РЕШЕНИЕ
№ 988
гр. Перник, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720106156 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Профи Кредит България“ ЕООД, срещу Е. В. Й..
Ищецът твърди, че на 16.12.2019 г. между него и Е. Й. бил сключен договор за
потребителски кредит № ***********, по силата на който на ответницата била отпусната в
заем и реално предадена сумата от 650 лв., със срок на погасяване 24 месеца, при месечна
вноска 39,90 лв., ГПР 49,98 %, ГЛП 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11 %, като по този
начин общото задължение по кредита възлизало на 957,71 лв. Уговорено било и договорно
възнаграждение по погасителен план, както и възнаграждение за закупени допълнителни
услуги „Фаст“ – 195 лв. и „Флекси“ – 585 лв., от които кредитополучателят се възползвал.
По този начин общият размер на всички задължения по договора възлизали на 1737,74 лв.,
при месечна вноска 72,41 лв., платими на 15-ти ден от месеца.
Твърди се, че погасителният план е бил променян по молби на кредитополучателя, за
което били сключени общо 4 допълнителни анекса към договора, с което бил намаляван
размерът, увеличаван броят или отлагано внасянето на погасителни вноски, като по този
начин погасителните вноски били променени от първоначалните 24 на 29 броя и всеки път
била правена корекция в погасителния план, съобразно изготвените анекси.
Поддържа се, че кредитополучателят е извършвал частични плащания – единадесет
пълни и една частична погасителна вноска (общо 782 лв., с които били погасени задължения
по договора с номинал 695,48 лв., 16,76 лв. лихви за забава и 70 лв. за такси за извънсъдебно
събиране на вземането). При предпоставките на чл. 12.3 от ОУ към Договора кредитът бил
обявен предсрочно изискуем, за което на длъжника било изпратено уведомление,
непотърсено от получателя.
1
По изложените съображения, след като за посочените вземания за главница и лихви е
била издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило срочно възражение по реда
на чл. 414 ГПК, моли да бъде признато за установено в отношенията между страните по реда
на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите: 439,52 лева, –
неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ***********/16.12.2019 г.,
160,99 лева – неплатено договорно възнаграждение, както и сумата 134,07 лева – неплатено
задължение по ДПК. Доколкото заповедният съд е отхвърлил заявлението, в частта, с която
се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата 112,72 лева – възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“, както и 338,23 лева – за закупена услуга „Флекси“, ищецът моли
ответницата да бъде осъдена да му заплати посочената сума.
Ответната страна оспорва исковете по основание и размер. Твърди се, че
сключеният договор е нищожен, за което обосновава съображения за противоречие с
императивни норми на ЗПК – по отношение на целия договор, както и в частност досежно
претендираното възнаграждение за закупени допълнителни услуги. Твърди се, че в този
случай ответната страна следва да върне единствено чистата стойност на кредита –
неизплатена главница.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал.
1 ЗЗД и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като съобрази, че исковата претенция за връщане на заемната цена и плащане
на възнаградителната лихва е предявена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след указания по реда
на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в хода на производството по ч. гр. дело № 3802/2022 г., намира, че
за ищеца е налице интерес от търсената защита по отношение на исковете за главница и
лихва. По отношение осъдителния иск за заплащане на възнагражденията по закупени
пакути за допълнителни услуги – за сумата от 112,72 лева – възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“, както и 338,23 лева – за закупена услуга „Флекси“ лв., съдът намира, че
същият следва да бъде разгледан, тъй като се касае за последващо обективно съединяване на
искове в рамките на производството по чл. 422 ГПК. Доколкото обаче ищецът е депозирал
иска на 14.12.2022 г., т.е. в период, надхвърлящ един месец от получаването на
разпореждането (13.07.2022 г.), с което заявлението му е отхвърлено в тази част и са дадени
указания за осъдителен иск в едномесечен срок, той не може да се ползва от държавната
такса, платена в заповедното производство, нито от датата на депозиране на заявлението
като начална дата за материалния правоувеличаващ ефект на заявената по съдебен ред
претенция.
Съгласно легалната дефиниция, установена в чл. 9, ал. 1 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Следователно, касае се за двустранна, възмездна, консенсуална, формална и
реална сделка, при която срещу предоставеното ползване на определена парична сума
заемодателят /кредиторът/ получава като насрещна престация цената за това под формата на
възнаградителна лихва.
Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания за главница и
лихва е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване: 1) валидно
2
облигационно правоотношение по договор за заем, предаването на заемната сума на
заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на
договора, респективно настъпване на предпоставките и надлежно съобщаване на обявената
предсрочна изискуемост; 2) наличието на валидно постигната договореност между страните
за заплащане на договорно възнаграждение; 3) наличието на валидно постигната
договореност между страните за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги; 4) изпадане на ответника в забава, респ. уговорка за настъпване на
предсрочна изискуемост и установяване на нейните предпоставки; 5) размера на вземанията.
От представения договор за потребителски кредит „Стандарт“ № *********** и
общи условия се установява, че на 16.12.2019 г. „Профи Кредит България“ като
кредитодател и Е. Й. като кредитополучател са постигнали съгласие на кредитополучателя
да бъде предоставена парична сума в размер на 650 лв., която следва да бъде върната на
кредитора в срок от 24 месеца на равни месечни вноски от 39,90 лева. Уговорен е ГПР
49,98% и годишен лихвен процент 41,00 %, като по този начин общата сума, която подлежи
на връщане възлиза на 957,71 лева. С договора е уговорено и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги „Фаст“ 195,00 лв. и „Флекси“ 585,00 лв., като месечната
вноска за погасяване на вземанията за закупени пакети за допълнителни услуги възлиза на
32,51 лв. По този начин общият размер на всички задължения по договора възлиза на
1737,71 лева, при вноска 72,41 лв., платима на 15-ти календарен ден от всеки месец.
Последното се изяснява и от приложения погасителен план към договора, като в същия е
посочена и банковата сметка на кредитора. Към договора са приложени Общи условия –
Версия 2/22.08.2019 г., които носят подписа на кредитополучателя на всяка страница.
Съгласно чл. 8.1 от ОУ клиентът се задължава да върне отпуснатия кредит, както и да
погаси всички задължения, възникнали във връзка с него, по банковата сметка на кредитора.
Към договора в заповедното производство за приложени и Декларация по образец,
информация относно обработката на личните данни, както и Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити – всички подписани
от ответницата с което са удовлетворени специалните изисквания на ЗПК, както и Анекси
към договора за потребителски кредит, с последният от които – Анекс № 4 от 10.02.2021 г.
се променя броя на вноските и крайният падеж е предоговорен на 15.06.2022 г.
От съвкупната преценка на представените доказателства се установява и вторият
правно-релевантен факт, а именно – реалното предоставяне на заемната сума. Фактът, че
кредитът е бил усвоен, се подкрепя и от заключението по приетата ССчЕ, която съдът
кредитира изцяло като изготвена компетентно, подробно и безпристрастно. Същата
установява, че кредитът е усвоен чрез паричен превод към ИзиПей в полза на ответницата,
което обстоятелство не се оспорва. Индиция относно реалното предоставяне на заемната
сума е и фактът на извършваните частични погасявания в общ размер на общо 782 лв.
С това в правната сфера на заемополучателя Е. Й. е възникнало насрещното
задължение да върне заемната сума заедно с уговорената договорна лихва на месечни
вноски с размери и падежи, подробно индивидуализирани в погасителния план, четирите
анекса и актуализираните погасителни планове, неразделна част от договора.
В случая крайния падеж на договора е настъпил на 15.06.2022 г. г., съобразно
последния Анекс № 4. Доколкото падежът е настъпил преди депозиране на заявлението
на 28.06.2022 г., безпредметно е обсъждането на предпоставките на твърдяната предсрочна
изискуемост на 05.05.2022 г.
От заключението на вещото лице се установява, че заемната сума възлиза на 650 лв.,
договорната лихва – 316,94 лв., а възнагражденията за допълнителни услуги – 966,94 лв.,
или общата сума по кредита възлиза на 1746,94 лв. От направените вноски в глобален
размер 782,00 лв., от които в счетоводството на кредитодателя са погасени главница в
размер на 210,48 лв., договорна лихва 155,95 лв., платена сума за пакети допълнителни
3
услуги 329,05 лв., лихва за забава 16,52 лв. и начислени и платени такси по тарифа на
„Профи Кредит“ в размер на 70 лв. Ако погасяванията бъдат отнесени единствено към
главницата и не се вземат предвид никакви други задължения по договора, то заемът би се
явил изплатен изцяло /в размер на 600 лв./, като би била надвнесена сума от 132 лв.
Мотивите на съда да не вземе предвид погасявания на други задължения по
договора (а именно – договорната лихва и възнаграждението за допълнителни услуги „Фаст“
и „Флекси“), са свързани със служебната констатация за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД на
посочените клаузи, поради противоречие със закона (ЗПК) и добрите нрави, както и за
недействителност на клаузата за начисляване на такса за извънсъдебно събиране на
вземанията, за погасяване на която са били отнесени част от плащанията.
Няма пречка страните да уговарят възнаграждение за ползване на заетия паричен
ресурс, като в този случай договорната свобода досежно съдържанието на подобна клауза е
ограничена от чл. 9 ЗЗД. Поради това в практиката на ВКС трайно се приема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка на компенсаторна лихва (за забава) и
възнаградителна лихва над трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити
– двукратния размер на законната лихва /в т. см. Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. №
315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II
г. о., Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС и др./. В процесния
случай размерът на законната лихва върху главницата от 650 лв. за периода на погасяване,
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 132 лв., поради което и доколкото се
касае за необезпечен кредит, с оглед разрешенията, застъпени в цитираната съдебна
практика, размерът на договорното възнаграждение е необоснован и накърнява добрите
нрави, съответно клаузата за уговарянето на договорна лихва не поражда действие между
страните.
Съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
такси и /или комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени, което в случая не е
направено. В противоречие на императивното изискване на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК се
претендира общо възнаграждение за множество услуги, което освен това е уговорено да се
заплаща предварително. Подобна уговорка за заплащане на възнаграждение за услуга, от
която кредитополучателят би могъл и да не се възползва по време на действието на
договора за кредит противоречи на принципа на добросъвестност и справедливост при
договарянето, който изисква потребителят да заплаща такса за реално ползване на дадена
услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Същевременно следва да се отбележи, че се
твърди предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение е дали
тези услуги ще бъдат използвани от потребителя, т. е., то е дължимо само за „възможността
за предоставянето“ на услуги: 1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит, 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3. възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж
и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Принципите на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса
за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава. С
оглед на естеството на част от посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда
задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона
(правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или
плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни
вноски), което води до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното
правоотношение, тъй като на практика излиза, че едната страна – потребителят, заплаща за
правото си да договоря с другата страна – кредитор, за изменение на параметрите на
сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той
зависи от волята на другата страна – кредитора.
4
В конкретния случай чрез клаузите за допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“,
кредиторът задължава кредитополучателя да му заплати възнаграждение за услуги, които
на практика влизат в кръга на обичайната му дейност – доколкото ответникът
предоставя кредитно финансиране по занятие. Дейностите за услугата „Фаст“ по оценка на
кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита са присъщи за
ответното дружество и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се
предоставят на потребителя. Същото се отнася и до услугата „Флекси“, която касае
определянето на „гъвкав погасителен план“. Предвид това, частта от раздел VI от договора,
установяваща задължение за потребителя да заплати възнаграждение за услугите „Фаст“ и
„Флекси“, противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която разпоредба кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит. Предвид изложеното, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
кредитополучателят трябва да заплати, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,98 %,. Предвид предпоставките, при
които се предоставят услугите „Фаст“ и „Флекси“, то същите са с характер на
възнаграждение и е следвало стойността им да бъде включена изначално при формирането
на ГПР (те са сигурен разход за потребителя). В случая, акцентът се поставя не само върху
факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение
за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че това е следвало да се включи
в процента на разходите по кредита. С включването на възнаграждението по услугите
„Фаст“ и „Флекси“, , размерът на ГПР /определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, съобразно
формулата в ЗПК/, би възлизал на 106,75 %, а не на посочената в договора стойност и
надхвърля пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с ПМС на Република България. Ето защо съдът намира, че сочените
клаузи, доколкото заобикалят императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК, са нищожни –
чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, поради което не съставляват източник на права за ищеца, респ.
задължения за ответника.
По аналогични на горните съображения съображения не е имало основание и за
начисляване и заплащане на сумата от 70,00 лв. (платена от ответницата, съгласно данните
на ССчЕ) и съставляваща такса, едностранно определена по вътрешни правила и „Тарифа“
на ищеца, за извънсъдебно събиране на вземането, като сумата е следвало да бъде отразена
към погасяване на главницата.
При формиране на решаващото си становище съдът се съобрази с критериите,
възприети от правната доктрина и трайната съдебна практика, включително по отношение
нееквивалентността на престациите – напр. Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за
2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г.
Всичко това води до извод, че подобна клауза е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК,
поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на
5
чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Насрещната престация – възможност за ползване на допълнителни
услуги, на които потребителят има право по закон, при това срещу възнаграждение,
равняващо се на 120,00 % от главницата, е до такава степен нееквивалентна, че
практически може да се счете, че престация липсва.
По изложените съображения съдът намира, че за кредитополучателя се е породило
задължение да върне единствено уговорената главница, като в случая се установява, че ако
не се вземат предвид погасяванията по нищожните клаузи, същата не само е погасена, а е
налице и надвнесена сума в размер на 132 лева, поради което исковете следва да бъдат
отхвърлени в цялост.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените от
ответницата разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК – л. 74.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу Е. В. Й., ЕГН **********, чрез адв. К. П., обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че в полза
на „Профи Кредит България“ ЕООД съществува изискуемо вземане спрямо Е. В. Й. за
сумата 439,52 лева, – неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
***********/16.12.2019 г., 160,99 лева – неплатено договорно възнаграждение, както и
сумата 134,07 лева – законна лихва за забава от 16.01.2020 г. до 05.05.2022 г. върху
вземания за главница, договорно възнаграждение, за услуга Фаст, както и за услуга Флекси
(в размери съответно 56,04 лв. законна лихва върху главницата, 20,53 лв. законна лихва
върху договорната лихва, 14,37 лв. законна лихва върху възнаграждение за услуга „Фаст“ и
43,13 лв. законна лихва върху възнаграждение за услуга „Флекси“), ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.06.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и осъдителни искове с правна квалификация чл.
79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 112,72 лева – възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“, както и 338,23 лева – за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба на 14.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземанията.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК ********* да заплати на Е.
В. Й., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 800,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6