като над този размер до пълния претендиран такъв от 15000 лв. искът за присъждане на неимуществени вреди се отхвърля като неоснователен.

Ищцата е претендирала разноски и е ангажира доказателства за договорени и направени такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., платени в брой на 10.05.2018 г. Съдът намира, че ищцата има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което следва да й се присъдят разноски в размер на 400 лв. по съразмерност с уважената част от иска.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, представляван е от адвокат и е претендирал разноски, като е представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение на 06.12.2018 г. в размер на 1320 лева, както и е направил разноски за вещо лице в размер на 350 лева. Ищцата следва да заплати на ответника сумата от 1225 лева, направени разноски съразмерно с отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Е. Пелин сумата от 160 лева за държавна такса съобразно уважената част на иска.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА „АЛС България“ ЕООД  - в несъстоятелност, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление с. М., общ. Е. *** 13, да заплати на С.П.К., ЕГН **********,***, ж. к. „Севет“, бл. 13, вх. А, ет. 1, ап. 1, сумата от 4000 лв. (четири хиляди лева), обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания след настъпила трудова злополука на 17.03.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.03.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния претендиран такъв от 15000 лева.

ОСЪЖДА „АЛС България“ ЕООД  - в несъстоятелност, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление с. М., общ. Е. *** 13 да заплати на С.П.К., ЕГН **********,***, ж. к. „Севет“, бл. 13, вх. А, ет. 1, ап. 1, сумата от 400 лева, направени разноски съразмерно с уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА С.П.К., ЕГН **********,***, ж. к. „Севет“, бл. 13, вх. А, ет. 1, ап. 1, да заплати на „АЛС България“ ЕООД  - в несъстоятелност, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление с. Мусачево, общ. Е. *** 13, сумата от 1225 лева, направени разноски съразмерно с отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА „АЛС България“ ЕООД  - в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление с. М., общ. Е. *** 13, да заплати по сметка на Районен съд – Е. Пелин сумата от 160 лева за държавна такса съобразно уважената част на иска и направени разноски за възнаграждения на вещи лица.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: