№ 254
гр. Варна , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20213100900453 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е по жалба подадена от ОРЛ. ИВ. П., с ЕГН **********, с
адрес за призоваване: гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №25, хотел “Орбита“,
ет.1, в качеството на управител на “Компрар“ ООД /в процес на регистрация/,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №25,
против Отказ с рег.№20210630153022 от 02.07.2021г. на длъжностно лице по
регистрация при Агенция по вписванията, постановен по Заявление А4 с вх.
№20210630153022 от 30.06.2021г. за първоначално вписване на дружество.
В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваният отказ, като се поддържа, че
длъжностното лице е излязло извън компетентността си и извършило
действия и преценки, извън обхвата на проверката, която следва да направи
по смисъла на чл.21, т.4 и т.5 от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба №1 от 14 Февруари
2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел. Поддържа се, че след като към
заявлението е приложена декларация от управителя ОРЛ. ИВ. П. за липса на
обстоятелства по чл.141, ал.8 от ТЗ, то длъжностното лице е следвало на
1
основание чл.21, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ да констатира, че тази декларация е
налице и на основание чл.21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ да установи, че
представената декларация установява съответствието със закона на
вписването на О.П. като управител. Сочи се, че длъжностното лице не е имало
правомощия да извършва служебни проверки дали по отношение на лицето
заявено за вписване като управител е било налице обстоятелство по чл.141,
ал.8 от ТЗ. На следващо място се поддържа, че в обжалвания отказ
длъжностното лице не е изложило констатации, дали са останали
неудовлетворени кредитори на “Седем“ ООД, респективно че О.П. не може
да бъде управител в хипотезата на чл.141, ал.8 от ТЗ. В заключение се
поддържа, че атакуваният отказ е изцяло необоснован и немотивиран, поради
което се моли се за отмяната му и даване на указания на АВ да извърши
исканото вписване.
При условията на чл.25, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ от Агенцията по
вписванията е постъпил отговор, с който се поддържат доводи за
неоснователност на жалбата, които по същество, са идентични с мотивите на
атакуваният отказ.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от
легитимирано лице-заявител по чл.15, ал.1, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ, в срока по
чл.25, ал.1 от ЗТР.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията
за това, са следните:
С Отказ с рег.№20210630153022/02.07.2021г. длъжностното лице при
АВ е отказало на заявителя ОРЛ. ИВ. П., в качеството на управител на
дружество в процес на регистрация, по Заявление А4 с вх.
№20210630153022/30.06.2021г., вписване на първоначална регистрация на
търговско дружество с ограничена отговорност ”Компрар”, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №25. В мотивите към
отказа е прието, че чл.119, ал.1, т.2 от ТЗ изисква при вписване на дружество
в Търговския регистър да е назначен управител на дружеството, като в случая
2
за вписване на такъв е заявен едноличния собственик на капитала О.П..
Прието е, че съгласно чл.141, ал.8 от ТЗ не може да бъде управител лице,
обявено в несъстоятелност, или лице, което е било управител, член на
управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради
несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на
решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали
неудовлетворени кредитори. Прието е още, че според вписванията в
ТРРЮНЦ до 05.02.2008г. О.П. е бил управител на ”Седем” ООД, с ЕИК
*********, което е обявено в несъстоятелност с Решение №209 от
23.11.2009г. по гр.д.№1009/2009г. по описа на Вт.ОС, а в последствие е
заличено на основание чл.632, ал.4 от ТЗ с Решение от 25.03.2011г. по същото
дело. Ето защо е прието, че е налице пречка за вписване на заявеният
управител, поради противоречие с императивната разпоредба на чл.141, ал.8
от ТЗ, което от своя страна е пречка да бъде вписано дружеството в
ТРРЮНЦ, респективно е постановен атакуваният отказ.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното
лице /ДЛ/ по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото
вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това
форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е
вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в
търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали
към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на
закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона
съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на
обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона,
дали е представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице
няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от ТЗ
/при първоначално вписване или промяна на фирмата/ и платена ли е
дължимата държавна такса. Анализът на цитираната правна норма сочи, че
проверката, която следва да извърши длъжностното лице е формална и има за
цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че
заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според
изисквания на закона от представените доказателства, съответно дали
3
подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона. Горният извод се налага и от охранителния характер
на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от
Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно
съдействие.
От заведената в ТРРЮЛНЦ преписка по Заявление А4 с вх.
№20210630153022 от 30.06.2021г., се установява, че заявителят е представил
нужните приложения за исканото вписване на първоначална регистрация на
търговско дружество с ограничена отговорност ”Компрар”, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №25 с управител ОРЛ.
ИВ. П., , който факт не е отречен при постановяване на обжалваният отказ.
Мотивите за отказа, се свеждат до извода на ДЛ, че заявеният за вписване
управител не отговаря на чл.141, ал.8 от ТЗ с оглед предмета и резултата от
производството по гр.д.№1009/2009г. по описа на Вт.ОС, който извод е
формиран на база справка в регистъра, а не въз основа на приложенията към
заявлението за вписване.
Настоящият състав на съдът намира, че посоченият извод за
несъвместимост при условията на чл.141, ал.8 от ТЗ е правилен и
законосъобразен. Съгласно цитираната правна норма, която е от императивен
порядък, не може да бъде управител лице, обявено в несъстоятелност, или
лице, което е било управител, член на управителен или контролен орган на
дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години,
предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са
останали неудовлетворени кредитори. Въпросната разпоредба има за цел да
защити публичния интерес и за приложението се следи служебно, в унисон
с което е и нормативното изискване за представяне на декларация по чл.141,
ал.8 от ТЗ в процеса на регистрация. В този смисъл извършената от ДЛ
допълнителна справка в общо достъпен публичен регистър, се явява в кръга
на правомощията му за формална /от външна страна/ проверка за
съответствие с изискванията на закона, т.е. дали такова е налице или не, без
да се налага проверка по същество и формиране на изводи за
незаконосъобразност.
За пълнота следва да се посочи, че в случая извършената проверка е
4
имено за съответствие на външните белези на заявеното вписване с
изискванията на закона, които изисквания са перманентни и константни, и
следва да се ограничи от хипотезите, при които е налице “висяща“
незаконосъобразност до изтичането на специален преклузивен срок за
атакуването им, след изтичането, на който съответните пороци се санират,
респективно ДЛ не може да следи за тях.
На следващо място вписаните в ТРРЮЛНЦ по партидата на ”Седем”
ООД, с ЕИК *********, решения по гр.д.№1009/2009г. по описа на Вт.ОС, в
производство, по което е разгледана несъстоятелността на посоченото
дружество, опровергават декларацията приложена към заявлението за
вписване и еднозначно установяват, визираните в чл.141, ал.8 от ТЗ пречки за
вписване на заявеното лице като управител на новорегистриращото се
дружество. Това е така предвид факта, че от дата на заличаване в ТР на
въпросното лице, като управител на ”Седем” ООД-05.02.209г. до
постановяване на решението за обявяване на несъстоятелността-23.11.2009г.,
не е изминал период от над две години. Същевременно от постановеното на
25.03.2011г. решение по гр.д.№1009/2009г. на Вт.ОС, се установява, че
производство по несъстоятелност, е приключило и търговецът е заличен от
ТРРЮЛНЦ поради липса на имущество и средства за покриване на началните
разноските по несъстоятелността, а не защото са удовлетворени кредиторите.
В заключение съдът намира, че доводите на жалбоподателя, са
неоснователни, респективно че атакувания отказ, е законосъобразен и като
такъв следва да бъде потвърден.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ с рег.№20210630153022 от 02.07.2021г. на
длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по
Заявление А4 с вх.№20210630153022 от 30.06.2021г. за първоначално
вписване на “Компрар“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул.“Цар Освободител“ №25, подадено от ОРЛ. ИВ. П., в качеството му на
управител на дружество.
5
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в седмодневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6