№ 74
гр. Монтана, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20231630200006 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-0996-002389/ 28.11.2022г. на
Началник група към ОД на МВР - Монтана, Сектор „ПП” на К. К. К. от град
Чипровци, обл.Монтана е наложено административно наказание глоба в
размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
К. К. К. от град Чипровци, обл.Монтана, който чрез защитника си адв.Н. Г.,
АК-Благоевград обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като
излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение,
с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В писмено
становище пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема
становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени
доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
1
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че
жалбоподателят на 14.11.2022г. в 19.00 часа на път РП II-81, 105+000 с посока
на движение от град Лом към град Монтана управлявал влекач „МАН“ с ДКН
хххх с прикачено към него полуремарке „Шварцмюлер“ с ДКН ххх, като при
движение с несъобразена скорост с пътните условия, мъгла, мокра пътна
настилка и бавнодвижеща се пред него самоходна косачка с КТИ ДКН ххх
губи контрол над управлявания от него състав, излиза в ляво на посоката си
на движение от пътното платно и се блъска в крайпътно дърво. В следствие
на настъпилото ПТП водачът-жалбоподател е откаран в ЦСМП-Монтана за
медицински преглед, алкохол-няма.
При предявяването на акта жалбоподателят не оспорил констатациите.
Въз основа на АУАН наказващият орган е издал атакуваното НП.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и
между страните, че на 14.11.2022г. жалбоподателят е бил водач на МПС-
влекач с прикачено полуремарке. Безспорно е и обстоятелството, че по
същото време, в тъмната част на деня, на пътя се е движела самоходна
косачка, която е била с опасна техническа неизправност - не е имала стоп
светлини отзад. Безспорно е и обстоятелството, че самоходната машина е
изглеждала на пътя само като „черно петно“, което не е известно дали се
движи-арг.показанията на свидетеля Р.Д.. За да избегне непосредствен
сблъсък със самоходната машина, жалбоподателят напуска пътното платно и
реализира ПТП в крайпътно дърво. Няма спор и по факта, че за виновното
поведение на водача на самоходната косачка са съставени два АУАН за
допуснати нарушения на ЗДвП – арг.показанията на актосъставителя Ц. И.,
л.40 от делото, „...На водача на самоходната машина също бяха съставени актове-
единия за опасна техническа неизправност, която създава опасност за ПТП, както и за
липса на гражданска отговорност ...“.
Спорното по делото е дали е жалбоподателят е извършил деяние, което
да съставлява административно нарушение по чл.6 от ЗАНН, правилно ли му
е реализирана административнонаказателната отговорност, както и правилно
2
ли е определен вида и размера на всяко от наложените наказания.
От проведеното в съдебното производство доказване, посредством
разпита на свидетелите Ц. И., Ц. Ц., Р.Д. и Н.Н., административнонаказващия
орган върху когото лежи и доказателствената тежест в процеса, не съумя по
категоричен и несъмнен начин да докаже извършването на административно
нарушение от жалбоподателя.
Не може да се направи несъмнен и без да е лишен от доказателствена
основа извод, че единствено несъобразената скорост е причина за станалото
ПТП. Законосъобразното налагане на административно наказание за
неизпълнение на установеното в цитираната за нарушена разпоредба на чл.20
ал.2 от ЗДвП задължение е обусловено в конкретния случай от доказването на
факта, че нарушителят в качеството му на водач на ППС при избиране на
скоростта на движението не се е съобразил с пътните условия и пътната
настилка. Изискването за съобразяване на скоростта има за цел да обезпечи
възможността на водача да спре пред всяко предвидимо препятствие, т. е.
следва да е налице възможност за субекта на задължението да управлява ППС
със скорост, която му позволява да спре пред всяко обективно предвидимо
препятствие съобразно конкретната пътно-транспортна обстановка. От
възприетата по–горе фактическа обстановка по делото, между впрочем
залегнала и в обстоятелствената част на двата административни акта се
установява, че катастрофирането на водача е в резултат на внезапно появило
се на пътя, тъй като е било без светлини МПС – самоходна косачка, което не е
от категорията предвидими препятствия, относими към факторите на пътната
обстановка, съобразно установените в чл.20 ал.2 от ЗДвП критерии. В
конкретния случай, от обективна страна не са осъществени признаците от
състава на нарушението, предмет на обжалваното НП. Хипотезата на
„несъобразена скорост“ е изключена от наличието на причинна връзка между
внезапно появилото се на пътя без светлини превозно средство и настъпилото
произшествие. Отрицателна материалноправна предпоставка за извършване
на твърдяното нарушение е обстоятелството, че настъпването на процесното
ПТП е обусловено от внезапно появилото се превозно средство. Съответно и
„препятствието“ по смисъла на чл.20 ал.2 от ЗДвП, съобразяването, с което
представлява и целта на установеното задължение за избиране на скоростта
на движение, не е „предвидимо“. Нещо повече, актосъставителят И. в
показанията си в съдебно заседание /л.40 от делото/ заявява, че фаровете на
3
самоходната машина са били разположени така, че подвеждат другите
водачи, като създават впечатлението, че са в далечината. Налагането на
административно наказание е обусловено от установяването по безспорен
начин на извършването на нарушението, предмет на административно-
наказателното производство. Наличието на съмнение относно този факт
изключва и правомощието на административнонаказващия орган да ангажира
отговорността на нарушителя. Независимо от това, дори да се приеме, че
жалбоподателят като водач на МПС е нарушил изискването да съобрази
скоростта си с обхвата на видимост и възможността да спре в осветената част
на късите или дълги светлини /обстоятелство, което не е изяснено по делото/,
това нарушение не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
тъй като, както бе отбелязано по-горе, самоходната косачка е била без
светлини и възприета в полезрението на жалбоподателя в последния момент.
В тази хипотеза не може да се приема, че водачът е имал възможност да
възприеме косачката. Изложеното пък дава основание да се приеме, че
жалбоподателят не е нарушил чл.20 ал.2 ЗДвП, тъй като опасността за
движението е възникнала внезапно и непредвидено, поради което по-скоро е
налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.
Съдът намира за нужно да отбележи, че несъобразената скорост, както е
посочено в АУАН и НП, не е факт, а правен извод, до който се достига след
преценка на установените факти и събраните по делото доказателства.
На следващо място, дори и да се презюмира, че движещата се без
светлини самоходна косачка е била предвидима, то с действията си
жалбоподателят е избегнал директния сблъсък с нея и е предпочел да отбие в
друга посока и самокатастрофира. Изменение посоката на движение в
определени случай е допустимо при така наречените „спасителни маневри“
Тя не е правно регламентирана и по начало е неправомерна, защото всяко
внезапно отклонение на автомобила от праволинейното му движение може да
създаде рискова ситуация застрашаваща живота на останалите участници в
движението. Водачът на МПС обаче може да извърши спасителна маневра
само ако се е намирал в състояние на крайна необходимост по смисъла на
чл.13 ал.1 от НК, тоест възникналата опасност да не може да се претотврати
по начините, предвидени в чл.20 ал.2 от ЗДвП и не е допуснал причиняване
на смърт или увреждане на хора /ТР№ 106/31.10.1983г. на ОСНК/. По делото
4
по несъмнен начин се установи, че ако не е действал така, че да
самокатастрофира, то да е настъпило ПТП между двете МПС, като
подчернато същото няма да завърши само с материални щети.
Доказателства обаче, които да сочат, че ПТП е станало в резултат на
загуба на управлението и то поради несъобразена скорост с конкретно
препятствие по делото липсват. Напротив, от показанията свидетелите, в този
смисъл и очевидец – свидетеля Р.Д. се установява, че за да избегне удар той
предприел маневра, при която самокатастрлофирал. И доколкото по делото
липсват каквито и да било данни още по-малко пък доказателства сочещи на
това, че превозното средстнво представлява предвидима опасност, с която
жалбоподателят е следвало да съобрази скоростта си на движение, а напротив
от свидетелските показания на очевидеца се установява, че наказания е
предприел спасителна маневра. Последната като действие чрез изменение
посоката на движение се предприема от водач на моторно превозно средство
в опасната зона за спиране за предотвратяване настъпването на
общественоопасни последици и се извършва при внезапно възникнала
опасност от неправомерното поведение на участници в движението. И
доколкото тази маневра е била извършена в хипотезата на чл.13 ал.1 от НК и с
нея се уврежда само имущество, то тя е правомерна. Виновно поведение не е
налице.
В случая съдът намира за нужно да отбележи, че още изначално не са
били налице никакви доказателства установяващи факта на загуба на контрол
над превозното средство и то поради несъобразена скорост, като в тази част
изводите на актосъставителя и след това на АНО се основават на
предположение и на принципа, че като има ПТП вина винаги има водачът на
МПС-то и произшествието е поради несъобразена скорост. Следва да се
отбележи, още в хода на проверката преди съставянето на акта са били
съобщени факти, налагащи по-задълбочена проверка и събиране на
доказателства за изясняване на действителната фактическа обстановка, което
очевидно не е било сторено.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото съдът съдът намира, че ОД на МВР -
Монтана, Сектор „ПП” следва да заплати на К. К. К. от град Чипровци,
5
обл.Монтана, ул.“Х.С.“ № 9, с ЕГН ********** направените по водене на
делото разноски в размер на 1000.00 /хиляда/ лв.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд гр.Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 22-0996-002389/
28.11.2022г. на Началник група към ОД на МВР - Монтана, Сектор „ПП”, с
което на К. К. К. от град Чипровци, обл.Монтана е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание
чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Монтана, Сектор „ПП” да ЗАПЛАТИ на К. К. К.
от град Чипровци, обл.Монтана, ул.“Х.С.“ № 9, с ЕГН **********
направените по водене на делото разноски в размер на 1000.00 /хиляда/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6