11.04.2022г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на единадесети
март през две хиляди и двадесет и втора година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№47 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 от КСО във вр. с чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на А.Т.П. *** против Решение
№1012-26-538-1/06.01.2022г. на Директор ТП НОИ Хасково, с което са потвърдени
задължителни предписания №ЗД-1-26-01019888/20.10.2021г. на контролен орган на
ТП НОИ Хасково. Твърди се, че задължителните предписания били нищожни,
неправилни и незаконосъобразни, тъй като били издадени от неоторизиран
контролен орган и без да е издадена заповед по реда на Инструкция
№1/03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на НОИ и Правилник за организацията на дейността
на НОИ. Правилникът - като по-висш по ранг нормативен акт, не регламентирал
изключение от издаването на заповед за проверка или ревизия. В обжалваното
решение било посочено, че била използвана информационната система на НОИ, но
също така и справка от ОД Земеделие, т.е. била извършена проверка по чл.27,
ал.1 от Инструкцията, и не било налице изключението на чл.29, ал.5 от
Инструкцията. Решението не било мотивирано, тъй като в него не били посочени
всички правно значими факти – справката от ОД Земеделие, от кого била поискана
и на коя дата, кога е получен отговора и кой е адресатът. Решението не
кореспондирало с обжалваните задължителни предписания. В контролноотменителното
производство, не били извършени проверки относно значимите факти и
обстоятелства, не били събрани писмени обяснения от лица, пряко възприели
фактическите действия относно извършваната дейност като земеделски
производител. Иска да бъде отменено или обявено за нищожно Решение
№1012-26-538-1/06.01.2022г. на Директор ТП НОИ Хасково, с което са потвърдени
задължителни предписания №ЗД-1-26-01019888/20.10.2021г. на контролен орган на
ТП НОИ Хасково, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на ТП
на НОИ Хасково, взема становище по жалбата, като счита решението за правилно и
законосъобразно, поради което следвало да бъде отхвърлена жалбата срещу него.
Претендират се направените по делото разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка със сигнал
вх.№1043-26-326/03.09.2021г. – л.11 от делото, за извършване на проверка
относно удостоверяване на осигурителен стаж на жалбоподателката А.П. и с оглед
на извършената проверка на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от
Инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от
контролните органи на НОИ в издадените и обжалвани Задължителни предписания е
разпоредено да се заличат данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, както
следва: за периода от 05.02.2019г. до 31.07.2019г., с вид осигурен 13,
декларация образец №1; за периода от 01.08.2019г. до 30.09.2019г., с вид
осигурен 12, декларация образец №1; за периода от 01.10.2019г. до 31.08.2021г.,
с вид осигурен 13.
С писмо изх.№9101-26-1193-1/01.09.2021г. –
л.12, и изх.№1043-26-326-2/16.09.2021г. – л.17, от ОДЗемеделие и ОДБХ е
изискана информация относно регистрацията на лицето като земеделски
производител, както и за вида на животновъдния обект - тип лично стопанство или ферма. В отговор ОД
Земеделие Хасково – л.13, сочи, че А.П. има валидна регистрация съгласно
Наредба №3/29.01.1999г. от 05.02.2019г. до 15.06.2020г., от 13.02.2020г. до
11.06.2021г. и от 25.03.2021г. с валидна регистрация до края на срока по чл.12,
ал.2 от Наредба 5/2009г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Приложени
са справки за дейността за посочения период на регистрация, видно от които са
заявени като вид и категория животни, които са отглеждани от лицето – птици,
кокошки – носачки 25 броя. В отговор от ОДБХ Хасково след извършена от тях
справка се установява, че лицето и ма регистриран на основание чл.137 от Закона
за ветеринарномедецинската дейност животновъден обект – тип лично стопанство,
както и издадено удостоверение за регистрация №ЛС-2686/16.03.2021г.
При справка в НАП офис Хасково – л.19, е
установено, че за периода след 2019 лицето има подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ
за 2019г. и 2020г., както и декларирани доходи от друга стопанска дейност като
регистриран земеделски стопанин; няма регистрирани фискални устройства и
подавани данни към НАП за регистриране и отчитане на продажби.
Контролният орган на ТП на НОИ е издал
задължителни предписания изх.№ЗД-1-26-01019888/20.10.2021г. към
самоосигуряващото се лице А.П., които е следвало да бъдат изпълнени в срок от
14 работни дни от получаването им – да заличи данните, подадени по реда на
чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 05.02.2019г. до 31.07.2019г., с вид осигурен
13, декларация образец №1; за периода от 01.08.2019г. до 30.09.2019г., с вид
осигурен 12, декларация образец №1; за периода от 01.10.2019г. до 31.08.2021г.,
с вид осигурен 13.
