Номер 348026.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 26.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100503050 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 261933/21.08.2020 г., депозирана от ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - МВР , с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт К. И. с адрес за призоваване гр. Бургас, ул. „Цар Асен“ № 4,
срещу Решение № 3494 от 27.07.2020г., постановено по гр. д. № 14693 по описа на РС-
Варна за 2019 г., ГО, 48 съдебен състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР, въззивникът е осъден да заплати на Г. Ж. К. с ЕГН ********** и адрес в
гр. Варна, бул. Сливница № 187В, ет. 3, ап. 13, сумата от общо 1 533,27 лв. (хиляда
петстотин тридесет и три лева и двадесет и седем стотинки), представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2016г. до
30.09.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
13.09.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния закон. Въззиникът оспорва изводите на
първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия трудов закон – КТ и
1
приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове. Сочи, че неоснователно съдът
е оставил без уважение възражението му за изтекла погасителна давност за процесното
вземане за периода от 01.08.2016г. до 13.09.2016г., като заявява, че вземането за трудово
възнаграждение е периодично такова, поради което същото се погасява с кратката
погасителна давност по чл. 111, буква “а“ от ЗЗД. Tвърди, че ЗМВР е специален закон,
който урежда статута на държавните служители в министерството, като по никакъв начин не
ги дискриминира по отношение на останалите работници и служители, а напротив, дава им
допълнителни права и обезщетения. Сочи, че служителите, които полагат труд по ЗМВР са
три основни групи, като за всяка от тях съществува различна приложима нормативна
уредба, която не следва да се смесва. Претендира, че въззиваемият е служител, чието
трудово правоотношение е уредено от чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като от това следва, че
той полага едновременно дневен и нощен труд, който не може да надминава 8 часа в
рамките на едно денонощие, без значение дали отработените часове са били през деня или
нощта. Твърди, че въпреки това, първоинстанционният съд неправилно е възприел
представите на ищеца за съществуване на вземане към работодателя му за възнаграждение
за извънреден нощен труд, като допуснал смесването на нормите, уреждащи нощния и
извънредния труд и по този начин е създал несъществуваща конструкция на „извънреден
нощен труд“, което за служителите, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е немислимо.
Твърди, че за този вид трудови правоотношения следва да се изчислява единствено броя
работни часове за едно денонощие, предвид което трудът следва да е или в установените
норми за продължителност, или част от него е извън тях. Заявява, че предвиденото по КТ и
НСОРЗ превръщане на нощните отработени часове в дневни с коефициент от 1.143,
умишлено не е предвидено в чл. 187 от ЗМВР, тъй като за служителите, назначение по
ЗМВР е уредено допълнително възнаграждение от 0.25 лв. за всеки изработен час нощен
труд. Поддържа, че не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което да
обуслови субсидиарното приложение на общите трудовоправни норми.
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - МВР моли за отмяна на атакувания
съдебен акт изцяло, както и да бъдат присъдени в нейна полза сторените съдебно-деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, в случай че жалбата
бъде оставена без уважение.
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящия съдебен състав.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 261933/21.08.2020 г., депозирана от
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - МВР , с адрес: гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт К. И. с адрес за призоваване гр. Бургас, ул.
„Цар Асен“ № 4, срещу Решение № 3494 от 27.07.2020г., постановено по гр. д. № 14693 по
описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 48 съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 3050/2020 г. на ОС-Варна за 20.01.2021 г. от
09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3