Р Е Ш
Е Н И Е № 1158
гр. Перник, 23.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5-ти състав,
в публично съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:ГЕРГАНА
КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Василева като разгледа гр. д. № 4574 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.222,
ал.3 и чл.86, ал.1 от КТ.
Производството е образувано по предявен от И.О.Л.
срещу “МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ" ЕАД,
гр.Перник иск с правна квалификация чл.422,ал.1 ГПК вр.
чл.222, ал.3 от КТ за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищцата сумата от 5791,50 лева, представляваща обезщетение
за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца при придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и сумата от 1486,23лв.–лихва за
забава върху претендираната главница за периода от
01.11.2015г. до 10.05.2018г. за които суми е издадена ЗИПЗ по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. ***. на ПРС.
Претендират се разноски.
Ответникът
в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор, в който дава становище за
допустимост на ищцовите претенции. Искът се признава
за сумата до 5148лв., като се иска отхвърлянето на същия до пълния предявен
размер от 5791,50лв. Оспорва се по основание и размер искът по чл.86,ал. ЗЗД за
приода от 09.10.2015г. до 23.02.2016г., когато е
отправена покана от ищцата до ответното дружество за заплащане на претендираното обезщетение. Заявява, че не оспорва
наличието на трудово правоотношение с ищеца.
В
съдебно заседание ищцата чрез пълномощника поддържа предявените искове. Представя
списък на разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество чрез
пълномощника си юрк. Т. подържа становището обективирано
в писмения отговор. Релевира възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ищецът се
намирал в трудово правоотношение с ответното дружество до 09.10.2015г. като е
изпълнявал длъжността „***“, с място на работа Обогатителната фабрика към предприятието.
Със Заповед №***. на Изпълнителния директор на „Мини-открит
въгледобив" ЕАД - Перник,
е прекратено трудовото правоотношение на ищцата от длъжността „***”, считано от
***г. Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е
посочена разпоредбата на чл. 325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно съгласие, поради пенсиониране. В текста на Заповедта е отразено, че на работника следва да се изплатят
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ – 6 /шест/ брутни трудови възнаграждения.
Видно от приетия препис
от Разпореждане №********** на ръководителя на ПТ на НОИ гр.Перник на ищцата е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. /л.6 от делото/.
Прието като доказателство
е и копие от трудовата книжка на ищцата
от която се установява, че е работила в ответното дружество повече от 10
години.
С исковата молба е
приложен платежен фиш от м. август 2015г., през който месец ищцата е отработила
21 работни дни. В нея брутното трудово възнаграждение възлиза на 965,25лв., в
което се включват следните суми: основна заплата – 950лв., класове /категория/
208лв.,ПР Бонус – 21, ДМС – 53лв., нощен труд – 33,12лв.
От ответника е
представен платежен фиш видно от който на ищцата се дължи сумата от 5148лв. –
обезщетение по чл.222,ал.3 КТ. Цитираната сума се признава от ответното
дружество като дължима.
Установява се от
приложена по делото покана за доброволно изпълнение на парично обезщетение по
чл.222,ал.3 КТ с вх. № ВП-0106/1084-15.02.2016г. се установява, че ищцата е
поискала от ответното дружество заплащане на дължимото й обезщетение по
чл.222,ал.3 КТ.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение на парични задължения. Установява се, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесното вземане и исковете са предявени в срока
по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 222, ал.3 КТ. ЗЗД:
За да бъде уважен този
иск следва да се установи наличие на валидно трудово правоотношение между
страните за период от поне 10 г. преди ***г.- датата на прекратяването му.
В случая от данните по
делото – представеното извлечение от трудовата книжка на ищцата се установява,
че същата има прослужено време в ответното дружество в продължение на 26
години. Последното, както и обстоятелството, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено, налага извода за основателност на предявения иск.
По делото е спорен
размерът на претендираното обезщетение, доколкото
ответникът признава дължимостта на сумата от 5148лв.,
а претенцията е в размер на 5791,50лв.
Размерът на
обезщетението по чл.222, ал.3 КТ се определя на базата на брутното трудово
възнаграждение на претендиращия за месеца предхождащ възникването на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. В случая това е месец
август 2015г. в който ищцата има отработени 21 дни.
Съобразно правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата – чл. 15 НСОРЗ, като допълнителни трудови възнаграждения с
постоянен характер наредбата определя тези, които се заплащат за образователна
и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези
допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се
за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от
отработеното време. Следователно, в брутното трудово възнаграждение като основа
за обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ
се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер – предвидими и сигурни, определени в
колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в
предприятието и в индивидуалния трудов договор. Според чл. 17, ал. 1 от
наредбата, в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл.
228 от Кодекса на труда (обхващащи и
обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ)
се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната
заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда,
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с
наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов
договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ
и други изрично изброени възнаграждения. Изплащаните суми за нощен труд, труд в официални празници, увеличен нощен труд по
посочените критерии, а и защото отчитането им зависи от възприетия от
различните работодатели начин на отчитане на работното време – подневно или сумирано, не могат да бъдат отнесени към
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Същото се отнася и
за бонуси и допълнително материално стимулиране, които не са плащания с
постоянен характер. По тази причина съдът приема, че размерът на БТВ на ищцата
възлиза в размер на 858лв., като в тази сума не се включват ПР Бонус, ДМС и
отработен нощен труд. На тази база следва да се изчисли и дължимото обезщетение
по чл.222,ал.3 КТ, а именно сумата от 5148лв.
До пълния предявен
размер от 5791,50лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен.
По иска по чл.86, ал.1
от КТ, съдът намира следното:
Отговорността на
работодателя за претендираните обезщетeния е договорна. Тя се поражда в рамките на едно конкретно
трудово правоотношение и произтича от неговото прекратяване. С оглед на това и
предвид обстоятелството, че липсва уредба в Кодекса на труда относно началната
дата, от която се дължи лихва върху обезщетението, следва да се приложат общите
правила на Закона за задълженията и договорите относно неизпълнение на
задълженията. Съгласно чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. При безсрочните задължения, каквито са претендираните
обезщетения, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Или поканата като условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно
необходима, когато няма определен срок за изпълнение (в този смисъл Решение от
1.03.2002 г. на САС по гр. д. № 2314/2001 г., гражданска колегия, 4 с-в).
Установява се от входираната в ответното дружество покана, че ищцата е
поискала изплащането на дължимото й обезщетение на 15.02016г. като от тази дата
съдът приема, че ищецът е поставил
ответното дружество в забава, поради което искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да
бъде уважен за периода от 15.02.2016г. до 10.05.2018г. Съдът изчисли размерът
на дължимото обезщетение посредством електронен калкулатор за дължимата законна
лихва и същото възли за 1169,21лв., а до пълния предявен размер от 1486,23лв. и
за периода от 01.11.2015г. до 14.02.2016г. следва да се отхвърли.
По
разноските :
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство, съобразно изхода на спора
разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ищецът претендира разноски в размер на 1000лв.
адвокатски хонорар за исковото производство, както и сумата от 600лв.
адвокатски хонорар за заповедното производство. Процесуалният представител на
ответника релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като същото съдът
намира за основателно предвид фактическата и правна сложност на делото,
проведените заседания и осъществените процесуални действия от адвоката
представлявал ищеца в хода на развилите се заповедно и исково производство.
В случая интересът, за който ищецът е търсил защита с
исковата молба, е един, тъй като претендираните от
него вземания са за парични суми, които се основат изцяло на идентични факти –
неизпълнение на задължение за изплащане на обезщетение по чл.222,ал.3 КТ и
свързаните с него последици, макар и да са предявени два иска, единият от които
дори и обусловен от другия, предвид акцесорния
характер на вземането за лихва за забава. В тази смисъл е и изменението на чл.
72, ал. 1 от ГПК - ДВ, бр. 86 от 2017 г., макар и същият да урежда друг вид
разноски в исковото производство. В този смисъл съдът приема, че интересът,
който е от значение за определяне размера на дължимото адвокатско
възнаграждение представлява сбора от сумите претендирани
като главница и лихва по исковото производство и половината от стойностите на
сумите по заповедното производство, и определил минималният размер на
адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 7 от Наредбата,
който за исковото производство възлиза на 693,88лв., лева, а за заповедното – 484,72лв. лева.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 и 3
от ГПК съдът следва да разпредели отговорността за разноски въз основа на
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 602,30лв. разноски за исковото производство съразмерно на уважената
част от исковете и сумата от 420,74лв. – разноски за заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковете.
Ответното дружество претендира сумата от 300лв. – юрисконсултско възнаграждение. Същото по правилата на
чл.78, ал.8 от ГПК следва да бъде на намалено на 100 лв., за което не е
необходимо изрично възражение от ищцовата страна,
доколкото размерът на същото се определя от съда. Ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на ответното дружество сумата от 13,20лв. – разноски за исковото
производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
по сметка на РС-Перник сумата от
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на И.О.Л., с ЕГН ********** и адрес: ***, че „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ" ЕАД,
вписано в ТР при АВ с ЕИК113551816, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул."Св. Иван Рилски" №1
дължи на ищцата сумата от 5148 лв. представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, дължимо поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 10.05.2018г. до окончателното плащане на дължимото, както и
сумата 1167,78- лихва за забава върху претендираното
обезщетение дължима за периода от 15.02.2015г.-09.05.2018г., като отхвърля иска
по чл.222,ал.3 за разликата от 5148лв. до пълния предявен размер от 5791,50лв.,
както и иска по чл. 86,ал.1 ЗЗД за сумата от над 1167,78лв. до пълния предявен
размер от 1486,23лв., както и за периода от 01.11.2015г.-14.02.2016г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА
„МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ" ЕАД, вписано в
ТР при АВ с ЕИК113551816, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул."Св. Иван Рилски" №1 да заплати на И.О.Л., с ЕГН **********
и адрес: *** сумата от 602,30 лева –
разноски за исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
„МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ" ЕАД, вписано в
ТР при АВ с ЕИК113551816, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул."Св. Иван Рилски" №1 да заплати на 602,30 сумата от 420,74лв лева – разноски за заповедното производство съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА
И.О.Л., с ЕГН **********
и адрес: *** да заплати на „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ" ЕАД, вписано в
ТР при АВ с ЕИК113551816, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул."Св. Иван Рилски" №1 сумата от 13,20 лева – разноски за исковото производство
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
„МИНИ ОТКРИТ
ВЪГЛЕДОБИВ" ЕАД, вписано в ТР при
АВ с ЕИК113551816, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул."Св.
Иван Рилски" №1, да заплати по сметка на РС-гр.Перник държавна такса по
производството в размер на 252,63 лв.,
както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д № ***. по описа
на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от
влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: