Решение по дело №901/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.220 ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/, вр. чл. 22 § 7 и чл. 44 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/.

Повторно се разглежда жалбата на Марти Ойл ЕООД, [населено място], [улица], представлявано от управителя М. С. И. с пълномощник адв. Р.В. против Решение № 32-119149/28.03.2023г. на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас, след отмяна на Решение № 1690/17.10.2023г. по адм.д.№ 979/2023г. на АС – Пловдив, с Решение № 5108/24.04.2024г., постановено по адм.д.№ 11524/2023г. на ВАС. Според мотивите на ВАС : „…В хода на съдебното производство жалбоподателят е направил оспорване на представените на магнитен носител електронни документи, изходящи от Канадските митнически власти, тъй като според него те не били подписани с електронен подпис. Съдът не е открил производство по оспорване, като е посочил, че ще се произнесе по направените възражения в съдебния акт. В крайния съдебен акт решаващият състав отново не е отговорил на възражението на жалбоподателя, че електронният документ за износ не е подписан с електронен подпис. По делото не е приложен и дискът, който се твърди, че е представен в хода на първоинстанционното производство. При положение, че ответникът по касация прави възражение, че при преглед на електронния документ е установено, че като автор на файла не е посочено конкретно длъжностно лице и той не е подписан с електронен подпис, и при липсата на приложен по делото магнитния носител с процесния електронен документ, касационната инстанция счита, че не са събрани и не са приложени към делото всички относими към правния спор доказателства, което е довело до постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка. Предвид забраната за нови фактически установявания от настоящата инстанция – чл. 220 от АПК, изложеното обосновава отмяна на съдебния акт в неговата цялост и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът трябва да събере всички относими доказателства, да приложи по делото соченият като представен електронен документ, записан на магнитен носител, и да отговори на възраженията на страните. Ако е необходимо, административният съд може да използва специалните знания на експерти. При новото разглеждане на делото, административният съд следва да се произнесе по разноските на основание чл.226, ал.3 АПК.“.

С оспореното Решение № 32-119149/28.03.2023г. на Директора на ТД Митница Бургас на основание чл.74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 е : отхвърлена декларираната митническа стойност по митническа декларация /МД/ с MRN 20BG001008016892R0 от 14.02.2020г. в размер на 1 216,90лв. /900 CAD, обменен курс 1,35211/ – стока „употребяван пътнически автомобил – катастрофирал”, марка Mini, модел : Cooper, тип : Countryman, първа рег.: 01/01/2013, цвят : 0, р.обем : 1600, Д-тел : няма данни, шаси: ****; определена е нова митническа стойност за стоката, допусната за свободно обращение по МД MRN 20BG001008016892R0 от 14.02.2020г. в размер на 4 695,99лв.; определено е вземане под отчет и досъбиране на вносно мито в размер на 347,91лв. и ДДС в размер на 765,40лв. /общо 1 113,31лв./.

- Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. Поддържа неспазване разпоредбата на чл.140 § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2447/2015г. при отхвърляне на декларираната с МД MRN 20BG001008016892R0 от 14.02.2020г. договорна стойност за процесния автомобил – в случая митническите органи единствено на база получена информация от Канадската служба за граничен контрол /писмо рег.№ 32-441111/16.12.2022г./, директно са приложили разпоредбата на чл.140 §2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г., без преди това от дружеството да е изискана допълнителна информация. Възражението на жалбоподателя в становище от 23.03.2023г. е отхвърлено необосновано, а към същото са приложени : Дневник на сметка 401/подсметка Квебек Инк за периода от 15.08.2019г. до 01.07.2020г. и Банкови извлечения за същия период относно извършените плащания към Quebec Inc., Канада. Предоставено е и обяснение на механизма на извършване на продажбите на автомобилите от Quebec Inc. – същите се осъществяват след предоставена определена сума с характер на авансово платена, като след нейното предоставяне се извършва избор на конкретен автомобил и продажбата му към Марти Ойл ЕООД. Съответната цена се заплаща чрез прихващането й от предварително предоставената сума с общо правило – преди окончателното изчерпване на авансово платената сума, по сметката на продавача трябва да постъпи нова такава, за да се обезпечат бъдещи покупки на автомобили. Посочено е, че представените документи неправилно не са зачетени от административния орган, като не са съобразени данните за механизмът на продажбите на автомобилите. Твърди се нарушение на нормативно предвидените за осъществяване действия преди обосновано да бъде отхвърлено прилагането на чл.70 §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. по отношение митническата стойност в процесната МД. Счита се за нарушено правото на изслушване на дружеството-жалбоподател, съгласно чл.8 §1 б. „а“ и „в“ от Регламент за изпълнение /РИ/ № 2447/2015г. – в съобщението от 14.02.2023г. липсват данни за това, че Марти Ойл ЕООД има право на достъп до документите, които административният орган смята да ползва при издаване на неблагоприятно решение. Поддържа се нарушение на чл.35 АПК, изразяващо се в необсъждане на становището на дружеството от 23.03.2023г. Възразено е против приложения метод по чл.74 § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. за определяне на митническата стойност на автомобила от МД MRN 20BG001008016892R0 от 14.02.2020г. и против размера на определената по този метод митническа стойност. В тази вр. е заявено, че договорната стойност е отхвърлена единствено въз основа на резултатите от проверката по линия на международно сътрудничество, като представеният от дружеството документ за покупко-продажба /invoice № RA-Е19121321/13.12.2019г./ не е отхвърлен като неистински или съдържащ неверни данни, вкл. доказателства за плащане по сделката не са изискани от митническите органи, за да бъде направен извод, че липсват.

Твърди се, че митническите органи следва ясно и недвусмислено да отхвърлят възможността за прилагане на методите в тяхната последователност, като основен мотив за отхвърляне на методите по чл.74 §2 , б. а и б от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. е липсата на достатъчно информация в МИС 3А по отношение на стоки, които да са идентични или сходни на него, като едва от оспореното решение става ясно, че е анализирана МИС 3А, а на дружеството това не е посочено и всъщност не е отразено къде е търсена информация, за да бъде доказано, че наистина липсва. Изтъкнато е, че според съдържанието на решението – изследвана е единствено информация, налична в митническата информационна система за страната за периода от 14.11.2019г. до 14.02.2020г., но не и информацията в документите, послужили за деклариране на данните, като основен мотив за отхвърляне на метода по чл.74 §2 б.в и г от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. е липсата на база данни, без да е посочено къде и по какъв начин е търсена съответната информация, както и коя база данни е изследвана, за да се докаже по съответния ред нейната действителна липса. Освен това – в решението не е отразен документ /протокол от извършени действия/, в който да са обективирани осъществените действия от митническите органи по отношение направени справки в МИС 3А и в други бази данни, в резултат на които е установено, че всеки един от вторичните методи по чл.74 § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. е неприложим относно процесния автомобил.

Независимо от изложеното се твърди и незаконосъобразно прилагане на метода по чл.74 § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 – Същият се прилага въз основа на наличните данни на митническата територия на съюза, вкл. според чл.144 §1 от РИ /ЕС/ № 2447/2015г. – при определяне на митническата стойност по чл.74 §3 от Кодекса, може да се използва разумна гъвкавост при прилагане на методите, предвидени в чл.70 и чл.74 §2. Посочено е, че в уведомлението от 14.02.2023г. са изложени мотиви за неприлагане на чл.144 §1 от РИ 2447/2015г. в конкретния случай, каквито отсъстват в оспореното решение и в решението липсва информация кой от параграфите на чл.144 от РИ 2447/2015г. е приложен при остойностяването за митнически цели на процесния автомобил по метода на чл.74 §3 от Регламент 952/2913 и в случай, че е приложен втория параграф – мотиви, поради които е отхвърлен първия, което е задължително, за да се премине към прилагане разпоредбите на втория. Отбелязано е, че по отношение отразената в решението идентичност между данните за автомобила, декларирани при износа му от Канада и декларираните при вноса в България, не е посочено, че данните за износител и получател, предоставени от Канадските митнически власти съвпадат с данните за износител и получател от процесната МД.

С позоваване на стр.5 от оспореното решение е посочено, че предоставената от Канадските митнически власти информация за износ с писмо рег.№ 32-441111/16.12.2022г. е приета от българските митнически органи като налични данни на митническата територия на Съюза за целите на прилагане на чл.74 §3 от Регламент № 952/2013г., но не е взето под внимание, че тези данни са налични в страната на износа Канада и предоставянето им не променя техния първоизточник, а именно системата на канадските власти за превозни средства, декларирани за износ в Канада. Дори да се приеме, че със самия акт на предоставяне от страна на Канадските митнически власти данните стават налични на територията на ЕС, то тогава на тази територия са налични две стойности за автомобила : декларираната при поставянето му под режим допускане за свободно обращение с МД в размер на 900 CAD и стойността, декларирана при износа му от Канада – 2 925 CAD. В случая нито една от тези стойности не е приета от митническите органи като действително платена цена за автомобила, доказателство за което е отхвърления метод на договорната стойност по чл.70 §1 от Регламент 952/2013г. По този начин на територията на ЕС са налични две алтернативни стойности за внесения автомобил, като за неговото остойностяване е взета по-високата, което е нарушение на чл.144 §2 б.б от РИ 2447/2015г., освен което в б.д от същата норма е предвидено, че остойностяването на стока по резервния метод от чл.74 §3 от регламент 952/2013 не следва да се основава на цените за износ в трета държава, каквато е Канада в конкретния случай.

Възразено е против включването в определената по чл.74 §3 от Регламент № 952/2013г. митническа стойност на автомобила – разходи за международен транспорт в размер на 741,07лв. : Посочено е, че съгласно чл.71 §1 б.д, подбуква i от Регламент № 952/2013, при определяне на митническата стойност по чл.70 от същия регламент, към действително платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се прибавят разходите за транспорт до тяхното място на въвеждане в митическата територия на ЕС. В случая е приложен резервния метод по чл.74 § 3 от регламент 952/2013г. и няма законово основание за включване в митническата стойност на транспортни разходи. Размерът на прибавените транспортни разходи е изчислен като средноаритметичен между разходите за международен транспорт на други два автомобила с пристанище на натоварване Монреал, без да е посочена нормативно обоснована методика, позволяваща такъв алгоритъм на изчисление.

В допълнение е вписано, че в Указания от 21.02.2022г. на ЦМУ на Агенция Митници е прието, че получените отговори от митнически администрации на държави, с които РБ и ЕС имат сключени споразумения или спогодби за взаимопомощ в митническата област, представляват официални документи, но в случая предоставената информация за износ от системата на канадските митнически власти за превози средства, декларирани за износ в Канада – няма данни да е заверена или да е потвърдена от канадските митнически власти за коректна.

Счита се, че оспореното решение противоречи на съдебната практика на СЕС и не е мотивирано по изискванията на чл.22 § 7 от регламент 952/2013, както и не са спазени основни признаци на административното производство – чл.7,12, 13 АПК. Поискана е отмяна на решението с присъждане на направените разноски.

По същество при първото разглеждане на жалбата е подържано, че представеното в хода на съдебното производство писмо с рег.№ 32-441111/16.12.2022г. от властите на Канада до Агенция Митници не съдържа удостоверително изявление за конкретен автомобил или за конкретен експортен запис, няма опис на представените с писмото експортни записи, вкл. не се виждат размерите на изпратените файлове. В тази вр., писмото е официален документ, но не съдържа удостоверително изявление за процесния автомобил и не придава на таблиците с експортни записи материална доказателствена сила и само свидетелства, че данните са подадени пред властите на Канада при оформяне на износа на процесния автомобил, без да става ясно кой е подал тези данни и въз основа на какви документи. Получените експортни записи не са официален документ, файлът не е удостоверен с електронен подпис или по друг начин да е удостоверена от властите на Канада съдържащата се в него информация. Не е доказан официалният източник на това доказателство, респект. автор и титуляр по см. на ЗЕДЕУУ. С позоваване на приета по делото ССч.Е е заявено, че платената цена във вр. с инвойс и банков превод за плащане на процесното МПС, е потвърдена от в.л. По прилагането на чл.74 § 2 б.а и б от МКС е направено позоваване на Решение на СЕС от 9 юни 2022г. по дело С-187/21г. В тази вр. при отговор по касационната жалба е изтъкнато, че в противоречие с цитираното решение – от митническите органи не е анализирана и информацията за целия ЕС, вкл. неправилно е определен и периодът, обхванат от проверката за внесени МПС в приблизително същия момент. Поддържано е, че при доказателствена тежест за административния орган – същият не е доказал нито наличие на основателни съмнения, нито надлежно преминаване през вторичните методи по чл.74 §2 МКС, нито надлежно прилагане на метода по чл.74 §3 МКС при определяне на нова митническа стойност.

В писмени съображения по същество на спора се поддържат съображенията в жалбата с допълнения : Не е представена заповед за възлагане на последващ контрол съгл. чл.84в ал.1 ЗМ. Основателните съмнения на митническите органи се базират на декларираните различни стойности в декларацията за износ и декларацията за внос, тоест в два вторични документа с еднаква правна стойност, без да са изследвани първичните документи, въз основа на които е подадена износната информация, за да се установи основанието за разлика в цената на МПС. В тази вр. е посочено, че колоната с декларирана сума при износа е наименувана „обща стойност“ и не е установено дали това е продажната цена или друг вид стойност и какви елементи включва. Изложени са подробни доводи за неспазване императивните изисквания на европейското законодателство относно отхвърляне на вторичните методи по чл.74 §2 МКС – липсват годни доказателства за дата на извършване на действия от митническите органи по анализиране на базата данни, както и за извършването им /с позоваване на Решение № 3/2024г. по д.6110/2023г. и Решение № 847/2024г. по д.№ 5517/2023г. – ВАС/. Митническите органи не са отхвърлили прилагането на чл.144 §1 от РИ 2015/2447, преди да пристъпят към процедурата по чл.144 §2 от същия регламент. Незаконосъобразно е приложен методът по чл.74 §3 МКС. Получените експортни записи не са официален документ – файлът не е удостоверен с електронен подпис или по друг начин от властите на Канада.

Приложени към становището по същество писмени доказателства не са приети по делото и не следва да бъдат коментирани.

- Ответникът Директор на Териториална дирекция Митница Бургас чрез процесуален представител ст.юрисконсулт Ж.С. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа законосъобразност на решението – обосновано и подкрепено с доказателства, които удостоверяват, че автомобилът е деклариран на стойност, много по-ниска от тази, на която действително е бил закупен, именно с оглед постъпилата информация от канадските митнически власти. Моли жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразено бе за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендираните разноски.

В касационната жалба е оспорен извода за неизпълнение задължението на митническите органи да обосноват наличието на основателни съмнения по см. на чл.140 от РИ 2447/2015, като се е поддържало, че декларираната с МД стойност на стоката не е доказана. В тази вр. е посочено, че в приложените към МД документи липсват доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно платежният документ, като например договор, поръчка, оферти, кореспонденция или други подобни данни, предшестващи сделката. Представената фактура към МД не съдържа реквизити, удостоверяващи договорни условия по сделката, като начин на плащане и др. Обективираните във фактурата /частен диспозитивен документ, неподписан/ волеизявления не са удостоверени посредством полагане на подпис и при липса на удостоверяване на волеизявленията във фактурата, този документ не е годен да обоснове несъмнен извод за извършена покупко-продажба между посочените лица на процесното превозно средство. Не са приложени плащания или копия на разписки с частен характер, удостоверяващи реално извършено плащане, доказващо достоверността на стойността, отразена в платежния документ и на декларираните данни в МД. Твърди се, че митническите органи не са признали автентичността на представената към МД фактура и са съобщили на жалбоподателя, че не приемат достоверността на информацията към фактурата в писмо рег.№ 32-60125/14.02.2023г., като са му предоставили възможност да представи допълнителни доказателства в подкрепа на договорната цена за автомобила. От страна на дружеството не са представени доказателства, които да опровергаят съмненията на митническите органи.

Счита се, че неправилно е възприето, че представеното по делото писмо от канадските митнически власти и информация в табличен вид, не водят до извод за пълна идентичност на превозното средство, тъй като никъде не е посочено името на вносителя Марти Ойл ЕООД. Твърди се, че от писмо рег.№ 32-441111/16.12.2022г. на канадските власти и приложен към него оригинален електронен файл BG_ExportDeciaration-9396-9053 QuebecInc, представляващ електронна таблица с данни за 546 автомобила, изнесени от Канада за РБългария, се установява действителната продажна цена на процесния автомобил. Тази цена е била надлежно декларирана при износа от Канада. Писмо рег.№ 32-227447/16.06.2023г. на канадските митници обяснява какво представляват електронните файлове и потвърждава, че стойността, посочена в канадската система за докладване на износа е официалната стойност, която е декларирана от износителя. Посочено е, че в електронния документ, изпратен от канадските митнически власти не се съдържат имената на крайните получатели на стоките, което не води до невъзможност за идентификация на превозното средство – за всеки автомобил е посочен VIN номер, който е уникален и е невъзможно да се отнася за друг автомобил, като в информацията е посочена марката и модела на автомобила, както и цената му при износ за ЕС. Затова се поддържа наличието на основателни съмнения относно декларираната митническа стойност, при което са предприети действия за определяне на друга такава. Твърди се, че описанието на стоката с оглед данните от събраните документи не е достатъчно за прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност на процесния автомобил. Заявено е, че в оспореното решение са изложени подробни съображения относно неприложимост на реда по чл.74 §1 и 74 §2 б. а, б, в и г от Регламент № 952/2013г. Съответно – правилно е приложен метода на чл.74 §3 от регламент /ЕС/ № 952/2013, като са взети предвид елементите, включени в пазарната стойност и по-конкретно цената на автомобила до въвеждане на територията на ЕС. По отношение заключението по ССч.Е е посочено, че експертизата е установила, че сумата по въпросната фактура е изплатена изцяло и се покрива като част от авансов банков превод от 05.05.2020г. на обща стойност 28 424лв. Тази сума надвишава значително сумата по представената от лицето фактура и налага съмнение, че посочената във фактурата цена е невярна. Установено е, че преводите не могат да се обвържат конкретно с всяка една фактура и към 01.07.2020г. салдото е надвнесена сума от 11 931,87лв. Автомобилът е внесен на 14.02.2020г., а е отразен в счетоводството на 01.07.2020г. Посочените несъответствия налагат извод за недоказаност на декларираната в МД цена на автомобила, респект. митническа стойност за него.

В писмени бележки по същество гл.юрисконсулт В. С. – С. се позовава на чл.48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и поддържа, че лицето, което подава пред митническите органи МД е отговорно за точността и пълнотата на информацията и на всички придружаващи документи в изпълнение на задълженията, свързани с поставянето на стоките под съответния митнически режим. Посочено е, че съгласно чл.140 от РИ 2015/2447 митническите органи могат да не приемат декларираната митническа стойност и да определят нова, съгласно правилата за определяне на такава. Заявено е, че от съдържанието на писмо рег.№ 32-441111/16.12.2022г. от канадските митнически власти е видно, че при износа на процесното моторно средство пред канадските митнически власти е декларирана значително по-висока цена – 2 925 CAD, поради което са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. При осъществения последващ контрол на основание чл.84 ал.1 т.2 ЗМ е установено, че липсват доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена, отразена в приложената фактура. Счита се, че не са представени доказателства за реално извършено плащане, доказващо достоверност на стойността, тъй като фактурата е частен и неподписан документ, а полученият отговор от канадските митнически власти е официален документ, изготвен по установена форма и ред, съгласно Споразумението за митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област между ЕС и Канада. Поради това административният орган е отхвърлил декларираната митническа стойност и на основание чл.74 §3 от регламент /ЕС/ № 952/2013 е изчислена нова митническа стойност за стоката и оспореното решение съдържа подробни съображения за неприложимост на разпоредбите за определяне на митническа стойност на стоката по реда на чл.74 § 2 от посочения регламент. Счита се, че правилно митническата стойност е определена по метода на чл.74 §3 във вр. с наличните данни на територията на Съюза, а именно получената електронна информация за износ от системата на канадските власти за процесното превозно средство. Твърденията за незаконосъобразност на решението се считат за необосновани. Посочено е, че действителната продажна цена се установява от писмото на канадските митнически власти, което обяснява какво представляват електронните файлове и потвърждава, че стойността, посочена в канадската система за докладване на износа е официалната стойност, декларирана от износителя. Твърди се, че ССч.Е не доказва каква е реално заплатената цена от жалбоподателя за закупения автомобил.

Жалбата е подадена в 14 дневен срок от адресат на неблагоприятен административен акт – оспореното решение е получено на 30.03.2023г. /л.43 от д.№ 979/2023г., АС-Пловдив – известие за доставяне/, а жалбата е подадена в АС – Пловдив с вх.номер от 11.04.2023г.

Съгласно чл.220 ЗМ всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на АПК - по административен и по съдебен ред.

1. Оспореното решение е издадено от Директор на ТД Митница Бургас. Не е налице хипотеза на заместване и авторство не е оспорено /директор В.С. е назначен на длъжността със заповед от 30.07.2021г. на Директора на Агенция Митници/. Компетентността на органа издател е основана на чл.19 ал.1 и ал.7 от Закона за митниците /ЗМ/ : „(Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от 7.01.2019г.) Решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция "Митници" или от директорите на териториални дирекции.”; „(Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от 7.01.2019г.) За целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго.” вр. с чл.101 пар.1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 – МКС, вр. с чл.29 от Регламент № 952/2013, вр. чл.5 пар.1 и пар.39 от същия.

Според данните в обстоятелствената част на обжалвания административен акт : На 14.02.2020г. в Митническо бюро Свободна зона – Бургас е приета МД с MRN BG001008016892RO/14.02.2020г. с вносител в ел. д. 3/15 и декларатор в ел. д. 3/18 Марти ойл ЕООД, с адрес: [населено място], район Северен, ПК 4003, пряк представител в ел. д. 3/19 Мирамар ООД, ЕИК *********, за режим допускане до свободно обращение на стока с описание в ел. д. № 6/8: Употребяван пътнически автомобил – катастрофирал, марка: - Mini, модел: Cooper, тип: Countryman, първа регистрация: 01.01.2013г., цвят: 0, Р. обем: 1 600, двигател: - няма данни, шаси: ****. В МД са декларирани още /л.74 и сл./ : в ел. д. № 5/14 код на държавата на изпращане/износ – Канада; в ел. д. № 4/1 Условие на доставка – CFR – стойност и навло; в ел. д. № 6/14 Код на стоката – код по Комбинираната номенклатура /6/15 Код на стоката – код по ТАРИК – 8703 23 90 00; в ел. д. №4/16 Метод за определяне на стойността – „1 - договорна стойност на внасяните стоки /чл. 70 от Кодекса/; в ел. д. № 4/14 Цена на стоката – 900.00; в ел. д. № 4/10 Валута – САD и в ел. д. № 7/10 Идентификационен номер на контейнера – GLDU7608040.

Въз основа на декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност е определен съгласно чл.70 § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, т. е. върху договорната стойност - действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Определени са и са взети под отчет публични задължения за мито в размер на 121.69 лв. и за ДДС в размер на 267.72 лв. /л.75 – задължения/.

Към митническата декларация са приложени /л.77 и сл./: - фактура № RAE19121321/13.12.2019г., издадена от 9378-6135 Quebek Inc., 4880 Rue Berthaume Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада /във фактурата е вписано условие на доставка : CFR Burgas; номерът на шаси е VIN; опаковъчен лист № RA-E19121321, издаден от 9378-6135 Quebek Inc., 4880 Rue Berthaume Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада /в същия са отразени номер и дата на фактурата; номер на контейнера; брутна маса /кг; наименование на стоката/; Certifikat D,Immatriculation № 42190389; морска товарителница № MEDUMT836092. Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи е 1 216.90 лв.

С писмо рег. № 32-441111/16.12.2022г. на ЦМУ от канадските митнически власти – Canada Border Services Agency е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС /л.68; превод на л.78 – не съдържа информация за Mini, модел: Cooper, тип: Countryman, първа регистрация: 01.01.2013г., шаси: ****/ . По този повод в ТД Митница – Бургас е постъпило писмо с рег. № 32-17346/13.01.2023г. /л.67 – касае друг автомобил – марка BMV, допуснат за свободно обращение с МД от 20.04.2021г./. Към това писмо е приложено писмо рег.№ 32-441111/16.12.2022г., ведно с приложени „данни за износ на стоки от Канада /BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc/“ - без да е посочен източника на данните от файла /в превода са отразени „прикачени файлове“ също без източник на съдържащата се в тях информация/, вкл. са приложени данни от МИС 3А за превозни средства, допуснати за свободно обращение в митнически учреждения в състава на ТД Митница Бургас.

Във връзка с описаната информация в случая е осъществен последващ контрол по чл.84 ал.1 т.1 ЗМ на стоката, декларирана с МД с MRN BG001008016892RO/14.02.2020г., като са анализирани приложените към МД документи и предоставените данни от канадските митнически власти. Констатирано е следното : - налице е съответствие по отношение на декларираната стока, а именно: - автомобил 2013 Mini Cooper S Countryman /1455 KG/, номер на шаси: ****, контейнер, с който е превозен автомобила: GLDU7608040; - налице е несъответствие по отношение декларираната в МД цена в размер на 900 CAD, спрямо представената от канадските митнически власти цена в размер на 2 925.00 CAD; - към митническата декларация не са приложени доказателства за извършени плащания, предвид декларирания код 11 в ел. д. № 8/15 вид на сделката и код 1 в ел. д. 4/16 Метод за определяна на стойността; - въпреки, че в условията на плащане по приложената към митническата декларация фактура е вписано: „Prepayment“ (предплащане), липсват доказателства за размера на платената сума в аванс.

След анализ на приложените към МД документи и полученият отговор от канадските митнически власти, митническите органи не намерили достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната цена и/или елементите, които се прибавят към нея и приемат, че са налице основателни съмнения относно митническата стойност на стоката, определена по реда на чл.70 §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. В тази вр. в решението е посочено, че полученият отговор от канадските митнически власти във вр. със сключено Споразумение относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област между ЕС и Канада, представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред съгласно това споразумение.

- Тук се отбелязва, че съгласно чл.11 „Форма, под която следва да бъдат предоставяни сведенията“ от приетото в съдебното производство Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област от 13.01.1998г. /л.35 и сл. от делото/ - 1. Запитаният орган предава съответните сведения на запитващия орган под формата на документи, заверени копия, доклади или електронни версии на такива документи. Едновременно с това се предоставя всяка информация, имаща отношение към тълкуването или използването на тези данни.; 2. Оригиналите на папките, документите и другите материали се изискват само в случаите, в които копията не са достатъчни. При изрично искане копията на такива папки, документи и други материали биват надлежно заверени.; 3. Оригиналите на предадените файлове, документи и други материали се връщат при първа възможност, като правата на запитвания орган или на трети срани върху тях или свързани с тях остават незасегнати. В реда на изложеното – в конкретния случай приложения файл BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc не е подписан от конкретен автор или надлежно заверен, която заверка не е направена и в хода на трите съдебни производства, вкл. не е потвърдено, че са налице документи, по отношение на които конкретния файл представлява електронна версия, както и не е предоставена информация към файла с отношение към тълкуване и използване на данните във файла.

Предвид възникналите основателни съмнения е прието, че декларираната митническа стойност въз основа на чл.70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г., определена на база фактурата от 13.12.2019г., следва да бъде отхвърлена.с аргументи : - липсват двете страни по сделката /купувач и продавач/, тъй като от представената фактура не е видно наличие на волеизявление между двете страни, тъй като липсват подписи върху нея; липсват доказателства, къде е осъществена сделката; налице ли е плащане по нея и как е платено.

След анализ на методите за определяне на митническата стойност по чл.74 § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г., е констатирано, че отсъстват данни за б.“а“ /договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване;/, тъй като липсва информация в митническата информационна система МИС 3А за внос за периода 14.11.2019г. – 14.02.2020г. с позоваване на дефиницията в чл.1 §2 т.4 от РИ № 2447/2015г. за идентични стоки. За б.“б“ / договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване;/ е прието също да липсват данни за прилагане на този метод с позоваване на чл.1 §2 т.14 от РИ 2447/2015г. За б.“в“ / стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите;/ - отново е прието отсъствие на необходима база данни за единичната цена, на която внесените стоки или внесените идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на Съюза в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасянето на стоките от проверяваното дружество. За б.“г“ /изчислената стойност, която се състои от сбора на: i) разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки; ii) сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза; iii) разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д)/ - е посочено, че не са налице изискуемите данни, описани в конкретната точка.

- Данни от МИС3А за доказване отхвърляне прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност на стоката преписката не съдържа. В оспореното решение няма позоваване на конкретна информация от МИС3А, нито препратка към такава и не е посочено, че индивидуализирани данни от МИС3А са неразделна част от административния акт под форма на приложение към същия. Приложена е извадка без да е обозначено от коя информационна система е /л.66/, съдържаща две МД от 24.01.2020г. и от 03.02.2020г. При съпоставка със съдържанието на решението се констатира, че двете МД са с номера и от дати, идентични на отразените в таблица 2 от административния акт на л.37, с данните от която е определен средноаритметичен размер на транспортните разходи. В решението е посочено, че тези две МД представляват информация от МИС3А, което означава, че друга информация от същата информационна система не е приложена към преписката. Следователно, недоказано със съдържанието на преписката е твърдението на митническия орган за отсъствие на информация от митническата информационна система МИС3А, за прилагане на вторичните методи от чл.74 §2 МКС относно определяне митническата стойност на стоката. Извън това, видно от данните за двете МД на л.66 – условието на доставка е FOB, а за процесната стока е CFR.

В обобщение е прието, че не е приложим нито един от методите по чл.74 § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. и при определяне на митническата стойност на процесната стока, приложение има разпоредбата на чл.74 § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г., според който митническата стойност на стоката се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: - Споразумение за прилагане на чл.VII от Общото споразумение за митата и търговията; - чл.VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава III „Стойност на стоките за митнически цели“ от МКС.

Според митническите органи в рамките на административното сътрудничество е получена информация от електронни документи с данни от канадските митнически власти, посредством които стоката е индивидуализирана с шаси № ****, с описание и тегло на същата и данните съвпадат с тези по представените документи към митническата декларация за допускане за свободно обращение с MRN BG001008016892RO/14.02.2020г. Отразено е, че по посочената митническа декларация е декларирана цена по фактура, посочена в ел. д. 4/14 Цена на стоката в размер на 900 CAD на идентифицираната по шаси стока /употребяван пътнически автомобил/, а установена декларирана стойност при експорт от Канада в размер на 2 925 CAD.

При тези данни е прието, че въз основа на прилагане на метода на последната възможност, митническата стойност следва да бъде определена въз основа на наличните данни на територията на Съюза /представляваща електронна информация за износ от системата на канадските власти за превозни средства, декларирани за износ в Канада/. Вписано е, че на основание чл.74 § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г., митническата стойност следва да бъде определена, като се вземат предвид цената, посочена в електронната информация, получена от канадските митнически власти за превозното средство със същия VIN, представляваща цената на автомобила до въвеждане на територията на ЕС, като към нея на основание чл.71 §1 б.д/ и б.и/ от Регламент /ЕС/ № 952/2013г., бъдат прибавени и транспортните разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза в размер на 741.07 лв. – средноаритметичен размер, съгласно информация в база данни МИСЗА за допуснати в свободно обращение автомобили с пристанище на натоварване – Монреал, в приблизително същото време. В оспореното решение са отразени две МД /таблица 2, л.37/, по данни от които е определен размера на транспортните разходи, едната от които е приета по делото /л.20 и сл./, а по отношение на втората адв. В. заяви, че не оспорват размер на разходите за транспорт, а основанието, въз основа на което са включени към задълженията разходи за транспорт.

Предвид това митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение с MRN BG001008016892RO/14.02.2020г., е определена в размер на 4 695.99 лв., на основание чл.74 §3 и чл.71 §1 б.д/ и б.и/ от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. В резултат на новия размер на митническата стойност за стоката по МД с MRN BG001008016892RO/14.02.2020г., на основание чл.77 §1 б.а/ от Регламент /ЕС/ № 952/2013г., възниква вносно митническо задължение, определено в размер на 469.60 лв. Така установеният размер за вземане под отчет и досъбиране е констатиран, както следва: мито /А00/ - 347.91 лв. и ДДС /В00/ – 765.40 лв. или общо 1 113.31 лв. /таблица 6, л.39/.

С писмено уведомление № 32-60125/14.02.2023г. /л.57 и сл./ на Директора на ТД Митница Бургас жалбоподателят е уведомен по реда на чл.22 §6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. с мотивите, на които ще се основава неблагоприятно решение : - с оглед предоставена информация от канадските митнически власти за износ на автомобили е налице съмнение относно декларираната митническа стойност и това води до отхвърляне на декларираната по реда на чл. 70 от регламент /ЕС/ № 952/2013г. на митническата стойност на автомобила по МД с MRN BG001008016892RO/14.02.2020г. - Мини купър; - за посочения автомобил е предоставена информация, че декларираната стойност при експорт от Канада е в размер на 2 925 CAD и за допуснатия за свободно обръщение с МД с MRN BG001008016892RO/14.02.2020г., автомобил, след проверката по линия на международното сътрудничество, остават съмнения за декларираната митническа стойност и е налице основание за отхвърляне на декларираната по реда на чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. митническа стойност.

До директора на ТД Митница – Бургас от жалбоподателя е представен отговор № 32-112280/23.03.2023г. /л.48 и сл./, с който се изразява несъгласие с мотивите в съобщението от 14.02.2023г. Изтъкнато е, че митническите органи не са изискали допълнителна информация по отношение МД от 14.02.2020г. и с отговора – становище се прилагат дневник на с-ка 401 /подсметка Квебек Инк за периода 15.08.2019г. – 01.07.2020г. и банкови извлечения за същия период за извършените плащания към Квебек Инк /л.52 и сл./. Пояснен е механизма на продажбите на автомобили – след предоставяне на определена сума с характер на аванс, се извършва избор на конкретен автомобил и продажбата му към Марти Ойл ЕООД. Цената се заплаща чрез прихващане от предварително предоставената сума. В случай, че авансово преведената сума не достига за конкретния автомобил, цената му се прихваща от следващ превод, ако се постигне съгласие с продавача Квебек Инк. Посочено е, че е нарушен чл.8 § 1 б. „а“ и „в“ от РИ 2447/2015г. – „В съобщението, упоменато в член 22, параграф 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: а) документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение; б) срокът, в който съответното лице трябва да изрази своето становище, считан от датата, на която е получило съобщението или се счита, че го е получило; в) упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а), съгласно приложимите разпоредби.“.

Във вр. със становището в оспореното решение е посочено, че в случая предоставените от канадските митнически власти електронни данни за износ са безспорно доказателство относно цената на стоката. Отразено е, че фактурата не е подписана от двете страни и не съдържа данни за място на сключването й, както и какви са условията на доставката. В дневник на с-ка 401 с доставчик Квебек Инк за периода 15.08.2019г. – 01.07.2020г. не е открита процесната МД. Представените отчети за валутни преводи към Квебек Инк не могат да се обвържат с конкретни фактури или с процесното превозно средство, тъй кат никъде не е описан VIN номер на автомобила.

- Административното производство е проведено служебно от административен орган, на територията на действие на който са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Административният ат е издаден след осъществен последващ контрол по реда на чл.48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 за създаване на МКС : „За целите на митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно.“.

- В решението отсъства описание на съдържанието на предоставените данни от канадските митически власти. Посочено е, че отговорът на канадските власти е официален документ, но по отношение приложеният файл не е обоснован извод за официализирането му с аргумент от текстове, съдържащи се в Споразумението между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област – освен, че отсъстват доказателства за предвидената в споразумението форма /чл.11, цитиран по-горе/, не са налице и ползваните в чл.12 възможности – явяване на служители от договарящите страни в рамките на съдебни или административни дела с представяне на документи и други доказателства. Следователно, квалифицирането на данните за „електронни документи“ /л.37/ в решението – не се основава на нормативно установени критерии, вкл. не съответства на чл.141 АПК.

В решението не е описана и проверената информация в митническата информационна система МИС3А, въз основа на която са отхвърлени вторичните методи по см. на чл.74 § 2 МКС за определяне на митническата стойност.

2. При насрочване на делото към страните са отправени указания по доказателствената тежест и във вр. с указанията на ВАС /л.7/.

Преписката съдържа извадка от ред № 425 и от ред № 113 от документ, представен от канадските митнически власти /л.64, 65 от д.№ 979/2023г./.

При първото разглеждане на жалбата ответникът е представил и са приети : Справка от МИС3А за периода 14.11.2019г. – 14.02.2020г. за код по ТАРИК 8703 23 90 00 за автомобила Мини Купър /л.116/ . За същата е пояснено, че била изготвена на 13.02.2023г. и съхранявана в отдел митническа дейност при ТД Митница Бургас и е послужила при изготвяне мотивите на оспореното решение – при отхвърляне на методите за определяне на митническа стойност по договорна стойност на сходни или идентични стоки. Справките се предоставят чрез документ, който се извежда от деловодната електронна система на агенцията – АИДА. След поискване, справката била предоставена със служебна бележка рег. номер от 02.06.2023г.

- В тази вр. отново се отбелязва, че в решението няма позоваване на справка, осъществена на конкретна дата, нито е посочена справка за онагледяване изводите на административния орган за отсъствие на предпоставки за прилагане на чл.74 § 2 б.“а, б., в и г“ от МКС. Няма и препратка към информацията, въз основа на която е прието, че не са приложими отхвърлените методи. Справка от МИС3А не е неразделна част от решението или приложение към същото. Поради това, не следва да бъде прието, че справката е ползвана за мотивиране на решението. Ведно с това - цитираните от МИС3А декларации се основават на първични документи, които не са проверени и не са представени с преписката /фактури и др./, за да бъде проверен извода на административния орган, основан на проверената информация от МИС3А.

Приет е на хартиен носител „оригинален електронен файл BG_ExportDeclaration-9396-9053 QuebecInc“ /л.146 и сл. ; л.158 – маркиран процесния автомобил по данни на ответника, л.141/. В писмо от Дирекция Митническо разузнаване и разследване /л.180/ е посочено, че електронните файлове, предоставени от канадската митническа администрация са част от канадската система за докладване на износа /CERS/, като порталът на системата позволява на износителите да подават документи за износ по електронен път. Това е уеб портал за самообслужване, който канадските износители използват, за да докладват своите изнесени стоки на Канадската агенция за гранични служби. В писмо относно допълнителна информация /л.181 гръб/ е пояснено, че порталът изисква потребителят да се регистрира и е отговорен за това да гарантира, че истинската, точна и пълна информация е предоставена в предписаните срокове.

- Необходимо е да бъде отбелязано, че в хода на делото не е изискана допълнителна информация за изясняване на данните от файла – от страна на лицето, с което контактуват митическите служители в представената кореспонденция – г-н Л. /както например е направено по друго конкретно дело – л.182/. По отношение представените на хартиен носител данни от файла се съобрази, че представляват само част от таблица на Excel и не съдържа всички данни от митническата декларация – например не се вижда колона „условия на доставката”, от която би станало известно в посочената сума включени ли са разходите за транспорт или не. В приетата МД от 24.01.2020г. е вписано условие на доставка FOB Франко – борд, а в процесната МД е вписано условие на доставка CFR Стойност и навло, което условие на доставка е вписано и в инвойса. Условието на доставката е посочено във фактурата – CFR и означава стойност и навло, като според международните термини за превози CFR означава, че е заплатена стойността на стоката и навлото, тоест в цената, която е посочена във фактурата влиза и цената на превоза.

Приети са и : дневник по с-ка 401 Доставчици, подсметка 13 Квебек Инк /л.120 и сл./; Дневник по с-ка 304 стоки /л.124 и сл./; банкови извлечения /л.126 и сл./.

ССч.Е /л.132 и сл./ : Счетоводно автомобилът е отразен на 01.07.2020г., като са взети следните счетоводни операции – Д-т с-ка 304 аналитична партида 2 104 „автомобил Мини купър“ – 1 216.90лв. на К-т с-ка 401 доставчици партида 13 Квебек Инк; Д-т с-ка 304 2 104 Стоки на Кредит сметка 457 начислено мито – 121,69лв. При осчетоводяване по дебита на с-ка 304 е посочен номера на транзитната декларация – 20BG00100720183517. Констатирано е, че с контрагента Квебек Инк финансово -търговските взаимоотношения с Марти Ойл ЕООД датират от 2018г. в тази вр. са цитирани данни от преглед на хронология на с-ка доставчици, аналитична партида Квебек Инк – първият счетоводен запис е от 15.02.2018г. за авансов превод. Към 01.07.2020г. съгласно приложена хронология на с-ка 401 Доставчици, партида 13 Квебек Инк /л.52 – представен документ със становището в хода на административното производство/, салдото е надвнесена сума 11 931,87лв. Всички плащания са извършени изцяло по банков път – процесният инвойс е платен изцяло и се покрива като част от авансов банков превод от 05.05.2020г. на обща стойност 28 424лв. Преводите не могат да се обвържат конкретно с всяка една фактура поради начина н осъществяване на сделките – авансови плащания. При изслушване в.л. е заявило, че авансовите плащания покриват последващите покупки, които са извършени. Описан е механизма на начина на работа, при който не може да бъде обвързано конкретно плащане към конкретна фактура за конкретния автомобил /плаща се авансово обща стойност, купуват се няколко автомобила, които се играят на търг и каквото остане и надвнесена сума, за следващ авансов превод/.

Констатациите на експерта потвърждават посоченото от жалбоподателя за механизма на сделките – в становище пред административния орган преди издаване на оспореното решение. ССч.Е установи, че липсата на обвръзка е поради наличието на авансови плащания, което обстоятелства е във вр. с начина на осъществяване на покупко-продажбите. Процесната фактура е заплатена изцяло по банков път. Търговските отношения между контрагентите са трайни. Митническите органи са посочили, че в условията на плащане по приложената към митническата декларация фактура е вписано: „Prepayment“ /предплащане/, което съответства на установеното от експертизата фактическа установеност относно плащанията.

- Тези данни обосновават извод за непроверени в цялост факти и обстоятелства в хода на административното производство.

3. В оспореният административен акт изрично е посочено, че е издаден след извършен последващ контрол по реда на по чл.84 ал.1 т.1 ЗМ. В тази вр. се съобрази, че съгласно чл. 48 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. последващ контрол на митническите органи е допустим, след вдигане на стоките, осъществяван чрез проверка на точността и пълнотата на митническата декларация, на придружаващите я документи, на счетоводната и друга отчетност на декларатора, проверка на стоките и пробовземане. Съгласно чл. 84 ЗМ последващият контрол се извършва чрез проверки по т.1 – на декларациите и придружаващите документи и по т.2 - на счетоводна и други видове отчетност, свързани търговски операции и др. Към това административно производство е приложимо изискването по чл. 22, § 6 МКС във връзка с чл. 29 от Кодекса, което видно от писмено уведомление с рег. № 32-60125 от 14.02.2023г. за предприетата проверка, е спазено. Правото на изслушване не е нарушено съществено, тъй като преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи са съобщили на дружеството мотивите, на които ще се основава решението и са му предоставили възможност да изрази своето становище в определен срок от датата на получаване. В дадения срок е подадено възражение с писмени доказателства, които са обсъдени от административния орган. Обстоятелството, че от лицето не са изискани да бъдат представени допълнителни доказателства за действителната цена на стоката, както и за направени разходи за транспорт, не води до извод за нарушаване на процедурата по чл. 22 § 6 МКС във връзка с чл. 29 от Кодекса, тъй като в случая митническите органи са се позовали на получена официална информация от канадските власти /в тази насока Решение № 6441/27.05.2024г. по д.№ 840/2024г., ВАС/.

От друга страна се съобрази, че официална информация всъщност е писменото уведомление от канадските власти, а не изпратения със същото файл. В решението е посочено, че полученият отговор от канадските митнически власти във вр. със сключено Споразумение относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област между ЕС и Канада, представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред съгласно това споразумение, но по делото не са представени доказателства за съответствие с изискванията на чл.11 от Споразумението - „Форма, под която следва да бъдат предоставяни сведенията“, по отношение на приложеният към отговора на канадските власти файл. Приложеният файл BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc не е надлежно заверен от конкретен автор, каквато заверка не е направена и в хода на трите съдебни производства, вкл. не е потвърдено, че са налице документи, по отношение на които конкретния файл представлява електронна версия, както и не е предоставена информация към файла с отношение към тълкуване и използване на данните във файла. По отношение приложеният файл не е обоснован извод за официализирането му с аргумент от текстове, съдържащи се в Споразумението между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област – отсъстват доказателства за предвидената в споразумението форма /чл.11, цитиран по-горе/, вкл. не са налице посочените в чл.12 възможности – явяване на служители от договарящите страни в рамките на съдебни или административни дела с представяне на документи и други доказателства. Следователно, квалифицирането на данните за „електронни документи“ /л.37/ в решението – не се основава на нормативно установени критерии, както и на чл.141 АПК.

Спрямо информацията за електронните файлове, предоставени от канадската митническа администрация - част са от канадската система за докладване на износа /CERS/, като порталът на системата позволява на износителите да подават документи за износ по електронен път и уеб порталът изисква потребителят да се регистрира и е отговорен за това да гарантира, че истинската, точна и пълна информация е предоставена в предписаните срокове – се съобрази, че за конкретния файл липсва удостоверително изявление по отношение процесния автомобил /и за останалите/ относно действително платена цена, като информацията от файла удостоверява само декларирането на определени данни, но не и истинността им /арг. и от Решение № 11873/2014г. по д.№15159/2013г. на ВАС : „Възможността за представяне на компютъризирана информация, събрана по линия на посоченото международно сътрудничество, която може да се използва вместо документи като доказателство в административните и съдебни процедури не означава, че въпросната информация има приоритет пред всички останали, събрани в съответното производство доказателства, както поддържа неоснователно касаторът. Осчетоводяването на декларираната митническа стойност на стоката в счетоводството на вносителя е относимо към спорния по делото фактически въпрос и е косвено доказателство за направените от първоинстанционния съд фактически изводи…“/.

3.1. Съгласно чл. 70 § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Въпреки че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, разпоредбата на чл. 140 § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140 § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

Осъщественият внос с МД от 14.02.2020г. е при действието на Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Съюза, който е в сила от 01.01.2016г. - основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е този, при който се определя въз основа на договорната такава. В случая са възникнали съмнения относно посочената цена при вноса и е извършена проверка. Съмненията не са отпаднали въз основа на представеното становище от вносителя, при което е приложен чл.74 §3 МКС – използване на разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумение за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава трета Стойности на стоките за митнически цели от МКС – „във връзка с наличните данни в Съюза и констатирани в предоставената информация от канадските митнически власти”. Съгласно чл.144 РИ, определянето на нова стойност по резервния метод става при използване на разумна гъвкавост при прилагане на методите, предвидени в чл.70 и чл.74 пар.2 МКС. По посочения метод, но без да са съпоставени съдържанието на МД/14.02.2020г. и търговската фактура към нея - в частта за условие за доставка и информацията от канадските митнически власти, вкл. без да е посочено каква разумна гъвкавост при прилагане на методите, предвидени в чл.70 и чл.74 пар.2 МКС и/или механизъм са ползвани, е определена новата митническа стойност на стоката.

Прилагането на вторичните методи за определяне на митническа стойност от Регламент № 952/2013 е субсидиарно, като е необходимо преди това да се обоснове неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност. За прилагане на резервният метод - при определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. В решението не е отразена базата данни – проверената информация от МИС3А, въз основа на която е направен извод за неприложимост на вторичните методи, тъй като е посочено само, че за конкретен период от време отсъства информация за прилагането им. Следователно, в случая определената стойност не се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности.

3.2. Съобрази се, че правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010г., С-354/09. По правило съгл. чл. 70 пар. 1 и 2 МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност /Решение от 16 ноември 2006г., С-306/04, т. 20/. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, пар. 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тях, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, пар. 1, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, пар. 3 от МКС - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на : Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МКС. Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

В тежест на митническите органи е да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове увеличаване на стойността на стоката. Съгласно чл. 141, пар. 1 от РИ 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, пар. 2, буква а) или б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Съгласно чл. 141, пар. 3 от Регламента за изпълнение 2015/2447, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, пар. 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение 2015/2447.

Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, вкл. и в хипотезата на чл. 140, вр. с чл. 141 от Регламента за изпълнение, митническите органи имат задължение за установяване на справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена такава. Това задължение се приема да е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази вр. чл. 15, пар. 1 МКС предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., С-263/06 т. 52. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен. В процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение, лицата - адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г. по обединени дела C-29/13 и C-30/13, т. 49. Посоченото императивно изискване в случая е спазено формално, тъй като не е съобразено изцяло изискването на чл.8 § 1 б. „а“ и „в“ от РИ 2447/2015г. На дружеството не е предоставена възможност за запознаване на проверените от митническите органи доказателствени материали – както от МИС 3А, така и от канадските митнически власти.

Административният орган е приел да отсъстват предпоставки за определяне на митническата стойност по см. на чл.70 §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. /договорна стойност/, чл.74 §1 вр. с чл.74 §2 от същия Регламент – б.”а” /първи вторичен метод – идентични стоки, определен за неприложим поради липса на информация за периода 14.11.2019г. до 14.02.2020г. за внос на приети договорни стойности, които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение/, както и б.”б” /втори вторичен метод – сходни стоки, неприложим също поради липса на информация за сходни стоки за периода 14.11.2019г. до 14.02.2020г./ - без да е описана събрана информация, обосновала изводите за неприложимост на посочените вторични методи в поредност. Преписката не съдържа извлечение от проверена информация за посочените в решението периоди, която отрича прилагане на вторичните методи в регламентираната поредност. В тази вр. - митническият орган не е обосновал аргументирано приложението на чл.74 §3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 във вр. с чл. 140 вр. с чл. 144 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, а единствено е посочил неприложимост на всеки един от методите по реда на чл. 74 § 2, б. „а“ до б. "г" от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Разпоредбата на чл. 144 § 2 от Регламента за изпълнение забранява на органа да използва система, при която за определяне на митническата стойност се използва по-високата от две възможни стойности, както и произволно определени или фиктивни стойности. В конкретиката на фактите следва да бъде прието, че забраната по чл. 144 § 2 б. "б" от Регламента за изпълнение е нарушена, тъй като без доказано основание е приложен чл.74 §3 МКС – като е приета за достоверна декларираната стойност при експорт от Канада в размер на 2 925 CAD.

Административният орган се позовава на отговор от канадските митнически власти, изтъквайки, че представлява официален документ, но в решението не е отразена информацията от международното сътрудничество, а само е вписано, че са получени електронни документи, според които стоката е индивидуализирана по номера на шаси на автомобила. Друга информация не е посочена в решението, както и не е описана съдържащата се във файла от канадските власти, по отношение на който бе посочено, че няма основание за квалифицирането му като официален документ. Тук се отбелязва, че от огледа на файл BG_ExportDeclaration-9396-9053 QuebecInc /съдебно заседание от 05.06.2024г./ - се установи наличието на информация за процесния автомобил на ред 425 по отношение наименование, марка и данни за шаси, вкл. на ред 113 за идентификационен номер на контейнера, без информация за условие на доставката, като се съпоставяха информациите в приложен от ответника хартиен носител на файла /разпечатка/ и във файла. По отношение представените на хартиен носител данни от файла отново следва да бъде посочено, че представляват само част от таблица на Excel и не съдържа всички данни от митническата декларация – например не се вижда колона „условия на доставката”, от която би станало известно в посочената сума включени ли са разходите за транспорт или не. В приетата МД от 24.01.2020г. е вписано условие на доставка FOB Франко – борд, а в процесната МД е вписано условие на доставка CFR Стойност и навло, което условие на доставка е вписано и в инвойса. Условието на доставката е посочено във фактурата – CFR и означава стойност и навло, като според международните термини за превози CFR означава, че е заплатена стойността на стоката и навлото, тоест в цената, която е посочена във фактурата влиза и цената на превоза.

Във вр. с приетото несъответствие относно декларираната в МД цена в размер на 900 CAD, спрямо предоставената от канадските митнически власти цена в размер на 2 925 CAD – отсъства информация, въз основа на която е формирана посочената цена от митническите власти на Канада, респект. не е описана износна декларация и/или фактура. Според административния орган в конкретния случай предоставените от канадските митнически власти електронни данни за износ са безспорно доказателство относно цената на стоката, което от една страна – не е доказано в административното производство, а от друга – бе разколебано при съдебното оспорване. В тази вр. са данните от ССч.Е - с контрагента Квебек Инк финансово-търговските взаимоотношения с Марти Ойл ЕООД датират от 2018г. В тази вр. са цитирани данни от преглед на хронология на с-ка доставчици. Всички плащания са извършени изцяло по банков път – процесният инвойс е платен изцяло и се покрива като част от авансов банков превод от 05.05.2020г. на обща стойност 28 424лв. Преводите не могат да се обвържат конкретно с всяка една фактура поради начина н осъществяване на сделките – авансови плащания. В условията на плащане по приложената към митническата декларация фактура е вписано: „Prepayment“ /предплащане/, което е потвърдено от експерта.

3.3. Спорът изисква отговор и на въпроса - дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент /ЕС/ № 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с приложението на чл. 74 § 3 от Регламент № 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос. В тежест на митническия орган и издател на акта е да докаже, че декларираната митническа стойност не представлява договорната стойност на стоката и че същата не е общо платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70 пар. 1 от Кодекса. Според съдебната практика – за термина "основателни съмнения" няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, като проявлението му следва да се установява за всеки случай поотделно, предвид установените конкретни факти и обстоятелства по съответното дело /Решение № 7232/21г. по адм.д. № 2048/2021г., ВАС/.

В случая информацията, предоставена от канадските митнически власти е за декларирана в износната МД цена на автомобила – 2 925 CAD, която значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура – 900 CAD. Информацията е предоставена въз основа на Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област. По отношение доказателствената стойност на информацията /писмено уведомление и приложен към него файл/ бяха изложени съображения във вр. с квалификацията на писмото като официален документ, което не е относимо за файла именно поради неспазване на установената форма в Споразумението. Независимо от това, тъй като разглежданият спор е сходен с вече разрешен – Решение № 6441/2024г. по д.№ 840/2024г., ВАС, следва да бъде прието, че цената, декларирана в декларацията за експорт, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, а с оглед обстоятелството, че от страна на вносителя не са представени други документи във връзка с начина на формиране на вписаната във фактурата цена като договор и др., тя обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето, регламентирани в чл. 74 МКС.

При конкретните факти, описани по-горе, следва извод за немотивиране от страна на административния орган за неприложимост на чл. 74 § 2, букви от „а“ до „г“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 – в решението няма позоваване на справка с информацията от МИС 3А, осъществена на конкретна дата, нито е посочена справка за онагледяване изводите на административния орган за отсъствие на предпоставки за прилагане на чл.74 § 2 б.а до б.г от МКС. Няма препратка към информацията, въз основа на която е прието, че не са приложими отхвърлените методи. Справка от МИС 3А не е неразделна част от решението или приложение към същото. Ведно с това следва да се съобрази, че представената в съдебното производство справка от МИС3А съдържа данни за декларации, основаващи се на първични документи, които не са представени с преписката /фактури и др./, при което не може да се провери извода на административния орган за неприложимост на вторичните методи.

Ведно с това - 141 § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 изрично сочи, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) № 952/2013г. се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а по силата на § 3 когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. В случая административният орган не е определил митническа стойност за посочения автомобил в МД, а е изложил мотиви, според които в националната митническа информационна система /МИСЗА/ не са открити данни за декларирани за режим допускане за свободно обращение стоки, които са идентични или сходни с процесната, като справка в този смисъл не е приложена към решението или в хода на административното производство, вкл. не е предоставена на дружеството с изпращане на уведомлението. По отношение представената при първото разглеждане на жалбата не се установи да е част от оспорения акт или от преписката, а допълнително мотивиране на акта в съдебна фаза не е допустимо. Предвид изложеното в решението - митническият орган е следвало да се позове на сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза. По тълкуването на чл. 31 § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74 § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022г. по дело С-599/20, „Baltic Master“ UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват „налични данни“ в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно „разумно“ и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи – възприето в цитираното Решение № 6441/2024г. по д.№ 840/2024г., ВАС.

Съобрази се още и Решение на СЕС от 09 юни 2022г. по дело С – 187 / 21г., в несъответствие с което не е анализирана и информация за целия ЕС, както и неправилно е определен периодът на проверка за внесени МПС в приблизително същия момент / „1) Член 30, параграф 2, букви а) и б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че при определянето на митническата стойност съгласно тази разпоредба митническият орган на държава членка може да използва само сведенията, които се съдържат в националната база данни, която той попълва и управлява, като не е длъжен, когато тези сведения са достатъчни за целта, да прави справка с информацията, притежавана от митническите органи на други държави членки или от институциите и службите на Европейския съюз, без да се засяга възможността за посочения орган, ако случаят не е такъв, да отправи искане до посочените органи или до посочените институции и служби, за да получи допълнителни данни за целите на определянето.; 3) Посоченото в член 30, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 2913/92 понятие за стоки, изнесени „в същия момент или приблизително в същия момент“ като стоките, подлежащи на остойностяване, трябва да се тълкува в смисъл, че при определянето на митническата стойност съгласно тази разпоредба митническият орган може да използва само данни за договорните стойности, отнасящи се за период от 90 дни, от които 45 преди и 45 след митническото оформяне на подлежащите на остойностяване стоки, при условие че извършеният през този период износ с местоназначение в Европейския съюз на идентични или сходни стоки като подлежащите на остойностяване позволява да се определи митническата стойност на последните съгласно посочената разпоредба.“/.

Тоест, за решаващ извод относно спора се приема, че административният орган не е мотивирал неприложимостта на методите по чл. 74 § 2 от Кодекса чрез обсъждане на наличните данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, като без да доказва липсата на такива данни по предвидения в ЗМ ред, митническият орган неправилно е пристъпил към прилагане на чл. 74 § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144 § 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, което обуславя незаконосъобразност на оспореното решение.

В допълнение се отбелязва, че ако продажната цена е посочената от канадските власти, то не е конкретизирано как е формирана и дали включва транспортни разходи във вр. с условие на доставката. Справката – извлечение от файл е представена като част от таблица на Excel и не съдържа всички данни от митническата декларация – не се вижда колона „условия на доставката”, от която би станало известно в посочената сума включени ли са разходите за транспорт или не. В МД от 14.02.2020г. и приложената към нея търговска фактура № RA-E19121321/13.12.2019г., е вписано условието на доставка CFR Бургас. Условието на доставката е посочено във фактурата CFR - стойност и навло, като според международните термини за превози CFR означава, че е заплатена стойността на стоката и навлото, тоест в цената, която е посочена във фактурата влиза и цената на превоза. Представената допълнително информация за една от фактурите, въз основа на които са определени разходи за транспорт, не води до друг извод, тъй като не са съпоставени условия на доставки между фактурата от 13.12.2019г. и една от проврените фактури от 2020г. по отношение разходите за транспорт. Едната фактура, послужила за определяне на транспортните разходи е с условие на доставка - FOB ФРАНКО БОРД : при FOB купувачът има задължението да сключи договор с превозвача, като същевременно трябва да заплати всички такси по транспортирането, застраховката, разтоварването от кораба, митническите по формалности по товарния внос, както и разходите по доставката до крайното местоназначение. Вярно е, че в решението е посочено, че фактурата не е подписана и липсват доказателства къде е осъществена сделката и как е платено, но бе установен посредством ССч.Е начин на плащане и осчетоводяване на фактурата. В реда на изложеното се отбелязва, че липсата на подпис на получателя върху фактурите не прави документът негоден да установи доставките, тъй като такова изискване няма нито в ЗСч. /чл.6 ал.1/, нито в ЗДДС.

Жалбата се приема за основателна с присъждане на направените съдебни разноски – част от претендираните : списък на л.192 по д.979/23г., АС - Пловдив /50лв. д.т.; 450 лв. адв.възнаграждение с доказателства за изплащането му - договорено и заплатено по банков път; 300лв. общо /анекс към договор за правна защита и съдействие; плащане по банков път/ + 200лв. /анекс, л.200, платени по банков път/, като анексите са за процесуално представяне в три съдебни заседания; разходи за бензин; 300лв. – депозит за ССч.Е или общо е претендиран размер от 1 100лв. – присъдени са 800лв. /50лв. държавна такса; 450 лв. адв.възнаграждение и 300лв. депозит за ССч.Е/; списък по настоящото дело на л.40 – по д.979/2023г. са претендирани 1100лв.; 450лв. – ВАС /л.49, 50 – д.№ 11524/23г./; по д.901/2024г., АС – Пловдив - адв.възнаграждение от 450лв. по договора за правна защита на л.41 – договорено като платимо в брой, ведно с анекс към договора за сума от 100лв. за явяване в съдебното заседание, изплатена по банков път.

От претендираните суми на присъждане подлежат : 800лв. по адм.д.№ 979/2023г., АС – Пловдив /50лв. д.т.; 450 лв. адв.възнаграждение с доказателства за изплащането му; 300лв. – депозит за ССч.Е/; 450лв. – за касационното производство пред ВАС /л.49, 50 – д.№ 11524/23г./; 450лв. по адм.д.№ 901/2024г., АС – Пловдив. Общо дължими за присъждане са 1 700лв.

Не се присъждат разноски за транспортни разходи, както и възнаграждение по чл.7 ал.9 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претенцията за присъждане на адвокатски възнаграждения по см. на чл.7 ал.9 от Наредба № 1/2004г. не е основателна : „При защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.“ /действаща редакция/. Нормата се намира в чл.7, регламентиращ възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела. Възнагражденията по административни дела са в обхвата на чл.8 от наредбата. В текста на чл.8 не се съдържа препратка към чл.7 ал.9 от наредбата. Не следва да се приема за приложим §1 ДР на наредбата, тъй като няма непълнота – уредбата е пълна и съответства на характера на съдебното административно производство.

Адвокатското възнаграждение не е прекомерно, тъй като е под минималното по Наредба № 1/2004г., а съобразно Решение на СЕС по дело С-438/22г. – осъществената услуга по защита е качествена и цялостна.

Мотивиран с изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отменя Решение № 32-119149/28.03.2023г. на Директора на Териториална дирекция Митница Бургас .

Осъжда Агенция Митници да заплати на Марти Ойл ЕООД, ЕИК *********, [населено място], [улица], представлявано от управителя М. С. И., съдебни разноски в размер на общо 1 700лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.