№ 125
гр. София, 02.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. С.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. С. Частно гражданско дело №
20231110113217 по описа за 2023 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 02.01.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На втори януари две хиляди двадесет и четвърта година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. С.
като разгледа докладваното от съдия Петя П.С.
гражданско дело № 13217 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от А.С.В., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
********************, офис сграда Л., ******* представлявано от изпълнителния директор
Ю.Х.Ю., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против И. Л. Л., с
1
ЕГН **********, от гр. ********************, за сумата от 3 435,23 лв., претендирана
частично от сума в общ размер от 25 995,73 лв. - главница по договор за потребителски
кредит № ************* от 03.06.2019 г., сключен между „Б.П.П.Ф. и И. Л. Л., приложение
№ 1 от 11.03.2022 г. към рамков договор за цесия от 15.02.2022 г., сключен между „Б.П.П.Ф.
и А.С.В., сумата от 2 345,11 лв. - договорна лихва от 15.12.2021 г. до 18.10.2022 г., сумата от
2 432,19 лв. – обезщетение за забава за периода от 16.07.2021 г. до 02.02.2023 г., със
законната лихва върху главницата от 03.02.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 02.01.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 3 435,23 лв., претендирана частично от сума в общ
размер от 25 995,73 лв. - главница по договор за потребителски кредит № ************* от
03.06.2019 г., сключен между „Б.П.П.Ф. и И. Л. Л., приложение № 1 от 11.03.2022 г. към
рамков договор за цесия от 15.02.2022 г., сключен между „Б.П.П.Ф. и А.С.В., сумата от 2
345,11 лв. - договорна лихва от 15.12.2021 г. до 18.10.2022 г., със законната лихва върху
главницата от 03.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и за направените по
делото разноски в размер на 150,80 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 2
432,19 лв. – обезщетение за забава за периода от 16.07.2021 г. до 02.02.2023 г., съдът намира
следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за потребителски кредит 03.06.2019 г., който намира правното си основание в чл. 9
от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда
да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното
производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът
намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на
страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в
договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на
Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на
потребителите. Претенцията за присъждане на лихва за забава след прехвърляне на
вземането без наличие на данни за прехвърляне на подобно вземане с договора за цесия,
съдът намира, че е в противоречие със закона, което обосновава и вероятна основателност
на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице
2
предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл.
410 от ГПК за посочената сума следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на А.С.В., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
********************, офис сграда Л., ******* представлявано от изпълнителния директор
Ю.Х.Ю., против И. Л. Л., с ЕГН **********, от гр. ********************, за сумата от 2
432,19 лв. /две хиляди четиристотин тридесети два лева и деветнадесет стотинки/ –
обезщетение за забава за периода от 16.07.2021 г. до 02.02.2023 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3