Като е разгледал жалба с вх.№1012-26-538/10.12.2021г.
срещу задължителните предписания на основание чл.117, ал.3 от КСО с оспореното Решение №1012-26-538-1/06.01.2022г.,
Директор ТП на НОИ Хасково е приел
задължителните предписания за правилно и законосъобразно издадени и е
отхвърлил жалбата. Административният орган е възприел констатациите на
контролния орган от извършената проверка, а като мотиви за потвърждаване на
дадените задължителни предписания е изложил, че земеделският стопанин няма
вписан/регистриран животновъден обект съгласно чл.8, ал.2 от Наредба
№3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани,
поради което и жалбоподателката не попадала в обхвата на пар.1, ал.1, т.5 от ДР
на КОС, тъй като нямала право да предлага на пазара произведените суровини и
храни.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването
е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на
задължителните предписания, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е
подадена на 12.01.2022г., при дата на постановяване на акта на 06.01.2022г.,
поради което, а и тъй като между страните няма спор относно просрочие, то
жалбата следва да бъде счетена за постъпила в установения от закона срок по
чл.149, ал.1 от АПК. Поради това съдът приема за жалбата, че е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е постановено по реда и
при условията на чл.117, ал.3 от КСО, като актът е издаден от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност. Потвърдените с решението
задължителни предписания по чл.108, ал.1, т.3 от КСО също са издадени от компетентен орган по
смисъла на чл.3, т.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015г. за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ - https://www.nssi.bg/images/bg/
legislation /instructions/Instruktzia-1-2015.pdf, както и са в кръга на съответната
компетентност на инспекторите по осигуряване – чл.4 и чл.37 от Инструкцията.
Административните актове са обективирани в изискуемата писмена форма и са
подписани от издателя си, поради което не са налице основания за оспорване по
чл.146, т.2 и 3 от АПК.
Основният въпрос в настоящото съдебно
производство е дали така дадените от органа предписания, потвърдени с
оспореното решение са законосъобразни, като възраженията на жалбоподателя са в
посока нарушена процедура при провеждането на проверката.
Съдебната инстанция по същество преценява
законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на
съдържащите се в него фактически основания за издаването му - чл.142, ал.1 от АПК, като проверява дали те действително са се
осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях по силата на правна
норма разпоредените правни последици. Така законосъобразността на
административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които
съдът не може да допълва или заменя. Съгласно чл.35 от АПК административният акт се издава след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията на
заинтересованите граждани и организации. В процесния случай решаващият орган е
изпълнил своите задължения и в мотивите на оспореното решение са обсъдени
правнорелеватните факти. Конкретна и ясна е мотивировката относно
необходимостта от корекция на некоректно подадените данни, която е съобразена с
материалния закон, поради което съдът приема за неоснователно възражението на
жалбоподателката в тази посока.
В случая няма спор за регистрацията на
жалбоподателката на основание чл.1, ал.1 от Наредба за обществено осигуряване
на самоосигуряващите се лица и български граждани на работа в чужбина и
морските лица като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, както няма
спор и за периодите, през които е била регистрирана. Не се спори и относно
регистрация на жалбоподателката като земеделски стопанин в ОДЗ, както и относно
определянето на стопанството на жалбоподателката като лично стопанство и извършената
регистрация именно като такова стопанство, а не като ферма.
Съгласно пар.1, ал.1, т.5 от Допълнителните разпоредби на КСО "регистрирани
земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите
лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба, и са регистрирани по установения ред. Към Министерството на земеделието,
храните и горите се създава и поддържа регистър на земеделските стопани – чл.7
от Закон за подпомагане на земеделските производители, а редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба
№3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани /изм. заглавие ДВ
бр.31/2015г./.
Регистрацията се извършва в Областна дирекция Земеделие
по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец въз основа на
анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския
стопанин, като в ОДЗ се води регистър на земеделските стопани на територията на
областта. Предвид вида на извършваната от жалбоподателката дейност – отглеждане
на птици, в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона за
животновъдството, където е направено разграничение по отношение на
животновъдния обект – чл.13, ал.4 и 5. Животновъдните обекти, в които се отглеждат
животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като
лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара
произведените в обекта суровини и храни, а тези, в които се отглеждат животни с цел добив
на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми. В закона за
животновъдство – пар.1, т. 46 и 47 се дава легално определение на
"ферма" - животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел
добив на суровини и храни за предлагане на пазара, както и на "лично стопанство" - животновъден обект, в който се отглеждат животни с
цел добив на суровини и храни за лична консумация. Съгласно чл.137
от Закона за ветеринарномедицинската дейност – в редакция преди изменение и
допълнение от ДВ бр.13/2020г., собствениците или ползвателите на
животновъдни обекти имат задължение да подадат заявление за регистрация на
обекта до директора на съответната ОДБХ. Така за жалбоподателката следва да се
приеме, че е била регистрирана като земеделски стопанин в ОДЗ, както и е
регистрирала в ОДБХ животновъден обект тип лично стопанство. При безспорно
установеното между страните, че няма регистриран обект тип ферма, то не може да
се приеме, че земеделският стопанин А.П. е собственик на животновъден обект,
регистриран по съответния ред, както и не е налице другото кумулативно условие,
изискуемо по пар.1, ал.1, т.5 от ДР на КСО – в този обект да се произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба.
По силата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо
заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски
производители и тютюнопроизводители. Съгласно чл.4, ал.4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Но на основание цитираните разпоредби се налага извод, че в кръга на
задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски
стопани, за които на първо място се предвижда да произвеждат продукция,
предназначена за пазара, както и да бъдат регистрирани за това по установения
ред. В този смисъл не следва да се счита, че регистриран по реда на ЗПЗП и
Наредба №3/29.01.1999г. земеделски стопанин, който е
собственик/ползвател на животновъден обект, но не е регистрирал този обект по
реда на чл.137 от ЗВМД или този обект е лично стопанство, т.е. не произвежда
продукция за пазара, е „регистриран земеделски
стопанин” по смисъла на пар.1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. В случая законът поставя изискване
продукцията да се произвежда с предназначение продажба, т.е. продукцията да се
произвежда в съответен вид стопанство, за което законът изрично регламентира
възможност да бъде предлагана на пазара.
Поради изложеното съдът счита, че както
към датата на регистрация по чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, така и към датата на
издаване на оспорения акт, жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се
лице, тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО лица.
Подадените от нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски
стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са
задължителните предписания. В този смисъл оспореното решение се явява правилно,
а жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на възражението на
жалбоподателката относно нарушена процедура при провеждането на проверката,
съдът счита същото за неоснователно. В случая следва да се има предвид, че
проверката по Раздел ІІ от Инструкция №1/03.04.2015г. не е започнала по сигнал
по реда на чл.28, ал.1 от Инструкцията, а е по преценка на ръководителя на ТП
НОИ и по данни от информационната система на НОИ. В писмото от 03.09.2021г.,
което се възприема като сигнал, няма изложени обстоятелства, които да бъдат
възприемани като сочещи нарушение, поради което и не е било необходимо
издаването на заповед по реда на чл.29, ал.1 от Инструкция. Проверката се
извършва само по данните в информационната система на НОИ и писмата до
ОДЗемеделие, НАП и ОДБХ са подписани от Директор ТП НОИ. Като са били длъжни по
силата на чл.31, ал.2 от Инструкцията да се запознаят с относимите за
проверката документи, то след установените данни в информационната система на
НОИ, за да установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на
резултатите, контролните органи са изискали съдействие от други държавни органи
и институции. Последното е в правомощията на контролните органи на основание
чл.42, ал.1 от Правилник за организацията и дейността на НОИ, Глава Седма –
Взаимоотношения с други държавни органи, институции и лица. Именно то е
определящо за разликата между извършването на проверка на основание издадена
писмена заповед със съдържанието по чл.29, ал.1 от Инструкцията и изключението
предвидено от ал.5, чл.29, когато е необходима само резолюция за възлагането на
проверката. Същественото е, че когато няма издаване на нарочена заповед, то не
е необходимо и не се извършват действия от проверяващите в служебни помещения
на проверяваното лице, както и не се извършват насрещни проверки, а контролните
органи проверяват единствено информацията в системата на НОИ, като за целта
няма пречка и да търсят съдействие на други държавни органи, както и е в настоящия
случай.
Доколкото има изложено искане, касаещо
обявяване на оспорения акт за нищожен, то съдът счита с оглед и на изложеното
относно законосъобразността му, че същото не е основателно.
При този извод относно спора в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер
юрк.възнаграждение, предвиден в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ - 100,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Т.П. *** против
Решение №1012-26-538-1/06.01.2022г. на Директор ТП НОИ Хасково, с което са
потвърдени задължителни предписания №ЗД-1-26-01019888/20.10.2021г. на контролен
орган на ТП НОИ Хасково.
ОСЪЖДА А.Т.П., ЕГН **********,***, да
заплати на ТП на НОИ Хасково направените по делото разноски сумата от 100 лева,
представляващи юрк. възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия: