Решение по дело №47/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 април 2022 г.
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20227260700047
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 януари 2022 г.

Съдържание на акта

         Р Е Ш Е Н И Е № 237

11.04.2022г. гр.Хасково

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Административен съд Хасково                             в публичното заседание                                                                

на  единадесети март                     през  две хиляди и двадесет и втора  година в следния състав:

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА 

                                               

Секретар Светла Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

адм.д.№47 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118, ал.1 от КСО във вр. с чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на А.Т.П. *** против Решение №1012-26-538-1/06.01.2022г. на Директор ТП НОИ Хасково, с което са потвърдени задължителни предписания №ЗД-1-26-01019888/20.10.2021г. на контролен орган на ТП НОИ Хасково. Твърди се, че задължителните предписания били нищожни, неправилни и незаконосъобразни, тъй като били издадени от неоторизиран контролен орган и без да е издадена заповед по реда на Инструкция №1/03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ и Правилник за организацията на дейността на НОИ. Правилникът - като по-висш по ранг нормативен акт, не регламентирал изключение от издаването на заповед за проверка или ревизия. В обжалваното решение било посочено, че била използвана информационната система на НОИ, но също така и справка от ОД Земеделие, т.е. била извършена проверка по чл.27, ал.1 от Инструкцията, и не било налице изключението на чл.29, ал.5 от Инструкцията. Решението не било мотивирано, тъй като в него не били посочени всички правно значими факти – справката от ОД Земеделие, от кого била поискана и на коя дата, кога е получен отговора и кой е адресатът. Решението не кореспондирало с обжалваните задължителни предписания. В контролноотменителното производство, не били извършени проверки относно значимите факти и обстоятелства, не били събрани писмени обяснения от лица, пряко възприели фактическите действия относно извършваната дейност като земеделски производител. Иска да бъде отменено или обявено за нищожно Решение №1012-26-538-1/06.01.2022г. на Директор ТП НОИ Хасково, с което са потвърдени задължителни предписания №ЗД-1-26-01019888/20.10.2021г. на контролен орган на ТП НОИ Хасково, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ Хасково, взема становище по жалбата, като счита решението за правилно и законосъобразно, поради което следвало да бъде отхвърлена жалбата срещу него. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка със сигнал вх.№1043-26-326/03.09.2021г. – л.11 от делото, за извършване на проверка относно удостоверяване на осигурителен стаж на жалбоподателката А.П. и с оглед на извършената проверка на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37, ал.1 от Инструкция за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ в издадените и обжалвани Задължителни предписания е разпоредено да се заличат данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, както следва: за периода от 05.02.2019г. до 31.07.2019г., с вид осигурен 13, декларация образец №1; за периода от 01.08.2019г. до 30.09.2019г., с вид осигурен 12, декларация образец №1; за периода от 01.10.2019г. до 31.08.2021г., с вид осигурен 13.

С писмо изх.№9101-26-1193-1/01.09.2021г. – л.12, и изх.№1043-26-326-2/16.09.2021г. – л.17, от ОДЗемеделие и ОДБХ е изискана информация относно регистрацията на лицето като земеделски производител, както и за вида на животновъдния обект  - тип лично стопанство или ферма. В отговор ОД Земеделие Хасково – л.13, сочи, че А.П. има валидна регистрация съгласно Наредба №3/29.01.1999г. от 05.02.2019г. до 15.06.2020г., от 13.02.2020г. до 11.06.2021г. и от 25.03.2021г. с валидна регистрация до края на срока по чл.12, ал.2 от Наредба 5/2009г.  за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Приложени са справки за дейността за посочения период на регистрация, видно от които са заявени като вид и категория животни, които са отглеждани от лицето – птици, кокошки – носачки 25 броя. В отговор от ОДБХ Хасково след извършена от тях справка се установява, че лицето и ма регистриран на основание чл.137 от Закона за ветеринарномедецинската дейност животновъден обект – тип лично стопанство, както и издадено удостоверение за регистрация №ЛС-2686/16.03.2021г.

При справка в НАП офис Хасково – л.19, е установено, че за периода след 2019 лицето има подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2019г. и 2020г., както и декларирани доходи от друга стопанска дейност като регистриран земеделски стопанин; няма регистрирани фискални устройства и подавани данни към НАП за регистриране и отчитане на продажби.

