Р Е Ш Е Н И Е 

№ 260366                                08.10.2020 г.                          ГРАД БУРГАС

        

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                    ХХІ-ви граждански състав

В публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Яханаджиян

 

при секретаря Жасмина Славова,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№3855/2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на М.Т.Ч., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Т.И., против ЕТ „Виена-Силвия Михайлова“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Цар Борис“ №16, ет.4, представлявано от С.Д.М., съдебен адрес ***П., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 492,10 лева, представляваща неизползван годишен отпуск за 20 дни за 2018 г., 20 дни за 2019 г. и 6 дни за 2020 г., ведно с дължимата законна лихва върху главницата, считано от завеждане на иска, сумата от 205 лева, представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за оставане без работа един месец след прекратяване на трудовото правоотношение, след извършеното прихващане, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска и сумата от 305,00 лева за незспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор, ведно с дължимата законта лихва, считано от завеждане на иска.

Твърди се в исковата молба, че между страните е съществувало трудово правоотношение по повод сключения помежду им трудов догвор №81/02.09.2016 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността ……………., на 4-ри часов работен ден, с място на работа кафе-апаратив, находящ се в ……………………., експлоатирано от ответника, при договорено трудово възнаграждение от 225 лева, увеличено с анекс от 01.01.2020 г. на 305 лева. Твърди се, че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед №87/07.04.2020 г. на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, считано от 07.04.2020 г., както и че ответникът не й е заплатил претендираните суми за обезщетения.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява и се представлява от адвокат, който поддържа исковете и моли за уважаването им.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът – работодател, чрез пълномощник е депозирал писмен отговор, в който е оспорва исковите претенции по основание и размер, поради което и претендира отхвърлянето им, като признава, че дължи на ищцата сумата от 462,49 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018, 2019 и 2020 г., от която твърди, че е заплатил сумата от 100,00 лева, или е налице остатък в размер на 362,49 лева. Ангажира доказателства, претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощника- адв.Р.П., който поддържа отговора на исковата молба.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените обективно съединени искове е по чл.224, ал.1, чл.222, ал.1 и чл.221, ал.1 от КТ.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните е безспорно, че са се намирали в трудово правоотношение, като ищцата е заемала при ответника длъжността „……………“ при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 225,00 лева, а считано от 01.01.2020 г. в размер на 305,00 лева. Безспорно е и това, че трудовото правоотношение е прекратено от работодателя на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ – при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. В този смисъл е приетата като доказателство Заповед №87/07.04.2020 г., връчена на ищцата на 21.04.2020 г., с която е разпоредено на ищцата да се изпли обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ.

По повод подаден от ищцата сигнал, вх.№20037900/28.04.2020 г. до ИА „Главна инспекция по труда“, Дирекция „ИТ“-Бургас, на ответника са дадени предписания за изплащане на ищцата на обезщетение по чл.224, ал.1, вр.чл.228, ал.3 от КТ и по чл.220, ал1., вр.чл.228, ал.3 от КТ. Ответникът признава, че е платил единствено сумата от 100,00 лева като част от обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, но счита, че не дължи обезщетения по чл.222, ал.1 от КТ и по чл.221, ал.1 от КТ.

По делото е приета като доказателство трудовата книжка на ищцата, от съдържанието на която се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, същата не се намира в трудово правоотношение с друг работодател.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Без да оспорва законността на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, ищцата търси дължимите за него обезщетения.

По иска за заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ.

Съгласно нормата на чл.224 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, което се изчислява по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение.

В тежест на ищеца бе да установи брой дни на полагащият му се, но неизползван платен годишен отпуск до прекратяване на правоотношението, като доказателства в тази насока не бяха ангажирани въпреки указаната му доказателствена тежест, поради което и съдът кредитира приетата като доказателство справка от работодателя, според която неизпълзваният от ищцата годишен отпуск е в размер на 44 дни, от които 20 дни за 2018 г., 20 дни за 2019 г. и 4 дни за 2020 г., чийто размер по ведомост за заплати възлиза на 462,47 лева, от които ответникът признава че е заплатил сумата от 100,00 лева и е налице остатък в размер на 362,47 лева. До този размер претенцията на ищцата се явява основателна и следва да се уважи, ведно с акцесорната претенция за законната лихва, считано от предявяване на иска, а за разликата до претендирания размер от 492,10 лева и за 2 дни неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., искът следва да се отхвърли като недоказан.

Що се отнася до претенциите на ищцата за изплащане на обезщетения по чл.221 и чл.222 от КТ, при липса на доказателства за осъществяване на фактическият им състав, същите следва да се отхвърлят като неоснователни, ведно с акцесорните претенции за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се дължат разноски, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 100,45 лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 119,64 лева.

Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ЕТ „Виена-Силвия Михайлова“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Цар Борис“ №16, ет.4, представлявано от С.Д.М., съдебен адрес ***П., ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Ч., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Т.И., сумата от 362,47 лева (триста шестдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща неизползван годишен отпуск за 20 дни за 2018 г., 20 дни за 2019 г. и 4 дни за 2020 г., ведно с дължимата законна лихва върху главницата, считано от завеждане на иска на 15.07.2020 г., като в останалата част до предявения размер от 492,10 лева и 2 дни неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., ОТХВЪРЛЯ иска.

ОТХВЪРЛЯ исковете на М.Т.Ч., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Т.И., за осъждане на ЕТ „Виена-Силвия Михайлова“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Цар Борис“ №16, ет.4, представлявано от С.Д.М., съдебен адрес ***П., да й заплати сумата от 205 лева, представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за оставане без работа един месец след прекратяване на трудовото правоотношение, след извършеното прихващане, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска и сумата от 305,00 лева за незспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор, ведно с дължимата законта лихва, считано от завеждане на иска.

ОСЪЖДА ЕТ „Виена-Силвия Михайлова“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Цар Борис“ №16, ет.4, представлявано от С.Д.М., съдебен адрес ***П., ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Ч., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Т.И., сумата от 100,45 лева (сто лева и четиридесет и пет стотинки) – разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА М.Т.Ч., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Т.И., ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Виена-Силвия Михайлова“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Цар Борис“ №16, ет.4, представлявано от С.Д.М., съдебен адрес ***П., сумата от 119,64 лева (сто и деветнадесет лева и шестдесет и четири стотинки) – разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 08.10.2020 г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.