Контролният орган на ТП на НОИ е издал задължителни предписания изх.№ЗД-1-26-01019888/20.10.2021г. към самоосигуряващото се лице А.П., които е следвало да бъдат изпълнени в срок от 14 работни дни от получаването им – да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 05.02.2019г. до 31.07.2019г., с вид осигурен 13, декларация образец №1; за периода от 01.08.2019г. до 30.09.2019г., с вид осигурен 12, декларация образец №1; за периода от 01.10.2019г. до 31.08.2021г., с вид осигурен 13.

Като е разгледал жалба с вх.№1012-26-538/10.12.2021г. срещу задължителните предписания на основание чл.117, ал.3 от КСО с оспореното Решение №1012-26-538-1/06.01.2022г., Директор ТП на НОИ Хасково е приел  задължителните предписания за правилно и законосъобразно издадени и е отхвърлил жалбата. Административният орган е възприел констатациите на контролния орган от извършената проверка, а като мотиви за потвърждаване на дадените задължителни предписания е изложил, че земеделският стопанин няма вписан/регистриран животновъден обект съгласно чл.8, ал.2 от Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, поради което и жалбоподателката не попадала в обхвата на пар.1, ал.1, т.5 от ДР на КОС, тъй като нямала право да предлага на пазара произведените суровини и храни.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на задължителните предписания, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена на 12.01.2022г., при дата на постановяване на акта на 06.01.2022г., поради което, а и тъй като между страните няма спор относно просрочие, то жалбата следва да бъде счетена за постъпила в установения от закона срок по чл.149, ал.1 от АПК. Поради това съдът приема за  жалбата, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е постановено по реда и при условията на чл.117, ал.3 от КСО, като актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Потвърдените с решението задължителни предписания по чл.108, ал.1, т.3 от КСО също са издадени от компетентен орган по смисъла на чл.3, т.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ - https://www.nssi.bg/images/bg/ legislation /instructions/Instruktzia-1-2015.pdf, както и са в кръга на съответната компетентност на инспекторите по осигуряване – чл.4 и чл.37 от Инструкцията. Административните актове са обективирани в изискуемата писмена форма и са подписани от издателя си, поради което не са налице основания за оспорване по чл.146, т.2 и 3 от АПК.

Основният въпрос в настоящото съдебно производство е дали така дадените от органа предписания, потвърдени с оспореното решение са законосъобразни, като възраженията на жалбоподателя са в посока нарушена процедура при провеждането на проверката.

Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му - чл.142, ал.1 от АПК, като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Така законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. Съгласно чл.35 от АПК административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията на заинтересованите граждани и организации. В процесния случай решаващият орган е изпълнил своите задължения и в мотивите на оспореното решение са обсъдени правнорелеватните факти. Конкретна и ясна е мотивировката относно необходимостта от корекция на некоректно подадените данни, която е съобразена с материалния закон, поради което съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателката в тази посока.

В случая няма спор за регистрацията на жалбоподателката на основание чл.1, ал.1 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и български граждани на работа в чужбина и морските лица като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, както няма спор и за периодите, през които е била регистрирана. Не се спори и относно регистрация на жалбоподателката като земеделски стопанин в ОДЗ, както и относно определянето на стопанството на жалбоподателката като лично стопанство и извършената регистрация именно като такова стопанство, а не като ферма.

Съгласно пар.1, ал.1, т.5 от Допълнителните разпоредби на КСО егистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Към Министерството на земеделието, храните и горите се създава и поддържа регистър на земеделските стопани – чл.7 от Закон за подпомагане на земеделските производители, а редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани /изм. заглавие ДВ бр.31/2015г./. Регистрацията се извършва в Областна дирекция Земеделие по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския стопанин, като в ОДЗ се води регистър на земеделските стопани на територията на областта. Предвид вида на извършваната от жалбоподателката дейност – отглеждане на птици, в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона за животновъдството, където е направено разграничение по отношение на животновъдния обект – чл.13, ал.4 и 5. Животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а тези, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми. В закона за животновъдство – пар.1, т. 46 и 47 се дава легално определение на "ферма" - животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, както и на "лично стопанство" - животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация. Съгласно чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност – в редакция преди изменение и допълнение от ДВ бр.13/2020г., собствениците или ползвателите на животновъдни обекти имат задължение да подадат заявление за регистрация на обекта до директора на съответната ОДБХ. Така за жалбоподателката следва да се приеме, че е била регистрирана като земеделски стопанин в ОДЗ, както и е регистрирала в ОДБХ животновъден обект тип лично стопанство. При безспорно установеното между страните, че няма регистриран обект тип ферма, то не може да се приеме, че земеделският стопанин А.П. е собственик на животновъден обект, регистриран по съответния ред, както и не е налице другото кумулативно условие, изискуемо по пар.1, ал.1, т.5 от ДР на КСО – в този обект да се произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.

По силата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. Съгласно чл.4, ал.4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Но на основание цитираните разпоредби се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които на първо място се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за пазара, както и да бъдат регистрирани за това по установения ред. В този смисъл не следва да се счита, че регистриран по реда на ЗПЗП и Наредба №3/29.01.1999г. земеделски стопанин, който е собственик/ползвател на животновъден обект, но не е регистрирал този обект по реда на чл.137 от ЗВМД или този обект е лично стопанство, т.е. не произвежда продукция за пазара, е „регистриран земеделски стопанин” по смисъла на пар.1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. В случая законът поставя изискване продукцията да се произвежда с предназначение продажба, т.е. продукцията да се произвежда в съответен вид стопанство, за което законът изрично регламентира възможност да бъде предлагана на пазара. 

Поради изложеното съдът счита, че както към датата на регистрация по чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, така и към датата на издаване на оспорения акт, жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО лица. Подадените от нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са задължителните предписания. В този смисъл оспореното решение се явява правилно, а жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

По отношение на възражението на жалбоподателката относно нарушена процедура при провеждането на проверката, съдът счита същото за неоснователно. В случая следва да се има предвид, че проверката по Раздел ІІ от Инструкция №1/03.04.2015г. не е започнала по сигнал по реда на чл.28, ал.1 от Инструкцията, а е по преценка на ръководителя на ТП НОИ и по данни от информационната система на НОИ. В писмото от 03.09.2021г., което се възприема като сигнал, няма изложени обстоятелства, които да бъдат възприемани като сочещи нарушение, поради което и не е било необходимо издаването на заповед по реда на чл.29, ал.1 от Инструкция. Проверката се извършва само по данните в информационната система на НОИ и писмата до ОДЗемеделие, НАП и ОДБХ са подписани от Директор ТП НОИ. Като са били длъжни по силата на чл.31, ал.2 от Инструкцията да се запознаят с относимите за проверката документи, то след установените данни в информационната система на НОИ, за да установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите, контролните органи са изискали съдействие от други държавни органи и институции. Последното е в правомощията на контролните органи на основание чл.42, ал.1 от Правилник за организацията и дейността на НОИ, Глава Седма – Взаимоотношения с други държавни органи, институции и лица. Именно то е определящо за разликата между извършването на проверка на основание издадена писмена заповед със съдържанието по чл.29, ал.1 от Инструкцията и изключението предвидено от ал.5, чл.29, когато е необходима само резолюция за възлагането на проверката. Същественото е, че когато няма издаване на нарочена заповед, то не е необходимо и не се извършват действия от проверяващите в служебни помещения на проверяваното лице, както и не се извършват насрещни проверки, а контролните органи проверяват единствено информацията в системата на НОИ, като за целта няма пречка и да търсят съдействие на други държавни органи, както и е в настоящия случай.

Доколкото има изложено искане, касаещо обявяване на оспорения акт за нищожен, то съдът счита с оглед и на изложеното относно законосъобразността му, че същото не е основателно.

При този извод относно спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер юрк.възнаграждение, предвиден в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ - 100,00 лева.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Т.П. *** против Решение №1012-26-538-1/06.01.2022г. на Директор ТП НОИ Хасково, с което са потвърдени задължителни предписания №ЗД-1-26-01019888/20.10.2021г. на контролен орган на ТП НОИ Хасково.

ОСЪЖДА А.Т.П., ЕГН **********,***, да заплати на ТП на НОИ Хасково направените по делото разноски сумата от 100 лева, представляващи юрк. възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

Съдия: